Да, бях чистачка! Първо ще изметем концесионерите на водата и сметта, а столът на Нинова не ми е цел: Ваня Григорова, кандидат-кмет на София, №86
Защо се кандидатирахте за кмет на София?
Когато се изчерпат синдикалните принадлежности, отбраната на работещите хора би трябвало да мине на равнище локална и национална власт. Така е в постоянните демокрации. Нормално е работещите да бъдат директно и интензивно показани във властта. Не е ясно за какво в България синдикализмът се счита за неполитически, а няма по какъв начин да не бъде. На второ място, това, което се случва в страната е недопустимо.
2 обединения, които желаеха властта на съображение отричането една – друга, я употребяват дружно. Значи нямат разлики, каквото и да приказваха! И образуваха тази Сглобка, както сами я назовават. Крайно време е да се постави завършек на това непристойно ръководство и имам вяра, че изборите в София ще бъдат първата крачка. Успехът, успеха в столицата може да вдигне вълна за съществени и същински промени.
В Гърция това се и получи на изборите преди седмица, левицата взе и Атина, и Солун. В Париж ръководи лява дама, пък и на Вас изследванията Ви дават късмет...
Не разясня резултатите на социологическите проучвания. Стига ми, че при непрекъснатите целодневни срещи с хората и в центъра, и в крайните квартали усещам неподправената сила за действителна, а не декларативна, имитативна смяна. То не е единствено предпочитание – тече и действителен развой – жителите преодоляват апатията и имат действително предпочитание да вземат участие в промяна на настоящето състояние.
А за какво се кандидатирахте за кандидат-кмет точно от Българска социалистическа партия, алена ли сте?
Не единствено съм поддържала Българска социалистическа партия, а бях и неин член до 2013 година, когато партията избра Пеевски за началник на ДАНС. Това беше претекстът ми да се отдръпва от нея тогава. И не съм членувала в друга. Когато е била на власт, като синдикалист съм подлагала на критика ощетяващи хората позиции, само че съм я подкрепяла в огромната картина.
Когато през април получих предлагането от БСП-София да стана претендент за кмет, имах и предложение от Левицата и незабавно сложих своето изискване: да бъда номинация на обединяване вляво на допустимо най-вече организации, без да се приоритизира някоя от тях. Което и ни се получи. Настоях и за синдикални представители в листата ни, което също бе признато – имаме и от двата профсъюза.
Наистина ли кариерата Ви стартира като чистачка?
Да, работих като чистачка в 118-о учебно заведение до Окръжна болница. И до през днешния ден съм признателна на директорката и домакина, тъй като ми влязоха в ситуацията на студентка и ми предоставяха да изучавам за изпити в стаичката на хигиенистките. Трябваше да работя, а по това време – ръководството на Костов, работа нямаше за младеж като мен тогава, приключил търговско-банковата гимназия и признат в УНСС. 2 години търсих и открих посредством бюрото по труда единственото, което се оферираше. Беше 2000 година И трябваше да си платя таксите в УНСС, където следвах. После бях хостеса в Макдоналдс, проведох детски рождени дни. Бяха едни от най-щастливите ми години сред 2001 и 2003 година
Родих щерка си и не можех да се върна, тъй като заплатата беше извънредно ниска, а майчинството беше 120 лева Така, към този момент образована, започнах В МАП Маркетинг Рисърч, където обработвахме данни и отговарях за източните щати на Съединени американски щати. Там за първи път се почувствах синдикалист – обединихме нашето звено, което беше пребебрегнато при повишение на заплатите.
Когато се изчерпат синдикалните принадлежности, отбраната на работещите хора би трябвало да мине на равнище локална и национална власт. Така е в постоянните демокрации. Нормално е работещите да бъдат директно и интензивно показани във властта. Не е ясно за какво в България синдикализмът се счита за неполитически, а няма по какъв начин да не бъде. На второ място, това, което се случва в страната е недопустимо.
2 обединения, които желаеха властта на съображение отричането една – друга, я употребяват дружно. Значи нямат разлики, каквото и да приказваха! И образуваха тази Сглобка, както сами я назовават. Крайно време е да се постави завършек на това непристойно ръководство и имам вяра, че изборите в София ще бъдат първата крачка. Успехът, успеха в столицата може да вдигне вълна за съществени и същински промени.
В Гърция това се и получи на изборите преди седмица, левицата взе и Атина, и Солун. В Париж ръководи лява дама, пък и на Вас изследванията Ви дават късмет...
Не разясня резултатите на социологическите проучвания. Стига ми, че при непрекъснатите целодневни срещи с хората и в центъра, и в крайните квартали усещам неподправената сила за действителна, а не декларативна, имитативна смяна. То не е единствено предпочитание – тече и действителен развой – жителите преодоляват апатията и имат действително предпочитание да вземат участие в промяна на настоящето състояние.
А за какво се кандидатирахте за кандидат-кмет точно от Българска социалистическа партия, алена ли сте?
Не единствено съм поддържала Българска социалистическа партия, а бях и неин член до 2013 година, когато партията избра Пеевски за началник на ДАНС. Това беше претекстът ми да се отдръпва от нея тогава. И не съм членувала в друга. Когато е била на власт, като синдикалист съм подлагала на критика ощетяващи хората позиции, само че съм я подкрепяла в огромната картина.
Когато през април получих предлагането от БСП-София да стана претендент за кмет, имах и предложение от Левицата и незабавно сложих своето изискване: да бъда номинация на обединяване вляво на допустимо най-вече организации, без да се приоритизира някоя от тях. Което и ни се получи. Настоях и за синдикални представители в листата ни, което също бе признато – имаме и от двата профсъюза.
Наистина ли кариерата Ви стартира като чистачка?
Да, работих като чистачка в 118-о учебно заведение до Окръжна болница. И до през днешния ден съм признателна на директорката и домакина, тъй като ми влязоха в ситуацията на студентка и ми предоставяха да изучавам за изпити в стаичката на хигиенистките. Трябваше да работя, а по това време – ръководството на Костов, работа нямаше за младеж като мен тогава, приключил търговско-банковата гимназия и признат в УНСС. 2 години търсих и открих посредством бюрото по труда единственото, което се оферираше. Беше 2000 година И трябваше да си платя таксите в УНСС, където следвах. После бях хостеса в Макдоналдс, проведох детски рождени дни. Бяха едни от най-щастливите ми години сред 2001 и 2003 година
Родих щерка си и не можех да се върна, тъй като заплатата беше извънредно ниска, а майчинството беше 120 лева Така, към този момент образована, започнах В МАП Маркетинг Рисърч, където обработвахме данни и отговарях за източните щати на Съединени американски щати. Там за първи път се почувствах синдикалист – обединихме нашето звено, което беше пребебрегнато при повишение на заплатите.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ