Защо джебчийската кражба е в пъти по-трудна за доказване от всяка друга?
Защо джебчийската кражба е в пъти по-трудна за доказване от всяка друга Есента и зимата са обичаните сезони на джебчиите в София. Именно това време подготвя джебчиите да стартират да обикалят и отмъкват пари, злато и телефони на пасажерите в рейсовете и трамваите все по-често. Това е едно от най-често срещаните закононарушения в столицата, все пак началникът на бранш „ Улична престъпност ” към Столична дирекция на вътрешните работи Красимир Любомиров признава, че джебчийството е доста мъчно за доказване и постоянно завършва без неоправдателна присъда за причинителя.
За разлика от преди години в днешно време джебчиите са млади, добре облечени и не привличащи към себе си внимание хора. Именно това им оказва помощ да отмъкват движимости неусетно. Как полицията се бори с този тип нарушители и по какъв начин хората да се предпазят от тях и да реагират, ако някой опита да ги обере?
Ето какво каза Красимир Любомиров пред Дарик:
Къде в София има най-вече регистрирани джебчийски обири?
Концентрация на джебчийски обири има в пиковите часове в градския превоз на три-четири избрани места в София, където се преплитат главните пътни артерии от крайните квартали. Тези места са Орлов мост, НДК, по маршрута на трамвай номер 5, защото там има максимален поток на пасажери и региона към Петте кьошета, Руски монумент и Центъра по хигиена.
В доста от случаите хората доста късно откриват, че са станали жертва на джебчии, само че за наслада и за наше облекчение получаваме повече сигнали, част от които дори са в уеб страницата на Министерство на вътрешните работи без директно явяване в районните ръководства, където всеки човек има право да подаде сигнал, че е станал жертва на закононарушение. В доста от случаите към този момент тези сигнали са със снимков материал от мобилни телефони на хората, които са възможни причинители на тези действия или които потърпевшият е заподозрял, че имат съпричастност към кражбата. Всички те се ревизират по надлежния ред като общоприет сигнал за осъществено закононарушение.-->
Трудно ли е доказването на такова закононарушение?
Много пъти сме говорили за доказване на джебчийска кражба. Това е видимо нормално закононарушение, само че за доказване е в пъти по-сложно от която и да е друга кражба. Първо, тъй като джебчията доста прикрито прави кражбата; не се знае точното място на действието и по-късно по най-бързия метод той се отдръпва. Откраднатите движимости доста мъчно се намират и това е цялост от материални доказателства, които в досъдебната и правосъдната фаза са витално нужни, с цел да се докара казусът до край. Самият механизъм на джебчийската кражба е подобен, че деецът търси единствено пари и полезности, всичко друго не го интересува и гледа по най-бързия метод да се отърве от движимостите. Напоследък има наклонност доста пъти в транспортно средство на всеобщия градски превоз, където е осъществена кражбата, да бъдат оставяни портмонета с документи на пострадалите.
Има ли интервали от годината, когато джебчийските обири зачестяват?
По принцип есенно-зимният интервал е претрупан от позиция на кражбите в градския превоз. Освен това местата, които изброих, са пресечни точки и от позиция на изгражданият в този момент трети лъч на столичното метро, там има изменени направления, краткотрайни линии, които са доста натоварени, и това обуславя пика.
Хората сякаш са по-мнителни и има доста случаи когато опитите за обири на джебчиите са несполучливи. Въпреки това какво могат да създадат хората?
В нашето законодателство опитът за кражба се санкционира със същото както за кражба, при изискване че действието не е прекъснато по виновност на дееца, а други фактори са го спрели – ищец, свидетел или друго. Призовавам хората, които са очевидци на такива неща, да алармират навреме. Има доста способи за подаване на сигнал – в полицейско ръководство, на кварталния по местоживеене, на директната телефонна линия за сигнали на уеб страницата на Министерство на вътрешните работи, на интернет страницата на Министерство на вътрешните работи, тъй че имаме към този момент много канали за връзка. В доста от средствата на градския превоз от по-ново потомство има охранителни камери. На тези камери се вижда добре самото действие, причинителят и може да се употребява като материално доказателство. Там, където транспортните средства са снабдени с камери, се усеща спад, отлив на престъпен контингент. Това с цялостна мощ важи за метрото, където е необичайност – за толкоз претрупан превоз има доста малко, сведен брой похищения, защото знаете, че на всяка станция има чиновници на Министерство на вътрешните работи, видеокамери има на пероните, във влаковете и има директна връзка. Това е един от методите за предварителна защита.
Много ли са делата, в които джебчиите не са наказани заради липса на задоволително доказателства?
Има, да, никой съд не желае да се произнесе, при изискване че няма задоволително доказателства, които по неоспорим метод да потвърждават виновността на дееца. Ние знаем, че той е от престъпния контингент, че е направил закононарушението, хванали сме го след закононарушението, само че в случай че го хванем единствено с пари без движимости и нямаме свидетел, който да го уточни, или не можем да намерим движимостите, или няма запис от някоя камера, доста мъчно се потвърждава, та даже той да направи цялостни признания, доста мъчно получава неоправдателна присъда. Така че работата е доста характерна и доста сложна, тъй като всичко би трябвало да се потвърди и документира доста качествено.
ThinkStock/Getty Images
Стават ли по-внимателни хората за сходен вид нарушители?
Стават по-внимателни, само че има още върху какво да се работи както във връзка с предварителната защита от наша страна, по този начин и по повод възстановяване на видеонаблюдението. Не приказвам единствено за транспортни средства, а и за публично налични места – търговски улици, паркове, паркови пространства, алеи, по-големи магазини и търговски вериги, където също стават доста такива обири. Джебчийската кражба не става единствено в превоза, става и на улицата, при разминаване, при секване, в болнични заведения, в аптеки – места, които се посещават от хора, обременени от персонален или здравен проблем. Хората там са разсеяни, а това е едно от изискванията, които търсят джебчиите.
Голям е броят и на подаваните сигнали за опити за джебчийски обири в региона на ВМА, Александровска болница и други...
Там са доста болнични заведения. Първо, превозът е доста претрупан целодневно, доста от пътуващите са пациенти на тези лечебни заведения – всеки е с багаж, всеки е заплеснат, бърза. Затова се стремим там да има непрекъснато някакво застраховане дали с униформени чиновници, дали с сътрудници от бранша за противопоставяне на джебчийските обири, който е единствен за цяла България.
За разлика от преди години в днешно време джебчиите са млади, добре облечени и не привличащи към себе си внимание хора. Именно това им оказва помощ да отмъкват движимости неусетно. Как полицията се бори с този тип нарушители и по какъв начин хората да се предпазят от тях и да реагират, ако някой опита да ги обере?
Ето какво каза Красимир Любомиров пред Дарик:
Къде в София има най-вече регистрирани джебчийски обири?
Концентрация на джебчийски обири има в пиковите часове в градския превоз на три-четири избрани места в София, където се преплитат главните пътни артерии от крайните квартали. Тези места са Орлов мост, НДК, по маршрута на трамвай номер 5, защото там има максимален поток на пасажери и региона към Петте кьошета, Руски монумент и Центъра по хигиена.
В доста от случаите хората доста късно откриват, че са станали жертва на джебчии, само че за наслада и за наше облекчение получаваме повече сигнали, част от които дори са в уеб страницата на Министерство на вътрешните работи без директно явяване в районните ръководства, където всеки човек има право да подаде сигнал, че е станал жертва на закононарушение. В доста от случаите към този момент тези сигнали са със снимков материал от мобилни телефони на хората, които са възможни причинители на тези действия или които потърпевшият е заподозрял, че имат съпричастност към кражбата. Всички те се ревизират по надлежния ред като общоприет сигнал за осъществено закононарушение.-->
Трудно ли е доказването на такова закононарушение?
Много пъти сме говорили за доказване на джебчийска кражба. Това е видимо нормално закононарушение, само че за доказване е в пъти по-сложно от която и да е друга кражба. Първо, тъй като джебчията доста прикрито прави кражбата; не се знае точното място на действието и по-късно по най-бързия метод той се отдръпва. Откраднатите движимости доста мъчно се намират и това е цялост от материални доказателства, които в досъдебната и правосъдната фаза са витално нужни, с цел да се докара казусът до край. Самият механизъм на джебчийската кражба е подобен, че деецът търси единствено пари и полезности, всичко друго не го интересува и гледа по най-бързия метод да се отърве от движимостите. Напоследък има наклонност доста пъти в транспортно средство на всеобщия градски превоз, където е осъществена кражбата, да бъдат оставяни портмонета с документи на пострадалите.
Има ли интервали от годината, когато джебчийските обири зачестяват?
По принцип есенно-зимният интервал е претрупан от позиция на кражбите в градския превоз. Освен това местата, които изброих, са пресечни точки и от позиция на изгражданият в този момент трети лъч на столичното метро, там има изменени направления, краткотрайни линии, които са доста натоварени, и това обуславя пика.
Хората сякаш са по-мнителни и има доста случаи когато опитите за обири на джебчиите са несполучливи. Въпреки това какво могат да създадат хората?
В нашето законодателство опитът за кражба се санкционира със същото както за кражба, при изискване че действието не е прекъснато по виновност на дееца, а други фактори са го спрели – ищец, свидетел или друго. Призовавам хората, които са очевидци на такива неща, да алармират навреме. Има доста способи за подаване на сигнал – в полицейско ръководство, на кварталния по местоживеене, на директната телефонна линия за сигнали на уеб страницата на Министерство на вътрешните работи, на интернет страницата на Министерство на вътрешните работи, тъй че имаме към този момент много канали за връзка. В доста от средствата на градския превоз от по-ново потомство има охранителни камери. На тези камери се вижда добре самото действие, причинителят и може да се употребява като материално доказателство. Там, където транспортните средства са снабдени с камери, се усеща спад, отлив на престъпен контингент. Това с цялостна мощ важи за метрото, където е необичайност – за толкоз претрупан превоз има доста малко, сведен брой похищения, защото знаете, че на всяка станция има чиновници на Министерство на вътрешните работи, видеокамери има на пероните, във влаковете и има директна връзка. Това е един от методите за предварителна защита.
Много ли са делата, в които джебчиите не са наказани заради липса на задоволително доказателства?
Има, да, никой съд не желае да се произнесе, при изискване че няма задоволително доказателства, които по неоспорим метод да потвърждават виновността на дееца. Ние знаем, че той е от престъпния контингент, че е направил закононарушението, хванали сме го след закононарушението, само че в случай че го хванем единствено с пари без движимости и нямаме свидетел, който да го уточни, или не можем да намерим движимостите, или няма запис от някоя камера, доста мъчно се потвърждава, та даже той да направи цялостни признания, доста мъчно получава неоправдателна присъда. Така че работата е доста характерна и доста сложна, тъй като всичко би трябвало да се потвърди и документира доста качествено.
ThinkStock/Getty Images Стават ли по-внимателни хората за сходен вид нарушители?
Стават по-внимателни, само че има още върху какво да се работи както във връзка с предварителната защита от наша страна, по този начин и по повод възстановяване на видеонаблюдението. Не приказвам единствено за транспортни средства, а и за публично налични места – търговски улици, паркове, паркови пространства, алеи, по-големи магазини и търговски вериги, където също стават доста такива обири. Джебчийската кражба не става единствено в превоза, става и на улицата, при разминаване, при секване, в болнични заведения, в аптеки – места, които се посещават от хора, обременени от персонален или здравен проблем. Хората там са разсеяни, а това е едно от изискванията, които търсят джебчиите.
Голям е броят и на подаваните сигнали за опити за джебчийски обири в региона на ВМА, Александровска болница и други...
Там са доста болнични заведения. Първо, превозът е доста претрупан целодневно, доста от пътуващите са пациенти на тези лечебни заведения – всеки е с багаж, всеки е заплеснат, бърза. Затова се стремим там да има непрекъснато някакво застраховане дали с униформени чиновници, дали с сътрудници от бранша за противопоставяне на джебчийските обири, който е единствен за цяла България.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ