Тях ги няма… или просто не трябва да ги виждате – къде отидоха Узунов и Копринков?
„ Защо ми казвате, че не би трябвало да му имам вяра? Дайте доводи “ – това отговори Румен Радев за Николай Копринков в първото си изявление, откакто подаде оставка в „ Панорама “ в края на януари.
Прочетете още
Два месеца по-късно, когато политическият план на Радев към този момент е реалност, а той показа авангарда и листите си – като че ли Николай Копринков, а и другият му апетитен за непосредствен консултант – Пламен Узунов, изчезнаха. Няма ги в листи, няма ги по телевизионни участия, не се видяха даже и на огромното показване на „ Прогресивна България “.
Големият въпрос е къде са те, какво вършат и какви функционалности ще извършват в бъдеще?
„ Сиви кардинали “, останали на дивана или сложени на аварийна пейка?
Преди дни Румен Радев сподели, че за разлика от други няма да бъде „ на дивана “ и да ръководи подмолно – а ще застане с лицето и името си в борбата на изборите. В този смисъл значи ли това, че двамата му най-близки съветници са на аварийна пейка, защото през годините имената им стана нарицателно за задкулисие най-много в реденото на служебните кабинети?
Ако е по този начин – то Румен Радев би трябвало да даде отговор на въпроса, който му зададе Бойко Василев – вярвате ли още на Николай Копринков, а и на Пламен Узунов.
При позитивен отговор то тогава най-естественият въпрос е какво вършат те в „ Прогресивна България?
Репликата на президента, че „ диванът “ е знак на задкулисието, то какво тъкмо вършат те на него? Редят листи, коват „ съдружни съглашения “ и сделки? Не е ли това задкулисие, против което водачът на „ Прогресивна България “ се бори?
Виждайки избрани персони в листите на обединението като Иван Демерджиев, и някогашните полицейски началници - Петър Тодоров и Димитър Балев, то този „ кръг “ бе конфигуриран отпред на Министерство на вътрешните работи точно от Пламен Узунов в служебните кабинети. Същият този кръг се забърка в толкоз кавги през своето ръководство, колкото последните постоянни държавни управления дружно не съумяха
Още повече слагането на Петър Тодоров, трети в листата на партията в Пловдив, е повече от озадачаващо. Дългогодишният началник на 1 районно управление (на МВР) в Пловдив бе повдигнат като гл. секретар на Министерство на вътрешните работи, а това бе най-яркият образец за това по какъв начин човек не просто с посредствени, а с съвсем никакви професионални пълномощия, може да ръководи цялата вътрешна система на сигурност, единствено тъй като е „ дисциплиниран “. За премия той получи – избираемо място за народен представител, а най-невзрачният шеф на ОД на Министерство на вътрешните работи – Пловдив от последното десетилетие Димитър Балев – също се готви за Народното събрание.. Инсталираният като „ шапка “ на полицаите в партията - Иван Демерджиев пък евентуално ще дава отговор за тях, като може да му се разпореди отговорността да изкарва част от тях от бюфета на Народното събрание при гласуванията.
Нещо повече - изникват въпроси дали и „ сивите кардинали “ извършват тази функционалност единствено на „ Прогресивна България “, или това вършат и в служебния кабинет? Дали същите двама съветници „ поучават “ Емил Дечев с назначенията в Министерство на вътрешните работи, които да „ оказват помощ “ на ПБ на изборите? Или пък чертаят таблици с Министерство на регионалното развитие на кои общини да се финансират плановете или договорят с министри какви контракти да се подписват?
И въпросите не стопират дотук, а някогашната първа дама, която очевидно е „ вътрешна съпротива “ в „ Прогресивна България “, повдигна още повече с поста си:
" Мене ме нема в целата скица ", както пеят ЪпсурТ . Обръщайте се към съпредседателите или към " оня, на който името не трябва да се загатва " (това по Хари Потър). Успех!
А по-късно хареса и този коментар под него:
„ Ако не е фалшив е краят на една машинация! Едно е пътят на коприната, друго е на копринката “
Това отваря другата догадка, че Румен Радев може да е хванал пътя на коприната, изоставяйки този на „ копринката “. Но в случай че е по този начин – то още веднъж се връщаме към отговора на въпроса му към Бойко Василев. Отговор, който Радев е задължен да даде.
Защото е значимо дали има хора на дивана, и то не какви е да хора, или просто пътищата към този момент гледат в разнообразни направления. Второто сигурно може да бъде сложено под подозрение каквото и да каже Радев, а различен откъс от света на Хари Потър е много подобаващ за цялата обстановка:
„ Проблемът е, че хората имат навика да избират извънредно точно тези неща, които са най-лоши за тях. “
– Албус Дъмбълдор
Прочетете още
Два месеца по-късно, когато политическият план на Радев към този момент е реалност, а той показа авангарда и листите си – като че ли Николай Копринков, а и другият му апетитен за непосредствен консултант – Пламен Узунов, изчезнаха. Няма ги в листи, няма ги по телевизионни участия, не се видяха даже и на огромното показване на „ Прогресивна България “.
Големият въпрос е къде са те, какво вършат и какви функционалности ще извършват в бъдеще?
„ Сиви кардинали “, останали на дивана или сложени на аварийна пейка?
Преди дни Румен Радев сподели, че за разлика от други няма да бъде „ на дивана “ и да ръководи подмолно – а ще застане с лицето и името си в борбата на изборите. В този смисъл значи ли това, че двамата му най-близки съветници са на аварийна пейка, защото през годините имената им стана нарицателно за задкулисие най-много в реденото на служебните кабинети?
Ако е по този начин – то Румен Радев би трябвало да даде отговор на въпроса, който му зададе Бойко Василев – вярвате ли още на Николай Копринков, а и на Пламен Узунов.
При позитивен отговор то тогава най-естественият въпрос е какво вършат те в „ Прогресивна България?
Репликата на президента, че „ диванът “ е знак на задкулисието, то какво тъкмо вършат те на него? Редят листи, коват „ съдружни съглашения “ и сделки? Не е ли това задкулисие, против което водачът на „ Прогресивна България “ се бори?
Виждайки избрани персони в листите на обединението като Иван Демерджиев, и някогашните полицейски началници - Петър Тодоров и Димитър Балев, то този „ кръг “ бе конфигуриран отпред на Министерство на вътрешните работи точно от Пламен Узунов в служебните кабинети. Същият този кръг се забърка в толкоз кавги през своето ръководство, колкото последните постоянни държавни управления дружно не съумяха
Още повече слагането на Петър Тодоров, трети в листата на партията в Пловдив, е повече от озадачаващо. Дългогодишният началник на 1 районно управление (на МВР) в Пловдив бе повдигнат като гл. секретар на Министерство на вътрешните работи, а това бе най-яркият образец за това по какъв начин човек не просто с посредствени, а с съвсем никакви професионални пълномощия, може да ръководи цялата вътрешна система на сигурност, единствено тъй като е „ дисциплиниран “. За премия той получи – избираемо място за народен представител, а най-невзрачният шеф на ОД на Министерство на вътрешните работи – Пловдив от последното десетилетие Димитър Балев – също се готви за Народното събрание.. Инсталираният като „ шапка “ на полицаите в партията - Иван Демерджиев пък евентуално ще дава отговор за тях, като може да му се разпореди отговорността да изкарва част от тях от бюфета на Народното събрание при гласуванията.
Нещо повече - изникват въпроси дали и „ сивите кардинали “ извършват тази функционалност единствено на „ Прогресивна България “, или това вършат и в служебния кабинет? Дали същите двама съветници „ поучават “ Емил Дечев с назначенията в Министерство на вътрешните работи, които да „ оказват помощ “ на ПБ на изборите? Или пък чертаят таблици с Министерство на регионалното развитие на кои общини да се финансират плановете или договорят с министри какви контракти да се подписват?
И въпросите не стопират дотук, а някогашната първа дама, която очевидно е „ вътрешна съпротива “ в „ Прогресивна България “, повдигна още повече с поста си:
" Мене ме нема в целата скица ", както пеят ЪпсурТ . Обръщайте се към съпредседателите или към " оня, на който името не трябва да се загатва " (това по Хари Потър). Успех!
А по-късно хареса и този коментар под него:
„ Ако не е фалшив е краят на една машинация! Едно е пътят на коприната, друго е на копринката “
Това отваря другата догадка, че Румен Радев може да е хванал пътя на коприната, изоставяйки този на „ копринката “. Но в случай че е по този начин – то още веднъж се връщаме към отговора на въпроса му към Бойко Василев. Отговор, който Радев е задължен да даде.
Защото е значимо дали има хора на дивана, и то не какви е да хора, или просто пътищата към този момент гледат в разнообразни направления. Второто сигурно може да бъде сложено под подозрение каквото и да каже Радев, а различен откъс от света на Хари Потър е много подобаващ за цялата обстановка:
„ Проблемът е, че хората имат навика да избират извънредно точно тези неща, които са най-лоши за тях. “
– Албус Дъмбълдор
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ




