Йордан Божилов: Ако нямаме бойна авиация, дрон може да удар...
- Защо 17 година след приемането ни в НАТО продължаваме да летим на МиГ-29 и Су-25?
- На нас ни е нужна авиация, изрично. Има опасности, при които нейната роля е основна. Ако да вземем за пример пътнически аероплан се отклони от летателния си проект, няма по какъв начин да знаем дали е превзет от терористи, дали има проблем на борда.
Не можем да стреляме по подобен аероплан с ракета от земята. Трябва аероплан на Военновъздушни сили да излети, да ревизира, да окаже подпомагане, в случай че е нужно.
През 2012 година участвах в договарянията за придобиване на самолети Ф-16 втора употреба. Цената - за 9 самолета, наземно съоръжение, образование, всички наземни средства плюс въоръжението, щеше да ни коства 700 млн. лв.. Но тогава имаше сериозна офанзива против това решение - допускам от хора, които желаеха да поддържаме МиГ-29. И политиците се изплашиха. Румънците купиха този пакет, контрактуван от нас, и това беше началото на модернизацията на техните Военновъздушни сили. Ето по тази причина и през днешния ден летим единствено на МиГ-29.
През 2012 година можехме да купим девет самолета Ф-16 втора употреба единствено за 700 млн. лв.
Вероятно ще разчитаме на съветските МиГ-29 даже след идването на американските изтребители
Твърденията, че ще влезем във война с Русия, са несериозни
- Г-н Божилов, ще разберем ли какво тъкмо се е случило и каква е повода за съдбовния случай с МиГ-29, при който почина един от най-опитните ни военни летци майор Валентин Терзиев?
- Това е един от най-тежките произшествия във военната ни авиация в последните години. Най-важното в този момент е да се разбере за какво е станало.
Становище обаче не може да се даде, до момента в който не завърши инспекцията на Специализираната комисия за следствие на авиационни произшествия. Нейните изводи ще бъдат основани на данните и от черната кутия, и за подготовката на полета и организацията на учението.
Възможно е да не се откри черната кутия, в която има записи
от параметрите на полетите, диалози, команди. Но освен черната кутия се проучва, изследва се всичко - от организацията на полета до осъществяването на задачата. Дадени бяха данни, че целта е почнала да пада по-бързо. Всичко това би трябвало да се проучва.
- Появи се версия за виновност на командващите учението. Визира се прекомерно ниската височина от 1300 м, на която е летял самолетът на майор Терзиев, прекомерно ниско изстреляната цел. Имат ли съображение сходни подозрения?
- В никакъв случай не би трябвало да се вършат предварителни изводи, още по-малко да се хвърля виновност, преди в действителност да има по-сериозен разбор. Много са факторите, които могат да причинят проблем с полета на самолета. Категорично се опълчвам на всевъзможни опити от който и да е да се хвърля виновност върху командването на полета, върху командването на Военновъздушни сили. Това единствено ни разединява, вместо да търсим отговор на въпроса.
- Загиналият водач е извънредно умел. Доколко обаче насъбраните проблеми във военната ни авиация са причина за произшествия?
- Проблемите са доста съществени. Проблем е освен дефицитът на летателни часове. Самолетите са освен да летят, а и да отбраняват въздушното ни пространство. И тук
доста нелицеприятни въпроси чакат отговори, само че е нужно политическо и експертно геройство.
Колко общо са полетите на МиГ-29 през тази и предходната година? Колко от тези часове са налетени от водачите, които носят бойно дежурство? Колко самолета можем да си позволим? Колко натренирани водачи би трябвало да имаме и какъв брой ще летят на тези самолети?
Ще продължаваме ли да правим активност с тези самолети? Колко бързо може да преминем към други? Може ли да се търсят други форми на защита и защита на въздушното ни пространство? Много хора се пробват да замитат тези въпроси.
- Командирът на авиобазата в Граф Игнатиево е безапелационен, че с МиГ-29 не е рисково да се лети и машините са изправни?
- Да, с МиГ-29 може да се лети. Самолетът може да прави избрани действия по защитата на въздушното ни пространство, може да прави и натовска активност по еър полисинг, дежурство по защита на въздушния ни суверенитет. МиГ-29 обаче не може да взе участие в взаимни интервенции с натовските страни. Ето къде се получава разминаването.
Много дълго време си затваряхме очите за това, че не можем да имаме всичко, което желаяме. През май месец 45-ият парламент одобри упорит проект, в който обаче е записано, че могат да се обезпечат средства за 25 % от желаното за рационализация на армията. Това не е нито почтено, нито съществено.
- Не е ли извънредно фрапиращо нашите водачи да имат по 20-30 летателни часа на година при 180 часа за натовските им сътрудници? Защо за това се приказва на всеослушание единствено когато някой загине?
- Защото не е преференциално да се приказва за това. Когато не сме изправени пред спешна обстановка като сегашната, гледаме да се нагодим съгласно публичното мнение или съгласно други ползи.
- Вярно ли е, че щабни генерали и полковници " подяждали " така и така дребното летателни часове поради по-високи летателни надбавки, в ущърб на настоящите водачи?
- Казах, че има доста въпроси, които би трябвало да сложим. И не всички са приятни.
Трябва намерено да се каже какъв брой пари може да заделим за армията, какъв брой ще отидат за Военновъздушни сили, какъв брой ще отидат за летателни часове. Не можем да си позволим всичко, което бихме поискали. Очаквам коронавирус рецесията да се отрази още по-неблагоприятно на военния бюджет. Какво вършим с армията тогава?
- Доколко сериозен е казусът с образователната авиация?
- Един млад водач минава първо на витлов аероплан, по-късно на дребен реактивен, преди да мине на огромен аероплан. Имаме проблем с поддръжката на образователните самолети. Но ето още един въпрос, който също не се дискутира.
Много дребни страни с дребна авиация изпращат свои водачи на подготовка в чужбина. Скъпо е, само че може би е по-добре. Никой не оцени това у нас. Не споделям, че това е най-хубавият вид, само че би трябвало да си дадем сметка какво можем да си позволим.
- Какво би трябвало да създадем, преди да дойдат поръчаните американски изтребители Ф-16?
- Вариантите са няколко. Първият, сякаш най-приемлив, имаме и средствата - продължаваме с Миг-29. Втори вариант - желаеме нашите съдружници да поемат натовски интервенции във въздушното ни пространство, еър полисинг. Може да бъде и смесено. Въпрос е още веднъж на военна оценка на годността на МиГ-29 - би трябвало да го кажат експертите, изключително след следствието на случая край Шабла. Въпрос е и на политическо решение.
Според мен МиГ-29 ще продължи да бъде употребен, до момента в който не дойдат новите самолети Ф-16, а даже ще се застъпят във времето. Наши водачи към този момент се образоват в Съединени американски щати.
- Решава ли се въпросът на военната ни авиация с поръчаните осем самолета Ф-16?
- Самолетите, които ще придобием, имат доста повече качества. Имат да вземем за пример дарба за ангажиране във въздушен пердах с въздушни средства, само че и опция за подкрепяне от въздуха на наземните войски, каквато е единствената задача на Су-25. А Ф-16 сплотява тези две качества.
Малко са 8 самолета, би трябвало да мислим по какъв начин ще набираме повече. Има вид за пазаруване на нови, има вид да се наемат самолети за брой летателни часове, както вършат доста страни, има и вид да се купят втора употреба самолети.
Трябва хората да схванат, че
би трябвало да имаме избрани военни качества, които да ни подсигуряват сигурността.
Рисковите фактори се усилват. Вече летят дронове, които могат да бъдат изстреляни от хиляди километри. Трябва да имаме дарба да прихванем и унищожим сходно тяло, с цел да не попадне примерно върху АЕЦ " Козлодуй " или друга сериозна инфраструктура.
- Свидетели сме на засилено дрънчене на оръжие на Русия и НАТО в Черноморския район. Ще съумеят ли сътрудниците ни от Алианса да подсигуряват сигурността в нашата основна зона?
- Напрежението сред Запада и Русия не е от през вчерашния ден. Сблъскват се разнообразни ползи, само че изключвам обстановка на боен спор. Това, което някои насаждат, че ще влезем във война с Русия, просто е несериозно, илюзия е. Да, напреженията ще продължат, най-много поради проблемите с Крим, с Източна Украйна, с намесата на Русия в политически процеси на западни страни, случаите с хакерски атаки.
Противоречията ще останат, само че НАТО няма нито интерес, нито се готви за борба с Русия.
Целта на НАТО е да подсигурява сигурността на всяка своя страна членка, без значение от кое място идва опасността.
Йордан Божилов e магистър по политология и по право. Председател на Софийски конгрес за сигурност. Дългогодишен чиновник на Министерството на защитата в интервала 1992-2013 година, като е заемал разнообразни експертни и управителни длъжности. В интервала 2005-2009 година управлява интернационалната активност на министерството, а в интервала 2010-2013 година е шеф на Политическия кабинет на министъра на защитата.
- На нас ни е нужна авиация, изрично. Има опасности, при които нейната роля е основна. Ако да вземем за пример пътнически аероплан се отклони от летателния си проект, няма по какъв начин да знаем дали е превзет от терористи, дали има проблем на борда.
Не можем да стреляме по подобен аероплан с ракета от земята. Трябва аероплан на Военновъздушни сили да излети, да ревизира, да окаже подпомагане, в случай че е нужно.
През 2012 година участвах в договарянията за придобиване на самолети Ф-16 втора употреба. Цената - за 9 самолета, наземно съоръжение, образование, всички наземни средства плюс въоръжението, щеше да ни коства 700 млн. лв.. Но тогава имаше сериозна офанзива против това решение - допускам от хора, които желаеха да поддържаме МиГ-29. И политиците се изплашиха. Румънците купиха този пакет, контрактуван от нас, и това беше началото на модернизацията на техните Военновъздушни сили. Ето по тази причина и през днешния ден летим единствено на МиГ-29.
През 2012 година можехме да купим девет самолета Ф-16 втора употреба единствено за 700 млн. лв.
Вероятно ще разчитаме на съветските МиГ-29 даже след идването на американските изтребители
Твърденията, че ще влезем във война с Русия, са несериозни
- Г-н Божилов, ще разберем ли какво тъкмо се е случило и каква е повода за съдбовния случай с МиГ-29, при който почина един от най-опитните ни военни летци майор Валентин Терзиев?
- Това е един от най-тежките произшествия във военната ни авиация в последните години. Най-важното в този момент е да се разбере за какво е станало.
Становище обаче не може да се даде, до момента в който не завърши инспекцията на Специализираната комисия за следствие на авиационни произшествия. Нейните изводи ще бъдат основани на данните и от черната кутия, и за подготовката на полета и организацията на учението.
Възможно е да не се откри черната кутия, в която има записи
от параметрите на полетите, диалози, команди. Но освен черната кутия се проучва, изследва се всичко - от организацията на полета до осъществяването на задачата. Дадени бяха данни, че целта е почнала да пада по-бързо. Всичко това би трябвало да се проучва.
- Появи се версия за виновност на командващите учението. Визира се прекомерно ниската височина от 1300 м, на която е летял самолетът на майор Терзиев, прекомерно ниско изстреляната цел. Имат ли съображение сходни подозрения?
- В никакъв случай не би трябвало да се вършат предварителни изводи, още по-малко да се хвърля виновност, преди в действителност да има по-сериозен разбор. Много са факторите, които могат да причинят проблем с полета на самолета. Категорично се опълчвам на всевъзможни опити от който и да е да се хвърля виновност върху командването на полета, върху командването на Военновъздушни сили. Това единствено ни разединява, вместо да търсим отговор на въпроса.
- Загиналият водач е извънредно умел. Доколко обаче насъбраните проблеми във военната ни авиация са причина за произшествия?
- Проблемите са доста съществени. Проблем е освен дефицитът на летателни часове. Самолетите са освен да летят, а и да отбраняват въздушното ни пространство. И тук
доста нелицеприятни въпроси чакат отговори, само че е нужно политическо и експертно геройство.
Колко общо са полетите на МиГ-29 през тази и предходната година? Колко от тези часове са налетени от водачите, които носят бойно дежурство? Колко самолета можем да си позволим? Колко натренирани водачи би трябвало да имаме и какъв брой ще летят на тези самолети?
Ще продължаваме ли да правим активност с тези самолети? Колко бързо може да преминем към други? Може ли да се търсят други форми на защита и защита на въздушното ни пространство? Много хора се пробват да замитат тези въпроси.
- Командирът на авиобазата в Граф Игнатиево е безапелационен, че с МиГ-29 не е рисково да се лети и машините са изправни?
- Да, с МиГ-29 може да се лети. Самолетът може да прави избрани действия по защитата на въздушното ни пространство, може да прави и натовска активност по еър полисинг, дежурство по защита на въздушния ни суверенитет. МиГ-29 обаче не може да взе участие в взаимни интервенции с натовските страни. Ето къде се получава разминаването.
Много дълго време си затваряхме очите за това, че не можем да имаме всичко, което желаяме. През май месец 45-ият парламент одобри упорит проект, в който обаче е записано, че могат да се обезпечат средства за 25 % от желаното за рационализация на армията. Това не е нито почтено, нито съществено.
- Не е ли извънредно фрапиращо нашите водачи да имат по 20-30 летателни часа на година при 180 часа за натовските им сътрудници? Защо за това се приказва на всеослушание единствено когато някой загине?
- Защото не е преференциално да се приказва за това. Когато не сме изправени пред спешна обстановка като сегашната, гледаме да се нагодим съгласно публичното мнение или съгласно други ползи.
- Вярно ли е, че щабни генерали и полковници " подяждали " така и така дребното летателни часове поради по-високи летателни надбавки, в ущърб на настоящите водачи?
- Казах, че има доста въпроси, които би трябвало да сложим. И не всички са приятни.
Трябва намерено да се каже какъв брой пари може да заделим за армията, какъв брой ще отидат за Военновъздушни сили, какъв брой ще отидат за летателни часове. Не можем да си позволим всичко, което бихме поискали. Очаквам коронавирус рецесията да се отрази още по-неблагоприятно на военния бюджет. Какво вършим с армията тогава?
- Доколко сериозен е казусът с образователната авиация?
- Един млад водач минава първо на витлов аероплан, по-късно на дребен реактивен, преди да мине на огромен аероплан. Имаме проблем с поддръжката на образователните самолети. Но ето още един въпрос, който също не се дискутира.
Много дребни страни с дребна авиация изпращат свои водачи на подготовка в чужбина. Скъпо е, само че може би е по-добре. Никой не оцени това у нас. Не споделям, че това е най-хубавият вид, само че би трябвало да си дадем сметка какво можем да си позволим.
- Какво би трябвало да създадем, преди да дойдат поръчаните американски изтребители Ф-16?
- Вариантите са няколко. Първият, сякаш най-приемлив, имаме и средствата - продължаваме с Миг-29. Втори вариант - желаеме нашите съдружници да поемат натовски интервенции във въздушното ни пространство, еър полисинг. Може да бъде и смесено. Въпрос е още веднъж на военна оценка на годността на МиГ-29 - би трябвало да го кажат експертите, изключително след следствието на случая край Шабла. Въпрос е и на политическо решение.
Според мен МиГ-29 ще продължи да бъде употребен, до момента в който не дойдат новите самолети Ф-16, а даже ще се застъпят във времето. Наши водачи към този момент се образоват в Съединени американски щати.
- Решава ли се въпросът на военната ни авиация с поръчаните осем самолета Ф-16?
- Самолетите, които ще придобием, имат доста повече качества. Имат да вземем за пример дарба за ангажиране във въздушен пердах с въздушни средства, само че и опция за подкрепяне от въздуха на наземните войски, каквато е единствената задача на Су-25. А Ф-16 сплотява тези две качества.
Малко са 8 самолета, би трябвало да мислим по какъв начин ще набираме повече. Има вид за пазаруване на нови, има вид да се наемат самолети за брой летателни часове, както вършат доста страни, има и вид да се купят втора употреба самолети.
Трябва хората да схванат, че
би трябвало да имаме избрани военни качества, които да ни подсигуряват сигурността.
Рисковите фактори се усилват. Вече летят дронове, които могат да бъдат изстреляни от хиляди километри. Трябва да имаме дарба да прихванем и унищожим сходно тяло, с цел да не попадне примерно върху АЕЦ " Козлодуй " или друга сериозна инфраструктура.
- Свидетели сме на засилено дрънчене на оръжие на Русия и НАТО в Черноморския район. Ще съумеят ли сътрудниците ни от Алианса да подсигуряват сигурността в нашата основна зона?
- Напрежението сред Запада и Русия не е от през вчерашния ден. Сблъскват се разнообразни ползи, само че изключвам обстановка на боен спор. Това, което някои насаждат, че ще влезем във война с Русия, просто е несериозно, илюзия е. Да, напреженията ще продължат, най-много поради проблемите с Крим, с Източна Украйна, с намесата на Русия в политически процеси на западни страни, случаите с хакерски атаки.
Противоречията ще останат, само че НАТО няма нито интерес, нито се готви за борба с Русия.
Целта на НАТО е да подсигурява сигурността на всяка своя страна членка, без значение от кое място идва опасността.
Йордан Божилов e магистър по политология и по право. Председател на Софийски конгрес за сигурност. Дългогодишен чиновник на Министерството на защитата в интервала 1992-2013 година, като е заемал разнообразни експертни и управителни длъжности. В интервала 2005-2009 година управлява интернационалната активност на министерството, а в интервала 2010-2013 година е шеф на Политическия кабинет на министъра на защитата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ