Ейолфсон: В Ливърпул отивам дори за 1 лев заплата, мечтая да се докажа в Англия
Защитникът на Левски Холмар Ейолфсон даде изявление за " Блиц ". Ето какво сподели футболистът на " сините ":
Чувстваш ли се изцяло подготвен и възобновен?
- Да, усещам се подготвен. Усещам, че всичко в крайници ми е крепко и устойчиво. Не не помня за травмата, само че чувствам, че мога да съм на същото равнище, на което бях преди контузията.
Има ли боязън в теб, когато стъпиш на терена, че това може още веднъж да се случи?
Не. В началото усещах боязън, най-много при първите тренировки и мачове. Малко се притесняваш да скочиш на 100%, само че последователно с тренировки и мачове това отмина. Мога да кажа, че в този момент към този момент няма никакъв боязън, влизам в единоборства. Нямам това чувство, че това може да се случи още веднъж.
Колко тежък беше интервалът на травмата за теб?
- Беше на стадии. Първият е когато беше интервенцията. Бях самичък в Барселона - без фамилията ми, не можех да вървя. Бях в непозната страна и без никой непосредствен с мен. Това беше най-трудният интервал. След това се прибрах в Исландия, където нещата към този момент станаха рутинни - всяка заран вървях на рехабилитации и леки извършения. Бях фокусиран единствено върху това да се възстановя. Тези 5-6 месеца се " изгубих " в рутината на възобновяване. След това започнах да усещам, че съм подготвен за игра, само че беше още рано и не трябваше да се рискува. Можеше още веднъж да се възвърне травмата. В този интервал усещах, че мога да упражнявам и играя, само че в това време имаше боязън от повторение на контузията.
Вече си в България над 2 години. Какъв е животът тук за един чужденец?
- Всичко е отлично. Тук сме към този момент над две години и се любуваме. Времето е доста хубаво през лятото. Жена ми харесва доста града, върви на разходки и има доста неща, които да прави през свободното време. Дъщеря ми върви на градина към този момент. Всичко е доста хубаво.
Когато се разбра, че има възможност България и Исландия да спорят за място на Евро 2020, в твоята страна помощник-треньорът на националния тим сподели, че ще дойдете в София да се забавлявате. Думите бяха, че ти си им споделил, че тук има доста способи за развлечение...
- Да. Когато бях на лагера на националния тим, треньорът ме попита по какъв начин е в България. Но в действителност ме е питал и преди този момент, а и сме си говорили със съотборниците. Казах им това, което споделям и на вас - има какво да се прави. Говоря отвън футбола и тренировките. Относно футбола - ще бъде тежък мач и за двата тима. Разбира се, първо ние би трябвало да победим Румъния, а вие Унгария. Ако това се случи, ще бъде тежък мач посред ни.
Ще бъде ли този възможен мач специфичен за теб?
- Разбира се. Имам съотборници в българския народен тим, ще бъде забавно. Европейското състезание е задоволителна мотивация, само че този мач ще бъде друг за мен.
Да поговорим малко за Левски. Седем точки задатък за Лудогорец доста или малко са?
- Разликата не е добра за нас. Но хубавото е, че има още доста мачове и Лудогорец може да загуби точки. Сравнявам шампионата с това, което беше преди две години и давам образец с Царско село. Въпреки, че са обратно в класирането, отборът играе добър футбол. Генерално шампионата е станало по-силно и това отваря благоприятни условия Лудогорец да загуби точки в мачовете против другите тимове. Разбира се, ние в това време би трябвало да сме фокусирани и да не губим точки. Всичко ще се реши в плейофите, тогава разликата може да бъде скъсена доста бързо в мачовете посред ни.
Смени много треньори откогато си в Левски. Тази непрестанна промяна не е ли малко стресираща и странна за вас футболистите?
- Не. Аз съм доста адаптивен. А и в моята кариера съм имал към 20 треньори. Когато нещата в един тим не вървят, първо се сменят треньорите. Играчите би трябвало да можем да се приспособяваме към условията и методите на новия треньор, тъй като всеки си има свои способи и условия. В Левски не съм имал никакви проблеми при промяната на треньорите.
Как усетихте вие футболистите смяната в управлението на клуба при започване на годината?
- Усещаме и виждаме, че новото управление прави доста за инфраструктурата на клуба - нови съблекални, само че подготвителни терени. Модернизира се клубът и изискванията, имаме нов фитнес. Всичко е много по-организирано и се усеща, че Левски се движи в вярна посока. Разбира се, има още неща, които да се усъвършенстват, само че обстановката несъмнено се трансформира към положително откогато съм тук.
Ти беше основал съвършена връзка с Давид Яблонски в центъра на отбраната. Сега играеш с Нуно Рейш и Янис Каргас. Колко време лишава една централна двойка бранители да се сработи напълно?
- Сработването сред двама централни бранители е доста значимо. Но също по този начин би трябвало да обърнем внимание, че с Яблонски бяхме под управлението на Делио Роси. Неговата тактичност беше фокусирана върху отбраната и върху това, че целият тим би трябвало да оказва помощ в защита. Това оказва помощ доста на централните бранители - имаме повече пространство, повече поддръжка. Отборът беше по-компактен. Сега играем по-офанзивен футбол с повече преса. Това значи, че може да се движим повече по терена и да означаваме даже голове, само че в случай че пресата не работи добре, тогава противниковите нападатели имат повече пространства. По-трудно е за бранителите, само че мисля, че имам положително съгласие с Нуно и с Янис. Който и от нас да играе, мисля, че се оправяме добре.
Кои са ти най-близките хора в Левски?
- Много се развличам с Хали Таим, той непрекъснато се майтапи. Близък съм с Дени Алар, тъй като и двамата приказваме немски. Като цяло, откогато съм в Левски, тимът в никакъв случай не е бил толкоз обединен и обединен, колкото е в този момент. Разбира се, постоянно има групички, това е във всеки клуб и не може да се избегне. Но сега тези групи са доста по-комуникативни и близки между тях, в сравнение с по всяко време било.
Нека поговорим за Исландия и какво беше детството ти там...
- Живях с татко ми в Германия първите 5 години. След това се преместихме в Турция, а на 6-7 години се реалокирах в Исландия. Живяхме в доста дребен град - към 2000 души население. Живяхме там една година и се преместихме в по-голям град. Ходих на учебно заведение и играех футбол. Разбира се, беше доста студено. Когато бях на 9 или 10, направиха първата закрита зала за футбол. С трева и всичко, което би трябвало да има. Преди това тренирахме на настилка, която беше съвсем като пясък - с дребни камъчета и не беше закрито игрище... Беше злополука, само че трябваше да играем някъде. На 17 години години отидох в Уест Хем...
Защо съгласно теб не съумя да се наложиш в Лондон?
- Бях доста млад. Играл съм в първия тим на клуба ми в Исландия, само че това беше доста друго. В родината ми сме като семейство. Дори когато се конкурираш с някого за място измежду титулярите и той знае, че може да му го отнемеш, отново ти оказва помощ. Всички дават препоръки, направляват те... Старите играчи постоянно оказват помощ на младите. В Англия е друго. От една страна отидох при звезди, които съм гледал единствено по малкия екран. И внезапно ги виждаш до теб на подготовка. После започваш да тренираш с тях и никой не ти оказва помощ за нищо. Това беше потрес за мен. Отделно, в случай че централният защитник се контузи, те не поглеждат младите играчи, които могат да употребяват на негово място. Вместо това незабавно се оглеждат: " Хей, в този момент кой централен бранител можем да купим ". Но беше чудесно преживяване за мен.
Кое е по-важно за теб - парите или клуба, който ти ги предлага?
- Зависи. Ако Ливърпул пристигна и ми предложи месечна заплата от 1 лев, отивам незабавно.
Мечтаеш ли да се върнеш в Англия и да се докажеш?
- Да, несъмнено. Но аз съм реалист - на 29 години съм, мога да играя още 6-7 години. Не е добра вероятност за трансфер в Англия. Разбира се, в никакъв случай не би трябвало да се отхвърляме. Между другото в един мач от Висшата лига бях на аварийна пейка - допрях се до този футбол.
Помниш ли какво направи с първите си пари, които завоюва от футбола?
- Може би си купих облекла. Не бяха доста, само че стигнаха да си купя някои неща. /topsport.bg
Чувстваш ли се изцяло подготвен и възобновен?
- Да, усещам се подготвен. Усещам, че всичко в крайници ми е крепко и устойчиво. Не не помня за травмата, само че чувствам, че мога да съм на същото равнище, на което бях преди контузията.
Има ли боязън в теб, когато стъпиш на терена, че това може още веднъж да се случи?
Не. В началото усещах боязън, най-много при първите тренировки и мачове. Малко се притесняваш да скочиш на 100%, само че последователно с тренировки и мачове това отмина. Мога да кажа, че в този момент към този момент няма никакъв боязън, влизам в единоборства. Нямам това чувство, че това може да се случи още веднъж.
Колко тежък беше интервалът на травмата за теб?
- Беше на стадии. Първият е когато беше интервенцията. Бях самичък в Барселона - без фамилията ми, не можех да вървя. Бях в непозната страна и без никой непосредствен с мен. Това беше най-трудният интервал. След това се прибрах в Исландия, където нещата към този момент станаха рутинни - всяка заран вървях на рехабилитации и леки извършения. Бях фокусиран единствено върху това да се възстановя. Тези 5-6 месеца се " изгубих " в рутината на възобновяване. След това започнах да усещам, че съм подготвен за игра, само че беше още рано и не трябваше да се рискува. Можеше още веднъж да се възвърне травмата. В този интервал усещах, че мога да упражнявам и играя, само че в това време имаше боязън от повторение на контузията.
Вече си в България над 2 години. Какъв е животът тук за един чужденец?
- Всичко е отлично. Тук сме към този момент над две години и се любуваме. Времето е доста хубаво през лятото. Жена ми харесва доста града, върви на разходки и има доста неща, които да прави през свободното време. Дъщеря ми върви на градина към този момент. Всичко е доста хубаво.
Когато се разбра, че има възможност България и Исландия да спорят за място на Евро 2020, в твоята страна помощник-треньорът на националния тим сподели, че ще дойдете в София да се забавлявате. Думите бяха, че ти си им споделил, че тук има доста способи за развлечение...
- Да. Когато бях на лагера на националния тим, треньорът ме попита по какъв начин е в България. Но в действителност ме е питал и преди този момент, а и сме си говорили със съотборниците. Казах им това, което споделям и на вас - има какво да се прави. Говоря отвън футбола и тренировките. Относно футбола - ще бъде тежък мач и за двата тима. Разбира се, първо ние би трябвало да победим Румъния, а вие Унгария. Ако това се случи, ще бъде тежък мач посред ни.
Ще бъде ли този възможен мач специфичен за теб?
- Разбира се. Имам съотборници в българския народен тим, ще бъде забавно. Европейското състезание е задоволителна мотивация, само че този мач ще бъде друг за мен.
Да поговорим малко за Левски. Седем точки задатък за Лудогорец доста или малко са?
- Разликата не е добра за нас. Но хубавото е, че има още доста мачове и Лудогорец може да загуби точки. Сравнявам шампионата с това, което беше преди две години и давам образец с Царско село. Въпреки, че са обратно в класирането, отборът играе добър футбол. Генерално шампионата е станало по-силно и това отваря благоприятни условия Лудогорец да загуби точки в мачовете против другите тимове. Разбира се, ние в това време би трябвало да сме фокусирани и да не губим точки. Всичко ще се реши в плейофите, тогава разликата може да бъде скъсена доста бързо в мачовете посред ни.
Смени много треньори откогато си в Левски. Тази непрестанна промяна не е ли малко стресираща и странна за вас футболистите?
- Не. Аз съм доста адаптивен. А и в моята кариера съм имал към 20 треньори. Когато нещата в един тим не вървят, първо се сменят треньорите. Играчите би трябвало да можем да се приспособяваме към условията и методите на новия треньор, тъй като всеки си има свои способи и условия. В Левски не съм имал никакви проблеми при промяната на треньорите.
Как усетихте вие футболистите смяната в управлението на клуба при започване на годината?
- Усещаме и виждаме, че новото управление прави доста за инфраструктурата на клуба - нови съблекални, само че подготвителни терени. Модернизира се клубът и изискванията, имаме нов фитнес. Всичко е много по-организирано и се усеща, че Левски се движи в вярна посока. Разбира се, има още неща, които да се усъвършенстват, само че обстановката несъмнено се трансформира към положително откогато съм тук.
Ти беше основал съвършена връзка с Давид Яблонски в центъра на отбраната. Сега играеш с Нуно Рейш и Янис Каргас. Колко време лишава една централна двойка бранители да се сработи напълно?
- Сработването сред двама централни бранители е доста значимо. Но също по този начин би трябвало да обърнем внимание, че с Яблонски бяхме под управлението на Делио Роси. Неговата тактичност беше фокусирана върху отбраната и върху това, че целият тим би трябвало да оказва помощ в защита. Това оказва помощ доста на централните бранители - имаме повече пространство, повече поддръжка. Отборът беше по-компактен. Сега играем по-офанзивен футбол с повече преса. Това значи, че може да се движим повече по терена и да означаваме даже голове, само че в случай че пресата не работи добре, тогава противниковите нападатели имат повече пространства. По-трудно е за бранителите, само че мисля, че имам положително съгласие с Нуно и с Янис. Който и от нас да играе, мисля, че се оправяме добре.
Кои са ти най-близките хора в Левски?
- Много се развличам с Хали Таим, той непрекъснато се майтапи. Близък съм с Дени Алар, тъй като и двамата приказваме немски. Като цяло, откогато съм в Левски, тимът в никакъв случай не е бил толкоз обединен и обединен, колкото е в този момент. Разбира се, постоянно има групички, това е във всеки клуб и не може да се избегне. Но сега тези групи са доста по-комуникативни и близки между тях, в сравнение с по всяко време било.
Нека поговорим за Исландия и какво беше детството ти там...
- Живях с татко ми в Германия първите 5 години. След това се преместихме в Турция, а на 6-7 години се реалокирах в Исландия. Живяхме в доста дребен град - към 2000 души население. Живяхме там една година и се преместихме в по-голям град. Ходих на учебно заведение и играех футбол. Разбира се, беше доста студено. Когато бях на 9 или 10, направиха първата закрита зала за футбол. С трева и всичко, което би трябвало да има. Преди това тренирахме на настилка, която беше съвсем като пясък - с дребни камъчета и не беше закрито игрище... Беше злополука, само че трябваше да играем някъде. На 17 години години отидох в Уест Хем...
Защо съгласно теб не съумя да се наложиш в Лондон?
- Бях доста млад. Играл съм в първия тим на клуба ми в Исландия, само че това беше доста друго. В родината ми сме като семейство. Дори когато се конкурираш с някого за място измежду титулярите и той знае, че може да му го отнемеш, отново ти оказва помощ. Всички дават препоръки, направляват те... Старите играчи постоянно оказват помощ на младите. В Англия е друго. От една страна отидох при звезди, които съм гледал единствено по малкия екран. И внезапно ги виждаш до теб на подготовка. После започваш да тренираш с тях и никой не ти оказва помощ за нищо. Това беше потрес за мен. Отделно, в случай че централният защитник се контузи, те не поглеждат младите играчи, които могат да употребяват на негово място. Вместо това незабавно се оглеждат: " Хей, в този момент кой централен бранител можем да купим ". Но беше чудесно преживяване за мен.
Кое е по-важно за теб - парите или клуба, който ти ги предлага?
- Зависи. Ако Ливърпул пристигна и ми предложи месечна заплата от 1 лев, отивам незабавно.
Мечтаеш ли да се върнеш в Англия и да се докажеш?
- Да, несъмнено. Но аз съм реалист - на 29 години съм, мога да играя още 6-7 години. Не е добра вероятност за трансфер в Англия. Разбира се, в никакъв случай не би трябвало да се отхвърляме. Между другото в един мач от Висшата лига бях на аварийна пейка - допрях се до този футбол.
Помниш ли какво направи с първите си пари, които завоюва от футбола?
- Може би си купих облекла. Не бяха доста, само че стигнаха да си купя някои неща. /topsport.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ