Гравитационните вълни могат да ни помогнат да погледнем в недрата на Слънцето
Засега не съществува способ за директно проучване на това, което се случва под ярката повърхнина на Слънцето. Но гравитационните талази на пулсарите могат да обхванат под нея и когато се научим да ги записваме, ще забележим по какъв начин са устроени дълбините на нашата звезда.
Излъчването от какъвто и да било тип не може да премине през Слънцето. Звездата ни е толкоз плътна, че даже фотоните, които пораждат във вътрешността ѝ, пътуват стотици хиляди години до повърхността. Така че единственият метод да разберем какво се случва надълбоко вътре остава астросеизмологията – разбор на вибрациите, преминаващи през дебелата и плътна звездна плазма. Гравитационната астрономия, една напълно нова област, може да предложи опция. Такава опция е прегледана от японски учени, чиято публикация е оповестена в онлайн библиотеката за препринти arXiv.
За разлика от стандартните телескопи, които правят наблюдения в диапазона на електромагнитното лъчение – от гама-лъчи до радиовълни, гравитационните интерферометри записват слабите съмнения на пространство-времето, които са генерирани от разнообразни отдалечени събития. Гравитационните талази за пръв път бяха открити едвам преди няколко години, а тази област към момента е в начален етап. Съществуващите принадлежности са в положение да откриват гравитационни талази единствено от най-мощните източници, като сливащи се черни дупки или неутронни звезди.
Други обекти, като да вземем за пример неутронните звезди, също могат да основават сходни осцилации. Ако на повърхността на такава звезда има „ планини “ – дребни неравности, високи едвам няколко милиметра – това е задоволително, за разпространяването на гравитационни талази при бързото ѝ въртене. Може би бъдещите интерферометри ще могат да ги записват и да открият вселена, осеяна с сходни източници. Както означават създателите на новата научна работа, към този момент има към 500 пулсара – претенденти за тази роля, а три от тях понякога се закриват от Слънцето.
Гравитационните талази от тези пулсари могат да преминат през звезда и са се деформират от нейната маса. Това значи, че техните наблюдения ще дадат опция да се надникне навътре в Слънцето, „ осветена “ от гравитацията. С помощта на трите бързо въртящи се пулсара J1022+1001, J1730-2304 и J1745-23, които са затъмнени от Слънцето, Рюичи Такахаши (Ryuichi Takahashi) и сътрудниците му демонстрираха по какъв начин техният гравитационен сигнал може да варира според от разпределението на масата навътре в Слънцето. Изследователите пресметнаха, че този способ ще им разреши да дефинират областите от вътрешността на Слънцето с по-висока и по-ниска компактност.
Но и три пулсара надали ще бъдат задоволителни: евентуално има стотици източници на гравитационни талази, които по друго време се появяват зад нашата звезда. Въпросът е „ единствено “ да се основат интерферометри от ново потомство, които да могат да записват тези сигнали. Припомняме, че към този момент има проекти за създаване на такава обсерватория в Европа, а някои астрономи оферират да се употребява цяла мрежа от наземни принадлежности, които да записват най-дългите и най-слабите гравитационни талази.
