Спецоперация Z: Къде в Украйна дислоцираха славната 1-ва танкова армия?
Защо по време на борбата за Украйна врагът по този начин и не се оказа в оперативно обграждане, а продължава седем месеца да обстрелва Донецк с стандартни гаубици.
Всяка сериозна борба постоянно е освен борба на войски на бойното поле, само че и съревнование на военни гении. От тази позиция нашата спецоперация в Украйна, безспорно, скоро ще бъде деликатно изучавана във всички военни академии по света.
И доста се опасявам, че по-късно ще напишат в съответните учебници, че до октомври 2022 година на предната линия условният резултат сред условните тимове „ Валери Залужний (главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна) “ и „ Валери Герасимов (началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия " ) се оказа 1:0 в интерес на украинците и техните западни съдружници.
Това стана ясно, откакто ненадейно бяхме изпратени в тежък нокдаун в региона на Харков единствено за пет дни. Украинското командване и тези, които му оказват помощ интензивно от щаба на НАТО, демонстрираха по какъв начин се замислят, приготвят и нанасят удари в оперативна дълбочина, които прорязват защитата на съперника с механизирани елементи.
В резултат след 6 септември (според Американския институт за проучване на войната) въоръжените сили на Украйна „ пробиха съветските позиции тук-там на дълбочина до 70 километра и завзеха повече от 3000 квадратни километра територия - повече от взетите от съветски войски във всичките им интервенции (в посока Харков). - " СП " ) от април насам.
Ясно е, че това е мнението на американците: те споделят, че това е направено в решаваща степен с помощта на добре проведеното разузнаване (главно на Съединените щати), точния избор на посоката на удара (по позициите на неприятно подготвени и неприятно оборудвани елементи на Народната милиция на ЛНР) и предварителна загадка централизация в региона на пробива на огромни маси танкове, бойни машини на пехотата, артилерия и специфични сили. При просто голямата за днешните събития в Украйна обща бройка на ударната група, която е до 50 хиляди бойци и офицери.
Очевидните неправилни калкулации на съветското командване при ранното отваряне на вражеските проекти край Харков и неналичието на задоволително запаси в бранша на пробива, с цел да победят нападателите с контраатаки и най-малко да се опитат да възстановят фронтовата линия, също оказаха въздействие.
Въпреки че наподобява - какво в този момент се губи, с цел да разкъсате косата на главата си? Каквото стана, стана. Трябва да станете, да възстановите силите си и да се борите. Друг метод просто няма.
Но ето въпросът, на който бихме желали да получим почтен отговор от военните: какво ни попречи през седемте месеца на интервенцията по същия метод, най-малко един път някъде, да пробием украинската защита, разпростряла се към 2000 километра? Защита, безусловно небрежно готова в множеството елементи на това голямо пространство?
Никога, в никакъв случай не се е случвало сходно нещо. Бързото навлизане на съветските войски в края на февруари - началото на март към Херсон, Суми, Чернигов и даже Киев не може да бъде считано. Защото Киев към момента не беше основал някаква постоянна фронтова линия в тези посоки.
Организираната от нас борба за Мариупол също не може да бъде наречена от езика " казан ". Защото до 2 март 2022 година украинската формация се отдръпна в този град напълно умишлено, разчитайки на съвсем цялостната непобедимост на многостепенните укрепления на Азовстал, основани в руско време с очакване на нуклеарна война и готови авансово във всички почитание към дълготрайна въоръжена борба.
А в Донбас, да вземем за пример, дълги години удряхме с челата на дребното си пехотинци бетонните укрепления на Въоръжените сили на Украйна край Авдиевка, които са добре оборудвани инженерно. Откъдето, от разстояние единствено десетина километра, артилерийският обстрел на Донецк не стопира даже за ден, от украинската артилерия.
Все още няма метод линията на прикосновение по време на спецоперация да бъде изместена до забележима степен. Затова в Донецк под гаубичните снаряди, както и преди началото на спецоперацията, не престават да умират цивилни и да се разрушават жилищни здания.
Защо тази Авдиевка, която се оказа толкоз непревземаема, към момента не е обкръжена? Защо не са обкръжени Запорожие, Днепропетровск, Николаев, Одеса?
Защото през последните седем месеца не успяхме да организираме нито един пълностоен „ казан “ най-малко на оперативно равнище на линията на бойно прикосновение. Дебалцево, Иловайск - всичко това е в далечното минало. Врагът си направи заключения от тези съкрушителни за него провали. А ние наподобява не го вършим.
Макар че въпреки всичко Русия несъмнено се готвеше да води война за Украйна по най-решителния метод. Неслучайно при започване на юни 2015 година, т.е. когато дейните бойни дейности в Донбас започнаха да затихват, стана известно, че ние сме пресъздали 1-ва гвардейска танкова войска. Нито Европа, нито Съединени американски щати имат нещо сходно. Няма какво да си спомняме за Украйна в подобен подтекст.
А каква е танковата войска въобще? И каква е бойната й задача?
Въз основа на нашия надвит опит от Великата отечествена война, това е преносима фронтова група, предопределена основно за бързо развиване на интервенцията в огромна дълбочина, откакто пехотата пробие в главната линия на защитата на съперника.
И тогава танковете би трябвало да унищожат тила на отстъпващия зложелател, да смажат запасите му с гъсеници и да посеят суматоха. В идеалния случай да затворят клещите на обкръжението към неговите към момента не изцяло победени групи.
Така спечелихме Великата отечествена война. Така по-късно, само че по времето на Съюз на съветските социалистически републики, щяха да водят война с НАТО.
За да създадем това, до края на 90-те години пет танкови армии бяха образувани едновременно като част от Съветската войска в западното, северозападното и югозападното стратегически посоки. Които при положение на огромна война трябваше да пробият до Ламанша, превземайки Рим, Берлин, Париж и доста други по пътя си.
Ето лист на тези в миналото мощни обединявания:
- 1-ва гвардейска танкова Червенознаменна войска в Групата руски войски в Германия (щаб в Дрезден);
- 5-та гвардейска танкова Червенознаменна войска в Беларуския боен окръг (щаб в Бобруйск);
- 6-та гвардейска танкова Червенознаменна войска в Киевския боен окръг (щаб в Днепропетровск);
- 7-ма танкова Червенознаменна войска в Беларуския боен окръг (щаб в Борисов);
- 8-ма танкова войска на ордена на Червената звезда в Карпатския боен окръг (щаб в Житомир).
От тази неунищожима мощ, която лишаваше Запада от несмущаван сън десетилетия след 90-те години, в музейните складове са непокътнати единствено техните бойни флагове. Но след Майдана 2014, Русия стартира видимо да се пече в Украйна. Притеснена от това, Москва трябваше да си спомни най-малко 1-ва танкова
Разбира се, за нея в новите условия не можеше да става дума за никакъв Ламанш. Но, евентуално, нашият пагубен удар някъде към Киев, Вилнюс, Варшава или Лвов, замайващ на доктрина всеки зложелател, освен не беше изключен, само че и беше непосредствено подложен пред щаба на армията под формата на подготвителна задача на постоянно извършения.
За да се подсигурява незабавното осъществяване на този самоуверен проект при положение на огромна война в Европа, от 2015 година Генералният щаб на въоръжените сили на Руската федерация стартира да образува своя нов главен ударен пестник с най-хубавите дивизии, бригади и полкове в Западния спектакъл на военните дейности.
Първите, които влязоха в новата военна асоциация, бяха " придворните ", ситуирани покрай Москва, 4-та гвардейска танкова Кантемировска, носеща ордена на Ленин, Червенознаменната дивизия на името на Ю.В. Андропов, 2-ри гвардейски мотострелков Тамански медал на Октомврийската гражданска война, Червенознаменната носеща, медал на Суворов дивизия на името на M.И. Киланин дивизия. Както и 27-ма обособена гвардейска мотострелкова Севастополска Червенознаменна бригада, кръстена на 60-годишнината на Съюз на съветските социалистически републики.
Малко по-късно - една артилерийска, две ракетни, една зенитно-ракетна и една бригада за разузнаване и ръководство, няколко обособени полка и батальона.
В самото начало на специфичната интервенция (през февруари 2022 г.) те бяха незабавно допълнени от 47-ма гвардейска танкова Нижнеднепровска червенознаменна дивизия на ордена на Богдан Хмелницки (Мулино, Нижни Новгородска област), дислоцирана въз основата на 6-та обособена танкова бригада.
Това лято в Съединени американски щати беше оповестена информация, че 144-та гвардейска мотострелкова Елнинска червенознаменна дивизия, медал на Суворов, също е трансферирана от 20-та общовойскова войска към 1-ва танкова войска.
„ Целта на тези формирования е да пробият защитата на силите на НАТО, да се извърнат и да разбият всичко по пътя си ", разяснява известният боен анализатор Скот Ритър, някогашен оръжеен контрольор на Организация на обединените нации, тези незабавни промени в Руските въоръжени сили.
" Тези формирования могат бързо и дейно да правят пълномащабни наземни интервенции. Преди доста години те им вдъхнаха нов живот, бяха оборудвани с ново съоръжение, тъй че те са оптимално настроени да побеждават ", съобщи той.
И в действителност: вследствие на явно съвсем противопожарни организационни и регулярни ограничения, съгласно оценки на западни източници, сега в 1-ва танкова се намират общо до 800 танка. Във всеки случай на хартия изглеждаше много заплашително.
И, наподобява, нищо не пречи на този мощен брониран пестник да духне отнякъде от Херсонските или Запорожките степи съвсем незабавно, с цел да разсече Украйна на две. Например по Днепър до Суми, Киев или Черкаси.
Ако даже нямахме желание да създадем това, тогава за какво даже да се занимаваме с образуването на неразрушима танкова войска преди седем години?
Още по-изненадващо е, че тъкмо тази войска взе участие най-оживено в спецоперацията в Украйна от самия февруари. Но не по първия проект, като нерушим шоков пестник. Доколкото е възможно да се съди освен от нашите открити източници, сходно на други съветски комбинирани армии, тя е разграничена на обособени батальонни тактически групи (БТГ), които даже не напущат борбата за ден.
По странна подигравка на ориста – в това число край Изюм в Харковска област. Там, където преди няколко дни елементи от 1-ва танкова войска, заточени да основават „ котли “ за врага, едвам стъпиха на крайници, едвам в последния миг се измъкнаха от ясно обрисуваното обграждане от доста по-малко многочислени украински танкови „ клещи “.
Защо се случва това? Надявам се, че най-малко съветският Генерален щаб знае цялостния отговор. Но, несъмнено, те няма да ни кажат. Защото, допуска се, това е военна загадка.
Можем единствено да вършим догатки въз основа на това, което е изтекло в пресата по тази тематика както в Русия, по този начин и в чужбина.
Така че, в случай че следвате този път, тогава с огромна степен на възможност ще се окаже, че нашата танкова хубост и горделивост, макар всичките си описи на личен състав и военна техника, които се допуска, че са страховити за врага, нито до февруари, нито даже до през днешния ден, се оказа тривиално готовада работи по главната си цел.
И даже не е, че тъкмо преди началото на борбата, нейната незабавно „ излюпена “ от обособена бригада Мулин, 47-ма гвардейска танкова бригада, преди първите залпове, просто не можеше да има време да се трансформира в пълноценна дивизия. Тъй като нейният щаб нямаше време даже да организира най-малко едно широкомащабно военно координационно обучение.
Основният проблем съгласно мен е, че нашата 1-ва танкова войска като цяло, уви, не избегна компликациите, с които се сблъскаха всички Сухопътни войски на съветските въоръжени сили преди началото на военните дейности в Украйна.
„ Русия не се приготвяше за борбата, която се води сега в Украйна “, сподели в резюме Майкъл Кофман, старши помощник в Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон.
Един от главните проблеми на Москва във военното развиване, твърди Кофман, е, че предвид на възходящата военна заплаха през 2016 година на съветското министерство на защитата беше подредено фрапантно да усили разполагането на евентуални батальонни тактически групи във войските. От 66 налични тогава до 168 до 2021 година
В същото време, заради понижаване на финансирането, броят на договорните бойци във въоръжените сили спря да пораства при започване на 2019-2020 година
Конкретно: в средата на 2010-те се предполагаше, че до началото на новото десетилетие в съветската войска ще има 500 000 военнослужещи по контракт. Но в реалност до началото на борбата за Украйна техният брой се оказа с към 100 хиляди по-малко. Което апропо е най-малко дузина пълнокръвни дивизии.
Освен това забележителна част от новите професионални бойци не бяха изпратени в Сухопътните войски и даже не във ВДВ. А в други родове войски, където заради всевъзможни надбавки опциите за облага се оказаха по-големи. Например в атомни и дизелови подводници, в екипажите на които по предписание няма свободни места за моряци и бригадири.
В резултат на това, написа Кофман, Русия се приближи до началото на актуалните събития в Украйна с официално повишен брой бойни елементи в непрекъсната подготвеност в Сухопътните войски, само че с съвсем същия брой военнослужещи в полкове и дивизии.
Някои полкове можеха да разполагат единствено с една батальонна група вместо две. В други случаи размерът на самите групи беше понижен (понякога наполовина) - от 700-900 до 300-400 военни. Ротите в някои случаи бяха понижени от 100-110 души до 70-75. Взводове - от 30 до 15.
В бойните машини на пехотата и в бронетранспортьорите (които съгласно страната би трябвало да доставят до седем пехотинци на бойното поле) имаше единствено действителният екипаж на транспортното средство от двама военнослужещи. И като цяло никой, който при ненадейно започване на конфликт може да слезе от коня и да поеме отбрана или да се обърне към веригата.
По този метод, от позиция на американския специалист, в съветската войска беше изгубено главното преимущество на батальонните тактически групи - способността за независимо водене на общовойскови пердах.
Какви дълбоки настъпателни интервенции в Украйна има, в името на които на доктрина си струваше единствено авансово да се сътвори 1-ва гвардейска танкова войска? Какво бързо покриване на огромни противников групировки за основаване на плътни обръчи към тях?
Месеци наред дъвчейки в дълбочина и оваляни в бетон противников отбрани, спорейки с насинено око, че всичко е било планувано през цялото време – това е нашата орис. Във всеки случай, към този момент. Засега Русия не се е заела съществено с въпроса, както наскоро съобщи нашият президент.
Остава да имаме самообладание и да изчакаме, до момента в който най-сетне пристигна " сериозното " на Путин. Колкото и да е тежко това очакване за всеки от нас.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Всяка сериозна борба постоянно е освен борба на войски на бойното поле, само че и съревнование на военни гении. От тази позиция нашата спецоперация в Украйна, безспорно, скоро ще бъде деликатно изучавана във всички военни академии по света.
И доста се опасявам, че по-късно ще напишат в съответните учебници, че до октомври 2022 година на предната линия условният резултат сред условните тимове „ Валери Залужний (главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна) “ и „ Валери Герасимов (началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия " ) се оказа 1:0 в интерес на украинците и техните западни съдружници.
Това стана ясно, откакто ненадейно бяхме изпратени в тежък нокдаун в региона на Харков единствено за пет дни. Украинското командване и тези, които му оказват помощ интензивно от щаба на НАТО, демонстрираха по какъв начин се замислят, приготвят и нанасят удари в оперативна дълбочина, които прорязват защитата на съперника с механизирани елементи.
В резултат след 6 септември (според Американския институт за проучване на войната) въоръжените сили на Украйна „ пробиха съветските позиции тук-там на дълбочина до 70 километра и завзеха повече от 3000 квадратни километра територия - повече от взетите от съветски войски във всичките им интервенции (в посока Харков). - " СП " ) от април насам.
Ясно е, че това е мнението на американците: те споделят, че това е направено в решаваща степен с помощта на добре проведеното разузнаване (главно на Съединените щати), точния избор на посоката на удара (по позициите на неприятно подготвени и неприятно оборудвани елементи на Народната милиция на ЛНР) и предварителна загадка централизация в региона на пробива на огромни маси танкове, бойни машини на пехотата, артилерия и специфични сили. При просто голямата за днешните събития в Украйна обща бройка на ударната група, която е до 50 хиляди бойци и офицери.
Очевидните неправилни калкулации на съветското командване при ранното отваряне на вражеските проекти край Харков и неналичието на задоволително запаси в бранша на пробива, с цел да победят нападателите с контраатаки и най-малко да се опитат да възстановят фронтовата линия, също оказаха въздействие.
Въпреки че наподобява - какво в този момент се губи, с цел да разкъсате косата на главата си? Каквото стана, стана. Трябва да станете, да възстановите силите си и да се борите. Друг метод просто няма.
Но ето въпросът, на който бихме желали да получим почтен отговор от военните: какво ни попречи през седемте месеца на интервенцията по същия метод, най-малко един път някъде, да пробием украинската защита, разпростряла се към 2000 километра? Защита, безусловно небрежно готова в множеството елементи на това голямо пространство?
Никога, в никакъв случай не се е случвало сходно нещо. Бързото навлизане на съветските войски в края на февруари - началото на март към Херсон, Суми, Чернигов и даже Киев не може да бъде считано. Защото Киев към момента не беше основал някаква постоянна фронтова линия в тези посоки.
Организираната от нас борба за Мариупол също не може да бъде наречена от езика " казан ". Защото до 2 март 2022 година украинската формация се отдръпна в този град напълно умишлено, разчитайки на съвсем цялостната непобедимост на многостепенните укрепления на Азовстал, основани в руско време с очакване на нуклеарна война и готови авансово във всички почитание към дълготрайна въоръжена борба.
А в Донбас, да вземем за пример, дълги години удряхме с челата на дребното си пехотинци бетонните укрепления на Въоръжените сили на Украйна край Авдиевка, които са добре оборудвани инженерно. Откъдето, от разстояние единствено десетина километра, артилерийският обстрел на Донецк не стопира даже за ден, от украинската артилерия.
Все още няма метод линията на прикосновение по време на спецоперация да бъде изместена до забележима степен. Затова в Донецк под гаубичните снаряди, както и преди началото на спецоперацията, не престават да умират цивилни и да се разрушават жилищни здания.
Защо тази Авдиевка, която се оказа толкоз непревземаема, към момента не е обкръжена? Защо не са обкръжени Запорожие, Днепропетровск, Николаев, Одеса?
Защото през последните седем месеца не успяхме да организираме нито един пълностоен „ казан “ най-малко на оперативно равнище на линията на бойно прикосновение. Дебалцево, Иловайск - всичко това е в далечното минало. Врагът си направи заключения от тези съкрушителни за него провали. А ние наподобява не го вършим.
Макар че въпреки всичко Русия несъмнено се готвеше да води война за Украйна по най-решителния метод. Неслучайно при започване на юни 2015 година, т.е. когато дейните бойни дейности в Донбас започнаха да затихват, стана известно, че ние сме пресъздали 1-ва гвардейска танкова войска. Нито Европа, нито Съединени американски щати имат нещо сходно. Няма какво да си спомняме за Украйна в подобен подтекст.
А каква е танковата войска въобще? И каква е бойната й задача?
Въз основа на нашия надвит опит от Великата отечествена война, това е преносима фронтова група, предопределена основно за бързо развиване на интервенцията в огромна дълбочина, откакто пехотата пробие в главната линия на защитата на съперника.
И тогава танковете би трябвало да унищожат тила на отстъпващия зложелател, да смажат запасите му с гъсеници и да посеят суматоха. В идеалния случай да затворят клещите на обкръжението към неговите към момента не изцяло победени групи.
Така спечелихме Великата отечествена война. Така по-късно, само че по времето на Съюз на съветските социалистически републики, щяха да водят война с НАТО.
За да създадем това, до края на 90-те години пет танкови армии бяха образувани едновременно като част от Съветската войска в западното, северозападното и югозападното стратегически посоки. Които при положение на огромна война трябваше да пробият до Ламанша, превземайки Рим, Берлин, Париж и доста други по пътя си.
Ето лист на тези в миналото мощни обединявания:
- 1-ва гвардейска танкова Червенознаменна войска в Групата руски войски в Германия (щаб в Дрезден);
- 5-та гвардейска танкова Червенознаменна войска в Беларуския боен окръг (щаб в Бобруйск);
- 6-та гвардейска танкова Червенознаменна войска в Киевския боен окръг (щаб в Днепропетровск);
- 7-ма танкова Червенознаменна войска в Беларуския боен окръг (щаб в Борисов);
- 8-ма танкова войска на ордена на Червената звезда в Карпатския боен окръг (щаб в Житомир).
От тази неунищожима мощ, която лишаваше Запада от несмущаван сън десетилетия след 90-те години, в музейните складове са непокътнати единствено техните бойни флагове. Но след Майдана 2014, Русия стартира видимо да се пече в Украйна. Притеснена от това, Москва трябваше да си спомни най-малко 1-ва танкова
Разбира се, за нея в новите условия не можеше да става дума за никакъв Ламанш. Но, евентуално, нашият пагубен удар някъде към Киев, Вилнюс, Варшава или Лвов, замайващ на доктрина всеки зложелател, освен не беше изключен, само че и беше непосредствено подложен пред щаба на армията под формата на подготвителна задача на постоянно извършения.
За да се подсигурява незабавното осъществяване на този самоуверен проект при положение на огромна война в Европа, от 2015 година Генералният щаб на въоръжените сили на Руската федерация стартира да образува своя нов главен ударен пестник с най-хубавите дивизии, бригади и полкове в Западния спектакъл на военните дейности.
Първите, които влязоха в новата военна асоциация, бяха " придворните ", ситуирани покрай Москва, 4-та гвардейска танкова Кантемировска, носеща ордена на Ленин, Червенознаменната дивизия на името на Ю.В. Андропов, 2-ри гвардейски мотострелков Тамански медал на Октомврийската гражданска война, Червенознаменната носеща, медал на Суворов дивизия на името на M.И. Киланин дивизия. Както и 27-ма обособена гвардейска мотострелкова Севастополска Червенознаменна бригада, кръстена на 60-годишнината на Съюз на съветските социалистически републики.
Малко по-късно - една артилерийска, две ракетни, една зенитно-ракетна и една бригада за разузнаване и ръководство, няколко обособени полка и батальона.
В самото начало на специфичната интервенция (през февруари 2022 г.) те бяха незабавно допълнени от 47-ма гвардейска танкова Нижнеднепровска червенознаменна дивизия на ордена на Богдан Хмелницки (Мулино, Нижни Новгородска област), дислоцирана въз основата на 6-та обособена танкова бригада.
Това лято в Съединени американски щати беше оповестена информация, че 144-та гвардейска мотострелкова Елнинска червенознаменна дивизия, медал на Суворов, също е трансферирана от 20-та общовойскова войска към 1-ва танкова войска.
„ Целта на тези формирования е да пробият защитата на силите на НАТО, да се извърнат и да разбият всичко по пътя си ", разяснява известният боен анализатор Скот Ритър, някогашен оръжеен контрольор на Организация на обединените нации, тези незабавни промени в Руските въоръжени сили.
" Тези формирования могат бързо и дейно да правят пълномащабни наземни интервенции. Преди доста години те им вдъхнаха нов живот, бяха оборудвани с ново съоръжение, тъй че те са оптимално настроени да побеждават ", съобщи той.
И в действителност: вследствие на явно съвсем противопожарни организационни и регулярни ограничения, съгласно оценки на западни източници, сега в 1-ва танкова се намират общо до 800 танка. Във всеки случай на хартия изглеждаше много заплашително.
И, наподобява, нищо не пречи на този мощен брониран пестник да духне отнякъде от Херсонските или Запорожките степи съвсем незабавно, с цел да разсече Украйна на две. Например по Днепър до Суми, Киев или Черкаси.
Ако даже нямахме желание да създадем това, тогава за какво даже да се занимаваме с образуването на неразрушима танкова войска преди седем години?
Още по-изненадващо е, че тъкмо тази войска взе участие най-оживено в спецоперацията в Украйна от самия февруари. Но не по първия проект, като нерушим шоков пестник. Доколкото е възможно да се съди освен от нашите открити източници, сходно на други съветски комбинирани армии, тя е разграничена на обособени батальонни тактически групи (БТГ), които даже не напущат борбата за ден.
По странна подигравка на ориста – в това число край Изюм в Харковска област. Там, където преди няколко дни елементи от 1-ва танкова войска, заточени да основават „ котли “ за врага, едвам стъпиха на крайници, едвам в последния миг се измъкнаха от ясно обрисуваното обграждане от доста по-малко многочислени украински танкови „ клещи “.
Защо се случва това? Надявам се, че най-малко съветският Генерален щаб знае цялостния отговор. Но, несъмнено, те няма да ни кажат. Защото, допуска се, това е военна загадка.
Можем единствено да вършим догатки въз основа на това, което е изтекло в пресата по тази тематика както в Русия, по този начин и в чужбина.
Така че, в случай че следвате този път, тогава с огромна степен на възможност ще се окаже, че нашата танкова хубост и горделивост, макар всичките си описи на личен състав и военна техника, които се допуска, че са страховити за врага, нито до февруари, нито даже до през днешния ден, се оказа тривиално готовада работи по главната си цел.
И даже не е, че тъкмо преди началото на борбата, нейната незабавно „ излюпена “ от обособена бригада Мулин, 47-ма гвардейска танкова бригада, преди първите залпове, просто не можеше да има време да се трансформира в пълноценна дивизия. Тъй като нейният щаб нямаше време даже да организира най-малко едно широкомащабно военно координационно обучение.
Основният проблем съгласно мен е, че нашата 1-ва танкова войска като цяло, уви, не избегна компликациите, с които се сблъскаха всички Сухопътни войски на съветските въоръжени сили преди началото на военните дейности в Украйна.
„ Русия не се приготвяше за борбата, която се води сега в Украйна “, сподели в резюме Майкъл Кофман, старши помощник в Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон.
Един от главните проблеми на Москва във военното развиване, твърди Кофман, е, че предвид на възходящата военна заплаха през 2016 година на съветското министерство на защитата беше подредено фрапантно да усили разполагането на евентуални батальонни тактически групи във войските. От 66 налични тогава до 168 до 2021 година
В същото време, заради понижаване на финансирането, броят на договорните бойци във въоръжените сили спря да пораства при започване на 2019-2020 година
Конкретно: в средата на 2010-те се предполагаше, че до началото на новото десетилетие в съветската войска ще има 500 000 военнослужещи по контракт. Но в реалност до началото на борбата за Украйна техният брой се оказа с към 100 хиляди по-малко. Което апропо е най-малко дузина пълнокръвни дивизии.
Освен това забележителна част от новите професионални бойци не бяха изпратени в Сухопътните войски и даже не във ВДВ. А в други родове войски, където заради всевъзможни надбавки опциите за облага се оказаха по-големи. Например в атомни и дизелови подводници, в екипажите на които по предписание няма свободни места за моряци и бригадири.
В резултат на това, написа Кофман, Русия се приближи до началото на актуалните събития в Украйна с официално повишен брой бойни елементи в непрекъсната подготвеност в Сухопътните войски, само че с съвсем същия брой военнослужещи в полкове и дивизии.
Някои полкове можеха да разполагат единствено с една батальонна група вместо две. В други случаи размерът на самите групи беше понижен (понякога наполовина) - от 700-900 до 300-400 военни. Ротите в някои случаи бяха понижени от 100-110 души до 70-75. Взводове - от 30 до 15.
В бойните машини на пехотата и в бронетранспортьорите (които съгласно страната би трябвало да доставят до седем пехотинци на бойното поле) имаше единствено действителният екипаж на транспортното средство от двама военнослужещи. И като цяло никой, който при ненадейно започване на конфликт може да слезе от коня и да поеме отбрана или да се обърне към веригата.
По този метод, от позиция на американския специалист, в съветската войска беше изгубено главното преимущество на батальонните тактически групи - способността за независимо водене на общовойскови пердах.
Какви дълбоки настъпателни интервенции в Украйна има, в името на които на доктрина си струваше единствено авансово да се сътвори 1-ва гвардейска танкова войска? Какво бързо покриване на огромни противников групировки за основаване на плътни обръчи към тях?
Месеци наред дъвчейки в дълбочина и оваляни в бетон противников отбрани, спорейки с насинено око, че всичко е било планувано през цялото време – това е нашата орис. Във всеки случай, към този момент. Засега Русия не се е заела съществено с въпроса, както наскоро съобщи нашият президент.
Остава да имаме самообладание и да изчакаме, до момента в който най-сетне пристигна " сериозното " на Путин. Колкото и да е тежко това очакване за всеки от нас.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ