Защо да се лъжем, живеем в общество, за което много

Защо да се лъжем, живеем в общество, за което доста по-важно е по какъв начин изглеждаш, в сравнение с какъв си като човек. Затова не ме учудва, че една жена може елементарно да се трансформира в робиня на хубостта.

И повярвайте ми, хубостта може да донесе и доста болежка на жена, която реши да я преследва. Каноническата хубост, тази, която идва от рекламите и която множеството хора одобряват за образец, е нож с две остриета.

Трябва да си признаем, че ти дава сигурност, убеденост, само че в това време те жигосва. Няма какво да направиш против възрастта, с изключение на да я приемеш.

Коя стара жена не би желала да наподобява като на 20 или 30? Но толкоз е наивно да залагаш на младостта като единствен коз.

Изабела Роселини , щерка на гениалния Роберто Роселини и луксозната шведска богиня на киното Ингрид Бергман , е едно от емблематичните лица на актуалното кино, еднообразно известна и ценена и в Европа, и в Щатите.

Изабела Фиорела Електра Джована Роселини изплаква на 18-ти юни, тъкмо 34 минути преди сестра си Изота Ингрид . Годината е 1952, мястото – Рим.

Наследила хубостта на майка си Изабела неизбежно става модел, още при започване на кариерата си, лутайки се сред образованието си по ТВ-журналистика и упоритостите си за актьорство, съвсем логични поради фамилията й. По този мотив споделя:

Да имаш родители като моите те обогатява неимоверно, да живееш в такава среда е нещо неповторимо и особено. От дребен започваш да улавяш да вземем за пример кой има гений и кой не. Отварят ти света. Но повярвайте ми, да знаеш, че цялостен живот ще бъдеш сравняван с родителите си и че в никакъв случай няма да спечелиш от това съпоставяне, не е елементарно за никого, от време на време даже е фрустриращо.

От майка си наследява освен актьорския си гений и хубостта си, само че и елегантността си и финото си лъчение.

Изключително изискана, Изабела Роселини , рекламно лице на козметичната промишленост, в никакъв случай не се поддава на стандартите за хубост и основава свои лични.

Притежава забележителна непримиримост и дарба да отстоява вижданията си, които също наследява от фамозната си майка.

Майка ми е скандинавка, доста спортна, доста практична, земна, с изявен шведски жанр, който се разказва с изчистеност и грациозност. Когато е на 22 и към този момент е известна актриса в Швеция, продуцентът Дейвид Селзник я кани да подпише контракт със студиото му в Холивуд. Верен на холивудската традиция освен да намира звезди, само че и да ги „ основава “, той й предлага да американизира името си, да изскубе веждите си и да промени цвета на косата си. Майка ми отхвърля с думите: „ Казвам се Ингрид Бергман, в случай че не ме харесвате такава, каквато съм, се връщам в Швеция “. Селзник онемява от решителността на младата жена и дава отговор: „ Имам концепция, която никой до момента не е тествал. Няма да променяме нищо в теб. Ще останеш себе си. Ингрид Бергман ще е първата естествена актриса! “ Тя беше същата и в действителния живот, носеше напълно малко грим – серпантина, червило и малко пудра.

Гениалният италиански режисьор Роберто Роселини бе един от първите сложили в страната си началото на школата на неореализма в киното, и ще остане запомнен с по-ранните си, нискобюджетни, снимани от ръка произведения, разказващи за живота в опустошената от войната провинция.

В спомените на Изабела , татко й наподобява по този начин: 

Като по-млада изпитвах комплекса на Електра, евентуално и през днешния ден още не се е заличил. Не, никога не съм желала да умъртвявам майка си, доста мощно я обичах, само че би трябвало да призная, че постоянно съм била момичето на баща. Но това постоянно се случва сред татковци и дъщери. В спомените ми са всичките тези дрямки следобяд като дребна, подпряла глава на неговия голям стомах – мъчно ми е в този момент да си показва по-щастлив миг.

От 1982 до 1993 година е модел на френската козметична компания Lancôme . От 1994 продуцира своя козметична серия.

Странно, само че откогато работя като модел, усещам, че открих много мощна другарска връзка с дамите. Приемат ме по-скоро като една от тях. Аз постоянно съм била за по-скоро истинската, в сравнение с клиширана хубост. Дори и нещо, което минава за недостатък, може да се трансформира в част от персоналното лъчение. Много повече ме впечатлява една мощна жена с наличие, в сравнение с една букварна хубавица. Но да не си помислите в този момент, че не почитам хубостта!

Във вестниците четем публикации за негативите, свързани с остаряването, само че не и за плюсовете. Добре, сигурно съм изгубила жизнеността си и към този момент не мога да върша салто. Но позитивният миг е, че се усещам по-свободна, по-уверена да последвам сърцето си, вместо да се стремя да удовлетворя другите.

Симпатизирам на дамите и мъжете, които работят върху себе си – освен върху опаковката, само че и върху душата, върху съзнанието си. Безкрайно оценявам свободния дух. Вероятно тъй като аз съм такава.