Враните се боят от смъртта и я изучават
Защо враните се събират в кръг към своите умрели събратя?
Именно от това се заинтересовала студентката от екологическия факултет на Университета във Вашингтон Кели Суифт. Момичето провело редица проучвания и в последна сметка намерило отговор на мъчещия я въпрос.
Когато враните обкръжат починали член на тяхното ято, те не го вършат просто да се потопят в скръбта. Всъщност птиците се пробват да изяснят аргументите за гибелта на своя сподвижник.
Напълно е допустимо гибелта да е била породена от опасност, намираща се в близката местност. Ново проучване, оповестено в списание „ Поведение на животните “, единствено потвърждава, че враните са изключително хитри и даже са способни да разпознаят ликвидиране.
Тези птици са необикновено умни. Може би враните са най-умните представители на пернатите. Те се отличават с умеенето си да вземат решение проблеми, да създават лични тактики и да образуват комплицирани обществени структури.
Според проучване от 2013 година било октрито, че враните имат зона на основния мозък, виновна за мисленето и високото равнище на разсъдък.
В продължение на 2 години Суифт обиколила повече от 100 места в щата Вашингтон. Във всяко обитаемо място момичето оставяло храна за враните. Но преди да стартира да храни птиците тя помолила разнообразни доброволци да стоят до нея.
Участниците в опита били длъжни да поставят маски, с цел да скриват израженията на лицата си. Заради маските враните не можели да си спомнят държанието на съответните хора и всеки от тях представлявал евентуална опасност. Враните имат част от мозъка, която дава отговор за паметта.
Ето за какво, в случай че птиците видят един път опасността, към този момент ще знаят за нея при повторна среща.
Отиваме към ужасната част от ексепримента. Доброволците били помолени да държат в ръцете си мъртва гарга (по-точно чучело). Някои от участниците трявбало да държат труповете на хищни птици (например червен ястреб) или пък птици от разнообразни типове (примерно гълъби).
А някои от доброволците трябвало да стоят без мъртво създание в ръката.
На някои от местата на враните било разрешено да се насладят на храната без непознати наблюдаващи, които ги карало да се разсейват от нечия непозната гибел.
Всеки път, когато мъртва птица се оказвала в ръката на хората с маски, птиците започвали да викат към събратята си. По този метод те опитвали да предупредят другарите си за опасността, намираща се наоколо.
Било открито и че най-големият боязън на враните била да открият непосредствена заплаха съответно за техния тип. Тоест, в случай че човек държал плашило на гарга, птиците незабавно сигнализили за суматоха.
Ако пък маскираните държали примерно ястреб, пернатите, по принцип, не реагирали по този начин бурно. Суфт забелязала, че заплахата, която бивала разпознавана от враните, можела да се съхранява в паметта за 6 седмици. В продължение на този интервал индивидът с маска се възприемал за рисков, даже да не държал в ръката си мъртва птица.
