Защо не бива да се прекалява с гъбите? Кои от

...
Защо не бива да се прекалява с гъбите? Кои от
Коментари Харесай

Гъбите: Митове и факти

Защо не трябва да се прекалява с гъбите? Кои от тях са отровни? И по какъв начин е редно да се съхраняват? Тук отговаряме на най-важните въпроси:

За мнозина намирането им може да е същинско тестване. Но напъните си заслужават, изключително в подтекста на високите цени на този деликатес, написа. Стига в търсенето да се влага задоволително разсъдък, който и в този случай, както и в доста други, се базира главно на знанието.

Сведенията за произшествия с диви гъби не са необичайност, в това число когато става дума за кардинално опитни гъбари - ако по някаква причина се надценят и не помнят какъв брой огромно може да бъде коварството на гъбите. Именно то би трябвало безусловно да е пред очите и в мисълта на тези, които са тръгнали да ги търсят, а в случай че следват единствено няколко елементарни правила, няма по какъв начин да сбъркат, изяснява ARD.

Никакви ламели - само тръбички

Пред немската обществено-правна медия експертката по гъбите Дана Лафуенте, която е основала и учебно заведение за гъбари в Бранденбург, формулира един елементарен принцип: начинаещите не би трябвало да берат гъби с ламели, а единствено с тръбички. Така могат да бъдат сигурни, че няма да откъснат нищо смъртоносно. Сред гъбите с тръбички под шапките има такива, които могат да провокират да вземем за пример стомашно-чревно разстройство, само че нито една от тях не е смъртоносна като мухоморките.

Те по предписание имат бели ламели, респективно при всички гъби с такива ламели би трябвало да се внимава изключително доста. Те могат да бъдат сбъркани с печурките, които като напълно млади също имат бели ламели, само че с възрастта порозовяват, а по-късно стават кафяви, както се продават и в магазините, т.е. и при тях има способи за отбягване на рисковете.

Дана Лафуенте акцентира, че гъбите с най-хубави вкусови качества като манатарките имат точно тръбички под шапките и нито една от този тип гъби не е смъртоносно отровна. Затова тъкмо тези гъби не носят съществени опасности.

Митове и обстоятелства

За гъбите се носят най-различни митове - като да вземем за пример, че в случай че ги сложиш във вряща вода със сребърна лъжица вътре и водата се оцвети, това е знак какъв брой са отровни. Този " способ "  няма връзка с действителността, акцентира Дина Лафуенте пред ARD. Тя добавя, че няма потребност от опасения, в случай че си пипнал отровна гъба и по-късно изядеш ябълка или различен плод, който държиш в ръка - гъбите или частите от тях могат да отровят някого единствено при усвояване.

Що се отнася до придобиването на познания, гъбарите могат да разчитат на литературата, ненапълно на мобилни приложения, както и на другите групи, които към този момент съществуват в обществените мрежи - опознаването на гъбите не става без преодоляване на присъщите им белези. Междувременно съществуват и профилирани подкасти, отдадени на гъбите, а в Германия по места има и квалифицирани консултанти, така наречен гъбени вещици, на които могат да бъдат отнесени за инспекция гъбите, във връзка с които липсва сигурност.

И НИКОГА - наистина в никакъв случай, изключително в случай че става дума за начинаещи гъбари - да не се ядат гъби, във връзка с които има и най-малкото подозрение, че могат да бъдат отровни.

Същевременно гъбарите не би трябвало безусловно да се стъписват от обстоятелството, че някои гъби трансформират цвета си при отделяне. Лафуенте показва, че тази реакция е кардинално естествена в избрани случаи и не е безусловно удостоверение, че гъбите са отровни.

Защо не трябва да се прекалява с гъбите

Експертката Лафуенте отбелязва и че с цел да бъдат вярно разпознати гъбите, би трябвало да се преглеждат изцяло -  значение имат и шапката, и спорите, и пънчето . Оттам нататък е значимо да не се прекалява с количествата, тъй като в Германия да вземем за пример на гъбарите могат да бъдат наложени солени санкции, в случай че са набрали по повече от един кг на човек.

Трябва да се имат поради и предпазените типове, измежду които номер едно са трюфелите, само че и други по-луксозни типове, като да вземем за пример гъбите булки в България. Съществено е и това, че доста типове гъби могат да бъдат " натоварени "  с тежки метали, с радиоактивност, която се дължи още на Чернобил, изяснява Дана Лафуенте пред ARD. Затова Германското сдружение по микология поучава да не се ядат по повече от 250 грама седмично. Впрочем, това сдружение съществува към този момент от над 100 години. То е учредено през 1921 година и сплотява към 1400 души, приети публично за специалисти по гъбите.

Какво би трябвало да се знае за съхранението на гъбите?

Дана Лафуенте споделя в отговор на този въпрос, че отношението към гъбите би трябвало да е като към суровото месо или рибата - веднага би трябвало да бъдат поставени в ледник, където някои типове могат да се запазят и до три дни. Оттам нататък по-трайното предпазване на гъбите става във фризера, където е значимо те да бъдат замразени поотделно, преди да бъдат събрани на едно място, за да не се слепват.
Впрочем, в Полша назовават гъбите " Месото на гората "   и там, както и в доста други някогашни социалистически страни гъбите са на доста по-голяма респект, в сравнение с в Германия да вземем за пример. Според експертите това може да е обвързвано и с тогавашните ниски приходи, налагащи търсене на различни способи за издръжка. Както написа " Ди Цайт ": В години, в които реколтите са били нищожни, мнозина с месеци са разчитали на гъбите за изхранване. В източноевропейската кухня ястията с гъби изобилстват, а в Полша обичайно се организира и най-големият гъбен фестивал - " Светът на гъбите ".

Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
  
Източник: dariknews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР