Проф. Татяна Дронзина пред Фрог за Куба: Не „Родина или смърт”, а „Родина и живот“
Защо го направиха тъкмо в този момент? И дали сме очевидци на рухването на един от последните комунистически режими в света?
За тези, които наблюдават ситуацията на острова, гърмежите на обществено недовоство не са огромна изненада. Продължаващата 30 години рецесия оголи доста нерви; пандемията свърши останалото. Куба избегна първата вълна посредством прецизни ограничавания и даже изпрати медици да оказват помощ на прилежащи народи. Но с това затвори кранчето на най-доходата си промишленост – туризма. Не е по-добра обстановката и със захарта – топ експортния артикул на островната страна, поради който държавното управление на клана Кастро построи една монокултурна стопанска система, неспособна да изхрани жителите й, тази година има най-лошата годишна продукция от един век насам – селскостопанските произвидители не могат да купуват нито торове, нито машини. Първо, поради изолацията и второ, тъй като нямат с какво. Тази година за първи път от един век Куба ще внася захар.
Правителството на Тръпм направи съвсем невероятно изпращането на пари от кубинските имигранти в родината им, а рецесията във Венесуела постави кръст на евтините горива, които Куба получаваше за робския труд на своите „ непринудено мобилизирани “ медици при Чавес и Мадуро. Доларизацията и де-доларизацията на стопанската система, взети дружно, бяха два неразумни хода, които изстискаха така и така оскъдните запаси на стопанската система. Купонната система рухна преди повече от година, което принуди управляващите да открият нещо като българските корекоми – валутни магазини, където притежателите на валута или с достъп до такава, могат да купят всичко, в действителност, по цени като в Маями. Но елементарните кубинци нямат нищо – нито валута, нито храна. Затова и в последните години Хавана се трансформира в публична столица на секстуризма, където цената постоянно е една пила за нокти и още някоя дреболия – тъй като кубинките другояче употребяват елементарна шкурка, с цел да приведат ноктите си в порядъчен тип. Липсата на хранителни продути постоянно кара жителите на столицата да отглеждат кокошки на покривите на жилищните здания.
За последната година, вътрешният брутен валутен артикул на Куба падна с 11 %, а пандемията, наподобява, довършва останалото – макар че бяха създадени две ваксини, кампанита не върви, тъй като няма едократни игли и спринцовки.
Вчера министерството на вътрешните работи призна за гибелта на един демонстрат на 36 години. Това е първата жертва, закоято научаваме. Но дали е последната, откакто президентът на практика прикани последователите на ККП към революция? Атернативни източници, обаче, сочат 5 жертви, а броят на ранените евентуално доближава стотици. Тази сряда Cubalex разгласява отчет, в който уточни цифрата 148. „ Между 11 юли до 9:00 ч. На 13 юли Cubalex, в съдействие с публицисти и деятели на гражданското общество, получи информация и записа задържането или изгубването на 148 души, от които 12 са освободени. Според отчета 46 души са били задържани на 11 юли и 9 юли на 12 юли, „ множеството от тях са били задържани в домовете си или когато са ги напускали “. От друга страна тя признава, че до момента няма точна информация за хората, които са ранени или убити.
За момента не е ясно каква ще бъде реацията на военните в случай че Диас-Канел заповяда по-силно репресивни ограничения против митингите. Все отново, Куба не е Венецуела, където военните имат всичко. Всичко в Куба има единствено номенклатурата.
Каква ще бъде ориста на митингите, които Русия осъди, а Съединени американски щати горещо подкриха? Трудно е да се Каже. За момента те са аморфни и без вдим водач, да не приказваме за опозиционна празненство или нещо такова. Пред очите ни се изливат десетилетните фрустрации на кубинците- гладни, измъчени и отегени от безкрайните обещания за някакво имагинерно ярко бъдеще. Дали траещата 60 години идеологическа индоктринация ще свърши своето или кубинците още веднъж ще гласоподават с краката си, мигрирайки към Флорида? Във всеки случай, нова имигрантска вълна е последното, което администрацията на Байдън желае – дано напомним, че кубинският режим в продължение на десетилетия я използваше, с цел да шантажира могъщия си комшия, като по едно и също време с това се освобождаваше от непокорните детайли, които му мътеха водата. Европейски Съюз прикани към не принуждение. Може би Куба се нуждае от интернационално ходатайство – даже Даниел Ортега, водачът на Сандинисткия фронт, който преди време смъкна клана на Сомоса, в Никарагуа изиска такова, когато за първи път изгуби властта по парламентарен път. Това, несъмнено, ни минимум не му попречи години по-късно да избие повече от 300 студенти, участващи в антиправителствени манифестации. С латиноамериканските диктатори човек постоянно би трябвало да има едно на разум.
Татяна Дронзина
За тези, които наблюдават ситуацията на острова, гърмежите на обществено недовоство не са огромна изненада. Продължаващата 30 години рецесия оголи доста нерви; пандемията свърши останалото. Куба избегна първата вълна посредством прецизни ограничавания и даже изпрати медици да оказват помощ на прилежащи народи. Но с това затвори кранчето на най-доходата си промишленост – туризма. Не е по-добра обстановката и със захарта – топ експортния артикул на островната страна, поради който държавното управление на клана Кастро построи една монокултурна стопанска система, неспособна да изхрани жителите й, тази година има най-лошата годишна продукция от един век насам – селскостопанските произвидители не могат да купуват нито торове, нито машини. Първо, поради изолацията и второ, тъй като нямат с какво. Тази година за първи път от един век Куба ще внася захар.
Правителството на Тръпм направи съвсем невероятно изпращането на пари от кубинските имигранти в родината им, а рецесията във Венесуела постави кръст на евтините горива, които Куба получаваше за робския труд на своите „ непринудено мобилизирани “ медици при Чавес и Мадуро. Доларизацията и де-доларизацията на стопанската система, взети дружно, бяха два неразумни хода, които изстискаха така и така оскъдните запаси на стопанската система. Купонната система рухна преди повече от година, което принуди управляващите да открият нещо като българските корекоми – валутни магазини, където притежателите на валута или с достъп до такава, могат да купят всичко, в действителност, по цени като в Маями. Но елементарните кубинци нямат нищо – нито валута, нито храна. Затова и в последните години Хавана се трансформира в публична столица на секстуризма, където цената постоянно е една пила за нокти и още някоя дреболия – тъй като кубинките другояче употребяват елементарна шкурка, с цел да приведат ноктите си в порядъчен тип. Липсата на хранителни продути постоянно кара жителите на столицата да отглеждат кокошки на покривите на жилищните здания.
За последната година, вътрешният брутен валутен артикул на Куба падна с 11 %, а пандемията, наподобява, довършва останалото – макар че бяха създадени две ваксини, кампанита не върви, тъй като няма едократни игли и спринцовки.
Вчера министерството на вътрешните работи призна за гибелта на един демонстрат на 36 години. Това е първата жертва, закоято научаваме. Но дали е последната, откакто президентът на практика прикани последователите на ККП към революция? Атернативни източници, обаче, сочат 5 жертви, а броят на ранените евентуално доближава стотици. Тази сряда Cubalex разгласява отчет, в който уточни цифрата 148. „ Между 11 юли до 9:00 ч. На 13 юли Cubalex, в съдействие с публицисти и деятели на гражданското общество, получи информация и записа задържането или изгубването на 148 души, от които 12 са освободени. Според отчета 46 души са били задържани на 11 юли и 9 юли на 12 юли, „ множеството от тях са били задържани в домовете си или когато са ги напускали “. От друга страна тя признава, че до момента няма точна информация за хората, които са ранени или убити.
За момента не е ясно каква ще бъде реацията на военните в случай че Диас-Канел заповяда по-силно репресивни ограничения против митингите. Все отново, Куба не е Венецуела, където военните имат всичко. Всичко в Куба има единствено номенклатурата.
Каква ще бъде ориста на митингите, които Русия осъди, а Съединени американски щати горещо подкриха? Трудно е да се Каже. За момента те са аморфни и без вдим водач, да не приказваме за опозиционна празненство или нещо такова. Пред очите ни се изливат десетилетните фрустрации на кубинците- гладни, измъчени и отегени от безкрайните обещания за някакво имагинерно ярко бъдеще. Дали траещата 60 години идеологическа индоктринация ще свърши своето или кубинците още веднъж ще гласоподават с краката си, мигрирайки към Флорида? Във всеки случай, нова имигрантска вълна е последното, което администрацията на Байдън желае – дано напомним, че кубинският режим в продължение на десетилетия я използваше, с цел да шантажира могъщия си комшия, като по едно и също време с това се освобождаваше от непокорните детайли, които му мътеха водата. Европейски Съюз прикани към не принуждение. Може би Куба се нуждае от интернационално ходатайство – даже Даниел Ортега, водачът на Сандинисткия фронт, който преди време смъкна клана на Сомоса, в Никарагуа изиска такова, когато за първи път изгуби властта по парламентарен път. Това, несъмнено, ни минимум не му попречи години по-късно да избие повече от 300 студенти, участващи в антиправителствени манифестации. С латиноамериканските диктатори човек постоянно би трябвало да има едно на разум.
Татяна Дронзина
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ