ИПИ: Българите доплащат най-много за лекарства
Защо в България има толкоз доста лечебни заведения, а профилираната помощ не доближава до доста краища на страната? Защо се оказа, че смъртността при коронавирус беше най-висока в България? Колко доплащат за медикаменти българите спрямо останалите европейци?
Отговорите тези въпроси се съдържат в разбора на огромно изследване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), предоставено от Националната пациентска организация.
Здравеопазването в България разполага с задоволително запаси - и като леглова база, и като финансиране, само че все пак успеваемостта е релативно ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни обществени и стопански характерности. Финансирането на системата не основава задоволително положителни тласъци за повишение на успеваемостта, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга напълно липсва. Наблюдават се и огромни разлики сред областите във връзка с достъпа до опазване на здравето и здравните резултати, написа в разбора към изследването.
Проблемите в бранша се обуславят от ограничавания брой медицински сестри и санитари,
мощното доминиране на болничната помощ
за сметка на профилактиката, както и поради сериозните районни разлики във връзка с достъпа до медицински услуги.
Безспорен факт е, че България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ – и надлежно кревати за болнично лекуване в Европа. Повечето от постройките са завещание от предишното. Само част съставляват новооткрити лечебни заведения, като в огромната си част те са частни лечебни заведения.
Според статистиката за 2020 година в страната действат 342 лечебни заведения (многопрофилни и специализирани), които разполагат с 54 216 кревати.
Отговорите тези въпроси се съдържат в разбора на огромно изследване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), предоставено от Националната пациентска организация.
Здравеопазването в България разполага с задоволително запаси - и като леглова база, и като финансиране, само че все пак успеваемостта е релативно ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни обществени и стопански характерности. Финансирането на системата не основава задоволително положителни тласъци за повишение на успеваемостта, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга напълно липсва. Наблюдават се и огромни разлики сред областите във връзка с достъпа до опазване на здравето и здравните резултати, написа в разбора към изследването.
Проблемите в бранша се обуславят от ограничавания брой медицински сестри и санитари,
мощното доминиране на болничната помощ
за сметка на профилактиката, както и поради сериозните районни разлики във връзка с достъпа до медицински услуги.
Безспорен факт е, че България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ – и надлежно кревати за болнично лекуване в Европа. Повечето от постройките са завещание от предишното. Само част съставляват новооткрити лечебни заведения, като в огромната си част те са частни лечебни заведения.
Според статистиката за 2020 година в страната действат 342 лечебни заведения (многопрофилни и специализирани), които разполагат с 54 216 кревати.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ