Основни промени в кохезионната политика на ЕС за периода 2021-2027 г.
Засега за България е планувано нарастване с 8%, което значи към 8.9 милиарда евро за финансиране на планове по линия на европейските фондове
Д-р Васил Зарков е управител планове за развиване в " Българо-австрийска консултантска компания ", член на БАКЕПС бюджет от 373 милиарда евро за седем години, кохезионната политиката (или политиката за сближаване) на Европейски Съюз остава най-значимата капиталова политика на Съюза - макар бюджетния недостиг, породен от Brexit, и потребността от финансиране на нови политики, свързани с миграционния напън, тероризма, глобализацията, икономическата промяна и други
Съгласно препоръчаната от Европейската комисия " Многогодишна финансова рамка за интервала 2021-2027 година " средствата на европейско ниво за финансиране на политиката са с към 6% по-малко, спрямо настоящата рамка до 2020 година Засега за България е планувано нарастване с 8%, което значи към 8.9 милиарда евро за финансиране на планове по линия на европейските фондове.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики И през идващия програмен интервал кохезионната политика ще продължи да влага във всички райони на Европейски Съюз от равнище NUTS 2, като се резервират трите категории: по-слабо развити - с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията под 75% от междинната стойност за Европейски Съюз, райони в преход - с Брутният вътрешен продукт сред 75% и 100%, и по-развити райони - с Брутният вътрешен продукт над 100%. По отношение на метода на разпределение на средствата от фондовете, предлагането на Европейски Съюз към момента е необятно основано на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията - 81% от тежестта. Добавят се и нови критерии: младежка безработица, ниски нива на обучение, изменение на климата и приемане и консолидиране на мигранти, с цел да се отрази по-добре действителното състояние по места. Максималният принос на Европейски Съюз ще бъде до 70% за по-слабо развитите райони.
Предвижда се степента на национално/регионално съфинансиране да се усили, като ще се върне на нивата отпреди рецесията. Максималният принос на Европейски Съюз ще бъде до 70% за по-слабо развитите райони. По данни на Евростат 5 от 6-те района на България попадат в категорията " по-слабо развити ". Изключение прави Югозападният, в който е столицата София. Той е отвеян към районите в преход.
Извършените оценки на политиката демонстрират, че с течение на годините броят и сложността на разпоредбите на европейско и национално ниво нарастват. Действащите системите за ръководство, надзор и одит са прекомерно комплицирани. Това, от една страна, води до административна тежест и закъснения в осъществяването, а от друга, постоянно попречва евентуалните бенефициенти да търсят поддръжка от Европейски Съюз. В тази връзка, законодателният пакет от европейски регламенти за идващия програмен интервал планува серия от ограничения за модернизиране на политиката на доближаване. Предложенията имат за цел постигането на " внимателен " баланс сред приемствеността, т.е. опазване на това, което се е потвърдило като дейно, и потребността от промени.
Предвижданите промени могат да бъдат обособени в няколко съществени посоки:
Фокусиране на политиката
От 11 тематични цели за интервала 2014-2020 година, новата политика би трябвало да концентрира ресурсите си върху 5 по-гъвкави предпочитани цели:По-интелигентна Европа посредством вложения в нововъведения, научни проучвания, цифровизация, икономическа промяна и поддръжка за дребни и междинни предприятия (МСП).По-екологосъобразна Европа инвестираща в енергиен преход, възобновими източници и битката с изменението на климата.По-свързана Европа със стратегически транспортни и цифрови мрежи.По-социална Европа, подкрепяща качествените работни места, образованието, уменията и общественото приобщаване.Европа по-близо до жителите посредством поддръжка за локално инициирани тактики за развиване и стабилно градско развиване в целия Европейски Съюз.Очакванията са " по-широките " цели на политиката да опростят докладването и да основат опция за потребни взаимоотношения и еластичност сред другите посоки в границите на дадена цел и да отстранен изкуствените разграничения сред другите политики, които способстват за постигането ѝ. По този метод се поставя и основа за така наречен " тематична централизация ".
По-голямата част от вложенията по линия на Европейски фонд за районно развиване (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) ще бъдат ориентирани към първите две цели. В взаимозависимост от индикатора " брутен народен приход на човек от популацията ", страните би трябвало да влагат сред 65% (в най-слабо развитите региони) и 85% от разпределените средства по двата фонда в тези предпочитани посоки. За България процентът е 65 – най-малко 35% по цел 1 и най-малко 30% по цел 2.
По-малко и по-ясни правила
Целта е да се сътвори нормативна уредба включваща общ набор от опростени и консолидирани правила, с което да се понижи административната тежест за програмните органи и за бенефициентите, като в това време се поддържа високо ниво на убеденост в законосъобразността и редовността. Новият законодателен пакет е съвсем на половина понижен спрямо сегашния програмен интервал, като припокриванията и повторенията са рационализирани.
Основните промени включват: Единна нормативна уредба посредством Регламент за общоприложимите разпореждания (РОР), сплотяващ седем европейски фонда – ЕФРР, Кохезионен фонд, Европейски обществен фонд (ЕСФ), Европейски фонд за морско дело и риболовство (ЕФМДР), Фонд " Убежище, миграция и интеграция ", Фонд " Вътрешна сигурност " и Инструмент за ръководство на граници и визи. Това би трябвало да улесни активността на органите, които работят с няколко фонда, а също по този начин ще сътвори опция за ефикасни взаимоотношения.По-опростен, по-кратък и единствено един правилник вместо два за ЕФРР и Кохезионен фонд. Промяната ще докара до понижаване на административната тежест за бенефициентите, респективно до понижаване на административни разноски, свързани с ръководството на двата фонда.Сливане на 3 фонда в един, с цел да се сътвори ЕСФ+ - Фондът за европейско подкрепяне на най-нуждаещите се лица, Инициатива за младежка претовареност и настоящият все още Европейски структурни фондове. Основната цел е съчетаването и по-доброто съгласуване на ограничения в региона на трудовата претовареност и общественото подкрепяне.По-ефикасно и по-ефективно комбинирано потребление на ЕФРР и ЕСФ+ в еднакъв план. Това е от изключително значение за тактиките ориентирани към възобновяване на градски региони в неподходящо състояние, основаващи се на интегрирани планове, изискващи финансиране от двата фонда.Предложените промени са стъпка в вярната посока, макар че не дават действителен интегриран метод за всички фондове. За разлика от сегашния програмен интервал, Европейският аграрни фонд за развиване на селските региони към този момент не е част от Регламента за общоприложимите разпореждания. Това от своя страна задава редица въпроси, най-много свързани с правната рамка и правила за използване на метода " Водено от общностите локално развиване " (ВОМР), предусещащ опцията за многофондово финансиране и в интервала 2021-2027 година
Обвързване на вложенията с предстоящите резултати
Предвижда се всички оперативни стратегии на национално ниво да имат рамка за осъществяване с количествено измерими цели - брой на разкритите работни места, новопостроени автомагистрали и пътища на TEN-T, новоизградена ВиК мрежа и други С новата рамка се вкарва и годишен обзор на осъществяването под формата на политически разговор сред органите, отговарящи за съответната стратегия, и Европейската комисия.
Ефективността на стратегиите ще се прави оценка и по време на така наречен средносрочен обзор. Първоначално ще бъдат програмирани единствено първите 5 години. Средствата за оставащите две години - 2026 г и 2027 година, ще се разпределят на основата на значителен и изчерпателен промеждутъчен обзор и оценка на всяка една от стратегиите, водещи до съответното препрограмиране през 2025 година Междинният обзор ще дефинира дали са нужни промени в стратегиите въз основа на нововъзникващите цели, степента на осъществяването им и на най-актуалните характерни рекомендации за всяка страна.
Намаляване на административната тежест
Новата нормативна уредба систематизира и ускорява потреблението на опростени разновидности за разноските, т.е. възобновяване на средства на база закрепена сума, общоприети таблици за единични разноски или еднократни суми. Това ще сътвори опция заплащанията по плановете към крайните бенефициенти да бъдат осъществявани без нуждата от представянето на всяка една фактура или фиш за заплата на контролиращите органи. Средства ще могат да бъдат възстановявани и въз основа на постигнатите планови резултати. Този вид ще способства за насочено към качеството осъществяване на плановете и ще разреши заплащания въз основа на постигнатото и доказаното качество.
Предвидени са и промени, ориентирани към по-опростен и по-пропорционален надзор и одит на изпълняваните планове, в това число по-малко инспекции. По-конкретно, с цел да се обезпечи подобаващ баланс сред ефикасното и ефикасното осъществяване на плановете и обвързваните с него административни разноски и тежести, честотата, обсегът и приложното поле на инспекциите ще се основават на оценка на риска, която взема поради фактори като вида на осъществяваните вложения, бенефициентите, както и на нивото на риска, открито при предходни инспекции на ръководството и одити. Всичко това значи фрапантно понижаване на административните разноски, и надлежно по-малко документи.
Засилено потребление на финансови принадлежности
Финансовите принадлежности ще бъдат основен механизъм за осъществяване за вложенията в интервала 2021-2027 година, които пораждат доходи или икономии на разноски. Разпоредбите за потреблението им са опростени и обновени, с цел да се подсигурява по-добро и по-лесно осъществяване и по-бързо пускане спрямо сегашния програмен интервал. На доброволна основа страните членки ще могат да трансферират част от своите средства по линия на политиката на доближаване към новия централно ръководен фонд InvestEU, с цел да употребяват гаранция, предоставена от бюджета на Европейски Съюз. Новият фонд сплотява съществуващите финансови принадлежности в единна конструкция, с цел да се засилят вложенията в стратегически области като научните проучвания и нововъведенията, цифровите мрежи и нисковъглеродната стопанска система. Предложените промени включват и нови, по-ясни разпореждания за съчетание на безплатни средства и финансови принадлежности в еднакъв план, като безвъзмездните средства ще се употребяват за покриване на части от инвестицията, които може да не генерират доходи. Очаква се това да спомогне за привличането на частен капитал и вложението му в планове от публичен интерес.
Идващата 2020 година ще бъде извънредно динамична във връзка с програмирането на средствата от европейските фондове за идващия програмен интервал. На национално ниво напъните следва да бъдат ориентирани в няколко посоки:Разработване и отбрана на " олекотени " оперативни стратегии, които дават отговор на действителните проблеми и капацитети на територията/ целевите групи, които имат за цел да поддържат.Префокусиране на националната нормативна уредба, регламентираща разходването на средства от фондовете, от акцент върху чисто счетоводните данни и административния развой към акцент върху по-бързите и по-устойчивите резултати, в това число основаване на разпореждания, които да подсигуряват дългосрочността, успеваемостта и ефикасността на вложенията в инфраструктура, индустриални действия, образования на възрастни и така нататък, и да предотвратят потреблението на фондовете за непозволени облаги.По-добро структуриране на националните програмни органи и обезпечаване на координация и синергия посред им, за основаване на действителна опция за използване на интегриран метод в провежданата политика и опция за надграждане на постигнатите през сегашния програмен интервал резултати.
* Рубриката се приготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски стратегии (БАКЕП)
Д-р Васил Зарков е управител планове за развиване в " Българо-австрийска консултантска компания ", член на БАКЕПС бюджет от 373 милиарда евро за седем години, кохезионната политиката (или политиката за сближаване) на Европейски Съюз остава най-значимата капиталова политика на Съюза - макар бюджетния недостиг, породен от Brexit, и потребността от финансиране на нови политики, свързани с миграционния напън, тероризма, глобализацията, икономическата промяна и други
Съгласно препоръчаната от Европейската комисия " Многогодишна финансова рамка за интервала 2021-2027 година " средствата на европейско ниво за финансиране на политиката са с към 6% по-малко, спрямо настоящата рамка до 2020 година Засега за България е планувано нарастване с 8%, което значи към 8.9 милиарда евро за финансиране на планове по линия на европейските фондове.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики И през идващия програмен интервал кохезионната политика ще продължи да влага във всички райони на Европейски Съюз от равнище NUTS 2, като се резервират трите категории: по-слабо развити - с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията под 75% от междинната стойност за Европейски Съюз, райони в преход - с Брутният вътрешен продукт сред 75% и 100%, и по-развити райони - с Брутният вътрешен продукт над 100%. По отношение на метода на разпределение на средствата от фондовете, предлагането на Европейски Съюз към момента е необятно основано на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията - 81% от тежестта. Добавят се и нови критерии: младежка безработица, ниски нива на обучение, изменение на климата и приемане и консолидиране на мигранти, с цел да се отрази по-добре действителното състояние по места. Максималният принос на Европейски Съюз ще бъде до 70% за по-слабо развитите райони.
Предвижда се степента на национално/регионално съфинансиране да се усили, като ще се върне на нивата отпреди рецесията. Максималният принос на Европейски Съюз ще бъде до 70% за по-слабо развитите райони. По данни на Евростат 5 от 6-те района на България попадат в категорията " по-слабо развити ". Изключение прави Югозападният, в който е столицата София. Той е отвеян към районите в преход.
Извършените оценки на политиката демонстрират, че с течение на годините броят и сложността на разпоредбите на европейско и национално ниво нарастват. Действащите системите за ръководство, надзор и одит са прекомерно комплицирани. Това, от една страна, води до административна тежест и закъснения в осъществяването, а от друга, постоянно попречва евентуалните бенефициенти да търсят поддръжка от Европейски Съюз. В тази връзка, законодателният пакет от европейски регламенти за идващия програмен интервал планува серия от ограничения за модернизиране на политиката на доближаване. Предложенията имат за цел постигането на " внимателен " баланс сред приемствеността, т.е. опазване на това, което се е потвърдило като дейно, и потребността от промени.
Предвижданите промени могат да бъдат обособени в няколко съществени посоки:
Фокусиране на политиката
От 11 тематични цели за интервала 2014-2020 година, новата политика би трябвало да концентрира ресурсите си върху 5 по-гъвкави предпочитани цели:По-интелигентна Европа посредством вложения в нововъведения, научни проучвания, цифровизация, икономическа промяна и поддръжка за дребни и междинни предприятия (МСП).По-екологосъобразна Европа инвестираща в енергиен преход, възобновими източници и битката с изменението на климата.По-свързана Европа със стратегически транспортни и цифрови мрежи.По-социална Европа, подкрепяща качествените работни места, образованието, уменията и общественото приобщаване.Европа по-близо до жителите посредством поддръжка за локално инициирани тактики за развиване и стабилно градско развиване в целия Европейски Съюз.Очакванията са " по-широките " цели на политиката да опростят докладването и да основат опция за потребни взаимоотношения и еластичност сред другите посоки в границите на дадена цел и да отстранен изкуствените разграничения сред другите политики, които способстват за постигането ѝ. По този метод се поставя и основа за така наречен " тематична централизация ".
По-голямата част от вложенията по линия на Европейски фонд за районно развиване (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) ще бъдат ориентирани към първите две цели. В взаимозависимост от индикатора " брутен народен приход на човек от популацията ", страните би трябвало да влагат сред 65% (в най-слабо развитите региони) и 85% от разпределените средства по двата фонда в тези предпочитани посоки. За България процентът е 65 – най-малко 35% по цел 1 и най-малко 30% по цел 2.
По-малко и по-ясни правила
Целта е да се сътвори нормативна уредба включваща общ набор от опростени и консолидирани правила, с което да се понижи административната тежест за програмните органи и за бенефициентите, като в това време се поддържа високо ниво на убеденост в законосъобразността и редовността. Новият законодателен пакет е съвсем на половина понижен спрямо сегашния програмен интервал, като припокриванията и повторенията са рационализирани.
Основните промени включват: Единна нормативна уредба посредством Регламент за общоприложимите разпореждания (РОР), сплотяващ седем европейски фонда – ЕФРР, Кохезионен фонд, Европейски обществен фонд (ЕСФ), Европейски фонд за морско дело и риболовство (ЕФМДР), Фонд " Убежище, миграция и интеграция ", Фонд " Вътрешна сигурност " и Инструмент за ръководство на граници и визи. Това би трябвало да улесни активността на органите, които работят с няколко фонда, а също по този начин ще сътвори опция за ефикасни взаимоотношения.По-опростен, по-кратък и единствено един правилник вместо два за ЕФРР и Кохезионен фонд. Промяната ще докара до понижаване на административната тежест за бенефициентите, респективно до понижаване на административни разноски, свързани с ръководството на двата фонда.Сливане на 3 фонда в един, с цел да се сътвори ЕСФ+ - Фондът за европейско подкрепяне на най-нуждаещите се лица, Инициатива за младежка претовареност и настоящият все още Европейски структурни фондове. Основната цел е съчетаването и по-доброто съгласуване на ограничения в региона на трудовата претовареност и общественото подкрепяне.По-ефикасно и по-ефективно комбинирано потребление на ЕФРР и ЕСФ+ в еднакъв план. Това е от изключително значение за тактиките ориентирани към възобновяване на градски региони в неподходящо състояние, основаващи се на интегрирани планове, изискващи финансиране от двата фонда.Предложените промени са стъпка в вярната посока, макар че не дават действителен интегриран метод за всички фондове. За разлика от сегашния програмен интервал, Европейският аграрни фонд за развиване на селските региони към този момент не е част от Регламента за общоприложимите разпореждания. Това от своя страна задава редица въпроси, най-много свързани с правната рамка и правила за използване на метода " Водено от общностите локално развиване " (ВОМР), предусещащ опцията за многофондово финансиране и в интервала 2021-2027 година
Обвързване на вложенията с предстоящите резултати
Предвижда се всички оперативни стратегии на национално ниво да имат рамка за осъществяване с количествено измерими цели - брой на разкритите работни места, новопостроени автомагистрали и пътища на TEN-T, новоизградена ВиК мрежа и други С новата рамка се вкарва и годишен обзор на осъществяването под формата на политически разговор сред органите, отговарящи за съответната стратегия, и Европейската комисия.
Ефективността на стратегиите ще се прави оценка и по време на така наречен средносрочен обзор. Първоначално ще бъдат програмирани единствено първите 5 години. Средствата за оставащите две години - 2026 г и 2027 година, ще се разпределят на основата на значителен и изчерпателен промеждутъчен обзор и оценка на всяка една от стратегиите, водещи до съответното препрограмиране през 2025 година Междинният обзор ще дефинира дали са нужни промени в стратегиите въз основа на нововъзникващите цели, степента на осъществяването им и на най-актуалните характерни рекомендации за всяка страна.
Намаляване на административната тежест
Новата нормативна уредба систематизира и ускорява потреблението на опростени разновидности за разноските, т.е. възобновяване на средства на база закрепена сума, общоприети таблици за единични разноски или еднократни суми. Това ще сътвори опция заплащанията по плановете към крайните бенефициенти да бъдат осъществявани без нуждата от представянето на всяка една фактура или фиш за заплата на контролиращите органи. Средства ще могат да бъдат възстановявани и въз основа на постигнатите планови резултати. Този вид ще способства за насочено към качеството осъществяване на плановете и ще разреши заплащания въз основа на постигнатото и доказаното качество.
Предвидени са и промени, ориентирани към по-опростен и по-пропорционален надзор и одит на изпълняваните планове, в това число по-малко инспекции. По-конкретно, с цел да се обезпечи подобаващ баланс сред ефикасното и ефикасното осъществяване на плановете и обвързваните с него административни разноски и тежести, честотата, обсегът и приложното поле на инспекциите ще се основават на оценка на риска, която взема поради фактори като вида на осъществяваните вложения, бенефициентите, както и на нивото на риска, открито при предходни инспекции на ръководството и одити. Всичко това значи фрапантно понижаване на административните разноски, и надлежно по-малко документи.
Засилено потребление на финансови принадлежности
Финансовите принадлежности ще бъдат основен механизъм за осъществяване за вложенията в интервала 2021-2027 година, които пораждат доходи или икономии на разноски. Разпоредбите за потреблението им са опростени и обновени, с цел да се подсигурява по-добро и по-лесно осъществяване и по-бързо пускане спрямо сегашния програмен интервал. На доброволна основа страните членки ще могат да трансферират част от своите средства по линия на политиката на доближаване към новия централно ръководен фонд InvestEU, с цел да употребяват гаранция, предоставена от бюджета на Европейски Съюз. Новият фонд сплотява съществуващите финансови принадлежности в единна конструкция, с цел да се засилят вложенията в стратегически области като научните проучвания и нововъведенията, цифровите мрежи и нисковъглеродната стопанска система. Предложените промени включват и нови, по-ясни разпореждания за съчетание на безплатни средства и финансови принадлежности в еднакъв план, като безвъзмездните средства ще се употребяват за покриване на части от инвестицията, които може да не генерират доходи. Очаква се това да спомогне за привличането на частен капитал и вложението му в планове от публичен интерес.
Идващата 2020 година ще бъде извънредно динамична във връзка с програмирането на средствата от европейските фондове за идващия програмен интервал. На национално ниво напъните следва да бъдат ориентирани в няколко посоки:Разработване и отбрана на " олекотени " оперативни стратегии, които дават отговор на действителните проблеми и капацитети на територията/ целевите групи, които имат за цел да поддържат.Префокусиране на националната нормативна уредба, регламентираща разходването на средства от фондовете, от акцент върху чисто счетоводните данни и административния развой към акцент върху по-бързите и по-устойчивите резултати, в това число основаване на разпореждания, които да подсигуряват дългосрочността, успеваемостта и ефикасността на вложенията в инфраструктура, индустриални действия, образования на възрастни и така нататък, и да предотвратят потреблението на фондовете за непозволени облаги.По-добро структуриране на националните програмни органи и обезпечаване на координация и синергия посред им, за основаване на действителна опция за използване на интегриран метод в провежданата политика и опция за надграждане на постигнатите през сегашния програмен интервал резултати.
* Рубриката се приготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски стратегии (БАКЕП)
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ