Защо след пътуването до Древна Гърция Тимчо се появи в

Защо след пътуването до Древна Гърция Тимчо се появи в кабинета на премиера очевидно смутен

В Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) кипеше трескава активност. Учени с белоснежни престилки щъкаха като мравки във внушителна зала с висок таван, подпрян върху бутафорни дорийски колони, в чийто център стоеше грамадна машина, наподобяваща на хибрид сред феодален катапулт и руски галактически транспортен съд. Тя издаваше странни звуци, наподобяващи мяукането на недохранена котка.

– Изобретихме машина на времето! – разгласи гордо шефът на МАНИ пред събраните публицисти, които записваха трескаво. – С нея най-сетне ще потвърдим какъв брой античен народ са македонците!

На изключителна среща на държавното управление Християн Мицкоски персонално избра хероя, който да се впусне в рисковата задача от името на цялата нация.



– Тимчо Муцунски! – разгласи тържествено министър председателят, като кимна към външния си министър, седящ в края на масата с изражение на човек, преди малко научил, че му следва да плува с огромна бяла акула.

* * *

Тимчо, облечен в нещо, което приличаше на древен хитон, се материализира на живописна поляна посред маслинова горичка. Почувства се доста неловко, когато видя пред себе си епична панорама: бронзови мускули се стягаха и отпускаха под лъчите на слънцето, до момента в който десетина извънредно красиви млади мъже упражняваха с тежести. В почивките сред сериите те отпиваха от кани с вино и си разменяха радостни закачки. Един от тези полуголи фитнес фанатици беше самият Александър Велики – блестящ като олимпийски господ, със златиста грива и изражение, което споделяше: „ Аз съм тук, с цел да превземам. Какво тъкмо ли? Всичко! “

Тимчо трепна. „ Това е моментът, който ще промени всичко и ще затвори вечно устите на завистливите българи! “, намерения си той и с премерена крачка потегли към своя именит предходник.

– О, велики Александре! Аз съм Тимчо, делегат от бъдещето и представител на народ, който носи твоето име! – разгласи той със усърдно репетирана патетика.

Александър се обърна към него, леко заинтригуван, и го огледа от глава до пети. После се усмихна – необятна, лукава усмивка, от която на Тимчо му се подкосиха краката.

– От бъдещето? – сподели Александър с топъл глас, приближи се до него с кръшна походка и го погали нежно по бузата. – Хей, сладурко, по-красив си от Хефестион. Искаш ли да потренираме дружно?

* * *

Тимчо замръзна на мястото си, заприличвайки на скулптура на Мирон. От извънредно неуместната обстановка го избави внезапно появилият се отнякъде Аристотел. Сивата му брада трепереше от отвращение.

– Алекс, престани да се разсейваш! – викна философът. – Момичета, момчета, вино – единствено това ти е в главата! Както си я подкарал, ще завладееш най-вече до Индия и това ще е! А предопределението ти е да покориш целия свят! Затова се стегни и тренирай още по-усилено и тялото, и мозъка си! Хайде, приключвай тук и след това отиваме в класната стая!

– Но, учителю… – стартира Александър.

– Никакво само че! – прекъсна го Аристотел. – И остави младежа от бъдещето на мира, той несъмнено има по-важни неща за извършване.

Тимчо употребява момента. Той смотолеви, че би трябвало да пресметна времевите координати и побърза да се измъкне. Хвърли финален взор към Александър, който към този момент правеше лицеви опори под строгия взор на Аристотел, и си плю на петите.

* * *

Тимчо се появи в кабинета на премиера, очевидно смутен. Очите му блуждаеха.

– Какво се случи? – попита Мицкоски, облещен от неспокойствие.

– Господин министър-председател, съгласно мен с Александър няма да се получи – сподели Тимчо, като избягваше да срещне погледа му. – Трудно е да се добере до него човек, камо ли да го заприказва. Постоянно е заобграден от мускулести… ъ-ъ-ъ… телохранители.

Мицкоски го гледаше съмнително.

– И какво предлагаш?

Тимчо подвигна глава и сподели с звук, в който звучеше обезверена вяра:

– Може ли идващия път да пробваме с цар СамОил? Чувал съм, че е бил закостенял мъж, доста по-семеен вид.

Премиерът се прокашля сепнато.

– Остави го този СамОил. Много е отегчителен. Ще отидеш при Клеопатра!

 

Още по Мекедонския въпрос от същия създател: