Защо Трети март?
Защо Трети март?
Петко Добрев
В България е най-трудно да си българин. Много по-лесно е да си русофил или русофоб, американофил или американофоб. Но все пак ще пиша като българин, който е попрочел много страници от исторически проучвания и документи.
Ще стартира с въпроса каква щеше да бъде България, в случай че Трети март 1878г беше един елементарен ден от календара. Не споделям мнението, че е можело да се освободим сами.
И това е по този начин, тъй като българското революционно придвижване е било ръководено от сътрудници на Султана, Сърбия, Русия, Гърция, Австро-Унгария и други Всички комити, които са служели само на българската идея за избавление са били премахнати до края на 1876 година
За тези, които им се коства чудноват този факт, то единствено ще ги попитам по какъв начин свободна България се отнесе към околните на тези революционери, които са служили единствено на националната ни идея?
По-голяма част от богатите българи не са били последователи на дейности, които ще застрашат благосъстоянията им. Кой тогава да поведе българите и да ги провежда, тъй че да извоюват свободата си?
Към него миг единствената опция е била намесата на Русия. Така и става. Вярно е, че сме си платили Освобождението. Но коя страна ще води война просто ей по този начин за едната помощ на един народ под непозната власт?
Но в случай че за българите свободата и самостоятелната страна са полезност, то не трябва да спекулираме с този факт.
Казано по най-простичък метод - в случай че го нямаше Трети март 1878 г през днешния ден нашата столица можеше да бъде Анкара и народен воин да ни бъде Кемал Ататюрк. Днес столицата ни е София, а Левски е разгласен за най-великият българин. За това би трябвало да бъдем признателни към всички воини, които са били част от армията на Русия и са воювали в нашите земи, както и към румънските бойци.
Има политици и историци, които споделят мнението, че на Трети март 1878 г България не е получила независимостта си, а и последващият Берлински конгрес е бил същинска национална злополука за българите. И за това трети март не би трябвало да е Трети март.
По този мотив ще кажа следното. Великите сили в Европа са имали свои имперски доктрини, които можем да приемем като стратегически и безконечни ползи. За страдание към него миг част от тези доктрини е бил и Гръцкия план на Евгений Булгарис.
През втората половина на 19 век Великите сили са предвиждали Стара планина да дели Гърция и Румъния, а на Запад да е Сърбия. Как тогва да наподобява документ, който би трябвало да подпишат Русия и Османската империя на трети март 1878 г?
Как тогава да наподобява Берлинския конгрес? Въпреки това точно Трети март 1878г е историческия късмет за българите да извоюват независимостта на нашата, българската страна.
Та нали,ако я нямаше българската армия, нямаше кой да спре искания на гърци, сърби и румънци към българските земи?
И в случай че нещо не може да се отхвърли на познатия ни като Сан Стефански кротичък контракт, то това е правото на българите да образуват своя войска. Гарант за българската самостоятелност от тук насетне е щяла да бъде българската войска.
Ето за какво Трети март 1878 г е с основна писмен знак. Дори слепия дядо Йоцо на Иван Вазов видял свободната българска страна пипнешком българската военна униформа. Но преди Трети март 1878 г той не е можел да види свободна България.
Това е моят прочит за смисъла на Трети март 1878 година
