Защо руските военни са залавяли цивилни в Буча, какво са

Защо съветските военни са залавяли цивилни в Буча, какво са разказали окупаторите за себе си по време на изтезанията, кой в действителност е мародерствал и какво се е случвало в мазетата на Буча. Доброволецът Сергей Петренко, който е бил в Буча от първия ден на нашествието и е изпитал от първа ръка какво е плен, описа за това и доста други неща в извънредно изявление за организация УНИАН.

Окупацията на Буча вечно ще бъде кървяща рана за цяла Украйна. Убийства, престрелки, принуждение, грабежи и най-много необяснима свирепост.

Психолозите могат да настояват до погнуса, че може да се откри пояснение за безусловно всичко, даже за жестокостта. Но това не е опрощение, а просто пояснение. Никой разумен човек не може да повярва изцяло, че всички тези зверства са осъществени от хора. Може ли това да се изясни с живота навътре в Русия, с бедността и неналичието на вероятности? Кои в реалност са " освободителите ", които отидоха в Украйна с оръжие?

- Сергей, къде те завари началото на войната?

- В Буча. Аз съм инженер по електроника и работя в Буча по план за различни технологии. Тъй като сътрудникът ми е от Буча, там създадохме изследователската си лаборатория.

През първите три седмици след нашествието в Буча бе относително умерено. Ето за какво доста хора не напуснаха града. По тази причина останах и аз. Имах план, трябваше да завърша работата си. Някъде нещо дрънчеше, летяха снаряди, само че към момента цареше някакво илюзорно успокоение.

- Танкове имаше ли?

- Да, само че множеството бяха разрушени. Имаше кадировци, които бяха победени при улица " Вокзалная ". Като цяло хората към момента се движеха из града по някакъв метод. Разбира се, един или два танка минаваха, само че като цяло през първите седмици не се усещаше окупация.

От друга страна, Буча не е три къщи, а огромен град, и в случай че обстановката се изостри в някой регион, това не визира незабавно целия град. Например частта от Буча наоколо до " Епицентъра " е разрушена от детонациите, само че " Лесная Буча " на практика не е наранена.

Като цяло беше относително умерено, в случай че въобще може да се приказва за успокоение по време на бомбардировките.

- Как окупаторите се озоваха в Буча?

- На групи. Първо пристигна една, след това втора, а след известно време - и третата. Всички тези групи се държаха по друг метод и, което е най-интересно, очевидно не общуваха между тях. Те нямаха ясна съгласуваност и това беше поразително. Сякаш в действителност не разбираха какво вършат тук.

- Какви отличителни знаци имаха?

Не мога да кажа нищо за идентификационните знаци. Не съм боен и не разбирам. Мога да кажа единствено, че първите, които пристигнаха в Буча, бяха руснаци. След това дойдоха бурятите. Те се държаха по напълно друг метод, не общуваха между тях и ми се струваше, че руснаците се опасяват от тях.

- Каква е разликата сред тях?

- Накратко, руснаците пиеха и крадяха, а бурятите пиеха и убиваха.

- А в случай че не е в резюме?

- Средната възраст на руснаците и на бурятите беше сред 20 и 25 години. Имаше и възрастни мъже, несъмнено, само че множеството бяха съвсем млади момчета. Руснаците мародерстваха. Те вземаха всичко, което можеха, от магазините и нахлуваха в жилищата. Вземаха всичко, което им харесваше, после си тръгваха. Алкохолът се изнасяше в щайги, пиеха всичко. Мобилни телефони, пари, съоръжение, дрехи - тъпчеха всичко в кашони и чували.

Те доста се опасяваха, че някой ще ги снима с мобилен телефон или ще разгласява някъде видеоклип, по тази причина първо отнемаха телефоните на хората.

Друг забавен миг: гледаха съмнително всевъзможни домашен уреди. Помислиха котлето на локалното парно за предавателна станция. Изобщо нямаха визия, че съществуват такива неща. Опитахме се да разбираем, не вдяваха.

Накратко казано - те бяха някаква бедна необразована орда. Диви простаци просто!

Търсеха Бандера и не имаха вяра, че е мъртъв (б. ред. - украинският политик е погубен на 15 октомври 1959 г.). Разбира се, това не бяха руснаци от Москва или Санкт Петербург. Бяха момчета, които в никакъв случай през живота си не бяха виждали бойлер. Бяха все от някакви забутани села, изцяло необразовани. Само пиеха... Не, че можеха и да пият!

- Защо да не могат да пият?

- Защото бързо се се напиваха, а след това желаеха да ги утешават, да си поговорят от сърце и да кажат как са пристигнали, с цел да ни спасят. Като изтрезнееха Путин ставаше светец. За тях той е нещо като Волдемор -  име, което не трябва да се произнася на глас.

- А бурятите?

- Бурятите са напълно друга история. Те също пиеха, само че пиянството не ги караше да се разплачат, както руснаците. Тогава те натискаха спусъка. Убиваха, брутално, без причина! Просто тъй като могат. Само тъй като имат оръжие в ръцете си и знаят, че тъкмо в този момент, в тази минута, имат преимущество.

Те разстрелваха хората по улиците, вземаха пленници, изнасилваха мъже. Бурятите са тези, които направиха всичко това.

Това са просто заболели хора. Не можете да говорите с тях, това е невероятно. Те виждат терорист във всеки и убиват, без да се замислят.

Всички цивилни се разхождаха из Буча с бели ленти на ръкавите. Въпреки това ги застрелваха!

- Само пиеха ли или се дрогираха?

- Не знам. Не видях опиати и не останах с усещането, че някой е дрогиран. Не мисля, че е имало опиати. Собствената им нелепост и алкохолът са задоволителни, с цел да извършат зверства.

- Видяхте ли телата по улиците?

Да. Някои тела лежажа там със седмици. Виждал съм убити хора единствено тъй като са били на несъответствуващото място в несъответствуващото време. Хората са убивани единствено за това, че са излезли на улицата да търсят храна.

- Какво беше ситуацията с храната в Буча по време на окупацията?

- Беше мъчно. Буча беше безусловно неподготвена за случилото се. Нямаше електричество, газ, вода и връзки. Нямаше нищо. Оцелявай както можеш! Ако младежите не успееха да се промъкнат в ограбения магазин в търсене на храна, която към момента не е открадната от окупаторите, възрастните хора просто не биха имали късмет да оцелеят.

- Имаше ли медици в града? Можеше ли да се откри доктор по време на окупацията?

- Не знам. Не съм посещавал доктор. Може би е имало такива към болничното заведение, само че аз не бях там. Мога единствено да кажа, че когато първите трупове се появиха по улиците, никой не ги почисти.

- Как попаднахте в плен?

- Работех като доброволец. Карах колело, с цел да снабдявам помощ на хората: храна, вода, медикаменти. Всичко, от което имат потребност сега, всичко, с което можех да оказа помощ. Спряха ме, взеха ми всички документи, вързаха ми ръцете и ме водиха. Заведоха ми в така наречен " щаб ".

- Имаше ли други арестувани там?

- Да, бяхме девет души.

- Знаете ли къде ви водиха?

- Обикновен апартамент в жилищен блок на четвъртия етаж. Познавам даже постройката - десететажна постройка на " Малиновски ". Накараха ме да се съблека по долни дрехи и гледаха за татуировки. Имам една дребна татуировка на гърдите си - зодиакалния знак. Попитаха какво значи това, само че не ме биха.

- Храна даваха ли ви?

- Да. Дадоха ми храна и вода. Държаха ме 24 часа и ме пуснаха. Но не си получих документите назад. Няколко дни по-късно ме задържаха още веднъж. Пак бяха същите руснаци. Заведоха ме в същата къща, единствено че на различен етаж.

- Какво желаеха този път?

- Някой им споделил, че съм електронен механик. Искаха да схванат дали съм боен. Но отново не ме биха.

- Колко души бяхте в този апартамент?

- Трима. През нощта пристигнаха руснаците, сложиха ми чувал на главата и ми споделиха да си ходя. Заведоха ме в различен апартамент в същата постройка. Там имаше маса и алкохол. Казаха: " Ще пиеш с нас ".

- Защо?

- Мисля, че желаеха да ми развържат езика. Искаха да схванат какво върша в Буча, каква тъкмо е работата ми. Явно се опасяваха, че имам нещо общо с ВСУ. А може би се опасяваха, че като механик мога да предам нещо на нашите хора, даже и в града да нямаше връзка.

Но не знаят по какъв начин да пият! Смесват всичко и пият с кофи. Естествено, незабавно се напиват. Следват разгулен сълзи и опити за диалог " от сърце и суша ".

- И какво разправяха?

- Че са пристигнали да ни спасят от Бандера. След това почваха да реват и да описват какъв брой им е било мъчно - в Гостомел ги стреляли, не им давали да отидат в Киев, не можели да се върнат в Бородянка, тъй като там били кадировците и не можели да се приберат у дома, тъй като се страхували от всичко, което се движи. 

- А вие?

- Мълчах, с цел да не ги предизвиквам. Всички бяха с оръжия, кой знае какво ще си помислят пияните. На идващия ден отново ме пускаха. Най-странното е, че ми върнаха телефона, само че без сим картата.

- Какво са търсили в телефона?

- Снимки. Мисля, че се опасяваха, че ги фотографирам. Всички се опасяват от това, най-малко руснаците.

- Защо не напуснахте Буча след тези арестувания?

- Вече беше невероятно да се тръгне. Нямаше по какъв начин. Никой от цивилните нямаше опция да си тръгне. Така че всеки просто се опитваше да оцелее. Някои се криеха в изби, други - в жилища.

Няколко дни след тези странни арестувания бях спрян от бурятите. Този път беше доста по-трудно. Вкараха ме в БТР и увиха главата ми с тиксо, с цел да не виждам. Не знам къде ме водиха. Този път ме пребиха. Брутално и без причина. Пребиха ме в БТР-а, след това ме заведоха в някакво мазе.

- Имаше ли хора там?

- Имаше един човек. Изправиха мен и него до стената и ни споделиха да вдигнем ръце. Тогава ми дадоха един нож и споделиха: " Ако искаш да живееш, убий го. Отказах. Веднага дадоха този нож на другия човек със същите думи: " Ако искаш да живееш - убий го ", и го насочиха към мен. Той също отхвърли. Бурятите изкрещяха нещо от рода на: " Така или другояче ще умреш ", взеха ножа и се отдалечиха на няколко крачки. Мислехме, че си потеглят. Изведнъж се чу изстрел. Застреляха този човек в главата. Той стоеше на една ръка разстояние от мен и беше погубен, тъй като отхвърли да ме заколи.

- И какво се случи по-късно?

- Целият бях в неговата и моята кръв, а по облеклата ми имаше мозък, тъй като го гръмнаха в главата. Заведоха ме в някакво мазе, в което имаше доста стаи. Там имаше още към двайсет пандизчии. Не видях никого от тях, единствено ги чувах. Чувах по какъв начин ги изтезават и бият. Имаше нечовешки писъци. Чувах по какъв начин мъже бяха изнасилвани. После имаше изстрели и гласовете замлъкнваха.

- Имаше ли деца там?

- Не. Не чух крясъци на деца.

- Какво желаеха от вас?

- Искаха да знаят за какво не се удрям. Фактът, че зрението ми е неприятно, им се стори слаб мотив. Удряха ме в коленете. Сега лекарите ми споделиха, че капачката на коляното ми е счупена и че се нуждая от интервенция. Тогава не го знаех, просто цялото тяло ме болеше.

Държаха ме там няколко дни. Нямаше нито храна, нито вода, нито тоалетна. Ако искаш да отидеш до тоалетна, трябваше да го правиш в ъгъла на стаята.

- Как успяхте да оцелеете?

- Не знаех кой ден е. Изведнъж в мазето стана безшумно, имах възприятието, че съм единственият останал. Беше мъртва тишина. Чух да доближават стъпки. Не знам за какво, само че незабавно разбрах ясно, че съм самичък и че този ден ще бъда убит. Бурятът спря пред вратата, сподели, че всички са отишли някъде на задача, а той е останал самичък и че му е скучно. Знаех, че това е моят късмет. Помолих за цигара и той ми пъхна две цигари под вратата. Запалих, съвзех се и желаех чай, който нямаше по какъв начин да пъхне под вратата.

- И какво се случи по-късно?

- Донесе ми чай. Вратата се отвори и аз го ударих с парче арматурно желязо, което стърчеше от стената. Още първия ден го извадих и заострих. Действах бързо, не се поколебах, ударих го и незабавно направих крачка обратно в тъмния ъгъл. Единственото осветяване в мазето бяха фенерите, които носеха на главите си, тъй че скриването не беше мъчно.

Падна на земята, само че се оказа, че с него има и различен. Свалих и него. Поне аз по този начин мисля.

- Спортувахте ли? Откъде имаш сили да се оправиш с двама военни след дни на изтезания?

- Това не е мощ, а адреналин. Не се занимавам със спорт, само че физически съм здрав, а като го умножим със страха и гнева, които изпитвах, се получи взривоопасна примес.

- После?

- Излетях от това проклето мазе. Минах през някакви задни дворове. Намерих мазе, в което нямаше никой и открих буркан с компот. Отворих го със заби, изпих го и паднах от безсилие. Седях в това мазе три дни. Страхувах се да изляза, тъй като осъзнавах, че може да ме търсят и че, в случай че ме намерят, ще ме гръмнат. От побоите главата ми беше цялата в кръв. Тя бе засъхнала и косата ми беше сплъстена и твърда, приличаше на някаква ужасна кървава шапка.

И тогава нашите момчета пристигнаха...

- Сънувате ли случилото се през тези дни, в които сте били в плен?

- Да, през множеството време. След като Буча беше освободен, се пробвах да бъда доброволец известно време. Вече не можех да въртя педалите на колелото с болния си крайник, по тази причина с моя другар използвахме колата му, с цел да разнасяме храна на хората. Но пострадването се оказа по-сериозно, в сравнение с мислех. Трябваше да отида в Киев, с цел да ме прегледат. Ще се опитам да спася крайници си, само че евентуално няма да се възстановя скоро.

- Как са въоръжени окупаторите? Имат ли мощна войска?

- Те са въоръжени до зъби, само че това надалеч не е войска. Дажбите им са с изминал период на валидност, самичък съм виждал зелените кутии. И в тях има застояли неща, които не бихте яли, колкото и да сте гладни. Но те в действителност са въоръжени.

Но има доста значими моменти. Първо, те нямат мотивация, второ, нямат даже обикновена връзка между тях. Но основното е, че те нямат и една стотна част от духа, който имат украинците. Това не е войска, а тайфа алкохолици, мародери и убийци. А една тайфа не може да завоюва войната. Те нямат късмет.