Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото

Защо ни е магически, чудноват остров?!

И на земята стават чудеса!

Великото е постоянно най-просто!

Една луна, две капчици роса,

една инцидентна мъничка разходка

...и топлината на една ръка...

Дамян Дамянов (18 януари 1935 г.- 6 юни 1999 г.) е може би най-обичаният български актуален стихотворец. Съдбата му е доста трагична, белязана от тежък физически кусур, само че той има щастието да открие огромната си обич в лицето на поетесата Надежда Захариева. Дамянов издава доста стихотворения, побрани в 38 неведнъж издавани стихосбирки, които разкриват омагьосващ лиризъм и фина психика.

Аз желаех да ти кажа две слова -

сърцето ми да схванеш от тях,

но не умея и белким е грях -

кога ли съм се учил на това?

Аз желаех да ти дам от свойта плам,

за да не мръзнеш в дългия си път,

но ти не взе искра от мойта гръд,

а кой живей без огън и приятел?

По-нежно и от славей бих ти пял,

щях слънцето за теб да донеса,

но аз не знам на славея гласа

и дълги дни без слънце съм живял!

Аз желаех да ти кажа две слова -

сърцето ми да схванеш от тях,

но думите преглътнах - не можах...

Кога ли съм се учил на това?