Ерата на голямата измама и объркване
Защо Тръмп имаше и към момента има до известна степен потребност да се показва като „ антисистемен “ другар на мира и даже на Русия?
Нашето време е ера на огромно комплициране. Има разнообразни аргументи за това комплициране и една от тях е разстройването, провокирано от краха на двата огромни „ прогресивни “ плана на ХХ век: „ руският социализъм “, от една страна; и западната обществена страна и потребителският капитализъм – от друга (както и моделът на mondialisation heureuse – „ щастливата глобализация “, последвал рухването на „ комунизма “). Днес самата концепция за напредъка, която е централна за цялата модерност, е разтърсена и подложена на интензивно оборване.
Характерно за капитализма през цялото време на тази система е, че слага под въпрос личното си съществуване и отказване. Прави това под формата на огромни революции. Насърчаваше и бе насърчаван – особено в ранните му етапи, от идеологиите на Хуманизма, Ренесанса и Просвещението, които не са съвсем съвместими с това, което значи капитализмът, именно – господството на капитала. Но капитализмът директно създава и своето „ отричане “ под формата на социализма и работническото придвижване.
Самият капитализъм бе трайно революционно събитие освен в стопанската система, концепциите и политиката, само че и във философията, науката и изкуството. От Великата френска гражданска война през 1789 година и Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс в 1848 година до свалянето на аленото знаме от Кремъл през 1991 година човечеството премина през епоха на непрестанно, интензивно и задълбочено слагане под въпрос на всички свои хрумвания, институции и усещания.
Днес, за първи път капитали змът се оказва най-тоталитарна та възможн а система, контролирайки съвсем всички институции, които биха могли да ѝ се опълчват , приемайки формата на „ империя на финансите “, чиято власт постоянно надвишава „ забележимите “ полюси на властта, като да вземем за пример държавите; система с невиждана икономическа, софтуерна и „ идеологическа “ мощ. Обикновено контролът се упражнява повече под формата на „ пазаруване “, даване на „ материални облаги “ и по-малко под формата на гонене на хората; поне към този момент, защото съвсем скоро и това може да се промени.
Предизвикателствата към системата се появяват по-малко в нейния център и повече в нейната външна страна. Но тези периферни провокации имат главно защитителен темперамент и сега не оферират дълбока опция на световния капитализъм – пораждащ множеството кризи, каквито да вземем за пример Съветският съюз сочеше след 1917 година
Монополите не оказват помощ на мисленето
Нашият свят претърпява и невиждано отстъпление от критично мислене във всички области (включително от марксизма, който в предишното е бил най-важният и незаместим инструмент за „ демистифициране “, разбор и схващане на обществените връзки и политиката, основани от човечеството през цялата съвременна ера. Имаме поради, несъмнено, достоверния марксизъм като революционна доктрина, а не „ бюрократичния марксизъм “ на Изтока или „ университетския марксизъм “ на Запада). Това оттегляне се улеснява от – и на собствен ред способства за – общото разпространяване на объркването.
Крахът на „ руския социализъм “ преди 30 години също продължава да тежи на международната логика на психиката и схващане, обезкуражавайки всеки, който се стреми да промени света. В това отношение интелектуалната и политическата атмосфера, преобладаваща през трите десетилетия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, може да се съпостави с трите десетилетия след провалянето на Наполеон. (Европа трябваше да изчака повече от три десетилетия след Ватерло, с цел да преживее нова вълна от демократични революции през 1848 година Русия също трябваше да изчака две и половина десетилетия, с цел да стартира да се съпротивлява интензивно на западното нахлуване, първо в Сирия, а седем години по-късно и в Украйна).
Сега концепциите са „ унифицирани “ до най-малкия вероятен знаменател и даже по-ниско, което отразява унификацията на материалната основа на системата, т. е. на тези, които управляват международните финанси. Изглежда, че сме навлезли в положение на технофеодализъм, което ненапълно припомня „ пророчествата “ на Маркс в Grundrisse (Grundrisse der Kritik der Politischen Ökonomie, в превод: „ Основи на рецензията на политическата спестовност “ – тетрадки на Карл Маркс, които обгръщат всичките шест раздела на неговата рецензия на политическата спестовност, бел. пр.).
Объркването като оръжие на системата
Но объркването също по този начин е належащо, а следователно – планирано и предумишлено, заради тоталитарния темперамент на проектите, замислени в границите на международната „ ръководеща класа “, в центъра на която са тези, които управляват международния финансов капитал. Разбира се, висшите пластове на обществото постоянно са употребявали измамата. Но в епохата на развиване на продуктивния капитализъм тя е била доста по-малко нужна, в сравнение с в епохата на неолиберализма, а още повече в епохата на „ капитализма на бедствията “.
Техният проект е непоносим и заради това „ не подлежи на контрол “. Понякога някой разкрива малко от това, което мислят ръководещите, какъвто е казусът с подлия Барозу, бившето маоистко дребосъче, което поддържа американците против Европа за нахлуването в Ирак, а след това бе определено да управлява Европейски Съюз, с цел да се озове накрая в „ Голдман Сакс “; и което един ден сподели, че целият свят знае, че идващите генерации ще живеят по-зле от сегашните! Но нормално те крият плановете си и би трябвало да ги крият. Прикриват ги зад риториката на демокрацията на Байдън (никой не би могъл да измисли по-ефективна клюка на демокрацията от тази на американските демократи, които я отстояват) или зад полуфашистките глупости – макар да са опасни, – които Елон Мъск (понякога именуван „ Сорос на Тръмп “) популяризира всеки втори ден. Показателно за типа на новия надигащ се Тръмпистки „ прото-фашизъм “ е предлагането на Мъск за поста ръководител на Европейската комисия да бъде избран човек, който се приближава оптимално до неговия „ блян “ за „ човек без мозък “, по-скоро предчовечен, в сравнение с предмодерен; касае се за Фидиас Панайоту (известен като YouTuber, бел.пр.), избран за самостоятелен евродепутат от Кипър на изборите за Европейски парламент през 2024 година
Много по-опасни от концепциите на Мъск са концепциите на князете на мрака, които стоят зад Тръмп, като американския олигарх Питър Тийл
Днешната световна ръководеща класа е по-изолирана отвсякога от обществото. Изолирана и от всяка огромна и групова концепция за бъдещето на човечеството. Представителите ѝ не съставляват нищо повече от своето голямо Аз. Те не просто популяризират и употребяват комплициране. Те самите са комплицирани. Вероятно ще употребяват още повече силата си, с цел да трансфорат личната си психопатология в обществена патология. Проникновена и плашеща анатомия на тази ръководеща класа може да бъде открита в шедьовъра на Стенли Кубрик – филмът „ Широко затворени очи “.
„ Антисистемна “ ирационалност
Както при Хитлер в междувоенния интервал, нужна е доста огромна доза машинация, комплициране и ирационалност, с цел да бъдат заблудени огромни маси и цели държави; и да бъдат поведени по пътя на „ мирния “ или „ насилствения “ тоталитаризъм, фашизъм, ирационализъм и война.
Особено след 11 септември („ атентатът “ против кулите-близнаци в Ню Йорк, бел.пр.) към арсенала на истаблишмънта, който се опита да скрие същинските конспирации под сякаш „ антисистемна “ тога, се прибави и откритият абсурд да се популяризират нелепости, парадокси и несъществуващи тайни теории. По този метод те се пробват да скрият най-важната от актуалните „ конспирации “, а именно – опита на едно доста малко малцинство, състоящо се от доста богати интернационалните „ олигарси “, произхождащи най-вече от две или три нации – преобладаващо психо-духовно разстроени личности – да управлява и господства над цялото човечество, действайки като рак в тялото му.
След 11 септември се разпространиха десетки теории, някои от които бяха изцяло несъстоятелни. Основният резултат от това разпространяване бе да не се зададе главният въпрос: „ Защо американската страна не предприе дейности за попречване на офанзивите, макар множеството предизвестия? И също толкоз фундаменталният въпрос: „ Кой има изгода от офанзивите? “ Вместо това се обсъждаше дали самолетите в действителност са се врязали в Пентагона и какъв брой здрав бил бетонът на кулите.
Друг доста значим образец е отричането на породените от индивида промени в климата, финансирано със стотици милиони долари годишно от мултинационалните компании за изкопаеми горива, което е заблудило доста хора с положителни планове, само че с липса на солидно научно обучение и просвета. Има и десетки други примери…
По такъв начин и защото (радикалната) левица е в познатото ни „ разрушаващо се “ положение, въпросите и протестът, които самата система при Байдън, Шолц или Макрон неизбежно поражда, доста постоянно не са ориентирани и не укрепват съгласуваните старания за нужната обществена смяна, а се разпръскват без резултат или ускоряват предполагаемите „ антисистемни “ придвижвания на крайната десница. Това е, което се получи – grosso modo – във времето на вътрешните войни.
Отсъствието на съгласувана, грамотна интернационална лява мощ, която да може безапелационно да оспори господстващата сега система на „ катастрофичния капитализъм “, да предложи социалистическа опция и да провежда битката на националните съсловия и нации, доведе до пасивност у хората, особено у тези, които нямат солидно политическо обучение и опит в присъединяване в обществени движения; до неспособността им да се опълчват на сили, които наподобяват съвсем всемогъщи и способни да работят по начини, неразбираеми за обикновените простосмъртни. И накрая – „ възлагане “ задачата за решение на обществените проблеми на десни екстремистки придвижвания като „ Тръмпизъм “ или „ Льо Пенизъм “.
Германците желаеха да вършат гражданска война, само че не се осмелиха да я направят и разпоредиха това на Хитлер, написа Вилхелм Райх, един от най-задълбочените анализатори на нацисткия феномен. Други хора се обръщат към метафизиката, към търсенето на самостоятелно, персонално решение или към религиозни придвижвания като Евангелския интернационал – който в действителност е интернационал, управителен от ционизма и е в негова услуга.
Духовният безпорядък приготвя почвата за идването на международен Диктатор
Добре е да помним, че германците гласоподаваха за Хитлер не поради това, което той възнамеряваше да направи, а тъй като изглеждаше родолюбец и социалист – националсоциалист. Те гласоподаваха за него и тъй като в изискванията на доста дълбока рецесия не им бе препоръчана друга надеждна опция – нито от буржоазно-капиталистическия естаблишмънт на Германия, нито от нейните големи социалистически и комунистически придвижвания, които в действителност избягваха да се борят, с цел да предотвратят идването на Хитлер на власт.
По прилика, заради същите дълбоки аргументи и по сходен метод, през днешния ден на Запад се разраства крайната десница, показана от течения като това на Бенямин Нетаняху – майстор на измамата, един от най-силните, в случай че не и най-влиятелният политик през днешния ден в целия „ групов Запад “, на Доналд Тръмп или на Марин льо Пен.
Основната характерност на тези течения е измамата. Те се изявяват като сякаш антисистемни, само че по никакъв метод не слагат под въпрос икономическата и обществената основа на преобладаващата система: едрия интернационален финансов капитал и икономическите политики, които той желае да наложи. Тяхната роля в западните общества се състои в налагането на по-авторитарна институционална и идеологическа основа, която да е по-ефективна за гарантиране в западните страни господството на огромния капитал и на Запада – в останалата част от планетата.
„ Глобализаторите “ не са единствените империалисти
Крайната десница е нужна за прехода от предходната система на империалистическо владичество (глобализацията) към друга система на империалистическо владичество (националистическа и даже клоняща към открит фашизъм).
От време на време, само че не постоянно, някои извънредно десни сили на Запад (които включват и Израел) наподобяват проруски настроени. Изглеждат, само че не са. Например в предишното Тръмп беше определен с голямата помощ на израелски сътрудници, до момента в който всички говореха за хипотетичната съветска помощ, която получил. Самият Тръмп не направи нищо, с цел да се опълчи на усещането (обвинението), че е „ човек на Путин “. Колкото и да е необичайно за „ човек на Путин “, неговата администрация въоръжи Украйна до зъби, управлява голяма стратегия за рационализация на американските нуклеарни оръжия и анулира Договора за надзор на нуклеарните оръжия със междинен обсег от 1987 година, наред с доста други не изключително другарски настроени към мира или Русия дейности и политики.
Социалното естество на силите, стоящи зад западната последна десница, има органични, систематични аргументи да желаят разрушаването на силни самостоятелни страни като Русия, Иран, Китай и, несъмнено, организации като БРИКС (доколкото последната се трансформира в различен полюс на властта). Дори да се изявяват на места като „ миролюбиви “ или „ проруски “, даже да наподобяват другарски настроени по някои въпроси, те ще го вършат единствено с цел да маневрират, да печелят време, да приготвят контраофанзива от по-добри позиции.
Класически исторически образец е Хитлер, който освен се изявява като проруска мощ (докато главната му цел през цялото време е да нападне Съветска Русия – известният Drang Nach Osten на немския империализъм), само че стига до такава степен, че подписва съюз със Съюз на съветските социалистически републики две години преди да го нападне! Разбира се, истор ията в никакъв случай не се повтаря по абсолютно същия метод , само че познаването ѝ и потребление метода на историческата прилика са от значително значение за преценка на политическите течения и водачи.
Стратегическата роля на западната последна десница е била, е и може да бъде само в това да приготви идеологическите, материалните и политическите условия за Голямата война, която ще настъпи, в случай че не спрем водещите съсловия на Запада със мощни, световни всеобщи дейности. Конфликтът в Украйна и клането в Палестина са само пробно тестване и предусещане, встъпление към Голямата война, която следва. Това е общата стратегическа вероятност. Разбира се, това не значи, че в това време другите центрове на империализма не могат да подписват „ мирни съглашения “ от всякакъв вид и ние да бъдем безразлични към сходни „ увертюри “. Такива ще има и те не могат да не бъдат краткотрайни.
За страдание, голямото болшинство от западните ръководещи съсловия не желае да разбере, че би трябвало да се измисли коренно нов метод на организация на нашите общества и на света, в случай че желаеме да оцелеем. Те не са подготвени да одобряват един полицентричен свят или да видят по какъв начин Изтокът и Югът оспорват безспорното предимство и владичество на Запада. През 1990 година те имаха вяра, че западната икономическа мощност и привлекателността на западната политическа парадигма са задоволителни, с цел да запазят преобладаващото си място на планетата. Сега е явно, че не са били достатъчни, откъдето идва и изкушението да провеждат война против противниците си – на първо място против Русия, Китай, Иран и други Оттук и постепенното, само че ясно изразено прекосяване към идеологии, които да улесняват тоталната война.
Подобно на Първата и Втората международна война, сходно на Студената война, войните не пораждат от някаква „ националистическа “, „ фашистка “ или друга идеология. Идеологиите се мобилизират, за да оправдаят войните, а не противоположното. Идеологиите се употребяват, с цел да оправдаят политики, които произтичат от органичната потребност на капитализма и империализма да се бор и и днес за международно владичество и да предотврати появата на различен полюс на властта.
Що се отнася до тези, които желаят да се борят против опасността от Голямата война, която тоталитаризмът и империализмът подготвят, те би трябвало да бъдат доста деликатни с понятията и определенията, които употребяват , с цел да не укрепват несъзнателно явленията, против които желаят да се борят. Сериозността, рационалността, сериозното мислене, науката, както и любовта и хуманността са най-мощните оръжия, с които човек разполага, с цел да се бори за свободата си. В наше време, с производителните сили и технологиите, с които разполагаме, това означава човек да се бори и за своето оцеляване.
Превод: доктор Радко Ханджиев
Източник: Defenddemocracy.press
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10199Д-р Достена Лаверн: Очакваме да се появят политически визионери, само че Европейският съюз е в колапсАлтернативен Поглед10998Д-р Достена Лаверн: Сблъсъкът с действителността ще донесе революционна смяна, лъжата се самоизчерпваАлтернативен Поглед8319Проф. Захари Захариев: Китай е лаборатория за най-творческите хрумвания в икономическата мисълАлтернативен Поглед10172Проф. Захари Захариев: Сега е моментът България да съобщи поддръжка на миролюбивата външна политикаАлтернативен Поглед24553Д-р Саймън Ципис: Глобалният хайлайф е в суматоха от успеха на Тръмп, по тази причина намерено се събира в ДавосАлтернативен Поглед658073Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед Източник: pogled.info
Нашето време е ера на огромно комплициране. Има разнообразни аргументи за това комплициране и една от тях е разстройването, провокирано от краха на двата огромни „ прогресивни “ плана на ХХ век: „ руският социализъм “, от една страна; и западната обществена страна и потребителският капитализъм – от друга (както и моделът на mondialisation heureuse – „ щастливата глобализация “, последвал рухването на „ комунизма “). Днес самата концепция за напредъка, която е централна за цялата модерност, е разтърсена и подложена на интензивно оборване.
Характерно за капитализма през цялото време на тази система е, че слага под въпрос личното си съществуване и отказване. Прави това под формата на огромни революции. Насърчаваше и бе насърчаван – особено в ранните му етапи, от идеологиите на Хуманизма, Ренесанса и Просвещението, които не са съвсем съвместими с това, което значи капитализмът, именно – господството на капитала. Но капитализмът директно създава и своето „ отричане “ под формата на социализма и работническото придвижване.
Самият капитализъм бе трайно революционно събитие освен в стопанската система, концепциите и политиката, само че и във философията, науката и изкуството. От Великата френска гражданска война през 1789 година и Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс в 1848 година до свалянето на аленото знаме от Кремъл през 1991 година човечеството премина през епоха на непрестанно, интензивно и задълбочено слагане под въпрос на всички свои хрумвания, институции и усещания.
Днес, за първи път капитали змът се оказва най-тоталитарна та възможн а система, контролирайки съвсем всички институции, които биха могли да ѝ се опълчват , приемайки формата на „ империя на финансите “, чиято власт постоянно надвишава „ забележимите “ полюси на властта, като да вземем за пример държавите; система с невиждана икономическа, софтуерна и „ идеологическа “ мощ. Обикновено контролът се упражнява повече под формата на „ пазаруване “, даване на „ материални облаги “ и по-малко под формата на гонене на хората; поне към този момент, защото съвсем скоро и това може да се промени.
Предизвикателствата към системата се появяват по-малко в нейния център и повече в нейната външна страна. Но тези периферни провокации имат главно защитителен темперамент и сега не оферират дълбока опция на световния капитализъм – пораждащ множеството кризи, каквито да вземем за пример Съветският съюз сочеше след 1917 година
Монополите не оказват помощ на мисленето
Нашият свят претърпява и невиждано отстъпление от критично мислене във всички области (включително от марксизма, който в предишното е бил най-важният и незаместим инструмент за „ демистифициране “, разбор и схващане на обществените връзки и политиката, основани от човечеството през цялата съвременна ера. Имаме поради, несъмнено, достоверния марксизъм като революционна доктрина, а не „ бюрократичния марксизъм “ на Изтока или „ университетския марксизъм “ на Запада). Това оттегляне се улеснява от – и на собствен ред способства за – общото разпространяване на объркването.
Крахът на „ руския социализъм “ преди 30 години също продължава да тежи на международната логика на психиката и схващане, обезкуражавайки всеки, който се стреми да промени света. В това отношение интелектуалната и политическата атмосфера, преобладаваща през трите десетилетия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, може да се съпостави с трите десетилетия след провалянето на Наполеон. (Европа трябваше да изчака повече от три десетилетия след Ватерло, с цел да преживее нова вълна от демократични революции през 1848 година Русия също трябваше да изчака две и половина десетилетия, с цел да стартира да се съпротивлява интензивно на западното нахлуване, първо в Сирия, а седем години по-късно и в Украйна).
Сега концепциите са „ унифицирани “ до най-малкия вероятен знаменател и даже по-ниско, което отразява унификацията на материалната основа на системата, т. е. на тези, които управляват международните финанси. Изглежда, че сме навлезли в положение на технофеодализъм, което ненапълно припомня „ пророчествата “ на Маркс в Grundrisse (Grundrisse der Kritik der Politischen Ökonomie, в превод: „ Основи на рецензията на политическата спестовност “ – тетрадки на Карл Маркс, които обгръщат всичките шест раздела на неговата рецензия на политическата спестовност, бел. пр.).
Объркването като оръжие на системата
Но объркването също по този начин е належащо, а следователно – планирано и предумишлено, заради тоталитарния темперамент на проектите, замислени в границите на международната „ ръководеща класа “, в центъра на която са тези, които управляват международния финансов капитал. Разбира се, висшите пластове на обществото постоянно са употребявали измамата. Но в епохата на развиване на продуктивния капитализъм тя е била доста по-малко нужна, в сравнение с в епохата на неолиберализма, а още повече в епохата на „ капитализма на бедствията “.
Техният проект е непоносим и заради това „ не подлежи на контрол “. Понякога някой разкрива малко от това, което мислят ръководещите, какъвто е казусът с подлия Барозу, бившето маоистко дребосъче, което поддържа американците против Европа за нахлуването в Ирак, а след това бе определено да управлява Европейски Съюз, с цел да се озове накрая в „ Голдман Сакс “; и което един ден сподели, че целият свят знае, че идващите генерации ще живеят по-зле от сегашните! Но нормално те крият плановете си и би трябвало да ги крият. Прикриват ги зад риториката на демокрацията на Байдън (никой не би могъл да измисли по-ефективна клюка на демокрацията от тази на американските демократи, които я отстояват) или зад полуфашистките глупости – макар да са опасни, – които Елон Мъск (понякога именуван „ Сорос на Тръмп “) популяризира всеки втори ден. Показателно за типа на новия надигащ се Тръмпистки „ прото-фашизъм “ е предлагането на Мъск за поста ръководител на Европейската комисия да бъде избран човек, който се приближава оптимално до неговия „ блян “ за „ човек без мозък “, по-скоро предчовечен, в сравнение с предмодерен; касае се за Фидиас Панайоту (известен като YouTuber, бел.пр.), избран за самостоятелен евродепутат от Кипър на изборите за Европейски парламент през 2024 година
Много по-опасни от концепциите на Мъск са концепциите на князете на мрака, които стоят зад Тръмп, като американския олигарх Питър Тийл
Днешната световна ръководеща класа е по-изолирана отвсякога от обществото. Изолирана и от всяка огромна и групова концепция за бъдещето на човечеството. Представителите ѝ не съставляват нищо повече от своето голямо Аз. Те не просто популяризират и употребяват комплициране. Те самите са комплицирани. Вероятно ще употребяват още повече силата си, с цел да трансфорат личната си психопатология в обществена патология. Проникновена и плашеща анатомия на тази ръководеща класа може да бъде открита в шедьовъра на Стенли Кубрик – филмът „ Широко затворени очи “.
„ Антисистемна “ ирационалност
Както при Хитлер в междувоенния интервал, нужна е доста огромна доза машинация, комплициране и ирационалност, с цел да бъдат заблудени огромни маси и цели държави; и да бъдат поведени по пътя на „ мирния “ или „ насилствения “ тоталитаризъм, фашизъм, ирационализъм и война.
Особено след 11 септември („ атентатът “ против кулите-близнаци в Ню Йорк, бел.пр.) към арсенала на истаблишмънта, който се опита да скрие същинските конспирации под сякаш „ антисистемна “ тога, се прибави и откритият абсурд да се популяризират нелепости, парадокси и несъществуващи тайни теории. По този метод те се пробват да скрият най-важната от актуалните „ конспирации “, а именно – опита на едно доста малко малцинство, състоящо се от доста богати интернационалните „ олигарси “, произхождащи най-вече от две или три нации – преобладаващо психо-духовно разстроени личности – да управлява и господства над цялото човечество, действайки като рак в тялото му.
След 11 септември се разпространиха десетки теории, някои от които бяха изцяло несъстоятелни. Основният резултат от това разпространяване бе да не се зададе главният въпрос: „ Защо американската страна не предприе дейности за попречване на офанзивите, макар множеството предизвестия? И също толкоз фундаменталният въпрос: „ Кой има изгода от офанзивите? “ Вместо това се обсъждаше дали самолетите в действителност са се врязали в Пентагона и какъв брой здрав бил бетонът на кулите.
Друг доста значим образец е отричането на породените от индивида промени в климата, финансирано със стотици милиони долари годишно от мултинационалните компании за изкопаеми горива, което е заблудило доста хора с положителни планове, само че с липса на солидно научно обучение и просвета. Има и десетки други примери…
По такъв начин и защото (радикалната) левица е в познатото ни „ разрушаващо се “ положение, въпросите и протестът, които самата система при Байдън, Шолц или Макрон неизбежно поражда, доста постоянно не са ориентирани и не укрепват съгласуваните старания за нужната обществена смяна, а се разпръскват без резултат или ускоряват предполагаемите „ антисистемни “ придвижвания на крайната десница. Това е, което се получи – grosso modo – във времето на вътрешните войни.
Отсъствието на съгласувана, грамотна интернационална лява мощ, която да може безапелационно да оспори господстващата сега система на „ катастрофичния капитализъм “, да предложи социалистическа опция и да провежда битката на националните съсловия и нации, доведе до пасивност у хората, особено у тези, които нямат солидно политическо обучение и опит в присъединяване в обществени движения; до неспособността им да се опълчват на сили, които наподобяват съвсем всемогъщи и способни да работят по начини, неразбираеми за обикновените простосмъртни. И накрая – „ възлагане “ задачата за решение на обществените проблеми на десни екстремистки придвижвания като „ Тръмпизъм “ или „ Льо Пенизъм “.
Германците желаеха да вършат гражданска война, само че не се осмелиха да я направят и разпоредиха това на Хитлер, написа Вилхелм Райх, един от най-задълбочените анализатори на нацисткия феномен. Други хора се обръщат към метафизиката, към търсенето на самостоятелно, персонално решение или към религиозни придвижвания като Евангелския интернационал – който в действителност е интернационал, управителен от ционизма и е в негова услуга.
Духовният безпорядък приготвя почвата за идването на международен Диктатор
Добре е да помним, че германците гласоподаваха за Хитлер не поради това, което той възнамеряваше да направи, а тъй като изглеждаше родолюбец и социалист – националсоциалист. Те гласоподаваха за него и тъй като в изискванията на доста дълбока рецесия не им бе препоръчана друга надеждна опция – нито от буржоазно-капиталистическия естаблишмънт на Германия, нито от нейните големи социалистически и комунистически придвижвания, които в действителност избягваха да се борят, с цел да предотвратят идването на Хитлер на власт.
По прилика, заради същите дълбоки аргументи и по сходен метод, през днешния ден на Запад се разраства крайната десница, показана от течения като това на Бенямин Нетаняху – майстор на измамата, един от най-силните, в случай че не и най-влиятелният политик през днешния ден в целия „ групов Запад “, на Доналд Тръмп или на Марин льо Пен.
Основната характерност на тези течения е измамата. Те се изявяват като сякаш антисистемни, само че по никакъв метод не слагат под въпрос икономическата и обществената основа на преобладаващата система: едрия интернационален финансов капитал и икономическите политики, които той желае да наложи. Тяхната роля в западните общества се състои в налагането на по-авторитарна институционална и идеологическа основа, която да е по-ефективна за гарантиране в западните страни господството на огромния капитал и на Запада – в останалата част от планетата.
„ Глобализаторите “ не са единствените империалисти
Крайната десница е нужна за прехода от предходната система на империалистическо владичество (глобализацията) към друга система на империалистическо владичество (националистическа и даже клоняща към открит фашизъм).
От време на време, само че не постоянно, някои извънредно десни сили на Запад (които включват и Израел) наподобяват проруски настроени. Изглеждат, само че не са. Например в предишното Тръмп беше определен с голямата помощ на израелски сътрудници, до момента в който всички говореха за хипотетичната съветска помощ, която получил. Самият Тръмп не направи нищо, с цел да се опълчи на усещането (обвинението), че е „ човек на Путин “. Колкото и да е необичайно за „ човек на Путин “, неговата администрация въоръжи Украйна до зъби, управлява голяма стратегия за рационализация на американските нуклеарни оръжия и анулира Договора за надзор на нуклеарните оръжия със междинен обсег от 1987 година, наред с доста други не изключително другарски настроени към мира или Русия дейности и политики.
Социалното естество на силите, стоящи зад западната последна десница, има органични, систематични аргументи да желаят разрушаването на силни самостоятелни страни като Русия, Иран, Китай и, несъмнено, организации като БРИКС (доколкото последната се трансформира в различен полюс на властта). Дори да се изявяват на места като „ миролюбиви “ или „ проруски “, даже да наподобяват другарски настроени по някои въпроси, те ще го вършат единствено с цел да маневрират, да печелят време, да приготвят контраофанзива от по-добри позиции.
Класически исторически образец е Хитлер, който освен се изявява като проруска мощ (докато главната му цел през цялото време е да нападне Съветска Русия – известният Drang Nach Osten на немския империализъм), само че стига до такава степен, че подписва съюз със Съюз на съветските социалистически републики две години преди да го нападне! Разбира се, истор ията в никакъв случай не се повтаря по абсолютно същия метод , само че познаването ѝ и потребление метода на историческата прилика са от значително значение за преценка на политическите течения и водачи.
Стратегическата роля на западната последна десница е била, е и може да бъде само в това да приготви идеологическите, материалните и политическите условия за Голямата война, която ще настъпи, в случай че не спрем водещите съсловия на Запада със мощни, световни всеобщи дейности. Конфликтът в Украйна и клането в Палестина са само пробно тестване и предусещане, встъпление към Голямата война, която следва. Това е общата стратегическа вероятност. Разбира се, това не значи, че в това време другите центрове на империализма не могат да подписват „ мирни съглашения “ от всякакъв вид и ние да бъдем безразлични към сходни „ увертюри “. Такива ще има и те не могат да не бъдат краткотрайни.
За страдание, голямото болшинство от западните ръководещи съсловия не желае да разбере, че би трябвало да се измисли коренно нов метод на организация на нашите общества и на света, в случай че желаеме да оцелеем. Те не са подготвени да одобряват един полицентричен свят или да видят по какъв начин Изтокът и Югът оспорват безспорното предимство и владичество на Запада. През 1990 година те имаха вяра, че западната икономическа мощност и привлекателността на западната политическа парадигма са задоволителни, с цел да запазят преобладаващото си място на планетата. Сега е явно, че не са били достатъчни, откъдето идва и изкушението да провеждат война против противниците си – на първо място против Русия, Китай, Иран и други Оттук и постепенното, само че ясно изразено прекосяване към идеологии, които да улесняват тоталната война.
Подобно на Първата и Втората международна война, сходно на Студената война, войните не пораждат от някаква „ националистическа “, „ фашистка “ или друга идеология. Идеологиите се мобилизират, за да оправдаят войните, а не противоположното. Идеологиите се употребяват, с цел да оправдаят политики, които произтичат от органичната потребност на капитализма и империализма да се бор и и днес за международно владичество и да предотврати появата на различен полюс на властта.
Що се отнася до тези, които желаят да се борят против опасността от Голямата война, която тоталитаризмът и империализмът подготвят, те би трябвало да бъдат доста деликатни с понятията и определенията, които употребяват , с цел да не укрепват несъзнателно явленията, против които желаят да се борят. Сериозността, рационалността, сериозното мислене, науката, както и любовта и хуманността са най-мощните оръжия, с които човек разполага, с цел да се бори за свободата си. В наше време, с производителните сили и технологиите, с които разполагаме, това означава човек да се бори и за своето оцеляване.
Превод: доктор Радко Ханджиев
Източник: Defenddemocracy.press
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10199Д-р Достена Лаверн: Очакваме да се появят политически визионери, само че Европейският съюз е в колапсАлтернативен Поглед10998Д-р Достена Лаверн: Сблъсъкът с действителността ще донесе революционна смяна, лъжата се самоизчерпваАлтернативен Поглед8319Проф. Захари Захариев: Китай е лаборатория за най-творческите хрумвания в икономическата мисълАлтернативен Поглед10172Проф. Захари Захариев: Сега е моментът България да съобщи поддръжка на миролюбивата външна политикаАлтернативен Поглед24553Д-р Саймън Ципис: Глобалният хайлайф е в суматоха от успеха на Тръмп, по тази причина намерено се събира в ДавосАлтернативен Поглед658073Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ