Защо бронзовите фигури са без езициЗа да не кажат колко

Защо бронзовите фигури са без езици
За да не кажат какъв брой е откраднато при градежа

Лъвов мост е една от емблемите на столицата. Малцина знаят обаче неговата история. Когато в края на XIX век бронзовите фигури застават на пост над реката, наблюдателни софиянци забелязали, че нямат езици. " Защо са безмълвни? ", питали любопитните. " За да не кажат какъв брой е откраднато при градежа! ", отговаряли зевзеците.

По време на игото тук не е имало мост и шопите газели Владайската река. Тогава се намесила майката природа. Една година се случила доста дъждовна. Цялата годишна продукция погинала, единствено тревата избуяла до пояс. Стопаните се чудели какво да вършат сеното, което затрупало дворищата. " Аз ще го купя! ", отсякъл локалния отличник Халил Сали Ефенди.

Понеже предлагането неведнъж надвишавало търсенето, Халил взел всичко на евтиния. После пристигнала гибелна суша, апетит тръгнал по добитъка. Ефендито продал същата плява на надалеч по-висока цена.

С ориенталска благотворителност той вложил извоюваното в мост. От едната страна заръчал да издълбаят надпис: " С време продадох, мост сътворих ". На другата сложил откъс от Корана: " Където няма мост, съгради мост. Където няма чешма, съгради чешма ".

Заради историята със сеното българите го нарекли Сенен мост, за турците бил Сандъклъ кюпрю. Тук поробителите вдигнали бесилка. След изтезанието " душманите на империята " отивали в " сандъка ", т.е. ковчега. Такава е ориста на участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. По време на Руско-турската война там е обесен и софийският книжар Георги Стоицев.

След Освобождението в чест на героите перилата на моста са оцветени в националния трикольор. Тогава стартират да му викат Шарен мост.

През 1888 година кмет на София става Димитър Петков. Негова е заслугата забутаното населено място от някогашния санджак да се трансформира в съвременен град. Тогава основният път от Европа минавал с транспортен съд до Лом и оттова с файтон до София. Прашната артерия пресичала Шарен мост и се вливала в улица " Ломска ", сегашният бул. " Мария-Луиза ".

Мостът оставя първото усещане у чужденците и Димитър Петков желае да е смайващо. Новото оборудване, на мястото на турската кюприя, проектира чешкият инженер Вацлав Прошек. Негово дело е и другият емблематичен мост – Орловият на Цариградско шосе. Двата обекта се строят по едно и също време.

Понеже нашите дюлгери не са наясно с европейските технологии, кметството се обръща за реализатор към непознати компании. Осъществява контакти с френски, немски и австрийски компании. Сред тях е тази на Густав Айфел, преди малко вдигнала популярната кула в Париж. Той обаче отхвърля офертата в затънтеното княжество.

Изкуствоведката Благовеста Иванова и инженер Ради Ганев разгласиха част от кореспонденцията към двата моста. " Според непокътнатите документи – сочат експертите, – мостовете се осъществят от австрийската компания " Рудолф Филип Ваагнер " (Rudolph Philipp Waagner), която след отводите на останалите реализира първите си планове в България и става желан реализатор. Писмата на " Ваагнер " за двата моста не дават изясненост по въпроса за организацията по възлагането на работата на фабричното произвеждане на детайлите за техните структури. "

Историята мълчи кой е създател на четирите лъва. В подтекста на договарянията кметството сондира известния френски ваятел Шарл Игел. В писмо от ноември 1889 година той се наема да създаде лъвовете от камък, като ползва и схема. С французите обаче не ни върви, Игел зарязва плана.

Бронзовите лъвове идват от Виена на две колета през юли 1891 година Във всеки сандък има по две пластики, излиза наяве от преписката сред софийската община и австрийската компания. Те са инсталирани през септември и кодошлиите незабавно виждат неналичието на езици.

Софиянци са имали съображение да сътворят вица за безмълвните представители на африканската фауна. Димитър Петков е строителят на младата столица, само че и един от пионерите на родната корупция.



Един от безмълвните стражи, шарж на Александър Божинов

В ония ранни години всеки прибирал каквото може. Григор Начович бил заплетен в банкова спекулация. Тодор Икономов се облизвал като специалист по пътищата. Джобът на Димитър Греков натежал от непозната фабрика за алкохол в Княжево. Константин Стоилов спечелил около акциите на Русчушко-Варненската железница.

Димитър Петков е измежду най-изобретателните. Заедно с премиера Стефан Стамболов кметът прави положение от далавера с недвижими парцели. Съвременникът Добри Ганчев разказва хитроумната скица:
" Когато се събаряше остарялата София, образуваха се съгласно новия регулационен проект нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез имоти не можеха да се дадат на предходните притежатели, които имаха доста дребни дворчета. Градският съвет ги даваше на " свои хора ", които сякаш имали по-преди места. "

" То ставаше по този начин – продължава бай Добри. – Градският агентин Никола Филипов откри евреина, собственик на къщата, която предстои на срутване, и го съвет да да я продаде еди-кому си, инак ще получи доста малко от общината. Обещава му при туй и положително място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на остарели къщи, получават нови имоти. "
Двамата ги застига насилствена гибел. Стамболов е съсечен през 1895 година, Петков е убит през 1907 година След гибелта им народът назовава техните съпруги Златните вдовици.*

Книжата свидетелстват, че Лъвов мост е скрепен с неповторим контракт. Гаранцията на построението изтича преди да стартира да действа. Или казано на сегашен език – преди да бъде подписан Акт 16. Благовеста Иванова и Ради Ганев разбулват далаверата:

" Според документите, през март 1892 година Шареният мост към момента не е признат като строителен обект. Съгласно поемните условия, гаранцията му изтича почти по същото време, тъй като компанията " Ваагнер " към този момент е очаквала възобновяване на банковия залог в размер на 3,750 златни лева, който тя е била задължена да подава в Българска национална банка. "

За разлика от сегашните строители обаче, тогавашните са били съзнателни. Лъвов мост не е мръднал към този момент 130 години. Дори копането на метрото не можа да го разклати. Там са и лъвовете, безмълвните стражи на моста.