Георги Александров: Дали Левски щеше да спечели Купата, ако не бяхме останали аз и още седем човека в отбора?
Защитникът на Етър Георги Александров приказва в предаването " Домът на футбола " по DIEMA SPORT преди семейството на Левски. Двубоят е по-емоционален за него, защото е младеж на " сините " и усеща " Герена " като собствен дом.
" Настроението не е доста положително. То няма и по какъв начин да бъде положително. В неприятна серия сме, нямаме победи. Треньорът прави всичко допустимо, с цел да не ни обременява с това, че нещата не са добре. Работим всеки ден, опитвмае се да вкараме въодушевление. Мисля, че нещата ще се подобрят. Дано да успеем да се спасим, въпреки че тази цел към този момент наподобява надалеч ", стартира Александров.
" Играем добре досега, в който или не изпуснем състояние или не ни вкарат гол. Тогава цялата логика на психиката на тима пада ", призна бранителят.
Той приказва и за работата със Светослав Петров: " Работата с него е извънредно професионална. Той ни приготвя за всеки един противник. Досега не е имало мач, в който да сме излезли и да не знаем какво ще направи съперникът. Всичко се извършва, до момента в който не допуснем гол. Тренировъчният развой и работата е супер. Всичко върви по естествен метод. Обществеността в града не го долюбва поради слабите резултати, само че виновността не е единствено в него. Ние сме едно цяло - колкото е отговорен той, толкоз и ние футболистите ".
Александров показа и упованията си за мача с някогашния си тим Левски. " Очакваме да стане един празник. Този град живее за мача с Левски и ЦСКА. Тогава стадионът се цялостни, хората се приготвят от две-три седмици. Очакваме от нас да играем футбол. За мен Левски е най-големият тим в България. Това е сцена за показ. Опитвам се да деля връзките ми по отношение на Левски и по отношение на Етър, тъй като в живота има две фамилии. Това, което ти си се родил и това, което ще изградиш. За мен това са двете фамилии в моя живот. Чувствам Велико Търново като мой дом. Първият ми е " Герена ". Там съм прекарал 15 години. Няма по какъв начин да не помни от кое място съм тръгнал и какъв брой ми е дал Левски. Ще дам 120% от себе си за Етър. Самата настройка за мача е една и съща. Няма значение дали ще играем против Ботев или Левски ".
Защитникът показа и най-трудните си моменти със " сините ": " Беше извънредно мъчно да се съберем на първа подготовка осем индивида и да не знаем дали ще продължим. Със сигурност беше доста тежко. Всички останахме поради любовта към Левски. В този сезон Левски завоюва Купата. Ако не бяхме останали аз и тези седем индивида, дали щеше да се завоюва Купата тогава? На Левски не мога да бъда афектиран. Говорихме с господин Станимир Стоилов и господин Цанко Цветанов и преценихме, че за мен на тези години е най-важно да играя. Те ми споделиха, че няма да могат да ми дадат игрово време. Казаха, че ще ми помогат с каквото могат, с цел да отида на място, където да играя и да се усещам добре. Озовах се тук. Цанко Цветанов направи връзката с управлението. Единствено мога да съм им признателен, че ме пратиха тук, тъй като открих своя втори дом ".
" Самият факт, че излизам да играя за Левски, всеки мач ме прави благополучен. Може би, в случай че бях останал още шест месеца, с цел да подвигна Купата, щях да кажа, че нямам незавършена работа. Мечтата ми постоянно е била да подвигна трофей с Левски. Може би това е моята незавършена работа. Дали бих се завърнал? Естествено! Кой не би желал да се завърне у дома ", приключи бранителят на Етър.
" Настроението не е доста положително. То няма и по какъв начин да бъде положително. В неприятна серия сме, нямаме победи. Треньорът прави всичко допустимо, с цел да не ни обременява с това, че нещата не са добре. Работим всеки ден, опитвмае се да вкараме въодушевление. Мисля, че нещата ще се подобрят. Дано да успеем да се спасим, въпреки че тази цел към този момент наподобява надалеч ", стартира Александров.
" Играем добре досега, в който или не изпуснем състояние или не ни вкарат гол. Тогава цялата логика на психиката на тима пада ", призна бранителят.
Той приказва и за работата със Светослав Петров: " Работата с него е извънредно професионална. Той ни приготвя за всеки един противник. Досега не е имало мач, в който да сме излезли и да не знаем какво ще направи съперникът. Всичко се извършва, до момента в който не допуснем гол. Тренировъчният развой и работата е супер. Всичко върви по естествен метод. Обществеността в града не го долюбва поради слабите резултати, само че виновността не е единствено в него. Ние сме едно цяло - колкото е отговорен той, толкоз и ние футболистите ".
Александров показа и упованията си за мача с някогашния си тим Левски. " Очакваме да стане един празник. Този град живее за мача с Левски и ЦСКА. Тогава стадионът се цялостни, хората се приготвят от две-три седмици. Очакваме от нас да играем футбол. За мен Левски е най-големият тим в България. Това е сцена за показ. Опитвам се да деля връзките ми по отношение на Левски и по отношение на Етър, тъй като в живота има две фамилии. Това, което ти си се родил и това, което ще изградиш. За мен това са двете фамилии в моя живот. Чувствам Велико Търново като мой дом. Първият ми е " Герена ". Там съм прекарал 15 години. Няма по какъв начин да не помни от кое място съм тръгнал и какъв брой ми е дал Левски. Ще дам 120% от себе си за Етър. Самата настройка за мача е една и съща. Няма значение дали ще играем против Ботев или Левски ".
Защитникът показа и най-трудните си моменти със " сините ": " Беше извънредно мъчно да се съберем на първа подготовка осем индивида и да не знаем дали ще продължим. Със сигурност беше доста тежко. Всички останахме поради любовта към Левски. В този сезон Левски завоюва Купата. Ако не бяхме останали аз и тези седем индивида, дали щеше да се завоюва Купата тогава? На Левски не мога да бъда афектиран. Говорихме с господин Станимир Стоилов и господин Цанко Цветанов и преценихме, че за мен на тези години е най-важно да играя. Те ми споделиха, че няма да могат да ми дадат игрово време. Казаха, че ще ми помогат с каквото могат, с цел да отида на място, където да играя и да се усещам добре. Озовах се тук. Цанко Цветанов направи връзката с управлението. Единствено мога да съм им признателен, че ме пратиха тук, тъй като открих своя втори дом ".
" Самият факт, че излизам да играя за Левски, всеки мач ме прави благополучен. Може би, в случай че бях останал още шест месеца, с цел да подвигна Купата, щях да кажа, че нямам незавършена работа. Мечтата ми постоянно е била да подвигна трофей с Левски. Може би това е моята незавършена работа. Дали бих се завърнал? Естествено! Кой не би желал да се завърне у дома ", приключи бранителят на Етър.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ