Защитник на Левски: Феновете тук са още в 80-те, паднем ли - започват обидите
Защитникът на Левски Нуно Рейш даде изявление пред португалското издание “Деспорто ау минуто”. В него той приказва за престоя си в България и за компликациите, с които се сблъсква в София. Ето какво споделя бранителят на сините
“Нещата в България вървят добре. Играя постоянно, което е значимо за всеки футболист. Трябваше обаче да изчакам, с цел да стана титуляр. През първата година ми лиши известно време, тъй като заварих други качествени бранители. Трябваше да бъда толерантен, да си правя работата. Грабнах своя късмет, когато ми пристигна времето. Оттам нататък всичко мина добре.
Пристигнах със фамилията си и това ми оказа помощ да привикна в тази страна с толкоз друга просвета. Тук хората имат различен нрав. Ние, португалците, сме отворен народ, който приема чужденците, до момента в който тук е противоположното. Хората са затворени и не гледат към чужденците с положително око.
Често даже са и едва образовани. Първите дни бяха сложни, само че бях много толерантен. Има едно нещо, което не ми харесва и то е неуважението, само че с времето привикнах и към този момент не ми пука. Адаптирах се, фамилията ми също. Дъщерите ми даже потеглиха на учебно заведение в София.
Хората, които срещам всеки ден, обичат да оказват помощ. Освен това тук е и Филипе Нашименто, както и още един състезател, който приказва португалски. По една или друга причина - постоянно има някой, който ни оказва помощ. Градът не е огромен като Лисабон и е по-слабо развъртян като инфраструктура. Няма доста неща за правене, вървим на обеди и вечери, от време на време и на кино. Водя спокоен живот - упражнявам и се прибирам”, споделя Рейш.
“Ходим и на уроци по български, само че е комплицирано, тъй като преподавателят не знае британски. Става доста мъчно, когато питаме какъв смисъл има това, което учим. Между нас приказваме на британски, френски и испански. И тук изниква един проблем. Младите играчи не желаят да учат британски и връзката с тях става много сложна”, добавя бранителят, който се надява да завоюва купа или купа с Левски още през този сезон.
“Надявам се да печеля нещо в България. Първенството е мъчно, тъй като Лудогорец има и други оръжия, само че ще опитаме. Най-реално е да вземем Купата. Трябва да опитаме да спечелим нещо, тъй като това е най-големият клуб в България и има фанатични последователи. Те живеят с клуба и е значимо да им предоставим купата.
Феновете тук са още в късните 90 години или 80-те. Когато печелим сме най-хубавите, само че когато загубим сме най-слабите футболисти, които са виждали в живота си. В общи линии е това. Бил съм и в други действителности. В Гърция също е грандиозно, само че има дребна разлика с България. Когато те (б.а. почитателите на Панатинайкос) осъзнаят, че си дал всичко, само че си изгубил, гледат да развеселят тима и да го насърчат за идната среща. Тук не е по този начин. Може да си тичал, да си водил борба, само че няма ли победа след последната съдийска свирка - стартират обидите.
Това, което мога да обещая на почитателите на Левски, е същото, което споделих при идването си. Никога не давам обещание трофеи в никакъв случай не споделям, че ще вкарам 50 гола. Просто настоявам, че ще направя всичко допустимо, с цел да се реализиран задачите на клуба. Разбира се, в случай че оказа помощ за купа ще е още по-добре”, споделя Нуно Рейш, след което споделя за своята огромна футболна цел.
“Да бъда първенец на Португалия, да вземем за пример. Да печеля Купата, да чествам на Жамор и да се изкача на трибуната за трофея. Искам да ме запомнят като добър експерт. Ако печеля и няколко трофея ще бъде добре”, пожелава си бранителят на Левски.
“Нещата в България вървят добре. Играя постоянно, което е значимо за всеки футболист. Трябваше обаче да изчакам, с цел да стана титуляр. През първата година ми лиши известно време, тъй като заварих други качествени бранители. Трябваше да бъда толерантен, да си правя работата. Грабнах своя късмет, когато ми пристигна времето. Оттам нататък всичко мина добре.
Пристигнах със фамилията си и това ми оказа помощ да привикна в тази страна с толкоз друга просвета. Тук хората имат различен нрав. Ние, португалците, сме отворен народ, който приема чужденците, до момента в който тук е противоположното. Хората са затворени и не гледат към чужденците с положително око.
Често даже са и едва образовани. Първите дни бяха сложни, само че бях много толерантен. Има едно нещо, което не ми харесва и то е неуважението, само че с времето привикнах и към този момент не ми пука. Адаптирах се, фамилията ми също. Дъщерите ми даже потеглиха на учебно заведение в София.
Хората, които срещам всеки ден, обичат да оказват помощ. Освен това тук е и Филипе Нашименто, както и още един състезател, който приказва португалски. По една или друга причина - постоянно има някой, който ни оказва помощ. Градът не е огромен като Лисабон и е по-слабо развъртян като инфраструктура. Няма доста неща за правене, вървим на обеди и вечери, от време на време и на кино. Водя спокоен живот - упражнявам и се прибирам”, споделя Рейш.
“Ходим и на уроци по български, само че е комплицирано, тъй като преподавателят не знае британски. Става доста мъчно, когато питаме какъв смисъл има това, което учим. Между нас приказваме на британски, френски и испански. И тук изниква един проблем. Младите играчи не желаят да учат британски и връзката с тях става много сложна”, добавя бранителят, който се надява да завоюва купа или купа с Левски още през този сезон.
“Надявам се да печеля нещо в България. Първенството е мъчно, тъй като Лудогорец има и други оръжия, само че ще опитаме. Най-реално е да вземем Купата. Трябва да опитаме да спечелим нещо, тъй като това е най-големият клуб в България и има фанатични последователи. Те живеят с клуба и е значимо да им предоставим купата.
Феновете тук са още в късните 90 години или 80-те. Когато печелим сме най-хубавите, само че когато загубим сме най-слабите футболисти, които са виждали в живота си. В общи линии е това. Бил съм и в други действителности. В Гърция също е грандиозно, само че има дребна разлика с България. Когато те (б.а. почитателите на Панатинайкос) осъзнаят, че си дал всичко, само че си изгубил, гледат да развеселят тима и да го насърчат за идната среща. Тук не е по този начин. Може да си тичал, да си водил борба, само че няма ли победа след последната съдийска свирка - стартират обидите.
Това, което мога да обещая на почитателите на Левски, е същото, което споделих при идването си. Никога не давам обещание трофеи в никакъв случай не споделям, че ще вкарам 50 гола. Просто настоявам, че ще направя всичко допустимо, с цел да се реализиран задачите на клуба. Разбира се, в случай че оказа помощ за купа ще е още по-добре”, споделя Нуно Рейш, след което споделя за своята огромна футболна цел.
“Да бъда първенец на Португалия, да вземем за пример. Да печеля Купата, да чествам на Жамор и да се изкача на трибуната за трофея. Искам да ме запомнят като добър експерт. Ако печеля и няколко трофея ще бъде добре”, пожелава си бранителят на Левски.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ