Как депутатите оставиха на суша зърнопроизводителите
Защо народните представители не са присъединили сушата като действително злополучие в Закона за бедствията и повредите и по този метод обричат на провал и банкрут десетки производители на пшеница в житницата на България, наричана от народа ни Златна Добруджа? Това е просто недовиждане, заради непрофесионализъм или съзнателно пренасочване на общите ни средства в други сфери, заради котерийни стопански ползи? Какво докара до обстановката в Добруджа, по какъв начин страната може да помогне на производителите на зърното за хляба ни? По тези и други въпроси, свързани с насъщния, тъй като никой не е по-голям от хляба си, потърсих за експертен коментар Радостина Жекова, ръководител на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Тя е агроном, ръководител на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, както и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Тази година засушаването в Добруджа е извънредно рисково, само че тази неволя при нас е към този момент няколко години обратно. Още през октомври при сеитбата на пшеницата стартира изтощителна суша и стигнахме до минус 300 литра на кв.м в района. През зимата също нямаше влага, нужна за покълването на зърното, скапе се метода на вегетация на растенията. Липсата на превалявания до началото на март докара до стрес.
Къде сгрешихме ние, агрономите?
През март по технология пшеницата би трябвало да се подхрани. Дойдоха и прогнози, че ще има дълго чаканите от нас дъждове. Колегите влязоха да торят, само че това беше грешката ни - че повярвахме на прогнозата за времето. Валежи не пристигнаха и стресирахме растенията. Това оказа въздействие, само че най-много повода за ниските добиви - сред почти 150-180 кг.среден рандеман за Добруджа, е неналичието на влага и дъждове, довело до погрешно презимуване на житото.
Неправилно взетите решения
са друга причина за опропастяването на реколтата. Ние, агрономите по принцип сме гъвкави хора, съобразяващи се с природата. Торенето през март, направено въз основа на неверна прогноза за времето, се оказа неприятно наше решение. Имаше интервали, в които на 10 см в почвата надолу нямаше никаква влага. Това води до стрес на растенията и редуцира добива.
Слуховете за несъразмерната приложимост на препарати
не са правилни, тъй като всяко тяхно потребление е разход, скъпо перо и никой няма интерес да ги предозира. Използването на фунгициди да вземем за пример е сред 5 и 10 лева Такова твъредние, че са били употребявани прекалено препарати, могат да вършат единствено хора, които не са експерти и са злонамерени. Несериозно е да се твърди, че сме употребили прекалено пестициди, тъй като това коства и доста пари.
Хлябът няма да нараства поради провалите от сушата,
за България цената на насъщния е естествена. Проблеми с добивите на пшеница има единствено в Добруджа и част от Южна България. Но в Плевен, Видин, Враца - жънат интензивно и имат страхотни добиви. Зърненият баланс на страната ни е налице. Но нямаме количества за експорт - това е казусът в този момент. По тази причина и пристанище Варна работи с 25 на 100 от потенциала си. Цената на хляба може да се вдигне от други фактори, само че не и болести пшеницата, защото нейната цена е производна на тази на интернационалните пазари. Ние тук по никакъв метод не я дефинираме.
Ние, производителите, не можем да си покрием даже разноските за произвоство. Пропаднаха и очакванията ни за пролетните култури. В момента се жънат слънчогледи и кукурузи и резултатите са 50 на 100 по-ниски от предстоящите и по отношение на м.г.. Приходите ни са по-малки от разноските. През октомври страната ще ни изплати по 16 лева за дка за стопроцентово проваляне на добивите. В Добруджа има 1 300 000 дка пшеница, от тях единствено 30% са пропаднали на 100 %, а всчки останали площи са пропаднали до 90 на 100. Т.е. производителите, които имат 100 на 100 вреди ще си получат по тези 16 лева.на дка, които на практика са парите единствено за семената.
Държавата може да ни помогне за застраховките на пшеничните посеви отсега нататък.
В Европа този пазар на застраховките е мощно развъртян и то с интензивно присъединяване на страните по места. Възстановяването на напояването на площите, също би трябвало да е приоритет на държавното ръководство. Това няма да реши рецесията т.г., само че ще е добра предварителна защита отсега нататък вдългосочен проект. С голяма изненада и оскърбление разбрахме, че т.г. депутатите не са заложили в нормативите бедствието "суша ". Ние се срещаме с кметове по места, те нямат опция да подпомагаг регионите си при засушаване. Защото сушата не е написана като опасност в нито един закон. Законодателят би трябвало да си свърши работата, с цел да може на нас, производителите да ни се издават документи за бедствията, да бъдем подпомагани, каквито благоприятни условия са планувани при наводнения, трусове и така нататък В Закона за бедствията и повредите депутатите не са присъединили сушата. А тя е реалност.
Тази година засушаването в Добруджа е извънредно рисково, само че тази неволя при нас е към този момент няколко години обратно. Още през октомври при сеитбата на пшеницата стартира изтощителна суша и стигнахме до минус 300 литра на кв.м в района. През зимата също нямаше влага, нужна за покълването на зърното, скапе се метода на вегетация на растенията. Липсата на превалявания до началото на март докара до стрес.
Къде сгрешихме ние, агрономите?
През март по технология пшеницата би трябвало да се подхрани. Дойдоха и прогнози, че ще има дълго чаканите от нас дъждове. Колегите влязоха да торят, само че това беше грешката ни - че повярвахме на прогнозата за времето. Валежи не пристигнаха и стресирахме растенията. Това оказа въздействие, само че най-много повода за ниските добиви - сред почти 150-180 кг.среден рандеман за Добруджа, е неналичието на влага и дъждове, довело до погрешно презимуване на житото.
Неправилно взетите решения
са друга причина за опропастяването на реколтата. Ние, агрономите по принцип сме гъвкави хора, съобразяващи се с природата. Торенето през март, направено въз основа на неверна прогноза за времето, се оказа неприятно наше решение. Имаше интервали, в които на 10 см в почвата надолу нямаше никаква влага. Това води до стрес на растенията и редуцира добива.
Слуховете за несъразмерната приложимост на препарати
не са правилни, тъй като всяко тяхно потребление е разход, скъпо перо и никой няма интерес да ги предозира. Използването на фунгициди да вземем за пример е сред 5 и 10 лева Такова твъредние, че са били употребявани прекалено препарати, могат да вършат единствено хора, които не са експерти и са злонамерени. Несериозно е да се твърди, че сме употребили прекалено пестициди, тъй като това коства и доста пари.
Хлябът няма да нараства поради провалите от сушата,
за България цената на насъщния е естествена. Проблеми с добивите на пшеница има единствено в Добруджа и част от Южна България. Но в Плевен, Видин, Враца - жънат интензивно и имат страхотни добиви. Зърненият баланс на страната ни е налице. Но нямаме количества за експорт - това е казусът в този момент. По тази причина и пристанище Варна работи с 25 на 100 от потенциала си. Цената на хляба може да се вдигне от други фактори, само че не и болести пшеницата, защото нейната цена е производна на тази на интернационалните пазари. Ние тук по никакъв метод не я дефинираме.
Ние, производителите, не можем да си покрием даже разноските за произвоство. Пропаднаха и очакванията ни за пролетните култури. В момента се жънат слънчогледи и кукурузи и резултатите са 50 на 100 по-ниски от предстоящите и по отношение на м.г.. Приходите ни са по-малки от разноските. През октомври страната ще ни изплати по 16 лева за дка за стопроцентово проваляне на добивите. В Добруджа има 1 300 000 дка пшеница, от тях единствено 30% са пропаднали на 100 %, а всчки останали площи са пропаднали до 90 на 100. Т.е. производителите, които имат 100 на 100 вреди ще си получат по тези 16 лева.на дка, които на практика са парите единствено за семената.
Държавата може да ни помогне за застраховките на пшеничните посеви отсега нататък.
В Европа този пазар на застраховките е мощно развъртян и то с интензивно присъединяване на страните по места. Възстановяването на напояването на площите, също би трябвало да е приоритет на държавното ръководство. Това няма да реши рецесията т.г., само че ще е добра предварителна защита отсега нататък вдългосочен проект. С голяма изненада и оскърбление разбрахме, че т.г. депутатите не са заложили в нормативите бедствието "суша ". Ние се срещаме с кметове по места, те нямат опция да подпомагаг регионите си при засушаване. Защото сушата не е написана като опасност в нито един закон. Законодателят би трябвало да си свърши работата, с цел да може на нас, производителите да ни се издават документи за бедствията, да бъдем подпомагани, каквито благоприятни условия са планувани при наводнения, трусове и така нататък В Закона за бедствията и повредите депутатите не са присъединили сушата. А тя е реалност.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ