Защо се стига до бягства от кризисните центрове у нас и доколко защитени са децата там?
Защитени ли са децата, настанени в спешни центрове у нас и за какво се стига до бягства като това, което започнаха три девойки от Варна? Това разясниха в " Денят стартира " Диана Великова от отдел " Закрила на детето " във Варна и Анна Николова от Фондация " SOS фамилии в риск ".
През предходната година отделът за протекция на детето във Варна е работил с 35 деца в риск.
" В тези центрове се настаняват деца - жертви на принуждение, трафик, употреба и сложени под риск. Често тези деца имат и противообществени прояви, демонстрират опозиционно държание - не вървят на учебно заведение, бягат от вкъщи си. В рамките на обществената услуга работят необятен кръг експерти по график. Социалната услуга работи по избрана методика като доста огромно внимание се отделя на обществената работа с децата ", показва Диана Великова, Отдел " Закрила на детето " - Варна.
Бягствата от сходни спешни центрове не са рядко събитие и за показателни за това, че системата за протекция не работи добре, счита Анна Николова от Фондация " SOS фамилии в риск ".
" Престоят в тези спешни центрове е прекомерно дълъг и се съвместяват деца с разнообразни, от време на време противоположни профили. Не се подхващат ограничения и дейности по отношение на тези, които са причина за настаняването на децата - да вземем за пример - причинителите на принуждение, тези които протягат ръка полово на децата или им обезпечават опиати. Това възприятие на безотговорност се завишава и по отношение на институциите и доставчиците на обществено услуги има все по-малко доверие. Кризисният център не е затвор. То е място, което обезпечава сигурност, само че децата вървят на разходки, на учебно заведение и постоянно има благоприятни условия децата да избягат ", счита Николова.
Според нея спешните центрове би трябвало да работят с по-малък потенциал и повече капацитет.
Подробности вижте във включването на Деян Михайлов.
През предходната година отделът за протекция на детето във Варна е работил с 35 деца в риск.
" В тези центрове се настаняват деца - жертви на принуждение, трафик, употреба и сложени под риск. Често тези деца имат и противообществени прояви, демонстрират опозиционно държание - не вървят на учебно заведение, бягат от вкъщи си. В рамките на обществената услуга работят необятен кръг експерти по график. Социалната услуга работи по избрана методика като доста огромно внимание се отделя на обществената работа с децата ", показва Диана Великова, Отдел " Закрила на детето " - Варна.
Бягствата от сходни спешни центрове не са рядко събитие и за показателни за това, че системата за протекция не работи добре, счита Анна Николова от Фондация " SOS фамилии в риск ".
" Престоят в тези спешни центрове е прекомерно дълъг и се съвместяват деца с разнообразни, от време на време противоположни профили. Не се подхващат ограничения и дейности по отношение на тези, които са причина за настаняването на децата - да вземем за пример - причинителите на принуждение, тези които протягат ръка полово на децата или им обезпечават опиати. Това възприятие на безотговорност се завишава и по отношение на институциите и доставчиците на обществено услуги има все по-малко доверие. Кризисният център не е затвор. То е място, което обезпечава сигурност, само че децата вървят на разходки, на учебно заведение и постоянно има благоприятни условия децата да избягат ", счита Николова.
Според нея спешните центрове би трябвало да работят с по-малък потенциал и повече капацитет.
Подробности вижте във включването на Деян Михайлов.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ




