Защо Финландия стана толкова богата страна?
Защо в множеството от най-богатите на естествени запаси страни като Демократична република Конго, хората живеят най-бедно и противоположното - Защо в лишени от обилие на естествени запаси страни икономиката е процъфтяваща?
Бедните страни изнасят първични материали като какао, желязна руда, дърво и диаманти. Богатите страни изнасят - постоянно за същите тези небогати страни - по-сложни артикули като шоколад, коли и бижута. Ако бедните страни желаят да забогатеят, те би трябвало да спрат да изнасят своите запаси в недопечен тип и да се концентрират върху прибавянето на стойност към тях. В противоположен случай, богатите ще получават лъвския къс от цената и всички положителни работни места. Звучи толкоз просто, написа.
Бедните страни могат също по този начин да последват образеца на Южна Африка и Ботсвана и да употребяват естествените си благосъстояния, с цел да провокират индустриализация посредством ограничение на износа на първични материали (политика, известна измежду локалните като " обогатяване " ). Наистина ли е толкоз просто? Пита в the Project Syndicate Рикардо Хаусман, проф. по стопанска система в Харвард.
Някои хрумвания са по-лоши от неверни - те нанасят щета, тъй като интерпретират света по метод, който извежда напред второстепенни въпроси - да речем, съществуването на първични материали - и заслепява хората за по-обещаващите благоприятни условия.
Помислете за Финландия, скандинавска страна с доста дървета и с малко население. Класическите икономисти ще настояват, че тя би трябвало да изнася дървен материал, което Финландия е правила в предишното. От друга страна модерните икономисти ще посочат, че финландците би трябвало да прибавят стойност като преработят дървения материал в хартия или мебели. Финландия прави и това сега. Но всички артикули от дърво образуват едвам 20% от нейния експорт.
Обработката на дървесината изисква с изключение на доста труд и положителни сечива. Ето за какво финландците стартират да създават режещи принадлежности. Това в последна сметка ги води до произвеждане на машини, с които да обработват дървесината по-бързо.
Скоро финландските предприемачи осъзнават, че могат да създадат машини, които режат други материали, а освен дърво. Процесите се автоматизират, като последователно режещите машини стават едни от многото, създавани във Финландия. В наши дни другите типове машини съставляват над 40% от износа на страната. А компании като Nokia се насочват към услуги с висока добавена стойност, като построяването и поддръжката на информационни мрежи.
Поуката от тази история е, че прибавянето на стойност към суровините е път към диверсификация на стопанската система, само че не е безусловно най-хубавият, нито пък най-краткият път. Страни, които не са лимитирани от суровините на тяхна територия се оправят даже по-добре. В края на краищата Швейцария не създава какао. А Китай не прави усъвършенствани компютърни чипове. Това не пречи на тези стопански системи да заемат господстващо състояние на пазарите надлежно на шоколад и компютри.
Наличието на първични материали е преимущество, само в случай че вносът им е релативно безценен. Това важи в по-голяма степен за дървесината, в сравнение с за диамантите или желязната руда. Австралия, макар отдалечеността си, е главен експортьор на желязна руда в света, само че не е измежду водещите производители на стомана. Докато Южна Корея изнася стомана, макар че би трябвало да внася руда.
Финландската история демонстрира, че положителните пътища за развиване не включват прибавяне на стойност към личните първични материали на дадена стопанска система, а прибавянето на благоприятни условия към нейните благоприятни условия. Това значи разбъркване на нови благоприятни условия, да вземем за пример автоматизация с тези, които към този момент са налице, като съществуване на режещи машини.
Мисленето за бъдещето на стопанската система въз основа на диференциалното преимущество от спестяването на транспортните разноски за дадена суровина, лимитира съществено опциите за развиване на страните, разчитащи на личните си запаси. Дали съществуването на една суровина може да усъвършенства конкурентоспособността на стопанската система в производството на коли, принтери, антибиотици или филми? Повечето комплицирани артикули изискват доста и разнообразни запаси.
Обогатяването в Южна Африка принуждава миннодобивните промишлености да продават на локалния пазар, на цени по-ниски от тези за експорт. По този метод експортните ограничавания работят като тип индиректен налог, който служи за субсидиране на други действия по-нататък по веригата на производството. Като цяло това не е изключително ефикасна система за икономическо развиване.
Развитието на нефтохимически или стоманодобивни фабрики или пренасяне на нископлатените работни места в рязането на диаманти от Индия или Виетнам, в Ботсвана, която е четири пъти по-богата като Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, надали е най-хубавият метод за икономическо развиване.
По-добре се оправят Обединените арабски емирства, които употребяват приходите от износа на нефт, с цел да влагат в инфраструктура, трансформирайки Дубай в сполучлив туристически и финансов център.
Поучителен е и опитът на Съединени американски щати. През 1973 година страната вкарва ембарго върху износа на недопечен нефт и природен газ. Тъй като тя е вносител на тези първични материали, никой не вижда причина за анулация на рестриктивните мерки, до в този момент. Революцията в добива на шистов петрол и газ докара до фрапантно нарастване на личното произвеждане в последните 5 години, и цените на енергийните запаси на вътрешния пазар към този момент са доста по-ниски, в сравнение с тези на интернационалната търговия.
Това е косвена дотация за промишленостите, които употребяват нефт и газ и метод за привличане на задгранични вложения към тях. Дали обаче ограничението на износа е най-хубавият вероятен метод? Ако енергийните първични материали в Съединени американски щати бяха по-скъпи нямаше ли моторите с вътрешно горене да бъдат сменени от по-нови и съвършенни технологии?
Бедните страни изнасят първични материали като какао, желязна руда, дърво и диаманти. Богатите страни изнасят - постоянно за същите тези небогати страни - по-сложни артикули като шоколад, коли и бижута. Ако бедните страни желаят да забогатеят, те би трябвало да спрат да изнасят своите запаси в недопечен тип и да се концентрират върху прибавянето на стойност към тях. В противоположен случай, богатите ще получават лъвския къс от цената и всички положителни работни места. Звучи толкоз просто, написа.
Бедните страни могат също по този начин да последват образеца на Южна Африка и Ботсвана и да употребяват естествените си благосъстояния, с цел да провокират индустриализация посредством ограничение на износа на първични материали (политика, известна измежду локалните като " обогатяване " ). Наистина ли е толкоз просто? Пита в the Project Syndicate Рикардо Хаусман, проф. по стопанска система в Харвард.
Някои хрумвания са по-лоши от неверни - те нанасят щета, тъй като интерпретират света по метод, който извежда напред второстепенни въпроси - да речем, съществуването на първични материали - и заслепява хората за по-обещаващите благоприятни условия.
Помислете за Финландия, скандинавска страна с доста дървета и с малко население. Класическите икономисти ще настояват, че тя би трябвало да изнася дървен материал, което Финландия е правила в предишното. От друга страна модерните икономисти ще посочат, че финландците би трябвало да прибавят стойност като преработят дървения материал в хартия или мебели. Финландия прави и това сега. Но всички артикули от дърво образуват едвам 20% от нейния експорт.
Обработката на дървесината изисква с изключение на доста труд и положителни сечива. Ето за какво финландците стартират да създават режещи принадлежности. Това в последна сметка ги води до произвеждане на машини, с които да обработват дървесината по-бързо.
Скоро финландските предприемачи осъзнават, че могат да създадат машини, които режат други материали, а освен дърво. Процесите се автоматизират, като последователно режещите машини стават едни от многото, създавани във Финландия. В наши дни другите типове машини съставляват над 40% от износа на страната. А компании като Nokia се насочват към услуги с висока добавена стойност, като построяването и поддръжката на информационни мрежи.
Поуката от тази история е, че прибавянето на стойност към суровините е път към диверсификация на стопанската система, само че не е безусловно най-хубавият, нито пък най-краткият път. Страни, които не са лимитирани от суровините на тяхна територия се оправят даже по-добре. В края на краищата Швейцария не създава какао. А Китай не прави усъвършенствани компютърни чипове. Това не пречи на тези стопански системи да заемат господстващо състояние на пазарите надлежно на шоколад и компютри.
Наличието на първични материали е преимущество, само в случай че вносът им е релативно безценен. Това важи в по-голяма степен за дървесината, в сравнение с за диамантите или желязната руда. Австралия, макар отдалечеността си, е главен експортьор на желязна руда в света, само че не е измежду водещите производители на стомана. Докато Южна Корея изнася стомана, макар че би трябвало да внася руда.
Финландската история демонстрира, че положителните пътища за развиване не включват прибавяне на стойност към личните първични материали на дадена стопанска система, а прибавянето на благоприятни условия към нейните благоприятни условия. Това значи разбъркване на нови благоприятни условия, да вземем за пример автоматизация с тези, които към този момент са налице, като съществуване на режещи машини.
Мисленето за бъдещето на стопанската система въз основа на диференциалното преимущество от спестяването на транспортните разноски за дадена суровина, лимитира съществено опциите за развиване на страните, разчитащи на личните си запаси. Дали съществуването на една суровина може да усъвършенства конкурентоспособността на стопанската система в производството на коли, принтери, антибиотици или филми? Повечето комплицирани артикули изискват доста и разнообразни запаси.
Обогатяването в Южна Африка принуждава миннодобивните промишлености да продават на локалния пазар, на цени по-ниски от тези за експорт. По този метод експортните ограничавания работят като тип индиректен налог, който служи за субсидиране на други действия по-нататък по веригата на производството. Като цяло това не е изключително ефикасна система за икономическо развиване.
Развитието на нефтохимически или стоманодобивни фабрики или пренасяне на нископлатените работни места в рязането на диаманти от Индия или Виетнам, в Ботсвана, която е четири пъти по-богата като Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, надали е най-хубавият метод за икономическо развиване.
По-добре се оправят Обединените арабски емирства, които употребяват приходите от износа на нефт, с цел да влагат в инфраструктура, трансформирайки Дубай в сполучлив туристически и финансов център.
Поучителен е и опитът на Съединени американски щати. През 1973 година страната вкарва ембарго върху износа на недопечен нефт и природен газ. Тъй като тя е вносител на тези първични материали, никой не вижда причина за анулация на рестриктивните мерки, до в този момент. Революцията в добива на шистов петрол и газ докара до фрапантно нарастване на личното произвеждане в последните 5 години, и цените на енергийните запаси на вътрешния пазар към този момент са доста по-ниски, в сравнение с тези на интернационалната търговия.
Това е косвена дотация за промишленостите, които употребяват нефт и газ и метод за привличане на задгранични вложения към тях. Дали обаче ограничението на износа е най-хубавият вероятен метод? Ако енергийните първични материали в Съединени американски щати бяха по-скъпи нямаше ли моторите с вътрешно горене да бъдат сменени от по-нови и съвършенни технологии?
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ