От „Генерал Христос“ до „забраната“ на Иван Вазов – как работи пропагандата и защо
„ Защо? “ е въпросът, на който ще се спрем за най-кратко.
Защо? Защото носи полза – за империята на злото от североизток е метод за пробутване на ползи и разлюляване на Европейски Съюз от вътрешната страна, а за местите им гов***ди е метод да си докарват пари с съвсем никаква работа (което изцяло ги устройва, имайки поради количеството им гений и умения, които са обратнопропорционални на алчността им).
„ Как? “
Имайки поради, че аудиторията е разграничена на пластове и техните „ цели “ не са от най-високите етажи, може да се допусна, че загатването, намекването и фините операции не са в торбата с трикове, откакто черепната бариера за превъзмогване е толкоз дебела и по този начин непробиваема.
Значи им трябват директни послания, които да „ танцуват “ по нервите на електората. Демек, да им въздействат на страстите. Защото те взимат решения, основани на страстите си все още.
Размисъл… е нещо, което изисква база данни в мозъка, насъбрани познания и умения за различаване на модели (било поведенчески, било обществени, било още по-големи или по-малки).
Разпознаването би им помогнало да схванат, когато ги манипулират. Но базата липсва и решенията се взимат на база моментни (моментни—това е значимо!) настроения.
Затова и с приближаването на избори се налива масло в огъня повече. През цялото останало време ги поддържат изплашени и разтревожени, само че с идването на избори… става ужасно.
Лятото идват Евроизборите. А и всички „ партии “ към момента живеят с вярата, че „ сглобката “, както я назовават, или коалицията-не-коалиция и така нататък ще се разпадне и ще им се случат нови изключителни избори, които да ги намърдат на власт.
Затова и се приказва за възбрана на „ Аз съм българче “ и „ заливане с мигранти “.
С приближаване на 3 март отново ще се заприказва за националния празник, към 24 май – отново, лятото ще плашат с гейпаради, а от самото начало ще „ умираме “ без съветски газ и диаманти и путин все ще ни атакува, щото към този момент сме другари с еврогейците, но СЪЩЕВРЕМЕННО и ни е огромен другар и доста ни обича, и е труженик за българо-съветска дружба, нищо, че желае да ни атакува (което пък е напълно целесъобразно и е „ прав “…)
Дисонанс? Да.
Проблем? Ни минимум.
Днес те споделят: ние в никакъв случай не сме твърдели, че путин ще завладява Киев за три дни или че изобщо ще върви там.
Дали си спомнят какво говореха през 2022 година? Вероятно, да, само че избират да не мислят за това, а и си имат вяра, че подтекстът на събитията е друг, само че – успокояват се те – ние сме прекомерно тъпи, че да го разберем, по тази причина не си вършат труда да ни го изясняват, ами просто споделят (за да е по-лесно за нас – тъпите), че е неистина това и толкова.
Не си разрешават да се замислят за това какъв брой и КАК е друг подтекстът, тъй като усещат, че и те не го схващат, само че това също не ги тревожи.
Положението е: нашите против вашите и толкоз. А „ техните “ постоянно са прави в техните очи. Може би помните – партията е права, даже когато греши…?
Нищо не се е трансформирало от този момент.
…
Какво знаят те за християнството?
Че е помогнало на българите да се запазят по време на турското иго. Добре. Но нещо друго? А и по какъв начин това се смесва с мита, че хем християнството ни е запазило, хем руснаците са ни избавили – другояче сме щели да приказваме през днешния ден на турски и да се споделяме Хасан и Мохамед?
Първо – споделят – християнството ни е запазило 500 години. Добре. Но по-късно споделят, че сме щели да се споделяме Хасан през днешния ден, в случай че не били руснаците. Е, по какъв начин? Нали християнството ни е запазило 500 години. Какво… тъкмо – тия, последните няколко години ли е щяло да спре да ни защищава? Няма логичност, нали?
А и казвайки го, слагат руснаците над християнството като „ спасители “. Малко грозно…
И в този момент виждат в русия и руснаците най-големите покровители на православието и християнството, като цяло. Пълна нелепост, несъмнено, тъй като съветският поп от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който се има за патриарх, а е най-обикновен съветски олигарх, благославя войната, отлъчва всеки духовник, който желае мир (!!!!!!!!!!!), благославя ракети „ Сатана “ и назначава други хахо-попове, които приказват за „ Генерал Христос “, обслужвайки ползите на войнолюбивия провалил се клиничен опит на обувки с платформи, който населява кремъл.
...
Да се върнем на въпроса какво знаят те за християнството. Че е помогнало на българите да се запазят по време на турското иго и толкоз.
Добре, само че християнството е международна вяра и не се свежда единствено до българи vs. турци в границите на Османската империя. Това е вяра на 2000 години и в нея има доста повече от запазването на българите.
За тях е задоволително да знаят, че дядо им (робът) е бил освободен благодарение на Бог и руснаците. И по този начин – Бог и руснаците в главите им са сходни. Е, не… чакай малко… те няма да кажат, че дядо им е бил плебей, въпреки доста да държат на робството, само че като цяло дядо им е бил, в случай че не челник, то най-малко въстаник. Те ще кажат, че другите са били плебеи, а те са потомци на славни бунтовници, само че като цяло сме били плебеи (не те, де… ще държат да подчертаят за трети и четвърти път!). Още един дисонанс, нали? Изскачат в цялото им светоусещане като пуканки.
Но за християнството нищо не знаят. За тях да помагаш на близък е равно на това да си шушумига и загубеняк, само че си държат на това, че са християни. Да създадат някоя далаверка и да завлечен от служебната нафта – няма проблем. Мечтаят синчето да се изучи и да иде в някоя партия, с цел да може да направи фирмичка и да „ точи “ еврофондове. Но са християни. Псуват просяците по улиците. Но са християни.
По същия метод държат и на фамилните полезности, които – за тях – не изключват имането на държанка, изневерите и понякога шамаренето на дамата и детето.
Защо мислите, че вярващите в правотата на една „ черква “, която проповядва „ Генерал Христос “ и благославя „ Сатани “, няма да повярват, че ще им забранят „ Аз съм българче “?
Че даже по пет пъти дневно целият Министерски съвет да му се обажда на индивида Х персонално и да му споделя, че няма да го забранят, той отново ще има вяра в друго. Защо? Защото желае да го има вяра. Пасва на разказа на обичаните му пропагандисти. Но все пак… за какво?
Защото, както видяхте при започване на този текст, те взимат решения, основани на страстите.
Те обичат да ненавиждат цивилизацията. Тя им припомня, че не са напълно част от нея. Могат да станат, несъмнено, само че това ще им коства изпитание. Те не са по напъните.
Докато омразата е безвъзмездна, мотивираща, запълва им времето, дава им опрощение за личните неуспехи и най-вече… не им коства изпитание. Всъщност не е „ най-много “ това. Най-вече е другата точка: дава им опрощение за личните неуспехи.
Колко по-лесно се живее, в случай че вярваш, че не си отговорен за своите неуспехи, не е повода в това, че си некултурен, че нямаш предпочитание да се образоваш, че не работиш, а и нямаш желание…
Много по-лесно се живее, вярвайки, че триумфите ти са откраднати от теб от някакъв международен скрит план.
И пропагандаторите им подаряват точно това – подаряват им фантазията, че някой им е откраднал триумфите, до момента в който североизточната империя на злото им е показана като бранител на „ полезности “, която ще им достави триумфите на тепсия.
Детинско? Смятате, че е детинско? Може би, само че вижте триумфите на тази агитация. Не можеш да разглеждаш тези триумфи като нещо независимо, което живее отвън подтекста на убитото обучение, на смачканите духовни елити, сменени с сътрудници, облечени като попове, на инфилтрираните на всички места лъжци, проповядващи подправена история – от учебните заведения и университетите до медиите, на страхливите писатели, които са подменили истината с комфортни постове в някакви си съюзи, където им тече заплата, и се обаждат единствено едвам плюнат тук и там и да покажат какъв брой са раболепни пред путинската агитация (и какъв брой са изостанали като хора, като „ писатели “ – да не говорим). През десетилетията обратно е било „ безвредно “ да обичаш русия и кремъл. По табиет, те си ги обичат, „ да не вземе да стане нещо… “.
Затъпяването на инстинктите на тая навалица е стигнало до такава степен, че когато имат по един тв приемник във всяка стая (а този 42-инчов тв приемник им коства 1/3 от заплатата, че го взимат и на изплащане), настояват, че живеят по-лошо в сравнение с когато трябваше да заделят пет заплати и да чакат с връзки да си вземат ЕДИН тв приемник. Примерът е доста обикновен и битов, само че използван на всички равнища.
И, в случай че си спомняте – деветдесетте нямаше русофили. Всеки искаше американски филми, книги, дънки, дъвки, хамбургери, немски коли и японска техника. Тогава споменът за „ съветското “ беше още свеж и още миришеше от него, та никой не го искаше.
Мина време, позабравиха…
С идването на путин на власт кагебейците започнаха новия/стар вид агитация, която да заличи наченките на обич към свободата да ги накара да я намразят (първо – да се опасяват от нея и по-късно да я намразят).
Тази агитация се разля във всички държави-сателити.
Днес унгарците (!!!) даже стават про-руски.
Поколението на Прехода у нас очевидно е очаквало, че с Демокрацията ще дойдат американците (или извънземните, кой ги знае…) и ще им дадат на всички по един куфар с пари и че всички ще са равно щастливи.
Демек, представяха си това, с което руснаците ги лъжеха преди, че ще го получат от американците. Всички равни. И парадайс на земята. Те друго не знаят. Знаят единствено „ някой да пристигна и да ги оправи “, „ да им даде “, „ да им донесе “. Някой…
Оказа се, че демокрацията е нещо, за което се бориш и нещо, за което работиш. Ти. Лично.
И през днешния ден са недоволни. И отново гледат към ония, които им дават обещание (лъжат) ярко бъдеще и всички да са равни. Направиха кръгом и се върнаха назад.
Чакайки Годо… да станат „ по-добре “, до момента в който не вършат нищо.
Първо ги караш да имат вяра в небивалици, по-късно ги принуждаваш да правят ужасии – да се отхвърлят от свободата и и от свободата на децата си.
Така работи пропагандата.
И се оказва, че свободата и „ подобряването “ би трябвало да станат ВЪПРЕКИ волята на народа. Нещо невероятно. Тоест, би трябвало да изчакаме природата да свърши своето и да се надяваме идващите генерации да са по-адекватни. Но пък те са възпитавани от професионалните плебеи, та…
… не чакайте със спотаен мирис.
_______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Защо? Защото носи полза – за империята на злото от североизток е метод за пробутване на ползи и разлюляване на Европейски Съюз от вътрешната страна, а за местите им гов***ди е метод да си докарват пари с съвсем никаква работа (което изцяло ги устройва, имайки поради количеството им гений и умения, които са обратнопропорционални на алчността им).
„ Как? “
Имайки поради, че аудиторията е разграничена на пластове и техните „ цели “ не са от най-високите етажи, може да се допусна, че загатването, намекването и фините операции не са в торбата с трикове, откакто черепната бариера за превъзмогване е толкоз дебела и по този начин непробиваема.
Значи им трябват директни послания, които да „ танцуват “ по нервите на електората. Демек, да им въздействат на страстите. Защото те взимат решения, основани на страстите си все още.
Размисъл… е нещо, което изисква база данни в мозъка, насъбрани познания и умения за различаване на модели (било поведенчески, било обществени, било още по-големи или по-малки).
Разпознаването би им помогнало да схванат, когато ги манипулират. Но базата липсва и решенията се взимат на база моментни (моментни—това е значимо!) настроения.
Затова и с приближаването на избори се налива масло в огъня повече. През цялото останало време ги поддържат изплашени и разтревожени, само че с идването на избори… става ужасно.
Лятото идват Евроизборите. А и всички „ партии “ към момента живеят с вярата, че „ сглобката “, както я назовават, или коалицията-не-коалиция и така нататък ще се разпадне и ще им се случат нови изключителни избори, които да ги намърдат на власт.
Затова и се приказва за възбрана на „ Аз съм българче “ и „ заливане с мигранти “.
С приближаване на 3 март отново ще се заприказва за националния празник, към 24 май – отново, лятото ще плашат с гейпаради, а от самото начало ще „ умираме “ без съветски газ и диаманти и путин все ще ни атакува, щото към този момент сме другари с еврогейците, но СЪЩЕВРЕМЕННО и ни е огромен другар и доста ни обича, и е труженик за българо-съветска дружба, нищо, че желае да ни атакува (което пък е напълно целесъобразно и е „ прав “…)
Дисонанс? Да.
Проблем? Ни минимум.
Днес те споделят: ние в никакъв случай не сме твърдели, че путин ще завладява Киев за три дни или че изобщо ще върви там.
Дали си спомнят какво говореха през 2022 година? Вероятно, да, само че избират да не мислят за това, а и си имат вяра, че подтекстът на събитията е друг, само че – успокояват се те – ние сме прекомерно тъпи, че да го разберем, по тази причина не си вършат труда да ни го изясняват, ами просто споделят (за да е по-лесно за нас – тъпите), че е неистина това и толкова.
Не си разрешават да се замислят за това какъв брой и КАК е друг подтекстът, тъй като усещат, че и те не го схващат, само че това също не ги тревожи.
Положението е: нашите против вашите и толкоз. А „ техните “ постоянно са прави в техните очи. Може би помните – партията е права, даже когато греши…?
Нищо не се е трансформирало от този момент.
…
Какво знаят те за християнството?
Че е помогнало на българите да се запазят по време на турското иго. Добре. Но нещо друго? А и по какъв начин това се смесва с мита, че хем християнството ни е запазило, хем руснаците са ни избавили – другояче сме щели да приказваме през днешния ден на турски и да се споделяме Хасан и Мохамед?
Първо – споделят – християнството ни е запазило 500 години. Добре. Но по-късно споделят, че сме щели да се споделяме Хасан през днешния ден, в случай че не били руснаците. Е, по какъв начин? Нали християнството ни е запазило 500 години. Какво… тъкмо – тия, последните няколко години ли е щяло да спре да ни защищава? Няма логичност, нали?
А и казвайки го, слагат руснаците над християнството като „ спасители “. Малко грозно…
И в този момент виждат в русия и руснаците най-големите покровители на православието и християнството, като цяло. Пълна нелепост, несъмнено, тъй като съветският поп от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който се има за патриарх, а е най-обикновен съветски олигарх, благославя войната, отлъчва всеки духовник, който желае мир (!!!!!!!!!!!), благославя ракети „ Сатана “ и назначава други хахо-попове, които приказват за „ Генерал Христос “, обслужвайки ползите на войнолюбивия провалил се клиничен опит на обувки с платформи, който населява кремъл.
...
Да се върнем на въпроса какво знаят те за християнството. Че е помогнало на българите да се запазят по време на турското иго и толкоз.
Добре, само че християнството е международна вяра и не се свежда единствено до българи vs. турци в границите на Османската империя. Това е вяра на 2000 години и в нея има доста повече от запазването на българите.
За тях е задоволително да знаят, че дядо им (робът) е бил освободен благодарение на Бог и руснаците. И по този начин – Бог и руснаците в главите им са сходни. Е, не… чакай малко… те няма да кажат, че дядо им е бил плебей, въпреки доста да държат на робството, само че като цяло дядо им е бил, в случай че не челник, то най-малко въстаник. Те ще кажат, че другите са били плебеи, а те са потомци на славни бунтовници, само че като цяло сме били плебеи (не те, де… ще държат да подчертаят за трети и четвърти път!). Още един дисонанс, нали? Изскачат в цялото им светоусещане като пуканки.
Но за християнството нищо не знаят. За тях да помагаш на близък е равно на това да си шушумига и загубеняк, само че си държат на това, че са християни. Да създадат някоя далаверка и да завлечен от служебната нафта – няма проблем. Мечтаят синчето да се изучи и да иде в някоя партия, с цел да може да направи фирмичка и да „ точи “ еврофондове. Но са християни. Псуват просяците по улиците. Но са християни.
По същия метод държат и на фамилните полезности, които – за тях – не изключват имането на държанка, изневерите и понякога шамаренето на дамата и детето.
Защо мислите, че вярващите в правотата на една „ черква “, която проповядва „ Генерал Христос “ и благославя „ Сатани “, няма да повярват, че ще им забранят „ Аз съм българче “?
Че даже по пет пъти дневно целият Министерски съвет да му се обажда на индивида Х персонално и да му споделя, че няма да го забранят, той отново ще има вяра в друго. Защо? Защото желае да го има вяра. Пасва на разказа на обичаните му пропагандисти. Но все пак… за какво?
Защото, както видяхте при започване на този текст, те взимат решения, основани на страстите.
Те обичат да ненавиждат цивилизацията. Тя им припомня, че не са напълно част от нея. Могат да станат, несъмнено, само че това ще им коства изпитание. Те не са по напъните.
Докато омразата е безвъзмездна, мотивираща, запълва им времето, дава им опрощение за личните неуспехи и най-вече… не им коства изпитание. Всъщност не е „ най-много “ това. Най-вече е другата точка: дава им опрощение за личните неуспехи.
Колко по-лесно се живее, в случай че вярваш, че не си отговорен за своите неуспехи, не е повода в това, че си некултурен, че нямаш предпочитание да се образоваш, че не работиш, а и нямаш желание…
Много по-лесно се живее, вярвайки, че триумфите ти са откраднати от теб от някакъв международен скрит план.
И пропагандаторите им подаряват точно това – подаряват им фантазията, че някой им е откраднал триумфите, до момента в който североизточната империя на злото им е показана като бранител на „ полезности “, която ще им достави триумфите на тепсия.
Детинско? Смятате, че е детинско? Може би, само че вижте триумфите на тази агитация. Не можеш да разглеждаш тези триумфи като нещо независимо, което живее отвън подтекста на убитото обучение, на смачканите духовни елити, сменени с сътрудници, облечени като попове, на инфилтрираните на всички места лъжци, проповядващи подправена история – от учебните заведения и университетите до медиите, на страхливите писатели, които са подменили истината с комфортни постове в някакви си съюзи, където им тече заплата, и се обаждат единствено едвам плюнат тук и там и да покажат какъв брой са раболепни пред путинската агитация (и какъв брой са изостанали като хора, като „ писатели “ – да не говорим). През десетилетията обратно е било „ безвредно “ да обичаш русия и кремъл. По табиет, те си ги обичат, „ да не вземе да стане нещо… “.
Затъпяването на инстинктите на тая навалица е стигнало до такава степен, че когато имат по един тв приемник във всяка стая (а този 42-инчов тв приемник им коства 1/3 от заплатата, че го взимат и на изплащане), настояват, че живеят по-лошо в сравнение с когато трябваше да заделят пет заплати и да чакат с връзки да си вземат ЕДИН тв приемник. Примерът е доста обикновен и битов, само че използван на всички равнища.
И, в случай че си спомняте – деветдесетте нямаше русофили. Всеки искаше американски филми, книги, дънки, дъвки, хамбургери, немски коли и японска техника. Тогава споменът за „ съветското “ беше още свеж и още миришеше от него, та никой не го искаше.
Мина време, позабравиха…
С идването на путин на власт кагебейците започнаха новия/стар вид агитация, която да заличи наченките на обич към свободата да ги накара да я намразят (първо – да се опасяват от нея и по-късно да я намразят).
Тази агитация се разля във всички държави-сателити.
Днес унгарците (!!!) даже стават про-руски.
Поколението на Прехода у нас очевидно е очаквало, че с Демокрацията ще дойдат американците (или извънземните, кой ги знае…) и ще им дадат на всички по един куфар с пари и че всички ще са равно щастливи.
Демек, представяха си това, с което руснаците ги лъжеха преди, че ще го получат от американците. Всички равни. И парадайс на земята. Те друго не знаят. Знаят единствено „ някой да пристигна и да ги оправи “, „ да им даде “, „ да им донесе “. Някой…
Оказа се, че демокрацията е нещо, за което се бориш и нещо, за което работиш. Ти. Лично.
И през днешния ден са недоволни. И отново гледат към ония, които им дават обещание (лъжат) ярко бъдеще и всички да са равни. Направиха кръгом и се върнаха назад.
Чакайки Годо… да станат „ по-добре “, до момента в който не вършат нищо.
Първо ги караш да имат вяра в небивалици, по-късно ги принуждаваш да правят ужасии – да се отхвърлят от свободата и и от свободата на децата си.
Така работи пропагандата.
И се оказва, че свободата и „ подобряването “ би трябвало да станат ВЪПРЕКИ волята на народа. Нещо невероятно. Тоест, би трябвало да изчакаме природата да свърши своето и да се надяваме идващите генерации да са по-адекватни. Но пък те са възпитавани от професионалните плебеи, та…
… не чакайте със спотаен мирис.
_______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ