Защитникът Стефан Велков даде интервю пред “Меридиан мач”, в което

Защитникът Стефан Велков даде изявление пред “Меридиан мач”, в което приказва за прехвърлянето и представянето си в холандския втородивизионен Ден Бош, като разяснява и други тематики, свързани със себе си.

Вече над половин година си част от Ден Бош. Как се чувстваш в Холандия?

- Страхотно. Адаптирах се отлично, само че пък адаптацията ми продължава, защото съм тук от едвам 6 месеца. Всичко е повече от добре. Отборът е страховит, водачи сме във второто равнище на холандския футбол и се целим в промоция в Ередивизие. Градът Хертогенбос е дребен, само че много обитаем (152 968 жители). Аз обичам спокойствието и поради това пребивавам в едно градче на 15 минути от Хертогенбос - Саут Бомел. Там мога да разхождам колкото си желая моето куче, което е при мен.

Какъв е футболът във второто равнище на Холандия?

- Доста по-директен от този в България. Всички играчи имат по две-три заучени варианти във всяка една обстановка. Бяга се обаче с една концепция повече.

Сякаш прехвърлянето ти в Ден Бош беше неочакван?

- Не, не беше неочакван. Аз от много време желаех да направя трансфер в чужбина. През май месец, след финала за Купата на България, седнах с президента и му споделих, че желая да отида в чужбина. Той ми съобщи, че до края на юли ще ми откри тим. Ако това не се случи, ще ме пусне като свободен сътрудник. Аз обаче желаех да вкарам пари в родния си тим. Избрах офертата от Холандия, тъй като ми хареса планът на Ден Бош, харесва ми и страната. Тя е измежду най-хубавите, в които съм бил. Иначе имаше още две предложения. Едната беше за Белгия, а имаше и предложение за Хърватия. Можеше да отида и в Германия, само че там нещата бързо п ропаднаха.

А след мощните ти игри за Ден Бош може ли още в този момент да направиш нов трансфер?

- Това постоянно го има като евентуален вид. Аз си имам своите цели. За мен най-важното е да играя постоянно. Искам да стана приключен състезател. Ако не влезнем в Ередивизие, към този момент ще го мисля. Щастлив съм в Ден Бош. За момента вършим добър сезон и сме водачи класирането. Ако приключим на това място, няма смисъл да напущам.

Следиш ли протичащото се в родния ти клуб Славия?

- Естествено. Славия имаше доста дълъг полусезон, цели 5 месеца - от юли до декември. Нормално е в този интервал да има възходи и падения. За страдание, не се завоюваха мачове, които трябваше да се вземат наложително. Но пък ето, че играха мощно с Лудогорец и даже победиха ЦСКА.

На 6 януари следва " Футболист на годината ". Кой е твоят любимец?

- Георги Петков. И с тримата любимци съм играл. Те са страхотни футболисти. Но Гошо Петков има нещо, което те нямат през 2018 година - трофей. Петков освен ни оказа помощ да спечелим Купата на България. Той беше основна част от този огромен триумф. Неделев и Десподов са страхотни играчи, само че чак да бъдат определени за за " Футболист на годината ". Трябва да се гледа обективно.

Не закъсня ли първият ти трансфер в чужбина?

- Много прекрасен въпрос. Мислил съм за това много пъти. Сега ходя моя път. Дали поради контузии, дали поради нещо друго, прехвърлянето ми бе занимателен. Радостен съм обаче от това, което съм направил досега в своята кариера.

Няма по какъв начин да не те върна на пробите в Манчестър Юнайтед. Имаше ли действителен вид да преминеш на " Олд Трафорд "?

- Ако се върна 5 години обратно, мога да кажа, че прекарването беше необикновено. Все отново Манчестър Юнайтед е един от най-големите клубове. Там си направих реалистична оценка и разбрах, че всичко е постижимо. Един ден можеше да бъда на " Олд Трафорд ". Иначе да, имаше вид да мина незабавно в Манчестър Юнайтед. Имаше оферта от 1,5 млн. евро за мен. Тогава обаче получих една травма в глезена. През лятото на 2014 година пък съвсем бях станал футболист на Фулъм. В последния миг обаче нещата се провалиха, а повода за това бяха мениджърски интриги. Но все пак няма горчилка в мен, тъй като това е просто един щрих в моята времева линия.

Беше на проби и в ЦСКА Москва. Защо там не се получиха нещата?

- Това не беше мястото за мен. Отиването ми в ЦСКА Москва беше по-скоро предпочитание на президента. Никога не съм харесвал Русия. Моето място е в Западна Европа. Иначе в ЦСКА беше добре, а там по това време беше и Георги Миланов.

Кой е най-запомнящият се миг от престоя ти в Славия?

- Много са, само че номер 1 е Купата на България. Винаги ще помня и дебюта си. Една победа над Левски с 3:2 на " Герена " също беше невероятна. Тогава завършихме мача с две строшени глави (смее се).

Надяваш ли се на повиквателна от Петър Хубчев за идните евроквалификации?

- Цял живот съм бил национал. През 2017 година даже имам две повиквателни за мъжкия народен отбор, само че нямам мач. Просто би трябвало да работя, това е истината. Ако върша всичко както би трябвало, господин Петър Хубчев няма по какъв начин да не ме извика. Сега той разчита на футболисти, които са константа в своите клубове и реализира триумфи. Няма нищо неправилно в това. Аз си работя и моето време ще пристигна.

Какво си пожелаваш за 2019 година?

- Най-важното е да съм здрав. Не единствено аз, ами и моите близки и обичани хора. Всичко друго се претърпява.