„България в еврозоната? Това е ЛУДОСТ“
„ Защо България би трябвало да се пробва да поправи нещо, което не е счупено “? Освен това, „ за какво във времена, когато идентичността и националното възприятие текат мощно, България би трябвало да се откаже от паричния си суверенитет “? И още веднъж, „ има ли смисъл България да обмисля присъединение към клуб, чиито стандарти за влизане в предишното са били разнообразни от тези, приети за България през днешния ден “? И по-късно, „ за какво България би трябвало да се причисли, или по-скоро да попадне в капан в клуб като еврозоната, чието бъдеще е нестабилно “? И най-после, „ за какво България публично би трябвало да одобри еврото, когато валутата ѝ към този момент е обвързана с еврото “ посредством така наречен парична система „ Валутен ръб “, която икономистът Стив Ханке, професор по приложна стопанска система в университета „ Джонс Хопкинс “ в Балтимор, познава доста добре?
Все това са въпроси, които Ханке си задава от известно време. Той се съгласява да приказва за тях с La Verità. Ханке познава така наречен „ Валутен ръб “ от вътрешната страна и извън. И освен и не толкоз като влиятелен и слушан икономист, а на първо място тъй като е бил старши консултант на някогашния президент Стоянов и в действителност е прочут като бащата на валутния ръб в България. Последната му книга, написана с Мат Секерке, е озаглавена „ Да накараме парите да работят: Как да пренапишем разпоредбите на нашата финансова система “, и преди малко беше оповестена. Въпросите са доста настоящи, тъй като България е на път да се причисли към еврозоната от 1 януари 2026 година Перспектива, която Ханке по никакъв начин не харесва. Той продължава да има вяра, че актуалният валутен ръб е оптималният инструмент, с който разполага България. Карам професор Ханке да ми изясни от какво тъкмо се състои той.
„ Националната банка на България – по-точно отделът, отдаден на издаването на пари – стартира да работи с тази система през юли 1997 година Правилата са елементарни: левовете, пуснати в обращение, трябваше да бъдат изцяло обезпечени от запаси от немски марки (след което конвертирани в евро) “.
До каква степен? С избран валутен курс. На паричен диалект се назовава „ пег “. Централната банка се задължава да подсигурява конвертирането в евро по искане на притежателя на българската национална валута. През последната година с едно евро можеше да се получат към 1,96 лв.. Или в случай че предпочитате с един лев да се получат 51 евроцента в подмяна.
„ С приемането на тази система левът се трансформира в клонинг на марката “.
Приемането на тази парична система идва в трагичен миг за България. „ Както писах с сътрудника ми Тодор Танев “, продължава Ханке, „ 1997 година беше по едно и също време най-лошата и най-хубавата година в икономическата история на България. “ През февруари хиперинфлацията ѝ доближи стратосферната цифра от 242% на месец! „ Резултатите, реализирани с помощта на приемането на валутния ръб, бяха незабавни и трагични. Инфлацията доникъде на 1998 година се срина до 13% годишно. Левът още веднъж се трансформира във валута, на която хората се доверяваха. Търсенето на българската национална валута експлодира. “ „ Помислете “, акцентира Ханке, „ че валутните запаси на Централната банка безусловно скочиха внезапно. Те бяха 864 милиона $ в края на 1996 година и станаха съвсем 2,7 милиарда доникъде на 1997 година “ Съвпадайки тъкмо с приемането на валутния ръб. Система, която Ханке познава като петте си пръста, защото я е построил и за Естония (през 1992 г.) и Литва (през 1994 г.), преди те да се причислят към еврото.
Ханке прецизира по какъв начин приемането на валутния ръб е донесло други обилни изгоди за България. Не единствено от геостратегически темперамент, само че и… „ Както ми сподели някогашният президент Петър Стоянов, „ България щеше да има доста по-големи компликации да се причисли към НАТО през 2004 година и към Европейския съюз през 2007 година без доверието и стабилността, подбудени точно от валутния ръб “.
Като демократичен и закостенял икономист, характерности, които в действителност го вършат доста песимистичен, в случай че не и искрено сериозен към комерсиалната политика на Доналд Тръмп, Ханке с облекчение твърди, че валутният ръб е принудил българските политици да имат солидна фискална дисциплинираност при контрола на обществените финанси.
„ Валутният ръб на България, основан преди съвсем три десетилетия през 1997 година, устоя на колапса на съветската рубла, Голямата криза през 2008 година, гръцката финансова рецесия през 2009 година, колапса на Корпоративна комерсиална банка през 2014 година и пандемията от Covid през 2020 година, като в същото време обезпечи ниска инфлация, непоклатимост и стопански напредък за България. Затова е изненадващо, че има напън за замяната му. “
Това е публикация, качена в италианския вестник от Фабио Драгони, който е провел изявление с проф. Стив Ханке.
Все това са въпроси, които Ханке си задава от известно време. Той се съгласява да приказва за тях с La Verità. Ханке познава така наречен „ Валутен ръб “ от вътрешната страна и извън. И освен и не толкоз като влиятелен и слушан икономист, а на първо място тъй като е бил старши консултант на някогашния президент Стоянов и в действителност е прочут като бащата на валутния ръб в България. Последната му книга, написана с Мат Секерке, е озаглавена „ Да накараме парите да работят: Как да пренапишем разпоредбите на нашата финансова система “, и преди малко беше оповестена. Въпросите са доста настоящи, тъй като България е на път да се причисли към еврозоната от 1 януари 2026 година Перспектива, която Ханке по никакъв начин не харесва. Той продължава да има вяра, че актуалният валутен ръб е оптималният инструмент, с който разполага България. Карам професор Ханке да ми изясни от какво тъкмо се състои той.
„ Националната банка на България – по-точно отделът, отдаден на издаването на пари – стартира да работи с тази система през юли 1997 година Правилата са елементарни: левовете, пуснати в обращение, трябваше да бъдат изцяло обезпечени от запаси от немски марки (след което конвертирани в евро) “.
До каква степен? С избран валутен курс. На паричен диалект се назовава „ пег “. Централната банка се задължава да подсигурява конвертирането в евро по искане на притежателя на българската национална валута. През последната година с едно евро можеше да се получат към 1,96 лв.. Или в случай че предпочитате с един лев да се получат 51 евроцента в подмяна.
„ С приемането на тази система левът се трансформира в клонинг на марката “.
Приемането на тази парична система идва в трагичен миг за България. „ Както писах с сътрудника ми Тодор Танев “, продължава Ханке, „ 1997 година беше по едно и също време най-лошата и най-хубавата година в икономическата история на България. “ През февруари хиперинфлацията ѝ доближи стратосферната цифра от 242% на месец! „ Резултатите, реализирани с помощта на приемането на валутния ръб, бяха незабавни и трагични. Инфлацията доникъде на 1998 година се срина до 13% годишно. Левът още веднъж се трансформира във валута, на която хората се доверяваха. Търсенето на българската национална валута експлодира. “ „ Помислете “, акцентира Ханке, „ че валутните запаси на Централната банка безусловно скочиха внезапно. Те бяха 864 милиона $ в края на 1996 година и станаха съвсем 2,7 милиарда доникъде на 1997 година “ Съвпадайки тъкмо с приемането на валутния ръб. Система, която Ханке познава като петте си пръста, защото я е построил и за Естония (през 1992 г.) и Литва (през 1994 г.), преди те да се причислят към еврото.
Ханке прецизира по какъв начин приемането на валутния ръб е донесло други обилни изгоди за България. Не единствено от геостратегически темперамент, само че и… „ Както ми сподели някогашният президент Петър Стоянов, „ България щеше да има доста по-големи компликации да се причисли към НАТО през 2004 година и към Европейския съюз през 2007 година без доверието и стабилността, подбудени точно от валутния ръб “.
Като демократичен и закостенял икономист, характерности, които в действителност го вършат доста песимистичен, в случай че не и искрено сериозен към комерсиалната политика на Доналд Тръмп, Ханке с облекчение твърди, че валутният ръб е принудил българските политици да имат солидна фискална дисциплинираност при контрола на обществените финанси.
„ Валутният ръб на България, основан преди съвсем три десетилетия през 1997 година, устоя на колапса на съветската рубла, Голямата криза през 2008 година, гръцката финансова рецесия през 2009 година, колапса на Корпоративна комерсиална банка през 2014 година и пандемията от Covid през 2020 година, като в същото време обезпечи ниска инфлация, непоклатимост и стопански напредък за България. Затова е изненадващо, че има напън за замяната му. “
Това е публикация, качена в италианския вестник от Фабио Драгони, който е провел изявление с проф. Стив Ханке.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ