Влюбих се на 77, децата и внуците искат да ни разделят
Защо всички мислят, че остарееш ли, нямаш право да живееш?
Аз съм стара жена, на 77 години съм. Знам, че по-голямата част от живота ми е зад тила ми, каквото ми остава, го имам за подарък.
Имах добър брачен партньор, доста добре се разбирахме и имахме прекрасен живот дружно. Но той умря доста млад, единствено на 59 години.
Оттогава съм сама, отгледах двете си деца, в този момент оказвам помощ за внуците. Не се окайвам – и децата, и внуците са ми доста положителни.
Самотата обаче ми натежава. Децата си имат собствен живот, живеят настрана. Да, обаждат се постоянно, само че въпреки всичко всеки си е в къщата, и аз съм си сама в маята.
Случи се по този начин, че от година се събрах с един господин на моята възраст. То за каква обич да приказваме на нашата възраст, вагното е да си имаме компания. Моят апартамент е прекрасен и гобям, а той живее в една съборетина и по тази причина пристигна да живее при мен.
И вероятно поради това децата ми се настроиха против него. Явно са решили, че желае да ми вземе къщата, откакто умра, и непрекъснато ми приказват против него, желаят да го пъдя. А ние просто желаеме да не сме сами. Защо младите постоянно считат, че остарееш ли, към този момент нямаш право да живееш?
Д.К., Пазарджик
Инфо: po-krasivi
