Красимир Кумчев пред novini.bg: Нужен е незабавен КСНС за продоволствената зависимост на България
Защо на трапезата на българския консуматор има единствено 20-30% родни храните, а всичко останало е импорт, изяснява Красимир Кумчев, аграрни производител, агроексперт и съветник.
Това е наклонност, която се следи от близо 17 години насам, като всяка последваща година родното произвеждане понижава. Надеждите ни бяха, че като станем сътрудник в Европейски Съюз, ще има усъвършенствания в бранша ни, както за българските потребители, по този начин и за нас, производителите.
Годишно за българското земеделие се вливат към 2, 5 милиарда лв..
Въпросът е за какво няма положителни резултати, а в противен случай, стават още по-лоши, макар обезпечаването на толкоз доста средства?!
За тези близо 14 години, откогато сме в съюза, единственият бранш в селското стопанство, който се разви мощно, на международно ниво без грам пресилване, е зърнопроизводството. Причината е, че общата земеделска политика, е ориентирана към субсидиране на хектар, а не е обвързана с приходите на земеделските стопани, с произвеждане и така нататък Зърнопроизводителите нямат никакви виновност по тази причина, че политиката е такава. При разноски от по 110-115 лева на дка, те получават дотации по към 30 лева Т.е. при равни други условия, примерно при 500 кг.зърно рандеман на дка, те печелят по 150 лева обезпечено. Добивите скачат още повече и този бранш се развива бързо и стабилно.
Не е по този начин обаче в секторите за плодове и зеленчуци, месо. При тях разноските на дка са по 10-15, 25 и нагоре, колкото са и дотации.
Добре би било, в случай че средствата в действителност отиваха единствено при производителите.
Но практиката демонстрира, че огромна част от тях потъват в дълбоките джобове на така наречен "схемаджии " - това са сякаш производители, които са такива единствено на книга, не отглеждат нищо, имат чадъри от политици, лобисти и така нататък и по този начин се точат евросредства. За същинските производители на зеленчуци и плодове остават трохи. За страдание затова има 20-тина % родно произвеждане, вместо 30-40-50 %. Но това не се случва. Аз съм анализирал тези порочни трендове още преди 8 години, патентовах моя методика за самостоятелно систематизиране на дотациите в бранша. Тя бе ориентирана кам това всеки аграрни производител да получава дотации на база на прихода, който е добил.
През март, при започване на пандемията насочих обществена покана към всички ръководещи в бранша
в страната, с цел да се срещнем и да обсъдим тежката обстановка, която се задава, само че до момента няма никакъв резултат от моя апел. Защо не става, не зная. През март предложих да се провиснал 150 млн.лв. единствено за бранш зеленчукопроизводство, тъй като при започване на сезона тези производители можеха да бъдат подкрепени. За да могат те да си купят семена, разсади, да ги изнесат на полето приз юни, а през септември и октомври щяхме да усетим положителните резултати. Но нищо не се получи, за огромно мое страдание и на сътрудниците от сектора, с които аз съм в непрекъснати диалози. Мерките, които предложих бяха също по този начин и антикорупционни и можеха да дадат резултати още тази година и в последващи 3 години напред.
Голямата ми болежка е, че ние сме страна, която е продоволствено подвластна. Не единствено енергийно.
Постоянно гледаме репортажи за опразнени търговски щандове в магазини в Париж, Мадрид и под дърво и камък. Ако непознатите огромни снабдители в тази рецесия, заради коронавирус, спрат работа, затворят коридорите, изолират ферми, какво ще стане в България?! По магазините няма да има нищо.
Сигурен съм, че тези 2,5 милирда лв., които всяка година се изливат в селското стопанство са безусловно задоволителни за едно дейно подкрепяне на същинските производители.
Гилдията, браншовите организации в нашия бранш, съгласно мен, са едни кухи структури,
в които са се наредили най-вече родственици, близки и познати. Вие можете ли да ми посочите най-малко една работеща мярка, която те са наложили?! Разни такива, обгърнати в целофан, които не работят, има. За осем месеца, откогато сме в рецесия, те нямат нито едно значимо за хората решение.
Аз съм уверен, че ние можем да храним половин Европа, само че не разбирам за какво на цялата политическа класа през изтеклите 30 години по този начин и не й светна алената лампичка и не сподели: Ние имаме златна земя за произвеждане на чудесна храна. Затова предлагам да бъде призован Консултативния съвет по национална сигурност на тематика: Продоволствие. То е част от националната сигурност на всяка една страна. Никой не е по-голям от хляба си. Ако и по тази причина политиците ни не реализиран единодушие, то аз нямам вяра, че за нещо друго въобще в миналото ще са солидарни.
Това е наклонност, която се следи от близо 17 години насам, като всяка последваща година родното произвеждане понижава. Надеждите ни бяха, че като станем сътрудник в Европейски Съюз, ще има усъвършенствания в бранша ни, както за българските потребители, по този начин и за нас, производителите.
Годишно за българското земеделие се вливат към 2, 5 милиарда лв..
Въпросът е за какво няма положителни резултати, а в противен случай, стават още по-лоши, макар обезпечаването на толкоз доста средства?!
За тези близо 14 години, откогато сме в съюза, единственият бранш в селското стопанство, който се разви мощно, на международно ниво без грам пресилване, е зърнопроизводството. Причината е, че общата земеделска политика, е ориентирана към субсидиране на хектар, а не е обвързана с приходите на земеделските стопани, с произвеждане и така нататък Зърнопроизводителите нямат никакви виновност по тази причина, че политиката е такава. При разноски от по 110-115 лева на дка, те получават дотации по към 30 лева Т.е. при равни други условия, примерно при 500 кг.зърно рандеман на дка, те печелят по 150 лева обезпечено. Добивите скачат още повече и този бранш се развива бързо и стабилно.
Не е по този начин обаче в секторите за плодове и зеленчуци, месо. При тях разноските на дка са по 10-15, 25 и нагоре, колкото са и дотации.
Добре би било, в случай че средствата в действителност отиваха единствено при производителите.
Но практиката демонстрира, че огромна част от тях потъват в дълбоките джобове на така наречен "схемаджии " - това са сякаш производители, които са такива единствено на книга, не отглеждат нищо, имат чадъри от политици, лобисти и така нататък и по този начин се точат евросредства. За същинските производители на зеленчуци и плодове остават трохи. За страдание затова има 20-тина % родно произвеждане, вместо 30-40-50 %. Но това не се случва. Аз съм анализирал тези порочни трендове още преди 8 години, патентовах моя методика за самостоятелно систематизиране на дотациите в бранша. Тя бе ориентирана кам това всеки аграрни производител да получава дотации на база на прихода, който е добил.
През март, при започване на пандемията насочих обществена покана към всички ръководещи в бранша
в страната, с цел да се срещнем и да обсъдим тежката обстановка, която се задава, само че до момента няма никакъв резултат от моя апел. Защо не става, не зная. През март предложих да се провиснал 150 млн.лв. единствено за бранш зеленчукопроизводство, тъй като при започване на сезона тези производители можеха да бъдат подкрепени. За да могат те да си купят семена, разсади, да ги изнесат на полето приз юни, а през септември и октомври щяхме да усетим положителните резултати. Но нищо не се получи, за огромно мое страдание и на сътрудниците от сектора, с които аз съм в непрекъснати диалози. Мерките, които предложих бяха също по този начин и антикорупционни и можеха да дадат резултати още тази година и в последващи 3 години напред.
Голямата ми болежка е, че ние сме страна, която е продоволствено подвластна. Не единствено енергийно.
Постоянно гледаме репортажи за опразнени търговски щандове в магазини в Париж, Мадрид и под дърво и камък. Ако непознатите огромни снабдители в тази рецесия, заради коронавирус, спрат работа, затворят коридорите, изолират ферми, какво ще стане в България?! По магазините няма да има нищо.
Сигурен съм, че тези 2,5 милирда лв., които всяка година се изливат в селското стопанство са безусловно задоволителни за едно дейно подкрепяне на същинските производители.
Гилдията, браншовите организации в нашия бранш, съгласно мен, са едни кухи структури,
в които са се наредили най-вече родственици, близки и познати. Вие можете ли да ми посочите най-малко една работеща мярка, която те са наложили?! Разни такива, обгърнати в целофан, които не работят, има. За осем месеца, откогато сме в рецесия, те нямат нито едно значимо за хората решение.
Аз съм уверен, че ние можем да храним половин Европа, само че не разбирам за какво на цялата политическа класа през изтеклите 30 години по този начин и не й светна алената лампичка и не сподели: Ние имаме златна земя за произвеждане на чудесна храна. Затова предлагам да бъде призован Консултативния съвет по национална сигурност на тематика: Продоволствие. То е част от националната сигурност на всяка една страна. Никой не е по-голям от хляба си. Ако и по тази причина политиците ни не реализиран единодушие, то аз нямам вяра, че за нещо друго въобще в миналото ще са солидарни.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ