Изкуството да се посрещат гости — съвети от 1946 година
Защо едни дами съумяват при напълно скромни условия да накарат гостите да се чувствуват добре, да си отидат по-късно, в сравнение с са мислили, и да кажат по-късно, че са прекарали превъзходно, а други с повече благоприятни условия, не съумяват? Тайната не е една, а хиляди.
Преди всичко, когато каните посетители, постарайте се домът да има празничен тип. Това се реализира с две неща — цветята и осветлението. Няма потребност от скъпи цветя, само че подобаващи и добре подредени. Осветете стаите добре, без да нервира доста мощната светлина. Самата вие бъдете готово най-малко 1/4 час преди избраното време, с цел да не ви свари неприготвена някой подранил посетител. При първото позвъняване кажете си, че това е решаващият миг. Понекога от това, по какъв начин ще посрещнете първия посетител, зависи настроението на целата вечер. Ако съумеете да създадете незабавно оживено въодушевление, вторият от единствено себе си, ще бъде пристрастен от него.
Не правете от личната си персона център. Дайте опция на гостите да блеснат, това е доста по-важно за техното положително разположение. Интересувайте се от всички и не оставяйте диалога да заглъхва, или пък, един от поканените да държи нескончаеми речи. Сменяйте тематиката, щом забележите, че тя отекчава некои.
Но вашата деликатност на стопанка е подложена на изпит от всякакви дребни случки. Как постъпвате тогава?
Ако некой разсеян посетител счупи чаша от вашия най-хубав сервиз, стартирате ли да се ядосвате и да казвате, събирайки частите, че той ви е бил безценен спомен? Или незабавно намирате една смешка (най-баналната е, че счупеното носи щастие) и се стараете да разпръснете разстройването на госта?
Ако некой стартира с въодушевление да споделя анекдот, който знаете от дълго време, пресичате ли го, като казвате, че ви е прочут? Или го изслушвате с интерес?
Ако некой от гостите ви е на диета и заради това, откаже да вземе от поднесеното, стартирате ли високо да му изказвате съжаленията си и да разпитвате, до момента в който обърнете вниманието на всички и по този начин го смутите, или неусетно се погрижвате за нещо, което не би му вредило?
*Запазен е истинският правопис на публикацията, поместена във вестник "Седмица ", година I, бр. 21, 1946 година
Преди всичко, когато каните посетители, постарайте се домът да има празничен тип. Това се реализира с две неща — цветята и осветлението. Няма потребност от скъпи цветя, само че подобаващи и добре подредени. Осветете стаите добре, без да нервира доста мощната светлина. Самата вие бъдете готово най-малко 1/4 час преди избраното време, с цел да не ви свари неприготвена някой подранил посетител. При първото позвъняване кажете си, че това е решаващият миг. Понекога от това, по какъв начин ще посрещнете първия посетител, зависи настроението на целата вечер. Ако съумеете да създадете незабавно оживено въодушевление, вторият от единствено себе си, ще бъде пристрастен от него.
Не правете от личната си персона център. Дайте опция на гостите да блеснат, това е доста по-важно за техното положително разположение. Интересувайте се от всички и не оставяйте диалога да заглъхва, или пък, един от поканените да държи нескончаеми речи. Сменяйте тематиката, щом забележите, че тя отекчава некои.
Но вашата деликатност на стопанка е подложена на изпит от всякакви дребни случки. Как постъпвате тогава?
Ако некой разсеян посетител счупи чаша от вашия най-хубав сервиз, стартирате ли да се ядосвате и да казвате, събирайки частите, че той ви е бил безценен спомен? Или незабавно намирате една смешка (най-баналната е, че счупеното носи щастие) и се стараете да разпръснете разстройването на госта?
Ако некой стартира с въодушевление да споделя анекдот, който знаете от дълго време, пресичате ли го, като казвате, че ви е прочут? Или го изслушвате с интерес?
Ако некой от гостите ви е на диета и заради това, откаже да вземе от поднесеното, стартирате ли високо да му изказвате съжаленията си и да разпитвате, до момента в който обърнете вниманието на всички и по този начин го смутите, или неусетно се погрижвате за нещо, което не би му вредило?
*Запазен е истинският правопис на публикацията, поместена във вестник "Седмица ", година I, бр. 21, 1946 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ