Защо проблемите, свързани с чистотата и сметоизвозването вече над три

Защо проблемите, свързани с чистотата и сметоизвозването към този момент над три десетилетия са в непроменимо състояние и другояче красива България е зарината с боклуци? Колко „ тежка ” за джоба на множеството българи, е новата такса за боклук, която краткотрайно бе отсрочена? Кои са най-важните аргументи, заради които страната ни наподобява мърлява и неподредена? По всички тези настоящи към този момент над три десетилетия въпроси, беседвам с един от най-уважаваните експерти в региона на екологията и опазването на околната среда Евдокия Манева. Тя е някогашната министърка на Министерство на околната среда и водите /в кабинета на Иван Костов 1997г. - 2001г./, зам.-министър и народен представител.

Всяка есен, към деня на София,се провежда акция за разчистване на столицата с присъединяване на жителите. Подобни акции се организират и в други градове, в разнообразни интервали на годината. Те имат за  цел, както да подобрят чистотата в обитаемото място, по този начин и да припомнят на хората, че

приличният тип на обкръжаващата ни среда  зависи от самите нас.

Темата за отпадъците и чистотата е обсъждана неведнъж, за жалост без необикновен резултат. Примерите са многочислени. От доста години  остава непроменена гледката  на камари боклуци: в деретата на реките; към пътищата, всяка отбивка е бунище;  край градовете и селата, многочислени противозаконни сметища ; на всяко място за отмора в планините, а и освен там;  край дворовете в селата; край съдовете за боклуци в обитаемоте места  с проведено сметосъбиране; към спирките на публичния транспорт   и тъй наречените Накъдето и да се обърнете, нечистотия.

Какви ли не причини бяха привеждани, за да  се разсънят сетивата  на работещите в институциите и на гражданите  да съблюдават законите и  другите разпореждания в региона на отпадъците. Напомняше се, че отпадъците са скъп запас и той трябва да се употребява, тъй като генерира приходи, че желаеме да бъдем привлекателна туристическа дестинация  и  чистотата има първостепенно значение, че

чистотата в обитаемоте места е  една от характерностите на  цивилизоваността на популацията,

че чистотата е един от факторите,влияещи върху здравето на хората и още и още стопански, здравни и имиджови причини.За страдание, десетилетия без никакъв прогрес. Както преди 20 години в столицата се отделят средства, с цел да се почистят същия брой противозаконни сметища, ежегодно  в селищата с наводнения  реките влачат   невъобразимо по многообразие и количество боклуци - печки, дюшеци, гуми и какво ли още не.   АПИ и общините   нехаят за поддържане чистотата на пътните артерии, контролните органи на Министерство на околната среда и водите и общините  се разсънват единствено от време -навреме.

        И неизбежно поражда въпросът Защо?

Сигурно могат да се посочат много  аргументи, само че мисля че три са водещи. 

Първо, нрав.

Нямаме сетива за чистотата. Нямаме културата на живеещите в общественост хора и на произлизащите от този факт отговорности и отговорности. Не ни прави усещане мръсотията към нас. Извън прага на дома ни нищо  не ни интересува. Нещо повече, изхвърляме боклуците си където ни попадне, уверени, че откакто плащаме  налози, някой би трябвало да върви след нас и да чисти. С тези разбирания  и поведение  се нареждаме измежду мърлявите ориенталски нации.

Второ, пари .

 Събирането и оползотворяването на отпадъците е бизнес, в който има доста пари.И за жалост за общините и компаниите, работещи в тази област, парите, а не чистотата са определящи. Интересите и схемите за обилни облаги са били обект на доста изявления. Толерираните компании и техните босове са известни,  но  дори, когато има реакции, всичко потъва в органите, призвани да санкционират нарушителите. А общините имат не по-малък интерес от компаниите и по тази причина бездействат или се съпротивляват на всеки опит за смяна. Много показателно е следващото отсрочване на смяната в установяване на такса боклук на база на генерираното количество боклуци. Беше измислена изцяло погрешната опасност, че таксата ще се усили неведнъж и  лицемерно загрижени  депутатите  за седми път отложиха  смяната. Добре би било експерт от МОСВ  или неправителствена организация да  опровергае това изказване, като покаже, че,

в случай че такса боклук се пресмята според законовите разпоредби  на база на нужните разноски за ръководство на отпадъците в обитаемото място, не би следвало да има  основна смяна.

Но новият метод изисква известни старания, нова по-добра организация и надзор. Никой от участниците в разпределянето на паричните потоци няма интерес от това.

 Трето, надзор -  него просто го няма.

Нито на национално, нито на локално равнище. Много от дълго време контролните органи са абдикирали и освен в региона на отпадъците. Има назначени инспектори, доста постоянно без нужната подготовка, само че осведомени, че  огромна част от подконтролните обекти са благосъстоятелност на покровителстван  собствен човек и най-добре е да не се захващат, тъй като могат да си навлекат неприятности. И по този начин

контролът или изцяло липсва, или е изцяло беззъб с поредици от наставления, които никой не извършва.

И боклуците са на всички места към нас.

Управлението на отпадъците се трансформира в все по-актуална тематика. Много от въпросите, по които у нас няма промени от години, от дълго време са решени в естествените страни и не е никакъв проблем тук да се ползват  концепциите и решенията им. Необходима е само воля. Заедно с това се изправяме пред нови условия и провокации, които изискват присъединяване на цялото общество и смяна на привички и нрав.Те от своя страна пораждат нуждата от образование и необятна разяснително акция.