Как така можете да си спомним текстове на песни отпреди години
Защо доста хора не могат да си спомнят къде са поставили ключовете от колата си, само че могат да изпеят ария, която не са чували от години, незабавно щом я пуснат по радиото? Дали текстовете на песните живеят на някакво привилегировано място в паметта ни?
Музиката от дълго време се употребява като мнемонично средство, т.е. за подкрепяне на запомнянето на думи и информация. Преди появяването на писмения език тя се е употребила за устно предаване на истории и информация. Много такива образци виждаме и през днешния ден, когато учим децата на писмеността, числата и по този начин нататък.
Съществуват няколко аргументи, заради които музиката и думите наподобяват комплицирано свързани в паметта ни. На първо време, характерностите на музиката постоянно служат като предвидимо „ скеле “, което ни оказва помощ да запомним обвързваните с нея текстове.
Например ритъмът и тактът могат елементарно да ни подскажат какъв брой дълга ще бъде идната дума в дадена поредност. Това оказва помощ да се лимитират вероятните думи, които би трябвало да си спомним, да вземем за пример като се алармира, че трисрична дума подхожда на избран темп в песента.
Мелодията на песента може също по този начин да помогне за разделянето на текста на смислени елементи. Това ни разрешава да запомним по-дълги сегменти от информация, в сравнение с в случай че би трябвало да запомним всяка обособена дума поотделно. В песните постоянно се употребяват и литературни похвати като рима и алитерация, които в допълнение улесняват запомнянето.
Когато сме слушали (или пък пели) дадена ария доста пъти, тя може да стане налична за съзнанието ни посредством нашата имплицитна (несъзнателна) памет. Изпяването на текста на доста добре позната ария е форма на процедурна памет. Това значи, че то е мощно автоматизиран развой като карането на колело: нещо, което сме в положение да вършим, без да мислим доста за него.
Една от аргументите, заради които музиката е толкоз надълбоко вкоренена в паметта по този метод, е, че сме склонни да чуваме едни и същи песни доста, доста пъти през живота си (повече, в сравнение с да вземем за пример при четене на обичана книга или гледане на обичан филм).
Музиката също по този начин е в основата си прочувствена. Всъщност проучванията демонстрират, че една от главните аргументи хората да се занимават с музика е разнообразието от страсти, които тя предава и провокира.
А в редица проучвания е открито, че прочувствените тласъци се запомнят по-добре от неемоционалните. Задачата да се опитаме да запомним писмеността или цветовете на дъгата е по-мотивираща и сполучлива, когато се извършва на фона на запаметяваща се мелодия – и по-късно ще можем да си спомним тази информация по-добре, в случай че сме открили прочувствена връзка.
Трябва да се означи, че не всички предходни проучвания откриват, че музиката улеснява запомнянето на обвързваните с нея текстове. Например при първата среща с нова ария запомнянето както на мелодията, по този начин и на обвързвания с нея текст е по-трудно, в сравнение с запомнянето единствено на текста. Това е разумно, като се имат поради многочислените задания, свързани със запаметяването.
Въпреки това, откакто се преодолее това в началото затруднение и песента се чуе няколко пъти, наподобява, че се появяват по-благоприятни резултати. След като мелодията към този момент е позната, обвързваните с нея текстове нормално се запомнят по-лесно, в сравнение с в случай че се опитате да запомните текста без мелодия.
Изследванията в тази област се ползват и за подкрепяне на хора с разнообразни невродегенеративни болести. Например музиката наподобява оказва помощ на болните от заболяването на Алцхаймер и множествена склероза да запомнят вербална информация.
Така че идващия път, когато поставите ключовете на колата си на ново място, пробвайте да създадете запаметяваща се ария, която да ви подсети за местоположението им на идващия ден – и на доктрина не би трябвало да забравите толкоз елементарно къде сте ги поставили.
