Защо някои от нас винаги трябва да внимават как се

Защо някои от нас постоянно би трябвало да внимават по какъв начин се хранят, с цел да поддържат тежестта си, до момента в който други реализират същите резултати с минимални старания, до момента в който си похапват пържено и сладко без ограничавания? Каква е тайната?

Според Катлийн Мелансън, нутриционист и професор по науки за храненето в университета в Род Айлънд, няма еднопосочен отговор, а феноменът се дължи на композиция от разнообразни генетични и поведенчески фактори, които ни въздействат в друга степен.
Понякога даже може единствено да ни наподобява, че някой похапва каквото си желае без никакви последствия за тежестта, споделя Менсън, до момента в който в действителност този човек компенсира избора на храни с метода си на хранене – избира по-леко последващо хранене, лимитира похапването сред храненията или в избрана част на деня, употребява „ нездравословни " храни като пица и сладолед постепенно и осъзнато, засищайки се с по-малки количества.
Друг значим фактор за поддържане на тежестта е физическата интензивност, само че напълно не е наложително тя да е под формата на фитнес извършения. Менсън твърди, че всяка форма на придвижване е от голяма важност – да вземем за пример играта с децата, ходенето пешком, дейната работа, която изисква повече придвижване, даже несъзнателните придвижвания като да вземем за пример нервното вървене напред-назад биха могли да повлияят на метаболизма.

„ Колкото повече се движите, толкоз повече и по-активни стават митохондриите в клетките на мускулите, а повече митохондрии значи и повече изгорени калории, защото те са „ централите ”, които създават сила в тялото ни ”, споделя Менсън.

Според доктор Инес Барозо, откривател на генетичните аргументи за затлъстяването от университета в Кеймбридж, изказванието, че някои хора по рождение изгарят повече калории от други без значение какъв брой се движат, не е научно потвърдено. Някои физиологични разлики обаче улесняват приема на по-малко количество калории посредством естествена регулация на апетита, която зависи от действието на разнообразни хормони в тялото и чувствителността на нервната ни система.

Един от главните хормони, които контролират апетита, е лептин. Той дава отговор за това какъв брой мощен вкус има човек освен за съответното хранене, само че за продължителни интервали от време. Менсън изяснява да вземем за пример, че човек с по-чувствителна към хормона система може на едно хранене да си сипе втора или дори трета порция, само че след това дълго да се усеща утолен и без изпитание се храни по-малко в идващите дни, компенсирайки по натурален път непотребните калории.
Възможно е да има и генетични фактори, които въздействат на тежестта. В проучване от 2019, оповестено в PLOS Genetics, учени разпознават над 250 характерни сектора ДНК, свързани със затлъстяването. Участниците в проучването с висок показател на телесната маса имали повече от генетичните детерминанти за затлъстяване, в сравнение с тези с естествен и невисок показател на телесната.

„ Но не отрихме ген, който да защищава от затлъстяване, нито подобен, който да го провокира, споделя доктор Барозо, съавтор на проучването. – Има и участници с генетични детерминанти за затлъстяване, които обаче не са с наднормено тегло. ”

Поддържането на тежестта или лесното напълняване се дължат на комплицирана композиция от фактори и условия на живот, които въздействат друго на другите хора. Наднорменото тегло не е генетично предопределено, само че и в същото време не се дължи безусловно на неналичието на самоконтрол, споделя Менсън.

Източник