Защо човек винаги е готов да хапне десертЧовек винаги е

Защо човек постоянно е подготвен да хапне десерт
Човек постоянно е подготвен да хапне десерт, даже и вкусно и щедро да се е нахранил. Учени от Института „ Макс Планк “ за проучване на метаболизма са потърсили повода за това и са открили, че тя се крие в мозъка, заяви електронното издание Юрикалърт.

Първоначално те са изследвали реакциите на мишки, консумирали захар. Оказало се, че даже и изцяло сити гризачите не се отхвърлят от оферти им десерт.

Изследователите установяват, че виновни за това са група от нервни кафези, регулиращи апетита, наречени проопиомеланокортинови (PMOC) неврони. При гризачите те се задействат незабавно след консумация на захар, като желанието им за сладко даже се усилва.

Данните демонстрират, че когато мишките са се нахранили добре, само че са приели и захар, тези неврони освен освобождават сигнални молекули, с цел да кажат на тялото, че е решето, само че също и бета-ендорфин тип опиоиден, пептиден невротрансмитер. Той се оказва провинен за желанието за още сладко. След като учените блокирали този механизъм, мишките не изпитвали нужда да употребяват десерт. Този резултат е следен единствено при добре нахранени гризачи. При тези, които били гладни, резултатите не са такива, означават специалистите.

Специалистите са създали това проучване и при хора, като получените данни от проучване на мозъчната активност имат прилики с тези при мишките. И при доброволците същата област в мозък реагира на потреблението на захар, както при мишките, означават учените.

„ От еволюционна позиция това е разумно: захарта се среща рядко в природата, само че бързо дава сила. Мозъкът е програмиран да управлява приема на захар, когато тя е налична “, изяснява Хенинг Фензелау, началник на изследователската група от Института „ Макс Планк “ за проучване на метаболизма, който се намира в немския град Кьолн. Той е отпред и на екипа, провел изследването.

Експертите означават, че резултатите могат да бъдат значими и за лекуването на затлъстяване. „ Вече има медикаменти, които блокират опиоидните рецептори в мозъка, само че загубата на тегло е по-малка, в сравнение с при инжекциите, потискащи апетита. Смятаме, че комбинацията с тях или с други лечения би могла да бъде доста потребна. Трябва обаче да проучим това в допълнение “, отбелязва Фензелау.

Констатациите от проучването са оповестени в изданието „ Сайънс “.