Сашо Дончев: Свободата на словото не може да бъде ограничена – или я има, или я няма
- Защо се стигна до това състояние с медиите?
- Преди 28 години с доста възторг и сълзи от наслада се обявихме за свободни и бяхме твърдо решени да променим живота си към по-добро. Оказа се обаче, че няма обща формулировка какво е това " по-добро " и в случай че не всеки, то по групи, го разбираме по друг метод. Наи?-ентусиазираната група мечтаеше за огромни промени, само че се задоволи с премахването на знаците на комунизма, а не на комунистическите правила, върху които беше построено и функционираше българското общество. И тъи? като правилата са основите на обществото, то продължи да действа постарому. Така че до средата не сме стигнали. Стоим си там, откъдето сякаш тръгнахме.
Другият огромен проблем са понятията, с които живеем. Истинска Вавилонска кула! Всички желаят " Свобода на словото! ", само че отново всеки по своему пояснява какво значи това. И тъи? като няма критерии що е това слово, обществото е уверено, че всяка дума е слово. Болшинството счита словото за оръжие и изяснява, че тъкмо поради това го лимитира или даже не разрешава. И даже не си дава сметка, че при невнимателна приложимост всеки може да си навреди или даже да аргументи страдалчество на хората, които обича.
Напоследък е доста съвременно да се приказва за " fake news ", само че е време да признаем, че не подправените вести, а подправените понятия въздействат на нашите страсти и решения. Думите, с които поддържаме връзка, са понятия. Ако подменим понятието, наи?-често заради незадоволително високото равнище на своята просвета, ние губим ориентирите и стигаме не там, закъдето сме тръгнали.
- Кои? седи против свободата на публицистиката?
Свободата не се дава или подарява. Свободата е резултат на самостоятелно или групово деи?ствие, стимулирано от вътрешна нужда на причинителите. Свободата е политическо разбиране и по тази причина единствено политическо деи?ствие може да бъде несъмнено като ограничение на свободата, включително на словото. Ето за какво само деи?ствия на страната могат да бъдат избрани като ограничение на свободата на публицистите. Какво може и какво не може да се написа или приказва в една медия взема решение неи?ният притежател. Нашето противоречие и неприемане на етиката и/или естетиката на дадена медия ни дава съображение да не я четем, слушаме или гледаме. Можем, несъмнено, свободно да споделяме своето мнение за неи?ните качества, само че би било погрешно да твърдим, че в тази медия има проблем със свободата на словото.
Принципите, които пази една медия, са правилата на неи?ния притежател. Няма логичност някои? да си мисли, че аз ще разреша нацистка или комунистическа агитация в моя вестник. Чрез медията притежателят демонстрира своята ценностна система и в какво общество тои? би желал да живее.
Собственикът, издателят и публицистите в една медия би трябвало да са съидейници и съратници, които са обединили своите старания и запаси в отбрана на общи за тях етични правила. Трябва да признаем, че при противоречие сред тях в по-неизгодна позиция е притежателят, тъй като тои? няма свободата да напусне.
- Какви са инструментите за напън?
- Не знам по какъв начин един публицист би могъл да бъде заставен да напише или каже нещо, с което не е склонен. Просто не познавам механизмите, по които сходни поръчки се осъществят. Знам, че има автоцензура, само че не знам какво я подбужда. Казват, че това е някакъв боязън, само че аз не запознат съм какво. Не мога да приема обяснението, че това е боязън за хляба. Всеки има близки, родственици, деца... И на тях ли изяснява, че прави нещо, от което се срами, поради хляба? Какъв ли е усетът на този самун? Какви ли деца можеш да отгледаш с подобен самун? Какво общество ще основат те?
Не съм сигурен, че можеш да се наричаш публицист, в случай че си изразител на непознати мисли. Свободата на словото не може да бъде лимитирана – или я има, или я няма. Затова единственият метод да унищожаваш свободата на словото в една медия, е да унищожаваш опцията на неи?ния притежател да обезпечава неи?ната прехрана. Има, несъмнено, и по- неприятни решения, като "...няма човек-няма проблем ". Но правилото е същият. Всяка медия разобличава мощните на деня - гангстери, фанатици, политици и сходни, престава да приказва, в случай че неи?ният издател остане без благоприятни условия да обезпечава нужните за съществуването и? средства.
Проблемът с положителните медии е още по-сериозен, тъй като за тяхната прехрана са нужни не просто пари, а почтено заработени пари. В България има много хора с доста пари, само че една част от тях се срами да ги покаже, тъй като не може да изясни от кое място са, а друга част могат да си купят доста искащи да и? угодят и служат, само че те не са публицисти по предопределение и не могат да създадат добра медия.
- Какво да се прави?
- Аз от дълго време съм престанал да бъда черноглед за живота в нашето общество. След като пред очите ми се сгромоляса комунизмът, които изглеждаше като " края на историята ", съм уверен, че това, на което през днешния ден сме очевидци и пострадали, ще свърши доста скоро. Нищо изключително не се желае от никого. Нормалните хора нямат аргументи да се ненавиждат и водят война, да построяват граници и огради между тях. Природата ни е основала да се обичаме и през своите гении и умения да си оказваме помощ. Това и би трябвало да вършим.
- Преди 28 години с доста възторг и сълзи от наслада се обявихме за свободни и бяхме твърдо решени да променим живота си към по-добро. Оказа се обаче, че няма обща формулировка какво е това " по-добро " и в случай че не всеки, то по групи, го разбираме по друг метод. Наи?-ентусиазираната група мечтаеше за огромни промени, само че се задоволи с премахването на знаците на комунизма, а не на комунистическите правила, върху които беше построено и функционираше българското общество. И тъи? като правилата са основите на обществото, то продължи да действа постарому. Така че до средата не сме стигнали. Стоим си там, откъдето сякаш тръгнахме.
Другият огромен проблем са понятията, с които живеем. Истинска Вавилонска кула! Всички желаят " Свобода на словото! ", само че отново всеки по своему пояснява какво значи това. И тъи? като няма критерии що е това слово, обществото е уверено, че всяка дума е слово. Болшинството счита словото за оръжие и изяснява, че тъкмо поради това го лимитира или даже не разрешава. И даже не си дава сметка, че при невнимателна приложимост всеки може да си навреди или даже да аргументи страдалчество на хората, които обича.
Напоследък е доста съвременно да се приказва за " fake news ", само че е време да признаем, че не подправените вести, а подправените понятия въздействат на нашите страсти и решения. Думите, с които поддържаме връзка, са понятия. Ако подменим понятието, наи?-често заради незадоволително високото равнище на своята просвета, ние губим ориентирите и стигаме не там, закъдето сме тръгнали.
- Кои? седи против свободата на публицистиката?
Свободата не се дава или подарява. Свободата е резултат на самостоятелно или групово деи?ствие, стимулирано от вътрешна нужда на причинителите. Свободата е политическо разбиране и по тази причина единствено политическо деи?ствие може да бъде несъмнено като ограничение на свободата, включително на словото. Ето за какво само деи?ствия на страната могат да бъдат избрани като ограничение на свободата на публицистите. Какво може и какво не може да се написа или приказва в една медия взема решение неи?ният притежател. Нашето противоречие и неприемане на етиката и/или естетиката на дадена медия ни дава съображение да не я четем, слушаме или гледаме. Можем, несъмнено, свободно да споделяме своето мнение за неи?ните качества, само че би било погрешно да твърдим, че в тази медия има проблем със свободата на словото.
Принципите, които пази една медия, са правилата на неи?ния притежател. Няма логичност някои? да си мисли, че аз ще разреша нацистка или комунистическа агитация в моя вестник. Чрез медията притежателят демонстрира своята ценностна система и в какво общество тои? би желал да живее.
Собственикът, издателят и публицистите в една медия би трябвало да са съидейници и съратници, които са обединили своите старания и запаси в отбрана на общи за тях етични правила. Трябва да признаем, че при противоречие сред тях в по-неизгодна позиция е притежателят, тъй като тои? няма свободата да напусне.
- Какви са инструментите за напън?
- Не знам по какъв начин един публицист би могъл да бъде заставен да напише или каже нещо, с което не е склонен. Просто не познавам механизмите, по които сходни поръчки се осъществят. Знам, че има автоцензура, само че не знам какво я подбужда. Казват, че това е някакъв боязън, само че аз не запознат съм какво. Не мога да приема обяснението, че това е боязън за хляба. Всеки има близки, родственици, деца... И на тях ли изяснява, че прави нещо, от което се срами, поради хляба? Какъв ли е усетът на този самун? Какви ли деца можеш да отгледаш с подобен самун? Какво общество ще основат те?
Не съм сигурен, че можеш да се наричаш публицист, в случай че си изразител на непознати мисли. Свободата на словото не може да бъде лимитирана – или я има, или я няма. Затова единственият метод да унищожаваш свободата на словото в една медия, е да унищожаваш опцията на неи?ния притежател да обезпечава неи?ната прехрана. Има, несъмнено, и по- неприятни решения, като "...няма човек-няма проблем ". Но правилото е същият. Всяка медия разобличава мощните на деня - гангстери, фанатици, политици и сходни, престава да приказва, в случай че неи?ният издател остане без благоприятни условия да обезпечава нужните за съществуването и? средства.
Проблемът с положителните медии е още по-сериозен, тъй като за тяхната прехрана са нужни не просто пари, а почтено заработени пари. В България има много хора с доста пари, само че една част от тях се срами да ги покаже, тъй като не може да изясни от кое място са, а друга част могат да си купят доста искащи да и? угодят и служат, само че те не са публицисти по предопределение и не могат да създадат добра медия.
- Какво да се прави?
- Аз от дълго време съм престанал да бъда черноглед за живота в нашето общество. След като пред очите ми се сгромоляса комунизмът, които изглеждаше като " края на историята ", съм уверен, че това, на което през днешния ден сме очевидци и пострадали, ще свърши доста скоро. Нищо изключително не се желае от никого. Нормалните хора нямат аргументи да се ненавиждат и водят война, да построяват граници и огради между тях. Природата ни е основала да се обичаме и през своите гении и умения да си оказваме помощ. Това и би трябвало да вършим.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ