Митът за „евро-инфлацията“: Хърватия и Гърция помнят „ефекта на капучиното“
Защо статистиката не вижда повишаването, което хората усещат?
" Ако някой употребява еврото като опрощение да покачва цени голословно - това е нарушаване. " С тези думи финансовият министър Теменужка Петкова се опита да успокои българските консуматори, че промяната на валутата няма да докара до обедняване.
Опитът на страните, които към този момент извървяха този път, обаче демонстрира една по-нюансирана картина. Истината е някъде по средата – сред сухата статистика, която споделя " няма проблем ", и джоба на потребителя, който усеща друго.
Урокът от Хърватия: 0,4% статистика против 20% повишаване на кафето
Хърватия, която одобри еврото на 1 януари 2023 година, е най-актуалният образец за България. Според формалния отчет на Хърватската национална банка и Европейската централна банка, резултатът на самата валутна промяна върху общата инфлация е бил пренебрежимо дребен – едвам 0,4 процентни пункта.
Тази цифра обаче крие дявола в детайлите. Докато цените в супермаркетите останаха релативно постоянни с помощта на строгия надзор, секторът на услугите претърпя потрес.
В първите месеци след въвеждането на еврото, цените в кафенета, заведения за хранене, фризьорски салони и паркинги скочиха с сред 10% и 20%. Това е така наречен " резултат на капучиното " – търговците използваха промяната на валутата, с цел да закръглят цените нагоре. Ако едно кафе е коствало 12 куни (1.59 евро), то всеобщо бе закръглено на 2 евро, което е скок от над 25%.
Гръцката контузия от " закръглянето "
В Гърция, която одобри еврото през 2002 година, споменът за промяната на валутата е още по-болезнен. И до през днешния ден гърците приказват за интервала на " флускома " (надуване), когато цените на дребните артикули – самун, вода, вестници – се покачиха фрапантно.
Основната неточност там беше неналичието на задоволително непоколебим надзор върху дребните търговци първоначално. Бутилка вода от 50 драхми (около 15 евроцента) бързо стана 50 евроцента – тройно нарастване, което статистиката " потуши " в общия показател на инфлацията, само че хората усетиха незабавно.
Словения и " черните описи "
Словения (2007 г.) дава добър образец за противопоставяне. Там държавното управление финансира потребителски организации, които сътвориха обществени " черни описи " на търговци, спекулиращи с цените.
Публичното оскверняване се оказа по-ефективно от санкциите. Търговците, които бяха хванати да закръглят неточно, губеха клиенти всеобщо. В резултат Словения регистрира един от най-ниските инфлационни резултати от въвеждането на еврото.
Какво да чака България?
Думите на министър Петкова за 250 настоящи инспекции на Национална агенция за приходите демонстрират, че страната се пробва да следва хърватския и словенския модел на засилен надзор.
Експертите обаче предизвестяват, че до момента в който цените на стоките в огромните вериги са лесни за управление, същинското предизвикателство ще бъдат дребните услуги – фризьори, автомивки, пазари. Там " закръглянето " е най-трудно за хващане от статистиката, само че най-дразнещо за потребителя.
Изводът от опита на съседите е явен: Еврото единствено по себе си не води до инфлация, само че неналичието на ефикасен надзор и потребителска зоркост основава съвършената стихия за " дребни ", само че всеобщи поскъпвания.
" Ако някой употребява еврото като опрощение да покачва цени голословно - това е нарушаване. " С тези думи финансовият министър Теменужка Петкова се опита да успокои българските консуматори, че промяната на валутата няма да докара до обедняване.
Опитът на страните, които към този момент извървяха този път, обаче демонстрира една по-нюансирана картина. Истината е някъде по средата – сред сухата статистика, която споделя " няма проблем ", и джоба на потребителя, който усеща друго.
Урокът от Хърватия: 0,4% статистика против 20% повишаване на кафето
Хърватия, която одобри еврото на 1 януари 2023 година, е най-актуалният образец за България. Според формалния отчет на Хърватската национална банка и Европейската централна банка, резултатът на самата валутна промяна върху общата инфлация е бил пренебрежимо дребен – едвам 0,4 процентни пункта.
Тази цифра обаче крие дявола в детайлите. Докато цените в супермаркетите останаха релативно постоянни с помощта на строгия надзор, секторът на услугите претърпя потрес.
В първите месеци след въвеждането на еврото, цените в кафенета, заведения за хранене, фризьорски салони и паркинги скочиха с сред 10% и 20%. Това е така наречен " резултат на капучиното " – търговците използваха промяната на валутата, с цел да закръглят цените нагоре. Ако едно кафе е коствало 12 куни (1.59 евро), то всеобщо бе закръглено на 2 евро, което е скок от над 25%.
Гръцката контузия от " закръглянето "
В Гърция, която одобри еврото през 2002 година, споменът за промяната на валутата е още по-болезнен. И до през днешния ден гърците приказват за интервала на " флускома " (надуване), когато цените на дребните артикули – самун, вода, вестници – се покачиха фрапантно.
Основната неточност там беше неналичието на задоволително непоколебим надзор върху дребните търговци първоначално. Бутилка вода от 50 драхми (около 15 евроцента) бързо стана 50 евроцента – тройно нарастване, което статистиката " потуши " в общия показател на инфлацията, само че хората усетиха незабавно.
Словения и " черните описи "
Словения (2007 г.) дава добър образец за противопоставяне. Там държавното управление финансира потребителски организации, които сътвориха обществени " черни описи " на търговци, спекулиращи с цените.
Публичното оскверняване се оказа по-ефективно от санкциите. Търговците, които бяха хванати да закръглят неточно, губеха клиенти всеобщо. В резултат Словения регистрира един от най-ниските инфлационни резултати от въвеждането на еврото.
Какво да чака България?
Думите на министър Петкова за 250 настоящи инспекции на Национална агенция за приходите демонстрират, че страната се пробва да следва хърватския и словенския модел на засилен надзор.
Експертите обаче предизвестяват, че до момента в който цените на стоките в огромните вериги са лесни за управление, същинското предизвикателство ще бъдат дребните услуги – фризьори, автомивки, пазари. Там " закръглянето " е най-трудно за хващане от статистиката, само че най-дразнещо за потребителя.
Изводът от опита на съседите е явен: Еврото единствено по себе си не води до инфлация, само че неналичието на ефикасен надзор и потребителска зоркост основава съвършената стихия за " дребни ", само че всеобщи поскъпвания.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ