Защитникът на ЦСКА Божидар Чорбаджийски гостува в предаването „Код Спорт“

Защитникът на ЦСКА Божидар Чорбаджийски гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. С всеки минал сезон рожбата на „ алените “ става все по-стабилен в защитата на отбора, като заслужи и място в националния тим. Той беше капитанът, когато ЦСКА подвигна последния си трофей – купата на България през 2016 година. И най-малко съгласно статистиките Чорбаджийски оформя дружно с Николай Бодуров една от най-стабилните двойки централни бранители в шампионатите на Европа.

- Здравей, Божидаре! Футболната година към този момент е към края си, само че страстите на върха в класирането са все толкоз огромни. Как се отразява на теб и на тима борбата за купата?

- Отразява ни се най-нормално. Както не веднъж съм казвал, ЦСКА постоянно е в борбата за купата. При нас постоянно царува едно сладко напрежение. Свикнали сме с него, всеки мач играем за победа и се надяваме най-после да ликуваме.

- И предходната година по това време ЦСКА се бореше с Лудогорец за първото място, само че най-после едни съдбовни пет минути в Разград попречиха. Взехте ли си поучения от случилото се през предишния сезон?

- Предстои да разберем. Във футбола пет минути могат да бъдат решаващи. Надявам се да сме си извели поуките, това да си проличи още другата седмица и да спечелим мача против Лудогорец.

- Коя беше грешката, която ЦСКА направи предишния сезон и която не би трябвало да допусне през този?

- Може би не е една, направихме много неточности. Смея да кажа, че този сезон на по-високо равнище е това, че взехме всички мачове досега против тимовете от долната половина на таблицата. Може би ни липсват успехите против по-добрите тимове, както беше предходната година. Тогава по това време имахме триумф над Лудогорец, както и тъждество с Левски. Тази година не можахме да вземем нищо от водещите тимове, само че пък си взехме точките от втората половина на таблицата. Може би това е разликата сред двата сезона. Надявам се в идния огромен мач да покажем друго лице.

@@@

- Великият сър Алекс Фъргюсън споделяше, че купата се печели против по-малките тимове, а освен в дербитата.

- Абсолютно! Точно това приказваме всяка една седмица, навръх това натъртва нашият треньор и се пробва да ни убеди в тези неща.

- Левски малко ненадейно изостана от първите места- отписваш ли „ безконечния противник “?

- Не, никога! Както нас ни бяха отписали преди два-три кръга, че към този момент сме зад Левски и Лудогорец с три-четири точки. Виждате, че футболът е едно необикновено колело. Тази седмица може да си от горната страна, а на следващия ден да си изпод с три точки. Абсолютно всичко чакам и по никакъв метод не изключвам Левски от битката за купата.

- А по какъв начин се отрази на вас вътре в тима това, че загубихте и от двата противника за купата? Дори гол не можахте да вкарате…

- Повлия душевен. Може би малко падна духът в тима. Бяхме с четири победи на върха, единствени с цялостен актив от точки. След мача с Лудогорец, макар че не си личеше толкоз в тима, на терена през идната седмица се видя, че не сме на равнището, на което бяхме. Настроението беше малко по-минорно. Тук всички сме максималисти. При една възможна победа над Лудогорец тогава дърпахме със 7 точки и нещата ставаха съществени. Но има доста мачове и развръзката на шампионата занапред следва.

- На 6 декември на „ Българска войска “ е мачът против Лудогорец – до каква степен е значим за борбата за купата?

- Ще бъде значим дотолкоз двата тима да покажат прекрасен футбол и хората да останат удовлетворени. Не веднъж съм казвал, че дерби мачовете не вземат решение купите. Тепърва би трябвало да се разделим на две – шестица и осмица. Имаме да изиграем още най-малко четири мача против тях, тъй че има в действителност доста до края. Дали ще вземем три точки, една или нищо – това по безусловно никакъв метод не взема решение нищо. Всеки може да победи всеки, изключително в тези условия. Виждате, че терените са неприятни, мачовете не оферират толкоз голове, противниците се затварят против водещите тимове. Изненадите се случват в съвсем всеки кръг. Дерби като дерби, само че в случай че го спечелим, ще бъдем с психическо преимущество.

- Как приехте новината, че би трябвало да играете против Лудогорец в Разград в четвъртфинал за купата? Смяташ ли, че това е край преди финала?

- Приехме го с усмивка. Преди жребия даже се шегувахме с момчетата в тима, че ще стане тъкмо по този начин. Тази година постоянно ни се падаха по-трудни противници. Видяхте и в третия кръг на Лига Европа се изправихме против Копенхаген, който влезе в групите. Не можем да кажем, че беше ненадейно. Най-вероятно е край преди финала, както беше и предходната година, когато на по-ранен стадий срещнахме Лудогорец и ги отстранихме. Сега чисто на хартия тимът, който завоюва през април, ще бъде любимец за спечелването на купата.

- Наистина има доста време до този мач, само че знаете, че ЦСКА постоянно отстранява Лудогорец, макар че има много загуби в шампионата.

- Статистически съм осведомен сносно с тези обстоятелства. Надявам се още веднъж статистиката да бъде на наша страна.

- Направихте много добър тандем с Николай Бодуров, треньорът Нестор Ел Маестро ви постави в своя съвършен тим – по какъв начин го одобри?

- Седях си у дома и някой ми се обади. Каза ми да си пусна тв приемника. Не бях осведомен, че Нестор ще дава изявление. Точно, когато включих тв приемника, виждам някаква фотография на мен и Бодуров, а до мен Дани Алвеш. После разбрах защо става въпрос. Реагирах с подигравка. Разбира се, зарадвах се. Това демонстрира от една страна благодарността на Нестор към нас, както ние му се отблагодаряваме постоянно. Най-вероятно сме свършили до някаква степен добра работа. Но както нееднократно съм казвал - играта ни в отбрана се базира на безусловно целия тим от нападателя до вратаря. Не може единствено ние двамата с Бодуров да обираме славата. Плод на групова работа всеки божи ден на нашата база са тези триумфи и пет позволени гола досега. Иначе с Бодуров се разбираме прелестно и се надявам занапред да предстоят сполучливи мачове за нас.

- Когато с Бодуров видяхте Нестор Ел Маестро по-късно изявление, какво му казахте?

- Нестор беше не запомнил. Той споделя доста сходни неща, които обаче не излизат по медиите. Вече сме привикнали с неговия комизъм, тези смешки са ежедневие. Той държи съблекалнята в необикновено положително въодушевление. Дори той не обърна внимание, ние се пошегувахме с Бодура, един-двама от съотборниците също ни бъзикаха с „ треньора си ви хареса вас… “. Естествено всичко е в границите на шегата. Стана една конфузна обстановка, извлякохме доста позитиви от нея, посмяхме се. Надявам се и отсега нататък да бъде толкоз положително настроението тук.

- Какъв треньор е Ел Маестро? Би ли го сравнил с предходните ти наставници в ЦСКА?

- Нестор е доста образован човек. Това ми направи усещане още първите дни към подготовката ни в Тетевен. На един човек просто му личи по метода, по който се показва. Нестор има други визии за футбола, той е по-съвременен треньор. Акцентира върху съществени неща, натъртва на дребни елементи, които се явяват доста значими и в този момент го съзнавам.

@@@

- Би ли дал най-малко един образец за такова нещо?

- На мен ми оказа помощ чисто душевен да се отърся от предишния сезон, тъй като той беше много по-слаб за мен. Решенията, които взе и методът, по който ме накара да играя - с много повече лекост и елементарност на придвижванията ми по терена, без предприемането на всевъзможни опасности и така нататък Може би по този метод се поуспокоих. Успях да допускам в този човек. Тези дребни елементи в моята игра като обикновеното подаване на топката на два метра, ми помогнаха да изляза от мини рецесията от предходната година. Най-вероятно и капитанската лента психически ми е повлияла. Тези елементи предрешиха този сполучлив досега сезон. Надявам се да продължи да бъде подобен.

- Поне първоначално имаше ли някаква засегнатост у теб, че ти взеха капитанската лента?

- Не, по никакъв метод! Дори му благодарих, тъй като никой не беше приказвал преди този момент с мен на тази тематика. Извика ме два дни по-рано, предизвести ме, че ще има избор. Каза, че даже и да не бъда капитан, не го прави, с цел да ме срине. Убеди ме, че съм негов водещ основен играч. Каза, че го прави и за мое положително. Но това е и негов способ на работа във всеки един клуб. Благодарих му и му споделих, че е безусловно негово право. По никакъв метод не съм съумял да се обидя от това нещо. Аз съм необятно скроен и най-вероятно е било за положително.

- В последна сметка беше капитан при последния огромен триумф на ЦСКА и тази страст остава незабравима при всички положения.

- Винаги ще бъде. Единствено мога да кажа едно голямо благодаря на целия клуб и на всички мои съотборници!

- Да те върна малко по-назад във времето – по какъв начин стартира в ЦСКА? Как стигна до „ Българска войска “?

- Започнах с по-големите. Още в първи клас започнах да упражнявам на „ Червено знаме “, горе по клетките на асфалта, след това по сгурията. Треньорът на моя набор ме извика след една година и оттова стартира всичко. Седем години бях при господин Ангел Калбуров, който за жалост от дълго време не е измежду живите. Това е индивидът, на който дължа най-вече в личната си кариера и в израстването ми като футболист. Той ме възпита и съм му доста признателен за това. След това започнаха да ме викат при по-големите, пораснахме и се преместихме на „ Армията “. Стойчо Младенов ме повика на две контроли. Оттогава започнах да упражнявам с първия тим и на 18 години пристигна първият контракт.

- От кой футболист на подготовка на ЦСКА най-вече си се впечатлявал?

- Това е доста забавен въпрос. Може би още от времето на Стойчо Младенов, когато ме извика в първия тим, Вальо Илиев беше индивидът, който правеше най-голяма разлика с метода, по който тренира. Тренираше необикновено, все едно си на мач. Няма загрявка, няма съществена част – непрекъснато беше на 200%. Държеше те съсредоточен единствено с наличието си. Лягаше за всяка топка, действаше като същински водач. Тошко Янчев също беше подобен вид футболист. Мога да дам извънредно доста образци за млади и сърцати момчета, които всеки божи ден бъхтят тук като зверове. Усилията стартират да им се отблагодаряват. Говоря за Кристиян Малинов - Кефала, Вальо Антов, Стойчо Атанасов, Ангел Лясков и така нататък Всички тези момчета упражняват доста интензивно. Подготвят се като същински експерти, оставят след подготовка да се усъвършенстват. Това може единствено да ни радва. И измежду чужденците сега има момчета, които са огромни експерти. Точно това спомага за положителната атмосфера в съблекалнята, за положителните ни връзки даже в живота. На това място можем да бъдем другари всички. А това е рядко постижимо в множеството тимове предвид на конкуренцията. Не всеки с всеки може да бъде другар, само че дръзвам да настоявам, че в тази съблекалня тъкмо това е налице.

- Кой първи ти предложи професионален контракт в ЦСКА?

- Стойчо Младенов. Мисля, че тогава Ивайло Котев още изпълняваше някаква функционалност. След един надзорен мач против Мездра ми се обадиха и ми споделиха.

- Как реагира?

- Беше тъкмо след един случай с татко ми. Накуп ми се събраха хубави неща, тъй като хем подписах контракт, хем с него се развиха добре нещата. Беше един много благополучен интервал в моето развиване и живот.

- Късмет или класа донесе трофея на ЦСКА, когато „ алените “ бяха изпаднали в трета дивизия по административни аргументи и бяхте принудени не да чакате мач с Лудогорец, както е в този момент, а да играете с тимове от рода на Чико (Бяга)?

- Всичко! Без шанс не можеш по никакъв метод. Можеше да отпаднем още на 1/16-финал против Септември с дузпи на „ Армията “. Доколкото помня, имахме шанс, че една дузпа не се свири. Без шанс си за на никое място! Смея да настоявам, че за „ В “ група тимът имаше класа. Невероятният дух и колектив, който цареше в тима, ни тласна нагоре и ни донесе триумф против всички съперници. Най-сериозните два мача бяха против Берое, един извънредно добър тим. Навръх 100 години Берое успяхме да ги отстраним безапелационно с два гола в двата мача. Не може без да си имал класа, този тим да вземе купата на България. Със сигурност имаше и шанс. Без тези неща не може, само че мога през целия ден да изреждам какво имаше още. За мен това беше най-хубавата съблекалня!

- Как се играе пред 35 хиляди души, които ви поддържат?

- На един мирис. Опитвам се да си връщам лентата обратно доста пъти, другари ме питат, пущам си дори клипчета. Имам възприятието, че всичко се случи за пет минути. Излизаш, тълпата те вплита в една конюнктура... Гледаш и настръхваш с всяко едно допиране на топката, с всяка крачка по терена. Чувството е необикновено, това е най-щастливият стадий в моята кариера до момента! Чисто и просто прочувствено, тъй като е първи професионален триумф за мен като футболист. Започваш от „ В “ група, играеш на стадион пред 35 хиляди, по-късно правиш церемониал в цяла София с купата, хората те целуват и прегръщат. Тези усеща остават за цялостен живот! Никой не може да ти го вземе, това е най-голямата премия от всички мачове, които изиграхме тогава. Този миг прочувствено бележи най-големият връх в моята кариера.

- Една година по-рано ЦСКА остана без лиценз и съвсем всички напуснаха, само че ти остана. Имаше ли вид да отидеш в различен тим тогава?

- Да, имаше разновидности, даже бях преотстъпен за два-три месеца в Пирин. Стойчо Младенов не се нуждаеше от нас, извика ни и ни го сподели на четирима-петима от юношите. Каза, че няма да разчита на нас и че можем да си търсим тимове. Тогава беше доста сложен интервал за мен. Бяхме отдръпнати от тима. В подобен миг се чудиш дали да разтрогнеш контракта си с ЦСКА или да отидеш някъде чартърен с алтернатива по-късно да се докажеш още един път. Предпочетох да не си потеглям от ЦСКА, тъй като доста треньори и футболисти са ми казвали, че от ЦСКА можеш да отидеш на всички места, само че в ЦСКА не можеш да се върнеш толкоз елементарно. Предпочетох да бъда преотстъпен. Но нещата не се стекоха добре, в Пирин не влизах и в групата. Попаднах на треньор, който не искаше да разчита на млади футболисти, макар че се показах добре на подготовката, на която вкарах и голове. Предпочетох да се върна в юношите на ЦСКА, тъй като още три-четири месеца имах право да играя до 19 години. Доиграх сезона в Елитната група. След това стана банкрутът и отидохме във „ В “ група.

- Когато треньор бе Любо Пенев, тимът се разпадна, само че ти остана. Можеше ли да отидеш другаде?

- Изчаквах. Един ден бях в Академията, където съм студент, и ми се обади Христо Янев. Попита ме дали желая да играя във „ В “ група за ЦСКА. Казах, че на този стадий нямам нищо по-сериозно и забавно и желая да бъда част. Така стартира всичко.

- Това лято се говореше за трансфер в чужбина. Мислиш ли, че е пристигнало времето скоро да направиш и тази крачка?

- По-скоро, да. Искам го, устремявам се, това е моята цел, няма за какво да си изкривявам душата. Ще се случи, когато е писано. Щом към момента съм тук, значи не е пристигнало времето. Надявам се да пристигна този интервал, в който да отида и да се развъртвам, тъй като съм много упорит. Разбира се, мога да дам още на клуба, само че има една преграда, която желая да прескоча и към този момент да се сблъскам с европейския футбол.

- Кое състезание най-вече ти харесва?

- Най-вече британското. Там футболът е по-бърз и по-здрав физически. След това може би Италия, Русия… Не изреждам шампионатите, за които първо се сещам. Мислил съм си за локациите, на които ще се усещам най-добре съгласно моите качества.

- Би ли играл в различен български тим след толкоз години в ЦСКА?

- Най-вероятно да, в случай че нямам друга алтернатива и би трябвало да продължа кариерата си някъде. Предполагам, че тогава ще би трябвало да опра до услугите на някой различен тим.

- Вече си и национал на България, освен водач на ЦСКА. Отлепихме ли ютията, както споделяше едно време Любо Пенев?

- Мисля, че е видимо. В момента тимът се намира в доста добра позиция на изчакващ. Има доста добра основа, необикновен колектив, доста другарска атмосфера, задружни сме. Отборът е построен от доста водачи, няма един изявен, а това ни прави доста мощен пестник и ни дава подтик. Себераздаването ни се отплаща. Надявам се на едни сполучливи квалификации и най-сетне да забележим България там, където е била през 1994 и 1998 година Мисля си, че хората в България са зажаднели за футбол. Просто би трябвало да създадем по този начин, че да ги върнем на стадиона и да усетим тяхната поддръжка.

- На жребия за квалификациите, кой тим от великите сили искаш да ни се падне?

- Понеже към този момент играхме против Франция, ще бъде още една сбъдната фантазия за мен да се надигнем против Германия.

- В края на годината стартират награди – Футболист на годината, Защитник на годината и така нататък Мечтаеш ли към този момент да си част от тези призове?

- Преди няколко години бях номиниран за най-перспективен млад състезател. Вече се въртя към тези награди, само че не мисля, че към момента съм дорасъл за Футболист на годината. Виждате какви футболисти имаме, които играят в топ тимове. Ако бъда номиниран за бранител, ще бъде чест и привилегия да бъда измежду най-хубавите трима или петима в България на този пост. Оттук нататък ще се стремим всяка една година да затвърждаваме, да трупаме опит и да бъдем в тази ранглиста. Това е тласък за нас да продължаваме да вършим това, което най-вече обичаме.