Защо подкрепата за бюджета никога не е просто аритметика, а

Бюджетът като политическо оръжие: Милчева разкрива как властта, изборите и олигарсите пренареждат България

Защо поддръжката за бюджета в никакъв случай не е просто аритметика, а постоянно е и политически избор, разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ журналистката Емилия Милчева, работеща за Deutsche Welle и „ Тоест “.

Бюджетът като огледало на политическата власт

„ Защото бюджетът на една страна постоянно е израз на политиките на ръководещите политически сили. Това, че нито една работодателска организация, съвсем няма и финансови анализатори, които да показват поддръжка за бюджета, демонстрира, че в последна сметка този бюджет се харесва единствено на тези, които го вършат.

Това, от една страна, е по този начин, тъй като не е доста ясно по какъв начин за остатъка от годината може да се направи нещо, в случай че в първите шест месеца е харчено съгласно ограничителите на предходния бюджет. Но второто, което би трябвало да кажем, е че на есен предстоят президентски избори, следващата година – локални избори. За страдание в бюджетите постоянно се залага целенасоченост, която е обвързвана не с промени – каквито едно определящо болшинство с 131 депутати има безусловно комфорт да извърши – а с това да се приготви България да направи пробив на локалните избори, където монополисти са ГЕРБ и Движение за права и свободи, и евентуално да се бори за победа на президентския избор. “

Отказ от действителни промени и отсрочване на решения

От една страна, господин Радев съобщи през днешния ден в Народното събрание при представянето на бюджета, че времето е било извънредно лимитирано – единствено към месец. И в това отношение той е прав – за подобен период е съвсем невероятно да се направи цялостен разбор на дублиращи функционалности, на администрацията, да се прегледат законови текстове и да се приготви повсеместен пакет от промени.

Въпросът обаче остава дали сходен пакет въобще ще бъде препоръчан по-късно или това е просто метод за отсрочване. Според мен става дума и за печелене на време.

Не се поверявам изключително на политически обещания – изключително в изборни години и още повече когато приказваме за национал-популистки обединения – по тази причина одобрявам с огромна доза песимизъм думите на господин Донев, че промени занапред предстоят.

На процедура е относително елементарно да се заобикаля вземането на сложни решения, тъй като основните промени не се лимитират единствено до администрацията. Те засягат и специфичните служби, както и чувствителни тематики като високите хонорари в силовите структури. Не е инцидентно, че всички тези служби, още от времето на служебните кабинети, назначавани от президента Радев, са с шефове, определени точно тогава и които и до през днешния ден резервират позициите си.

Затова е малко евентуално да се стигне до ограничения, които да обиден този бранш – да вземем за пример понижаване на хонорари или съкращения. Дори концепцията за ограничение на хора, които получават по едно и също време заплата и пенсия – сериозен проблем в България – остава неразбираема. Не е ясно дали господин Демерджиев действително ще предприеме дейности или просто ще разгласи цифри, които след това ще се изгубят в политическия звук.

Устойчиви модели и пренасяне на въздействието

Емилия Милчева дава като образец и тематиката с мантинелите, която съгласно нея ясно демонстрира, че моделът на ръководство не се е трансформирал значително:

„ безусловно всички през последните пет години са сключвали контракти и са поставяли такива мантинели… олигархията… не се унищожават. Те просто се местят от една към друга политическа мощ. “

По думите ѝ това потвърждава, че корупционните практики не изчезват, а единствено сменят политическия си „ притежател “.

Надеждата в европейските процедури и рискът от повтаряне

Според нея единствената действителна опция за напън към смяна е процедурата по свръхдефицит, защото България ще би трябвало да показа пред Европейската комисия коригиращи ограничения, които да лимитират разходната агресия.

Но тя предизвестява, че в случай че не се промени самият метод на систематизиране на средствата, резултатът ще бъде същият: повече от същото, т.е. продължение на съществуващия модел, против който имаше публични митинги.

Тестът на правосъдната система и действителната власт

Милчева счита, че същинският изпит за политическата смяна ще бъде в областта на правосъдната власт:

„ Така че илюзиите стартират да се разсейват за множеството, което избра „ Прогресивна България “. И това съгласно мен ще стане напълно скоро, когато стартира подмяната на хора в Съдебната власт. Мисля, че това ще бъде крайъгълният камък – огромният тест – дали един модел автоматизирано се сменя с… Тоест моделът остава същият, само че дали хората, които го управляват, се сменят автоматизирано с други хора, които не са същите имена, само че работят по същия модел. Или в действителност ще сме очевидци на една по-радикална промяна, защото има крещяща потребност от правдивост. “

По отношение на системите като опазване на здравето и обучение, тя е безапелационна, че проблемите остават нерешени, макар увеличаващите се разноски. Липсват ефикасни механизми за надзор и оценка – в това число в НЗОК, Министерството на здравеопазването и просветителната система.

„ няма политики… няма механизми за оценка на учителите. “

Подкрепата на Движение за права и свободи и политическата целенасоченост

Относно поддръжката на Делян Пеевски за бюджета, Милчева разяснява:

„ Всъщност досега не съм видяла господин Пеевски и групата на Движение за права и свободи да възразят против нещо, с изключение на против закриването на Комисията по досиетата. “

Според нея тази поддръжка е подбудена от политическа целенасоченост, защото се трансформира механизмът за финансиране на общинските планове. Вместо ясни написани приложения, се връща остарял модел, при който решенията се вземат централизирано.

Тя изяснява, че районният министър предлага планове, които Министерският съвет утвърждава – да вземем за пример инфраструктура или ВиК планове в обособени общини. Това, съгласно нея, основава условия за селективно финансиране, което може да се употребява политически – в това число за наказване или привилегироване на избрани общини съгласно локалната власт.

Така се възвръща модел, прочут от години, при който партиите построяват въздействие посредством общините и локалната власт, което включва и стопански зависимости.

Борбата с корупцията и неналичието на действителен пробив

„ Аз, почтено казано, не съм видяла господин Радев да се бори с някакви схеми – изключително наследени схеми, които въплъщават този модел. Ние в действителност чакаме това да бъде направено от правосъдната система – в случай че тя стане самостоятелна. “

Разочарования и политическа действителност

Милчева предизвестява, че част от обществото евентуално ще преживее отчаяние, когато предстоящите промени не се случат в цялостния им размер.

Тя поучава жителите да подхождат с по-малко илюзии към политическите обещания и да резервират сериозен метод при оценка на ръководството.

В същото време акцентира, че най-лесният метод за политическа непоклатимост постоянно е посредством струпване на дълг, който след това се изплаща от данъкоплатците.

„ Но най-лесно е да се вземе дълг – тъй като, несъмнено, той ще бъде изплащан от топящите се на брой български данъкоплатци. И в последна сметка – кого го интересува? Политическата мощ си подсигурява краткотрайно утешение, в случай че си купи преданост, в случай че си купи повече гласоподаватели. “