От лъв до лев и от сантими до стотинки: История и символика на българската валута
Защо левът е признат за национална валута на новата българска страна след възобновяване й с Учредително национално заседание през 1879 година и има ли той своя предистория? За този и още забавни въпроси описа за Българска телеграфна агенция чл.-кор. Иван Русев от Българската академия на науките във връзка идното приемане на еврото у нас и присъединението на България към еврозоната
Второто нормално Народно заседание г ласува „ Закон за правото на рязане на монети в Княжество България, одобрен с декрет на княз Александър I ” и обнародван в " Държавен вестник " на 4 юни 1880 година, който дефинира българските монети да са златни, сребърни и медни с номинали 20, 10, 5, 2 и 1 лев, и 50, 10, 5 и 2 стотинки. Защо законодателят приема „ лев ”, а не друго название за българската парична единица? Вероятно към това решение наклонява предисторията, разяснява Русев.
Той отбелязва, че е знае се, че преди рухването на Средновековното българско ( Търновско ) царство под османска власт върху монетите от една доста огромна медна емисия от последните години е изобразен изправен лъв . Не се знае сигурно по какъв начин са се наричали тези средновековни монети на цар Иван Шишман , само че лъвът върху тях е елементарно различим.
Следващата среща на българина с лъва, изобразен на монета, е няколко века по-късно, когато в Османската империя мощно разпространяване получават нидерландските „ льовендаалери ” (лъвските талери), издадени от множеството от нидерландските провинции - да вземем за пример льовендаалерът (льовенталерът) на град Кампен, отсечен през 1648 година Тези монети се употребяват необятно от българина като разплащателно средство. Те са останали в българската обичайната памет с преводното по-достъпно име „ асланазлии ” („ асланазлъ ”) - от турското „ аслан ” - „ лъв ”.
БАН/БТА
Идва и модерният XIX в. със своята парична мода, а на Балканите тя доста постоянно се свързва с лъва, изобразен на новите монети. Вероятно, също под въздействието на нидерландските „ льовендаалери ” и единствено година преди отсичането на първия български лев, през 1880 година прилежаща Румъния приема паричната й единица да се назовава „ проливам ”, което е също производно от „ лъв ”.
" Но не би трябвало да се заблуждаваме - процесът по приемането на българската национална валута преди 145 година не е бил еднопосочен, недискусионен и лесноосъществим. Съществувала е опцията България да одобри френските франк и сантим като своя национална валута, не липсвали поддръжници на тази концепция “, показва той.
По думите му на 25 януари 1879 година е основана Българската национална банка (БНБ) с основната цел тя да е регулатор в комерсиалните взаимоотношения.
„ Още преди приемане на „ Закона за правото на рязане на монети в Княжество България… ” от 4 юни 1880 година Българска народна банка поръчва в Бирмингам изработването на проби за бъдещите медни монети и те са с номинал от 10 сантима. По същото време, заради обстоятелството, че към момента няма открита със закон национална валута, бюджетът на Княжество България е направен във френски франкове и сантими. Очевидно още в този най-ранен интервал на модерната българска държавност съществува ясно деклариран блян към европейска интеграция на българските финанси “, добавя още Русев.
„ Първите български пощенски марки, трансформирали се също в знак на държавността, влезнали в обращение на 1 май 1879 година, са с номинали в сантими и франкове. Заедно с поръчката за пробната монета от 10 сантима в Бирмингам е предоставен за направа на бронзов орден с облика на княз Александър I Български (Батенберг), реверсът на който е еднакъв с реверса на монетата от 10 сантима . В уреждането на своите съвременни финанси със „ Закона за правото на рязане на монети в Княжество България… ” от 1880 година България приема като модел биметализма на Латинския монетен съюз (т.нар. Латинска конвенция), включващ водещи европейски стопански системи по това време като Франция, Белгия, Италия и Швейцария “, споделя още член-кореспондент Иван Русев.
Той разяснява, че първата емисия български монети с номинали в левове и стотинки се появяват една година след приемането на закона, през 1881 година
По думите му процесът не е нито елементарен, нито бързо изпълним. „ Ще са нужни повече от 10 години (чак до 1894 г.), с цел да влязат в обращение сребърните и златните монети, както и книжната емисия (банкнотите), които дълго време ще предизвикат съмнение измежду популацията. А на българския пазар, по традиция от времето преди Освобождението, та чак до началото на XX в. ще продължи да се търгува с най-различни непознати монети - турски лири и грошове, френски франкове, австрийски, съветски, британски и прочие монети. Създадените в страната търговски банки в края на XIX и началото на XX в. ще се пробват да урегулират монетарното държание на обществото, само че това няма да бъде лесна и бързопостижима задача. В интернационалната си валутна политика България ще се придържа към към този момент откритите практики, а за целия XIX в. и при започване на XX в. тези практики са свързани с разплащания с най-стабилната по това време валута - френския франк “, показва той.
Второто нормално Народно заседание г ласува „ Закон за правото на рязане на монети в Княжество България, одобрен с декрет на княз Александър I ” и обнародван в " Държавен вестник " на 4 юни 1880 година, който дефинира българските монети да са златни, сребърни и медни с номинали 20, 10, 5, 2 и 1 лев, и 50, 10, 5 и 2 стотинки. Защо законодателят приема „ лев ”, а не друго название за българската парична единица? Вероятно към това решение наклонява предисторията, разяснява Русев.
Той отбелязва, че е знае се, че преди рухването на Средновековното българско ( Търновско ) царство под османска власт върху монетите от една доста огромна медна емисия от последните години е изобразен изправен лъв . Не се знае сигурно по какъв начин са се наричали тези средновековни монети на цар Иван Шишман , само че лъвът върху тях е елементарно различим.
Следващата среща на българина с лъва, изобразен на монета, е няколко века по-късно, когато в Османската империя мощно разпространяване получават нидерландските „ льовендаалери ” (лъвските талери), издадени от множеството от нидерландските провинции - да вземем за пример льовендаалерът (льовенталерът) на град Кампен, отсечен през 1648 година Тези монети се употребяват необятно от българина като разплащателно средство. Те са останали в българската обичайната памет с преводното по-достъпно име „ асланазлии ” („ асланазлъ ”) - от турското „ аслан ” - „ лъв ”.
БАН/БТА Идва и модерният XIX в. със своята парична мода, а на Балканите тя доста постоянно се свързва с лъва, изобразен на новите монети. Вероятно, също под въздействието на нидерландските „ льовендаалери ” и единствено година преди отсичането на първия български лев, през 1880 година прилежаща Румъния приема паричната й единица да се назовава „ проливам ”, което е също производно от „ лъв ”.
" Но не би трябвало да се заблуждаваме - процесът по приемането на българската национална валута преди 145 година не е бил еднопосочен, недискусионен и лесноосъществим. Съществувала е опцията България да одобри френските франк и сантим като своя национална валута, не липсвали поддръжници на тази концепция “, показва той.
По думите му на 25 януари 1879 година е основана Българската национална банка (БНБ) с основната цел тя да е регулатор в комерсиалните взаимоотношения.
„ Още преди приемане на „ Закона за правото на рязане на монети в Княжество България… ” от 4 юни 1880 година Българска народна банка поръчва в Бирмингам изработването на проби за бъдещите медни монети и те са с номинал от 10 сантима. По същото време, заради обстоятелството, че към момента няма открита със закон национална валута, бюджетът на Княжество България е направен във френски франкове и сантими. Очевидно още в този най-ранен интервал на модерната българска държавност съществува ясно деклариран блян към европейска интеграция на българските финанси “, добавя още Русев.
„ Първите български пощенски марки, трансформирали се също в знак на държавността, влезнали в обращение на 1 май 1879 година, са с номинали в сантими и франкове. Заедно с поръчката за пробната монета от 10 сантима в Бирмингам е предоставен за направа на бронзов орден с облика на княз Александър I Български (Батенберг), реверсът на който е еднакъв с реверса на монетата от 10 сантима . В уреждането на своите съвременни финанси със „ Закона за правото на рязане на монети в Княжество България… ” от 1880 година България приема като модел биметализма на Латинския монетен съюз (т.нар. Латинска конвенция), включващ водещи европейски стопански системи по това време като Франция, Белгия, Италия и Швейцария “, споделя още член-кореспондент Иван Русев.
Той разяснява, че първата емисия български монети с номинали в левове и стотинки се появяват една година след приемането на закона, през 1881 година
По думите му процесът не е нито елементарен, нито бързо изпълним. „ Ще са нужни повече от 10 години (чак до 1894 г.), с цел да влязат в обращение сребърните и златните монети, както и книжната емисия (банкнотите), които дълго време ще предизвикат съмнение измежду популацията. А на българския пазар, по традиция от времето преди Освобождението, та чак до началото на XX в. ще продължи да се търгува с най-различни непознати монети - турски лири и грошове, френски франкове, австрийски, съветски, британски и прочие монети. Създадените в страната търговски банки в края на XIX и началото на XX в. ще се пробват да урегулират монетарното държание на обществото, само че това няма да бъде лесна и бързопостижима задача. В интернационалната си валутна политика България ще се придържа към към този момент откритите практики, а за целия XIX в. и при започване на XX в. тези практики са свързани с разплащания с най-стабилната по това време валута - френския франк “, показва той.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ