Защо Лиса е кума и на чия сватба е кумувала?
Защо Лиса е кума и на чия женитба е кумувала?
Защо в националните приказки лисицата е кума , на чия женитба е кумувала? Вълкът какъв ѝ се пада, щом и той е кум? И от кое място въобще идва това в нашия фолклор - кум и кума?
Лисицата е архетип, участва в митологията на съвсем всички нации. Свещено животно е, само че когато става дума за по-земни неща, лисицата е известна с набезите си на стопанските дворове, освен това изкусно и потайно. Ето по какъв начин и в националните разкази лисицата нормално е хитро и лукаво животно .
И на изток, и на запад лисицата е мъдро, умно животно, лукаво и потайно . Има обаче една специфичност. Думата лисица в славянските езици е в женски жанр. Тя идва от старогръцки и коренът и същият като на вълк.
ThinkStock/Getty Images-->
Руснаците първи дават на лисицата женски колорит , като я кръщават Лиса Патрикеевна , на литовския княз Патрикей , който минавал за огромен шмекер. Оттам лисиците носят неговото презиме. Руснаците са виновни и за това, първи да я нарекат кума. Кума идва от латинското commatrem - кръстница.
Днес кумата е на първо място очевидец на встъпване в брак, факт. Пропускаме обаче ролята ѝ да кръщава. А и двете функционалности са, тъй като е мъдра, интелигентна и може да даде положителни препоръки. Оттам идва кумата. А и за съзвучие - Кума Лиса .
ThinkStock/Getty Images
Влиянието на Русия е много мощно върху българските създатели след Освобождението, по тази причина и трансформираният фолклор възприема съветското „ кума “ за лисицата. Заслугата е главно на Елин Пелин , който доста обичал такива римувани игри с думи. Самият му псевдоним е такова фразеология. А след това и Ран Босилек дава своя принос.
В Русия обаче вълкът не е кум . У нас също. Той е бил еквивалент на дявола. Най-често е сакат, крив, нормално лидер на глутница, водач. И никога не малоумен. Но лисицата, като шмекер и заблудител, има потребност от жертва. И вълкът се трансформира автоматизирано в жертва, което не е особено за обичайния фолклор.
ThinkStock/Getty Images
Това е типична литературна преправка. Така Вълчо става Кумчо (на всичкото от горната страна и умалено, което го трансформира в пародиен персонаж). Той не е същинският кум, т.е. кръстник, а кумчо. Нещо не му доближава да бъде подобен.
Другият обичаен шмекер в приказките е заекът - Зайо Байо , Бай Заек . Бай е уважителна форма - интелигентен и умен, батко. Уви, детските приказки са развалили това амплоа и през днешния ден зайче- байче е някаква лигава римичка, а заекът се е трансформирал в безсилен глупчо.
ThinkStock/Getty Images
Ежко Бежко по същия начин- типично римуване, тъй като ежът не е животно, което би избягало, то е войник, ежи се, костелив орех е даже за хитрата лисица и мощния вълк. Но тъй като Ежко се римува с Бежко , та по този начин.
Да обобщим. Не е толкоз по сватбена линия, колкото по линия на кръстницата, по тази причина лисицата е кума. Кумството ѝ идва от Русия, преди Освобождението. Лисиците в българския фолклор не са били куми, още по-малко пък вълците - кумове, или кумчовци .
Защо в националните приказки лисицата е кума , на чия женитба е кумувала? Вълкът какъв ѝ се пада, щом и той е кум? И от кое място въобще идва това в нашия фолклор - кум и кума?
Лисицата е архетип, участва в митологията на съвсем всички нации. Свещено животно е, само че когато става дума за по-земни неща, лисицата е известна с набезите си на стопанските дворове, освен това изкусно и потайно. Ето по какъв начин и в националните разкази лисицата нормално е хитро и лукаво животно .
И на изток, и на запад лисицата е мъдро, умно животно, лукаво и потайно . Има обаче една специфичност. Думата лисица в славянските езици е в женски жанр. Тя идва от старогръцки и коренът и същият като на вълк.
ThinkStock/Getty Images--> Руснаците първи дават на лисицата женски колорит , като я кръщават Лиса Патрикеевна , на литовския княз Патрикей , който минавал за огромен шмекер. Оттам лисиците носят неговото презиме. Руснаците са виновни и за това, първи да я нарекат кума. Кума идва от латинското commatrem - кръстница.
Днес кумата е на първо място очевидец на встъпване в брак, факт. Пропускаме обаче ролята ѝ да кръщава. А и двете функционалности са, тъй като е мъдра, интелигентна и може да даде положителни препоръки. Оттам идва кумата. А и за съзвучие - Кума Лиса .
ThinkStock/Getty Images Влиянието на Русия е много мощно върху българските създатели след Освобождението, по тази причина и трансформираният фолклор възприема съветското „ кума “ за лисицата. Заслугата е главно на Елин Пелин , който доста обичал такива римувани игри с думи. Самият му псевдоним е такова фразеология. А след това и Ран Босилек дава своя принос.
В Русия обаче вълкът не е кум . У нас също. Той е бил еквивалент на дявола. Най-често е сакат, крив, нормално лидер на глутница, водач. И никога не малоумен. Но лисицата, като шмекер и заблудител, има потребност от жертва. И вълкът се трансформира автоматизирано в жертва, което не е особено за обичайния фолклор.
ThinkStock/Getty Images Това е типична литературна преправка. Така Вълчо става Кумчо (на всичкото от горната страна и умалено, което го трансформира в пародиен персонаж). Той не е същинският кум, т.е. кръстник, а кумчо. Нещо не му доближава да бъде подобен.
Другият обичаен шмекер в приказките е заекът - Зайо Байо , Бай Заек . Бай е уважителна форма - интелигентен и умен, батко. Уви, детските приказки са развалили това амплоа и през днешния ден зайче- байче е някаква лигава римичка, а заекът се е трансформирал в безсилен глупчо.
ThinkStock/Getty Images Ежко Бежко по същия начин- типично римуване, тъй като ежът не е животно, което би избягало, то е войник, ежи се, костелив орех е даже за хитрата лисица и мощния вълк. Но тъй като Ежко се римува с Бежко , та по този начин.
Да обобщим. Не е толкоз по сватбена линия, колкото по линия на кръстницата, по тази причина лисицата е кума. Кумството ѝ идва от Русия, преди Освобождението. Лисиците в българския фолклор не са били куми, още по-малко пък вълците - кумове, или кумчовци .
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ