Единна ли е Германия 31 години след Обединението
Защо сред източните и западните провинции към момента има разлики? Защо хората на изток са по-склонни да гласоподават за крайнодесни политици? Ето по какъв начин публицист от африканската редакция на вижда Обединението 31 години по-късно.
Ако човек се вгледа деликатно в резултатите от парламентарните избори, които се организираха предходната неделя, няма по какъв начин да не забележи следното: че източните и западните провинции на Германия са дали своят вот много друго. В югоизточната част на страната крайнодясната " Алтернатива за Германия " регистрира тук-там по-високи резултати, в сравнение с предходните избори. Същевременно одобрените партии като ГСДП и ХДС/ХСС там регистрираха загуби.
Обединение за едни, разделяне за други
Тези резултати въобще не ме изненадват. Преди изборите посетих градове и села както в източните, по този начин и в западните немски провинции. Порази ме мощното наличие на плакати на " Алтернатива за Германия " (АзГ) на изток - да вземем за пример в градове като Хале, където имах опция да беседвам с локални гласоподаватели и политици. Много желаех да схвана за какво гласоподавателите там към момента изпитват спорни усеща към одобрените партии. Мнозина се усещат изоставени от тях. И вотът за АзГ е метод да изразят недоволството си. Когато има взаимно чувство за неравноправие сред двете обединени елементи, не можем да чакаме чувството за единение да е по-силно.
Студената война раздели Германия на две. В същото време това разделяне сътвори ново чувство за единение сред други страни с близка орис в така наречения социалистически лагер. В Африка да вземем за пример измежду страни, тръгнали по социалистическия път на развиване, породи такова чувство за единение и взаимност посред им. Въз основа на социалистическата концепция за потребността от взаимна поддръжка хиляди млади африканци пристигаха в Източна Германия, с цел да работят и запълват потребностите в основни промишлени браншове. Освен това младежи получаваха стипендии, с цел да следват в университетите на Германска демократична република.
Това възприятие за единение сред социалистическите страни се изпари дружно с рухването на Берлинската стена през 1989 година. Някои задгранични служащи останаха в Германия и след нейното Обединение през 1990 година, само че хиляди други трябваше да я изоставен.
Единството е освен това
Такива исторически събития ни демонстрират следното: единството има доста лица, а съединението се случва на доста разнообразни равнища и е един непрекъснат развой. Струва ми се, че през днешния ден мнозина жадуват за постигането на единение сред хората, районите и обособените страни.
31 години след Обединението на Германия си заслужава да продължим да преследваме идеала за единството като естествено и непрестанно изпитание.
Ако човек се вгледа деликатно в резултатите от парламентарните избори, които се организираха предходната неделя, няма по какъв начин да не забележи следното: че източните и западните провинции на Германия са дали своят вот много друго. В югоизточната част на страната крайнодясната " Алтернатива за Германия " регистрира тук-там по-високи резултати, в сравнение с предходните избори. Същевременно одобрените партии като ГСДП и ХДС/ХСС там регистрираха загуби.
Обединение за едни, разделяне за други
Тези резултати въобще не ме изненадват. Преди изборите посетих градове и села както в източните, по този начин и в западните немски провинции. Порази ме мощното наличие на плакати на " Алтернатива за Германия " (АзГ) на изток - да вземем за пример в градове като Хале, където имах опция да беседвам с локални гласоподаватели и политици. Много желаех да схвана за какво гласоподавателите там към момента изпитват спорни усеща към одобрените партии. Мнозина се усещат изоставени от тях. И вотът за АзГ е метод да изразят недоволството си. Когато има взаимно чувство за неравноправие сред двете обединени елементи, не можем да чакаме чувството за единение да е по-силно.
Студената война раздели Германия на две. В същото време това разделяне сътвори ново чувство за единение сред други страни с близка орис в така наречения социалистически лагер. В Африка да вземем за пример измежду страни, тръгнали по социалистическия път на развиване, породи такова чувство за единение и взаимност посред им. Въз основа на социалистическата концепция за потребността от взаимна поддръжка хиляди млади африканци пристигаха в Източна Германия, с цел да работят и запълват потребностите в основни промишлени браншове. Освен това младежи получаваха стипендии, с цел да следват в университетите на Германска демократична република.
Това възприятие за единение сред социалистическите страни се изпари дружно с рухването на Берлинската стена през 1989 година. Някои задгранични служащи останаха в Германия и след нейното Обединение през 1990 година, само че хиляди други трябваше да я изоставен.
Единството е освен това
Такива исторически събития ни демонстрират следното: единството има доста лица, а съединението се случва на доста разнообразни равнища и е един непрекъснат развой. Струва ми се, че през днешния ден мнозина жадуват за постигането на единение сред хората, районите и обособените страни.
31 години след Обединението на Германия си заслужава да продължим да преследваме идеала за единството като естествено и непрестанно изпитание.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ