Руски урок: Светът повече не вярва на Запада
Защо европейските водачи се събраха в Брюксел на непланирана среща на високо ниво на Европейски Съюз? Да отбележат наближаващите 100 дни от военната интервенция в Украйна с нов, шести пакет от наказания против Русия, чийто смисъл обаче към този момент не е явен за никого.
Ако Европа желае да спре провалянето на Украйна, тогава е належащо не да вкарва нови наказания (това по този начин или другояче няма да помогне), а непосредствено да разгласи на Киев, че няма да има нови доставки на оръжие, няма да има статут на претендент в Европейски Съюз и самите украински управляващи би трябвало да търсят метод за споразумяване на мира с Русия. Европа би трябвало да признае, а и трябваше да го направи още през 2014 година, че връзките сред Украйна и Русия освен не са вътрешноевропейско дело, те нямат нищо общо с Европа, т.е. с Европейския съюз. Това са външни работи за Европейски Съюз и е по-добре да не се забъркват в тях, да не мътят водите и още повече да не разчитат, че ще усилят зоната си на въздействие с съветски земи. И сигурно да не залагат на провалянето на Русия.
Но Европейски Съюз не може да признае очевидното, по тази причина е заставен да навлиза все по-дълбоко в дупката от наказания. Да, дупка. Ако глобите не могат да принудят Русия да спре военните дейности (а това в последна сметка е тяхната публична причина), в случай че глобите даже не могат да ѝ причинят бързи и съществени вреди, тогава какъв е смисълът им за Европа? Защо европейците би трябвало да носят тежестта на високата инфлация, да изпитват силата на Европейски Съюз? В края на краищата, в навечерието на изключителната среща на високо ниво, немският вицеканцлер, министър на стопанската система Роберт Хабек призна, че има освен проблеми с договарянето на нови наказания: " След началото на съветската експанзия в Украйна видяхме какво може да се случи, когато Европа стане единна. В навечерието на срещата, да се надяваме, това ще продължи. Но в този момент единството стартира да се разпада. "
В Европейски Съюз няма единение във връзка с въвеждането на възбрана за импорт на съветски нефт: няколко страни, най-вече Унгария, са срещу, настоявайки за многомилиардна отплата за тяхното единодушие. В резултат на това новият пакет от наказания може да не включва възбрана за петрола, най-малко за тръбопроводния нефт. Но даже в случай че Европа внезапно реши да компенсира загубите на унгарците и въпреки всичко се откаже от съветския нефт, какво ще реализира? Освен следващото нарастване на цената?
Специалната интервенция в Украйна няма да спре. А може би след новите наказания европейците ще се усещат по-сигурни, по-защитени? По-малкото взаимозависимост от Русия ще им даде ли повече убеденост в бъдещето? Ще попречи ли на Москва да нападна Балтийските страни и Полша – в края на краищата полските водачи, да вземем за пример, приказват за такива проекти? Тоест Русия ще разгласи война на НАТО.Вярват ли европейцитев такива нелепости? Подкрепят ли глобите?
Засега да, съгласно изследвания на публичното мнение, извършени от фондация „ Алианс на демокрациите “ (създадена преди пет години от някогашния общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен). Резултатите бяха оповестени през вчерашния ден от “Гардиън” под разкриващото заглавие „ Негативните възгледи за Русия са ограниченипредимно до западните демократични демокрации, демонстрират изследванията “.
Всъщност изследването е извършено освен на Запад (обхванати са общо 52 държави). Но първо за Европа.
55% от европейците поддържат прекратяването на икономическите връзки с Русия. Не е изненадващо, че Полша (87%) и самата Украйна (80%) се оказват най-негативни към страната ни, само че ненадейно Португалия (79%) зае третото място. Тук обаче може да има въздействие освен антируската агитация, само че и много скромни връзки с нашата страна, в това число енергийни: португалската стопанска система не зависи от износа на съветски петрол и газ. Четвъртото място на Швеция (77%) е разбираемо, само че високият % в обичайно другарска Италия (65%) е неочакван. Същият брой поддръжници на глобите във Англия, исторически враждебна към нас, макар че и тук динамичността е значима. Проучването на Алианса на демокрациите най-вероятно е извършено още при започване на пролетта, само че данните от другите изследвания демонстрират, че в същата Англия броят на поддръжниците на санкционните войни за март-май е намалял от 50% на 36% (цените също играят значима роля).
Германия с 62% е над междинното европейско равнище, също така броят на тези, които се застъпват за ембарго на съветските енергийни носители, даже се е нараснал там през март-май от 44% на 50%.
Съединените щати са наедно с Германия: още веднъж 62% са последователи на глобите против Русия, само че за два месеца броят им, съгласно други изследвания, е намалял от 55% на 45%.
Общата наклонност е ясна: до момента в който инфлацията удряше джобовете на европейците и американците, само че бяха убеждавани, че успеха на Украйна над Русия (или, както се назовава, „ предотвратяването на успеха на Русия “) е допустима, последователите на глобите бяха болшинството. Веднага откакто обстановката с успеха стана не толкоз еднопосочна (в представянето на западните медии), а инфлацията в това време продължи да се форсира, настроението стартира да се трансформира. И ние сме едвам при започване на този развой.
Това по какъв начин въздейства на Русия? Нищо кардинално, нашите дейности в действителност не зависят от това какво мислят и вършат европейците. По-бързо или по-бавно, с повече или по-малко старания, само че ще реализираме това, което сме възнамерявали: Украйна ще бъде извадена от сферата на въздействие на Запада. Но настроенията на западните елити и западните поданици би трябвало да се имат поради при планирането на стадиите даже не на военната, а на геополитическата специфична интервенция, която върви паралелно с военните дейности. И това е от първостепенно значение за целия свят, а освен за Русия.
Следователно даже цифрите от изследването на Алианса на демокрациите за незападни страни демонстрират, че съвсем всички имат позитивно отношение към Русия и се опълчват на войната със глобите. Между другото, даже измежду европейските страни има две – Унгария и Гърция, в които болшинството от хората не поддържат спирането на икономическите връзки с нашата страна.
И общо има 20 такива страни от тези 52, в които е извършено изследването, само че тук е значимо кои тъкмо. И това са най-големите азиатски страни: Китай, Индия, Турция, Индонезия, Пакистан. В Азия като цяло болшинството е за Русия – тук са Тайланд с Малайзия, Виетнам с Филипините. Същата обстановка е и в арабския свят: Саудитска Арабия и Египет, Алжир и Мароко. А в Африка – Нигерия, Южна Африка и Кения. В Латинска Америка гласовете са разграничени поравно, само че и тук, в най-голямата страна Мексико, болшинството е срещу глобите.
Освен това максимален баланс на позитивно отношение към Русия е регистриран в Индия (36%), Алжир (29%) и Индонезия (14%).
Ето за какво даже “Гардиън” признава „ внезапна поляризация във усещанията за Русия от най-вече западните демократични демокрации и останалия свят “ и че „ отрицателните възгледи за Русия са най-много лимитирани до Европа и други демократични демокрации “.
Много е значимо, че това изследване удостовери това, което беше ясно от първите дни на специфичната интервенция: светът беше разграничен на две неравни елементи. Антируското малцинство е лимитирано до Запада, който има голяма власт под формата на световни медии, от които множеството медии в незападния свят черпят информация (говорим за страните от Латинска Америка, Африка и елементи от Азия). И забележителна част от тях заеха намерено антируска позиция. Това обаче не съумя да насочи нито локалните елити, нито по-голямата част от популацията против Русия.
Когато доста основни незападни страни се въздържаха от наказание на Русия по време на гласуването в Организация на обединените нации, позицията им на Запада се обясняваше както с нежеланието им да се карат с Москва, по този начин и с властническия темперамент на ръководещите на такива страни. Но изследванията на публичното мнение демонстрират, че държанието на тези страни не може да се изясни просто със сметки, тъй като техните елементарни жители се отнасят към Русия по безусловно същия метод.
Далеч не са толкоз опитни в интернационалната политика, колкото европейците и американците, които се считат за върха на човешката цивилизация, само че доста по-добре осъзнават несправедливостта и погрешността на западните оценки и отношение към Русия. Разбира се, за европейците е доста по-трудно да се освободят от предразсъдъците към страната ни: русофобията тук има дълбоки исторически корени. И когато се съчетае с геополитическата липса на самостоятелност на сегашните европейски елити, става доста мъчно да се избяга от плен на санкционната война с Русия, само че Европа към момента няма различен метод. Не Русия, а Европа. И колкото по-скоро разбере това, толкоз по-малко загуби ще претърпи в бъдеще.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Ако Европа желае да спре провалянето на Украйна, тогава е належащо не да вкарва нови наказания (това по този начин или другояче няма да помогне), а непосредствено да разгласи на Киев, че няма да има нови доставки на оръжие, няма да има статут на претендент в Европейски Съюз и самите украински управляващи би трябвало да търсят метод за споразумяване на мира с Русия. Европа би трябвало да признае, а и трябваше да го направи още през 2014 година, че връзките сред Украйна и Русия освен не са вътрешноевропейско дело, те нямат нищо общо с Европа, т.е. с Европейския съюз. Това са външни работи за Европейски Съюз и е по-добре да не се забъркват в тях, да не мътят водите и още повече да не разчитат, че ще усилят зоната си на въздействие с съветски земи. И сигурно да не залагат на провалянето на Русия.
Но Европейски Съюз не може да признае очевидното, по тази причина е заставен да навлиза все по-дълбоко в дупката от наказания. Да, дупка. Ако глобите не могат да принудят Русия да спре военните дейности (а това в последна сметка е тяхната публична причина), в случай че глобите даже не могат да ѝ причинят бързи и съществени вреди, тогава какъв е смисълът им за Европа? Защо европейците би трябвало да носят тежестта на високата инфлация, да изпитват силата на Европейски Съюз? В края на краищата, в навечерието на изключителната среща на високо ниво, немският вицеканцлер, министър на стопанската система Роберт Хабек призна, че има освен проблеми с договарянето на нови наказания: " След началото на съветската експанзия в Украйна видяхме какво може да се случи, когато Европа стане единна. В навечерието на срещата, да се надяваме, това ще продължи. Но в този момент единството стартира да се разпада. "
В Европейски Съюз няма единение във връзка с въвеждането на възбрана за импорт на съветски нефт: няколко страни, най-вече Унгария, са срещу, настоявайки за многомилиардна отплата за тяхното единодушие. В резултат на това новият пакет от наказания може да не включва възбрана за петрола, най-малко за тръбопроводния нефт. Но даже в случай че Европа внезапно реши да компенсира загубите на унгарците и въпреки всичко се откаже от съветския нефт, какво ще реализира? Освен следващото нарастване на цената?
Специалната интервенция в Украйна няма да спре. А може би след новите наказания европейците ще се усещат по-сигурни, по-защитени? По-малкото взаимозависимост от Русия ще им даде ли повече убеденост в бъдещето? Ще попречи ли на Москва да нападна Балтийските страни и Полша – в края на краищата полските водачи, да вземем за пример, приказват за такива проекти? Тоест Русия ще разгласи война на НАТО.Вярват ли европейцитев такива нелепости? Подкрепят ли глобите?
Засега да, съгласно изследвания на публичното мнение, извършени от фондация „ Алианс на демокрациите “ (създадена преди пет години от някогашния общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен). Резултатите бяха оповестени през вчерашния ден от “Гардиън” под разкриващото заглавие „ Негативните възгледи за Русия са ограниченипредимно до западните демократични демокрации, демонстрират изследванията “.
Всъщност изследването е извършено освен на Запад (обхванати са общо 52 държави). Но първо за Европа.
55% от европейците поддържат прекратяването на икономическите връзки с Русия. Не е изненадващо, че Полша (87%) и самата Украйна (80%) се оказват най-негативни към страната ни, само че ненадейно Португалия (79%) зае третото място. Тук обаче може да има въздействие освен антируската агитация, само че и много скромни връзки с нашата страна, в това число енергийни: португалската стопанска система не зависи от износа на съветски петрол и газ. Четвъртото място на Швеция (77%) е разбираемо, само че високият % в обичайно другарска Италия (65%) е неочакван. Същият брой поддръжници на глобите във Англия, исторически враждебна към нас, макар че и тук динамичността е значима. Проучването на Алианса на демокрациите най-вероятно е извършено още при започване на пролетта, само че данните от другите изследвания демонстрират, че в същата Англия броят на поддръжниците на санкционните войни за март-май е намалял от 50% на 36% (цените също играят значима роля).
Германия с 62% е над междинното европейско равнище, също така броят на тези, които се застъпват за ембарго на съветските енергийни носители, даже се е нараснал там през март-май от 44% на 50%.
Съединените щати са наедно с Германия: още веднъж 62% са последователи на глобите против Русия, само че за два месеца броят им, съгласно други изследвания, е намалял от 55% на 45%.
Общата наклонност е ясна: до момента в който инфлацията удряше джобовете на европейците и американците, само че бяха убеждавани, че успеха на Украйна над Русия (или, както се назовава, „ предотвратяването на успеха на Русия “) е допустима, последователите на глобите бяха болшинството. Веднага откакто обстановката с успеха стана не толкоз еднопосочна (в представянето на западните медии), а инфлацията в това време продължи да се форсира, настроението стартира да се трансформира. И ние сме едвам при започване на този развой.
Това по какъв начин въздейства на Русия? Нищо кардинално, нашите дейности в действителност не зависят от това какво мислят и вършат европейците. По-бързо или по-бавно, с повече или по-малко старания, само че ще реализираме това, което сме възнамерявали: Украйна ще бъде извадена от сферата на въздействие на Запада. Но настроенията на западните елити и западните поданици би трябвало да се имат поради при планирането на стадиите даже не на военната, а на геополитическата специфична интервенция, която върви паралелно с военните дейности. И това е от първостепенно значение за целия свят, а освен за Русия.
Следователно даже цифрите от изследването на Алианса на демокрациите за незападни страни демонстрират, че съвсем всички имат позитивно отношение към Русия и се опълчват на войната със глобите. Между другото, даже измежду европейските страни има две – Унгария и Гърция, в които болшинството от хората не поддържат спирането на икономическите връзки с нашата страна.
И общо има 20 такива страни от тези 52, в които е извършено изследването, само че тук е значимо кои тъкмо. И това са най-големите азиатски страни: Китай, Индия, Турция, Индонезия, Пакистан. В Азия като цяло болшинството е за Русия – тук са Тайланд с Малайзия, Виетнам с Филипините. Същата обстановка е и в арабския свят: Саудитска Арабия и Египет, Алжир и Мароко. А в Африка – Нигерия, Южна Африка и Кения. В Латинска Америка гласовете са разграничени поравно, само че и тук, в най-голямата страна Мексико, болшинството е срещу глобите.
Освен това максимален баланс на позитивно отношение към Русия е регистриран в Индия (36%), Алжир (29%) и Индонезия (14%).
Ето за какво даже “Гардиън” признава „ внезапна поляризация във усещанията за Русия от най-вече западните демократични демокрации и останалия свят “ и че „ отрицателните възгледи за Русия са най-много лимитирани до Европа и други демократични демокрации “.
Много е значимо, че това изследване удостовери това, което беше ясно от първите дни на специфичната интервенция: светът беше разграничен на две неравни елементи. Антируското малцинство е лимитирано до Запада, който има голяма власт под формата на световни медии, от които множеството медии в незападния свят черпят информация (говорим за страните от Латинска Америка, Африка и елементи от Азия). И забележителна част от тях заеха намерено антируска позиция. Това обаче не съумя да насочи нито локалните елити, нито по-голямата част от популацията против Русия.
Когато доста основни незападни страни се въздържаха от наказание на Русия по време на гласуването в Организация на обединените нации, позицията им на Запада се обясняваше както с нежеланието им да се карат с Москва, по този начин и с властническия темперамент на ръководещите на такива страни. Но изследванията на публичното мнение демонстрират, че държанието на тези страни не може да се изясни просто със сметки, тъй като техните елементарни жители се отнасят към Русия по безусловно същия метод.
Далеч не са толкоз опитни в интернационалната политика, колкото европейците и американците, които се считат за върха на човешката цивилизация, само че доста по-добре осъзнават несправедливостта и погрешността на западните оценки и отношение към Русия. Разбира се, за европейците е доста по-трудно да се освободят от предразсъдъците към страната ни: русофобията тук има дълбоки исторически корени. И когато се съчетае с геополитическата липса на самостоятелност на сегашните европейски елити, става доста мъчно да се избяга от плен на санкционната война с Русия, само че Европа към момента няма различен метод. Не Русия, а Европа. И колкото по-скоро разбере това, толкоз по-малко загуби ще претърпи в бъдеще.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ