Любо Ганев – Гигантисимото
Защо отново той? Това е въпросът в българския волейбол и през днешния ден, когато е напечено, а Любо Ганев от дълго време не на терена. И очевидно няма смелчак, който да поеме отговорност за решаващата точка и да забие безпощадно за мачбол или най-малко за геймбол. Както на терена, по този начин и отвън него. Затова и в този момент, когато високите момчета на България са до стената и през януари 8 тима ще играят единствено за 1 място на олимпиадата, родната федерация отново желае 210-сантиметровият колос да вади кестените от огъня. Така, както го правеше като състезател, и по този начин, както го стори към този момент в един сходен миг но „ да бъдем или да не бъдем” преди олимпиадата Лондон 2012.
Тогава националите бяха потъващ транспортен съд с десетки пробойни. Раздирана от войни федерация, гневни и даже злобни критици, разграничен на групи народен тим, скрити и открити кавги както сред състезателите, по този начин и между… който се сетите. В резултат – шансове „ от нула до никакви” за видимо показване на игрите.
Точно в този напечен миг водачите в управата на волейболната ни федерацията се сетиха (ах, какъв брой „ трудно” беше това!), че единствено известният от времето като терминатор на терена Лупо (б.а. – от италиански Вълка) може да избави ситуацията. И тутакси го хвърлиха в „ Мисия невъзможна”. Но той съумя с решителността, която торпилираше противниците на терена. Не беше за поверие, само че стана факт – високите момчета на България играха като преродени на игрите в британската столица. Влязоха в Топ 4 и от първия до последния ден на олимпиадата вълнуваха родния ентусиаст. А волейболът потвърди, че е останал единствен от груповите спортове на изстрадалата майка България, който в новия век може да бъде в огромната игра на най-високо равнище.
Неочаквани придвижвания като в асансьор имаше измежду българската делегация във волейболната зала на Лондон 2012. В началото на конкуренцията Любо Ганев беше до тима, само че когато нещата потеглиха „ на шеста” скорост той стартира да сяда измежду българската агитка да повдига и там духа. Останалите фактори от федерацията пък слязоха от последните на първите редове в арената. Няма неприятно. Въпросът е, че когато тежката задача свърши за тях, от сеньор Ганев към този момент нямаше потребност. Тя се появи чак, когато трябваше да се провежда международно в България при поделено домакинство с Италия. Безспорният бизнес усет и контакти на колоса още веднъж се оказаха от изгода. И шампионатът бе сполучлив за страната ни най-малко във финансово отношение и като авторитет във волейболния свят. А като резултат – не стана това, което ни се искаше.
Колелото обаче се върти и в този момент гигантисимото отново има отредена от федерацията роля в „ Мисия невъзможна” II. Този път дори на куб невъзможна! Апропо, един от известните ни спортни публицисти при започване на 90-те споделяше, че няма дума „ гигантисимо” в родния език. Но одобри, че поради възклицанията и писанията в италианските медии за един „ булгаро-гигантисимо”, би трябвало да я приемем. Беше по времето, когато „ Гадзета дело спорт”, спортната библия на Европа, излизаше със заглавия като Любо Ганев – „ Модена” 3:0. Разбира се, това през днешния ден е единствено „ Златен фонд” от годините, когато родният ас правеше необикновено шоу на терена.
За страдание, в България нормално хубавото не се помни, а неприятното не се не помни. И не това е най-неприятното. Далеч по-зле е, че високите ни момчета са се снишили и като че ли са изгубили самочувствието си. Явно ги потиска и обстоятелството, че мнозина в обществените мрежи ги „ погребват живи” за Берлин. Смазваща е единствено мисълта, че вероятно крушение на квалификацията в Токио 2020 ще нанесе съществени вреди по финансирането на волейбола от страната. Възможно е централата да загуби половината от близо 3-милионния си бюджет.
В тази кофти обстановка Любо, който в никакъв случай не споделя неприятна дума даже за недоброжелателите си, отново демонстрира огромно сърце. И приема да посредничи за помиряване в националния тим. По-точно сред някогашния си треньор Силвано Пранди и низвергнатите от италианеца петима „ блудни синове”. Затова и одобри задачата на медиатор и към този момент даже върви до Катар, където играе един от близнаците – Валентин Братоев, считан за бунтовник №1 против спечелилия безчет оценки в треньорската си кариера Силвано Пранди. Впрочем, за мнозина Георги и Валентин Братоеви са „ сложни характери”, най-меко казано. Но за Любо те са „ Жорко и Валко”, с които просто би трябвало необикновен метод. И той го намира – от време на време им се кара, от време на време ги награждава с отмора в Дубай от личния си джоб. Явно знае по какъв начин да се отнася със звезди, откакто самият той е бил мегазвезда. Дали ще успее като преди Лондон 2012? Едва ли, само че можем да го поздравим за смелостта да опита. Както и за рождения му ден, въпреки и „ на патерица”. Символично, само че може би тъкмо, тъй като и българският волейбол през днешния ден се движи с патерица…
Стана Царя на метана
„ Много взех от волейбола като състезател с рекордни контракти на Ботуша”, признава Лупо. И се стимулира за какво не желае да бъде управител, шеф или треньор – не желае да взема пари от обичаната си игра щом не играе. Предпочита да се забавлява с бизнес, както го правеше преди време на терена. Затова и, както самичък признава, най-силно е избухвал в живота и когато чул обвиняването: „ Тези от федерацията единствено крадат!”. Няма по какъв начин да го одобри в случай, че прави дарения и облича на алегорични цени маса тимове.
Той към момента е Царя на метана у нас. Печели златни медали от Пловдивския панаир всяка година и даже остарели търговци като гърците го канят за бизнес лекции в Солунския университет. Неслучайно продължава да мечтае да го назовават предприемача Любо Ганев, а не волейболиста. Макар, че знае – след милиони сполучливо забити топки няма по какъв начин да стане.
За него
С него постоянно е умерено и радостно
Любо Ганев не стопира да ме изумява и то постоянно в позитивна тенденция. Работя с него в Българския олимпийски комитет и в никакъв случай до момента не съм чула нещо от рода „ Не мога, не желая, не ми е приятно…”. Шаблонни пояснения, които постоянно срещаме, когато някой не желае да свърши нещо. При него подобен филм няма. Умее да поддържа връзка с всевъзможни хора и да разведрява и най-напрегнатата конюнктура. Винаги е положителен и живее по този начин като че ли няма хора, които не го обичат. А това очевидно му оказва помощ постоянно да съумява в живота.
Стефка Костадинова, ръководител на БОК и притежателка на феноменалния международен връх от 209 см в скока на височина
Щастлив съм да имам толкоз огромен другар
Много прочувствени моменти ме свързват с този огромен в дословния и преносния смисъл българин. Щастлив съм да го имам за другар. Той постоянно е подготвен да помогне и в никакъв случай не го прави с някаква цел. Около него постоянно е радостно и се чувствам, че доста постоянно описвам на мои близки неповторимите истории с него. Например, неотдавна светнах сътрудниците от телевизия „ Унивижън” по какъв начин се е родил актуалния сервис с отскок с мятане на топката напред. На Любо му се спяло на утринна подготовка и вместо нагоре хвърлил топката напред и инстинктивно… тръгнал да я догонва във въздуха. И като я блъснал напряко се „ събудил”! Стреснал се от по-голямата мощ и подлата траектория, която описала. Така се родил актуалният сервис.
Христо Стоичков, притежател на “Златна топка” и “Златна обувка” във футбола
Най-интересният темперамент в цялата ми кариера
Любо Ганев евентуално e най-интересният персонаж и темперамент в цялата ми кариера. С него съумях да прекарам единствено две години в един тим – „ Кунео”, където аз му бях треньор. Говорим за 1994 и 1995 година Дадохме на публиката две години на доста техничен и атрактивен волейбол, а Любо имаше главен принос за това. Със мощния си сервис и убийствената си офанзива той можеше да печели мачовете ни съвсем самичък. Така Ганев даде на тима на „ Кунео” една в действителност значима роля.
Силвано Пранди, някогашен треньор на Ганев в италианския “Кунео”, сегашен селекционер на българския народен тим
Тогава националите бяха потъващ транспортен съд с десетки пробойни. Раздирана от войни федерация, гневни и даже злобни критици, разграничен на групи народен тим, скрити и открити кавги както сред състезателите, по този начин и между… който се сетите. В резултат – шансове „ от нула до никакви” за видимо показване на игрите.
Точно в този напечен миг водачите в управата на волейболната ни федерацията се сетиха (ах, какъв брой „ трудно” беше това!), че единствено известният от времето като терминатор на терена Лупо (б.а. – от италиански Вълка) може да избави ситуацията. И тутакси го хвърлиха в „ Мисия невъзможна”. Но той съумя с решителността, която торпилираше противниците на терена. Не беше за поверие, само че стана факт – високите момчета на България играха като преродени на игрите в британската столица. Влязоха в Топ 4 и от първия до последния ден на олимпиадата вълнуваха родния ентусиаст. А волейболът потвърди, че е останал единствен от груповите спортове на изстрадалата майка България, който в новия век може да бъде в огромната игра на най-високо равнище.
Неочаквани придвижвания като в асансьор имаше измежду българската делегация във волейболната зала на Лондон 2012. В началото на конкуренцията Любо Ганев беше до тима, само че когато нещата потеглиха „ на шеста” скорост той стартира да сяда измежду българската агитка да повдига и там духа. Останалите фактори от федерацията пък слязоха от последните на първите редове в арената. Няма неприятно. Въпросът е, че когато тежката задача свърши за тях, от сеньор Ганев към този момент нямаше потребност. Тя се появи чак, когато трябваше да се провежда международно в България при поделено домакинство с Италия. Безспорният бизнес усет и контакти на колоса още веднъж се оказаха от изгода. И шампионатът бе сполучлив за страната ни най-малко във финансово отношение и като авторитет във волейболния свят. А като резултат – не стана това, което ни се искаше.
Колелото обаче се върти и в този момент гигантисимото отново има отредена от федерацията роля в „ Мисия невъзможна” II. Този път дори на куб невъзможна! Апропо, един от известните ни спортни публицисти при започване на 90-те споделяше, че няма дума „ гигантисимо” в родния език. Но одобри, че поради възклицанията и писанията в италианските медии за един „ булгаро-гигантисимо”, би трябвало да я приемем. Беше по времето, когато „ Гадзета дело спорт”, спортната библия на Европа, излизаше със заглавия като Любо Ганев – „ Модена” 3:0. Разбира се, това през днешния ден е единствено „ Златен фонд” от годините, когато родният ас правеше необикновено шоу на терена.
За страдание, в България нормално хубавото не се помни, а неприятното не се не помни. И не това е най-неприятното. Далеч по-зле е, че високите ни момчета са се снишили и като че ли са изгубили самочувствието си. Явно ги потиска и обстоятелството, че мнозина в обществените мрежи ги „ погребват живи” за Берлин. Смазваща е единствено мисълта, че вероятно крушение на квалификацията в Токио 2020 ще нанесе съществени вреди по финансирането на волейбола от страната. Възможно е централата да загуби половината от близо 3-милионния си бюджет.
В тази кофти обстановка Любо, който в никакъв случай не споделя неприятна дума даже за недоброжелателите си, отново демонстрира огромно сърце. И приема да посредничи за помиряване в националния тим. По-точно сред някогашния си треньор Силвано Пранди и низвергнатите от италианеца петима „ блудни синове”. Затова и одобри задачата на медиатор и към този момент даже върви до Катар, където играе един от близнаците – Валентин Братоев, считан за бунтовник №1 против спечелилия безчет оценки в треньорската си кариера Силвано Пранди. Впрочем, за мнозина Георги и Валентин Братоеви са „ сложни характери”, най-меко казано. Но за Любо те са „ Жорко и Валко”, с които просто би трябвало необикновен метод. И той го намира – от време на време им се кара, от време на време ги награждава с отмора в Дубай от личния си джоб. Явно знае по какъв начин да се отнася със звезди, откакто самият той е бил мегазвезда. Дали ще успее като преди Лондон 2012? Едва ли, само че можем да го поздравим за смелостта да опита. Както и за рождения му ден, въпреки и „ на патерица”. Символично, само че може би тъкмо, тъй като и българският волейбол през днешния ден се движи с патерица…
Стана Царя на метана
„ Много взех от волейбола като състезател с рекордни контракти на Ботуша”, признава Лупо. И се стимулира за какво не желае да бъде управител, шеф или треньор – не желае да взема пари от обичаната си игра щом не играе. Предпочита да се забавлява с бизнес, както го правеше преди време на терена. Затова и, както самичък признава, най-силно е избухвал в живота и когато чул обвиняването: „ Тези от федерацията единствено крадат!”. Няма по какъв начин да го одобри в случай, че прави дарения и облича на алегорични цени маса тимове.
Той към момента е Царя на метана у нас. Печели златни медали от Пловдивския панаир всяка година и даже остарели търговци като гърците го канят за бизнес лекции в Солунския университет. Неслучайно продължава да мечтае да го назовават предприемача Любо Ганев, а не волейболиста. Макар, че знае – след милиони сполучливо забити топки няма по какъв начин да стане.
За него
С него постоянно е умерено и радостно
Любо Ганев не стопира да ме изумява и то постоянно в позитивна тенденция. Работя с него в Българския олимпийски комитет и в никакъв случай до момента не съм чула нещо от рода „ Не мога, не желая, не ми е приятно…”. Шаблонни пояснения, които постоянно срещаме, когато някой не желае да свърши нещо. При него подобен филм няма. Умее да поддържа връзка с всевъзможни хора и да разведрява и най-напрегнатата конюнктура. Винаги е положителен и живее по този начин като че ли няма хора, които не го обичат. А това очевидно му оказва помощ постоянно да съумява в живота.
Стефка Костадинова, ръководител на БОК и притежателка на феноменалния международен връх от 209 см в скока на височина
Щастлив съм да имам толкоз огромен другар
Много прочувствени моменти ме свързват с този огромен в дословния и преносния смисъл българин. Щастлив съм да го имам за другар. Той постоянно е подготвен да помогне и в никакъв случай не го прави с някаква цел. Около него постоянно е радостно и се чувствам, че доста постоянно описвам на мои близки неповторимите истории с него. Например, неотдавна светнах сътрудниците от телевизия „ Унивижън” по какъв начин се е родил актуалния сервис с отскок с мятане на топката напред. На Любо му се спяло на утринна подготовка и вместо нагоре хвърлил топката напред и инстинктивно… тръгнал да я догонва във въздуха. И като я блъснал напряко се „ събудил”! Стреснал се от по-голямата мощ и подлата траектория, която описала. Така се родил актуалният сервис.
Христо Стоичков, притежател на “Златна топка” и “Златна обувка” във футбола
Най-интересният темперамент в цялата ми кариера
Любо Ганев евентуално e най-интересният персонаж и темперамент в цялата ми кариера. С него съумях да прекарам единствено две години в един тим – „ Кунео”, където аз му бях треньор. Говорим за 1994 и 1995 година Дадохме на публиката две години на доста техничен и атрактивен волейбол, а Любо имаше главен принос за това. Със мощния си сервис и убийствената си офанзива той можеше да печели мачовете ни съвсем самичък. Така Ганев даде на тима на „ Кунео” една в действителност значима роля.
Силвано Пранди, някогашен треньор на Ганев в италианския “Кунео”, сегашен селекционер на българския народен тим
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ