Талибаните искат смърт за всички трансджендъри и хомосексуални
" Защо имаш такава женствена походка? Не знаеш ли по какъв начин се върви? ". Талибаните са безмилостни към ЛГБТИ-хората в Афганистан, които са застрашени от екзекуция. Единственият им излаз е бягството.
Даниш живее съвсем на мрачно към този момент със седмици. От идването на талибаните на власт той се укрива в задното помещение на един магазин в Кабул, който принадлежи на негов другар и сега е затворен. Помещението няма прозорци.
Даниш е трансджендър и се опасява от талибаните с съображение - под тяхното ръководство " ексцентричните " хора са застрашени от смъртна присъда. Даниш е израснал като момиче, само че на 13 години схванал, че живее в неверното тяло. В тяло, което той, по личните му думи, ненавижда.
" Разсъдъкът ми е неподвижен, обезумявам от тежки мисли ", споделя той. Нощем взима сънотворни, с цел да може да спи. Признава, че би желал да е някъде на морския бряг и да крещи, да крещи до лудост, до момента в който гърлото не го съобщи.
Даниш поддържа контакти с външния свят единствено с мобилния си телефон, и то единствено с доста стеснен кръг хора. Най-близкият му другар и доверено лице е Халид. Той е гей и също като Даниш е към 25-годишен. От началото на септември Дойче Веле поддържа връзка с двамата афганистанци посредством шифрована месинджър-връзка. Всеки ден. Имената на двамата са изменени от съображения за сигурност.
Под ударите на пластмасови тръби
Халид взел ограничения: още до момента в който талибаните се придвижвали към Кабул, сменил дънките и суичъра с обичайно афганистанско облекло. Дори си пуснал брада, с цел да не бие на очи.
Но подхванатите от него ограничения явно не били задоволително.
На 15-и август, когато ислямистите влезнали в Кабул, Халид излязъл да пазари. На улицата внезапно почувствал мощна болежка в гърба. " Зад мен стоеше един талибан, който въобще не бях забелязал. Удряше ме с солидна пластмасова тръба, от очите ми рукнаха сълзи от болежка. Талибанът се беше втренчил в мен и ме попита: " Защо имаш такава женствена походка? Не знаеш ли по какъв начин се върви? ". Оттогава Халид не е напускал дома си.
Наказанията на талибаните
При ръководството на талибаните ЛГБТИ-хора като Халид и Даниш са изправени пред смъртна заплаха. Талибаните санкционират мъжете, които вършат секс с други мъже, по два метода: или посредством умъртвяване с камъни, или посредством премазване от падаща върху тях стена, висока сред два и половина и три метра.
Молла Нурудин Тураби, който е измежду високопоставените основоположници на талибанското придвижване, съобщи в края на септември пред организация " Асошиейтед прес ", че държавното управление обмисля връщането на изтезанията и ампутирането на крака - както през 1990-те години. При тогавашното ръководство на талибаните Тураби е бил министър на правораздаването. Според отчет на австралийското държавно управление, в интервала от 1996-а година до свалянето на талибаните от власт през есента на 2001-ва в страната хомосексуалните постоянно са били екзекутирани.
Жертви на дискриминация и принуждение
При идващите държавни управления на президентите Хамид Карзай и Ашраф Гани смъртното наказване за ЛГБТИ-хората бе отстранено, само че половите връзки отвън брака сред мъж и жена останаха неразрешени и преследвани от закона. През 2018-а година при президента Гани бе признат нов закон, съгласно който хомосексуалните физически контакти се санкционират с до две години затвор.
Освен на принуждение, ЛГБТИ-хората в Афганистан са подложени и на дискриминация в всекидневието. Халид и Даниш не са изключение: поради половата си ориентировка двамата са били физически унизени и най-после отлъчени от личните си фамилии.
Гневни погледи, мнения, обиди: Халид постоянно се е сблъсквал с сходно отношение, когато преди се е разхождал по улиците на Кабул. Той е просветен - приключил е стопанска система, само че все пак не е могъл да си откри работа. " На интервютата за работа никой не се интересуваше от това какво мога и какви познания имам. Дори не ми задаваха съответни въпроси по специалността. Подиграваха ми се и ми се надсмиваха ", споделя Халид, който е уверен, че повода за това е неговото женствено лъчение.
Неочакван поврат
Към средата на септември Халид почнал да се тормози съществено за приятеля си Даниш, чието психическо положение почнало да се утежнява. Самотата, тъмнината, несигурността и непрекъснатото чувство за смъртна заплаха явно са дали отражение. От 36 дни той не е срещал жив човек и кара единствено на вода и бисквити. Праща ни фотография - татуировки красят ръцете, раменете и шията му. Това също е строго неразрешено при талибаните.
Напоследък известията на Даниш звучат в действителност обезверено: пожелавал си всичко да свърши, нямал никакви сили повече.
И тогава внезапно всичко се трансформира: Даниш и Халид съумяват да попаднат в описите за евакуация на една неправителствена организация, която се грижи за ЛГБТИ-хора в потребност като тях. Така на 25 септември - 41 дни след завземането на властта от талибаните, двамата другари се качват на аероплан, който ги откарва в столицата на прилежащ Пакистан. " Чувствам се като волна птица. Трява единствено да разперя крила и да полетя ", гласи едно от последните известия, изпратени от Халид до Дъждовни води.
В Исламадбад двамата с Даниш са на несъмнено място и в очакване да получат документи за евакуация в трета страна. Даниш желае да замине за Съединени американски щати, а фантазията му е да се занимава с музика. Халид пък го тегли към Канада. От познати знае, че там се отнасят добре с ЛГБТИ-хората, които могат да водят заслужен живот.
Даниш живее съвсем на мрачно към този момент със седмици. От идването на талибаните на власт той се укрива в задното помещение на един магазин в Кабул, който принадлежи на негов другар и сега е затворен. Помещението няма прозорци.
Даниш е трансджендър и се опасява от талибаните с съображение - под тяхното ръководство " ексцентричните " хора са застрашени от смъртна присъда. Даниш е израснал като момиче, само че на 13 години схванал, че живее в неверното тяло. В тяло, което той, по личните му думи, ненавижда.
" Разсъдъкът ми е неподвижен, обезумявам от тежки мисли ", споделя той. Нощем взима сънотворни, с цел да може да спи. Признава, че би желал да е някъде на морския бряг и да крещи, да крещи до лудост, до момента в който гърлото не го съобщи.
Даниш поддържа контакти с външния свят единствено с мобилния си телефон, и то единствено с доста стеснен кръг хора. Най-близкият му другар и доверено лице е Халид. Той е гей и също като Даниш е към 25-годишен. От началото на септември Дойче Веле поддържа връзка с двамата афганистанци посредством шифрована месинджър-връзка. Всеки ден. Имената на двамата са изменени от съображения за сигурност.
Под ударите на пластмасови тръби
Халид взел ограничения: още до момента в който талибаните се придвижвали към Кабул, сменил дънките и суичъра с обичайно афганистанско облекло. Дори си пуснал брада, с цел да не бие на очи.
Но подхванатите от него ограничения явно не били задоволително.
На 15-и август, когато ислямистите влезнали в Кабул, Халид излязъл да пазари. На улицата внезапно почувствал мощна болежка в гърба. " Зад мен стоеше един талибан, който въобще не бях забелязал. Удряше ме с солидна пластмасова тръба, от очите ми рукнаха сълзи от болежка. Талибанът се беше втренчил в мен и ме попита: " Защо имаш такава женствена походка? Не знаеш ли по какъв начин се върви? ". Оттогава Халид не е напускал дома си.
Наказанията на талибаните
При ръководството на талибаните ЛГБТИ-хора като Халид и Даниш са изправени пред смъртна заплаха. Талибаните санкционират мъжете, които вършат секс с други мъже, по два метода: или посредством умъртвяване с камъни, или посредством премазване от падаща върху тях стена, висока сред два и половина и три метра.
Молла Нурудин Тураби, който е измежду високопоставените основоположници на талибанското придвижване, съобщи в края на септември пред организация " Асошиейтед прес ", че държавното управление обмисля връщането на изтезанията и ампутирането на крака - както през 1990-те години. При тогавашното ръководство на талибаните Тураби е бил министър на правораздаването. Според отчет на австралийското държавно управление, в интервала от 1996-а година до свалянето на талибаните от власт през есента на 2001-ва в страната хомосексуалните постоянно са били екзекутирани.
Жертви на дискриминация и принуждение
При идващите държавни управления на президентите Хамид Карзай и Ашраф Гани смъртното наказване за ЛГБТИ-хората бе отстранено, само че половите връзки отвън брака сред мъж и жена останаха неразрешени и преследвани от закона. През 2018-а година при президента Гани бе признат нов закон, съгласно който хомосексуалните физически контакти се санкционират с до две години затвор.
Освен на принуждение, ЛГБТИ-хората в Афганистан са подложени и на дискриминация в всекидневието. Халид и Даниш не са изключение: поради половата си ориентировка двамата са били физически унизени и най-после отлъчени от личните си фамилии.
Гневни погледи, мнения, обиди: Халид постоянно се е сблъсквал с сходно отношение, когато преди се е разхождал по улиците на Кабул. Той е просветен - приключил е стопанска система, само че все пак не е могъл да си откри работа. " На интервютата за работа никой не се интересуваше от това какво мога и какви познания имам. Дори не ми задаваха съответни въпроси по специалността. Подиграваха ми се и ми се надсмиваха ", споделя Халид, който е уверен, че повода за това е неговото женствено лъчение.
Неочакван поврат
Към средата на септември Халид почнал да се тормози съществено за приятеля си Даниш, чието психическо положение почнало да се утежнява. Самотата, тъмнината, несигурността и непрекъснатото чувство за смъртна заплаха явно са дали отражение. От 36 дни той не е срещал жив човек и кара единствено на вода и бисквити. Праща ни фотография - татуировки красят ръцете, раменете и шията му. Това също е строго неразрешено при талибаните.
Напоследък известията на Даниш звучат в действителност обезверено: пожелавал си всичко да свърши, нямал никакви сили повече.
И тогава внезапно всичко се трансформира: Даниш и Халид съумяват да попаднат в описите за евакуация на една неправителствена организация, която се грижи за ЛГБТИ-хора в потребност като тях. Така на 25 септември - 41 дни след завземането на властта от талибаните, двамата другари се качват на аероплан, който ги откарва в столицата на прилежащ Пакистан. " Чувствам се като волна птица. Трява единствено да разперя крила и да полетя ", гласи едно от последните известия, изпратени от Халид до Дъждовни води.
В Исламадбад двамата с Даниш са на несъмнено място и в очакване да получат документи за евакуация в трета страна. Даниш желае да замине за Съединени американски щати, а фантазията му е да се занимава с музика. Халид пък го тегли към Канада. От познати знае, че там се отнасят добре с ЛГБТИ-хората, които могат да водят заслужен живот.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ