Сова Харис: Патриотите влизат в бъдещия парламент
Засега не можем да чакаме обилни разбърквания в поддръжката за другите политически субекти, показват от "Сова Харис " въз основата на данни от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено в интервала 10-15 юни 2021 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното изявление "лице в лице " в дома на респондента по поръчка на dir.bg.
Голямото болшинство - 65 %, заявяват, че ще гласоподават за същата партия/коалиция. Решили да трансформират избора си са 5,5 на 100. Това значи, че към 300 000 души са трансформирали мнението си и в случай че гласоподават, ще създадат друг избор. Данните от проучването демонстрират, че към този момент не можем да чакаме обилни разбърквания в поддръжката за другите политически субекти, отбелязва в коментара по проучването Васил Тончев от "Сова Харис ". Нямаме учредения да приказваме нито за срив на някои от политическите партии, нито за приливна вълна към други, счита той. Според данните има забележима ерозия на желанията към някогашната ръководеща партия и известно нарастване за "Има подобен народ ",, и Демократична България.
Стабилно от позиция на превъзмогване на бариерата стои "Изправи се! Мутри вън! ". В идващия парламент би трябвало да участва и нов индивид - -,, НФСБ. Знаем, че последния миг и най-много последните дни са най-важни в предизборната битка, тъй че не би трябвало да изключваме опция за промени в съотношенията сред субектите на политическата сцена, прецизират анализаторите.
Ако през днешния ден се проведат парламентарни избори, 22.4 на 100 биха дали своят вот за ГЕРБ- /сред гласувалите за съответна формация/, 21.7 на 100 - за "Има подобен народ ", а 18.7 % - за за България. биха получили 11.4 на 100, "Демократична България " -11.1 на 100, "Изправи се!Мутри вън! " - 5.4 %, а " -, и НФСБ " - 4.9 на 100, съгласно проучването. За друга партия или коалиция биха дали своят вот 4.4 на 100.
Данните от изследването демонстрират, че към половината гласоподаватели (48,4 на сто) са изцяло сигурни, че ще отидат до урните (машините), а други 24,7 % допускат, че по-скоро ще го създадат. От опит знаем, че забележителна част от тези, които имат съмнения, в последна сметка се въздържат, в случай че предположим, че половината от колебаещите се гласоподават, ще се окаже, че делът на гласуващите ще бъде към 60 на 100 от гласоподавателите, намиращи се в страната, разяснява Тончев и прецизира, че това съответствува с броя на гласувалите на последните избори - към 3 300 000 души.
Допълнителна информация получаваме от отговорите на въпроса дали гласоподавателите имат намерение да повторят избора си от предходното гласоподаване. Тези, които на 4 април т.г. не са дали своят вот, а в този момент декларират, че ще гласоподават, са 6,5 на сто; тези, които тогава са дали своят вот, а в този момент декларират, че няма да гласоподават, са 4,3 %. Тоест, може да предвиждаме нарастване на изборната интензивност с към 2 %, изясняват от "Сова Харис ". Това значи, че към днешна дата би трябвало да чакаме изборната интензивност вътре в страната да бъде към 60 на 100 или към 3 400 000 души.
Тончев отбелязва също, че и преди изборите от април, и в този момент ни се оферират два описа за положението на страната. Единият е на предходните ръководещи, че всичко е наред и страната ни се развива сполучливо съгласно капацитета, който имаме като даденост. А другият, интерпретиран в началото от и президента, а в този момент и от партиите на протестния избор - че ситуацията е пагубно и се постановат радикални незабавни ограничения за излизане от отрицателната обстановка. Изборите демонстрираха, че нито една от версиите не е безапелационна за реализиране на преобладаващо болшинство. Към момента записваме признаци, че версията на досегашната съпротива, а към този момент ръководещи, последователно придобива предимство, отбелязва Васил Тончев. Засега можем да твърдим, че процесът се развива еволюционно, каква ще бъде обстановката на идващите избори, следва да забележим, прецизира той.
Според него показателно за посочената наклонност е отношението към активността на служебното държавно управление. Тези, които утвърждават активността му (52,6 на сто), са съвсем два пъти повече от тези, които не я утвърждават (27,2 процента). С тезата, че за българската прокуратура съществува кръг от недосегаеми персони, са съгласни 75,1 на сто; че прокуратурата би трябвало да образува дело за случая с чекмеджето на считат 66,6 %. Делът на очакващите, че ще има реакция от българските правораздавателни институции по отношение на глобите по закона "Магнитски " (44,0 на сто), надвишава съвсем двойно каузи на тези, които считат, че нещата ще се разминат (24,1 процента). Аналогично е съотношението и за бъдеща реакция по проблема от институциите на Европейски Съюз. Данните демонстрират, че за създаване на цялостна оценка по този набор от въпроси на публичното мнение му е належащо още време. Образът на като най-масова основополагаща партия в страната към този момент не е опустошен. Раздадените от предходното държавно управление предплатено заплащания по целия фронт - автомагистрали, язовири, свлачища, селскостопански дотации и така нататък - не престават да оказват значително въздействие върху публичните настройки за идните избори, считат анализаторите.
Отговорите на въпроса за това дали служебното държавно управление ще обезпечи условия за осъществяване на почтени и демократични избори, са мощно политизирани. 47,9 на 100 дават отговор позитивно и в преобладаващата си част това са последователите на партиите, симпатизиращи на сегашния кабинет. 20,8 на 100 са на противоположното мнение. Това съответствие демонстрира, че преобладават упованията, че изборната администрация у нас ще се оправи с проблемите и на тези избори.
По индикатора "доверие към политическите персони и институции " няма изненади. Безспорен водач за публичното мнение сега е президентът. Той е единственият политик с позитивен рейтинг - 46,4 на 100 доверие против 41,9 на 100 съмнение. При всички останали водачи недоверието надвишава доверието. Втората и третата позиция се заемат от (доверие 28,7 процента) и (доверие 28,6 на сто). Това са персони, които са се декларирали, само че към момента не са се показали в политически проект. Съотношението сред доверието към личностите и доверието към партиите, към които принадлежат, ни ориентира за персоналния принос на водачите към техните обединения.
"Има подобен народ " е партията, която се употребява с най-високо доверие сега. Това е показателно за съществуване на капацитет за увеличение на електоралната й поддръжка. Като цяло, там, където доверието към даден политически индивид надвишава поддръжката, демонстрира опция за електорален напредък.
Данните демонстрират, че се е повишило доверието в Европейския съюз, което, съгласно анализаторите, евентуално е в контраст на рецесията в българските институции. Президенстстото и НАТО са другите опорни точки за публичното мнение в сегашната обстановка. Правителството и Министерство на вътрешните работи, въпреки и с негативен рейтинг, попадат в групата с по-високо доверие, за разлика от прокуратурата и съда, които са на дъното.
От "Сова Харис " означават, че в актуалната обстановка не би трябвало да се подценява факторът COVID-19. Данните от проучването демонстрират, че в нашето общество има построено стабилно отношение към пандемията. Мнозинството от хората са построили своето държание като предварителна защита към болестта в границите на един по-свободен режим. Групата на тези, които заявяват, че не съблюдават ограниченията, не е огромна. Това не значи обаче, че тя е безвредна при възможна нова вълна. Делът на имунизираните и на тези, които заявяват, че са преболедували, приближава и евентуално скоро ще доближи половината от пълнолетното население на страната. Очаквано това ще бъде делът на хората с построен имунитет през летния сезон. Как ще се развиват нещата по-нататък е въпрос с нараснала компликация, на който би трябвало да отговорят най-много здравните управляващи, към този момент можем да кажем, че не се чака пандемията да окаже директно въздействие върху идните избори, отбелязва Тончев.
Голямото болшинство - 65 %, заявяват, че ще гласоподават за същата партия/коалиция. Решили да трансформират избора си са 5,5 на 100. Това значи, че към 300 000 души са трансформирали мнението си и в случай че гласоподават, ще създадат друг избор. Данните от проучването демонстрират, че към този момент не можем да чакаме обилни разбърквания в поддръжката за другите политически субекти, отбелязва в коментара по проучването Васил Тончев от "Сова Харис ". Нямаме учредения да приказваме нито за срив на някои от политическите партии, нито за приливна вълна към други, счита той. Според данните има забележима ерозия на желанията към някогашната ръководеща партия и известно нарастване за "Има подобен народ ",, и Демократична България.
Стабилно от позиция на превъзмогване на бариерата стои "Изправи се! Мутри вън! ". В идващия парламент би трябвало да участва и нов индивид - -,, НФСБ. Знаем, че последния миг и най-много последните дни са най-важни в предизборната битка, тъй че не би трябвало да изключваме опция за промени в съотношенията сред субектите на политическата сцена, прецизират анализаторите.
Ако през днешния ден се проведат парламентарни избори, 22.4 на 100 биха дали своят вот за ГЕРБ- /сред гласувалите за съответна формация/, 21.7 на 100 - за "Има подобен народ ", а 18.7 % - за за България. биха получили 11.4 на 100, "Демократична България " -11.1 на 100, "Изправи се!Мутри вън! " - 5.4 %, а " -, и НФСБ " - 4.9 на 100, съгласно проучването. За друга партия или коалиция биха дали своят вот 4.4 на 100.
Данните от изследването демонстрират, че към половината гласоподаватели (48,4 на сто) са изцяло сигурни, че ще отидат до урните (машините), а други 24,7 % допускат, че по-скоро ще го създадат. От опит знаем, че забележителна част от тези, които имат съмнения, в последна сметка се въздържат, в случай че предположим, че половината от колебаещите се гласоподават, ще се окаже, че делът на гласуващите ще бъде към 60 на 100 от гласоподавателите, намиращи се в страната, разяснява Тончев и прецизира, че това съответствува с броя на гласувалите на последните избори - към 3 300 000 души.
Допълнителна информация получаваме от отговорите на въпроса дали гласоподавателите имат намерение да повторят избора си от предходното гласоподаване. Тези, които на 4 април т.г. не са дали своят вот, а в този момент декларират, че ще гласоподават, са 6,5 на сто; тези, които тогава са дали своят вот, а в този момент декларират, че няма да гласоподават, са 4,3 %. Тоест, може да предвиждаме нарастване на изборната интензивност с към 2 %, изясняват от "Сова Харис ". Това значи, че към днешна дата би трябвало да чакаме изборната интензивност вътре в страната да бъде към 60 на 100 или към 3 400 000 души.
Тончев отбелязва също, че и преди изборите от април, и в този момент ни се оферират два описа за положението на страната. Единият е на предходните ръководещи, че всичко е наред и страната ни се развива сполучливо съгласно капацитета, който имаме като даденост. А другият, интерпретиран в началото от и президента, а в този момент и от партиите на протестния избор - че ситуацията е пагубно и се постановат радикални незабавни ограничения за излизане от отрицателната обстановка. Изборите демонстрираха, че нито една от версиите не е безапелационна за реализиране на преобладаващо болшинство. Към момента записваме признаци, че версията на досегашната съпротива, а към този момент ръководещи, последователно придобива предимство, отбелязва Васил Тончев. Засега можем да твърдим, че процесът се развива еволюционно, каква ще бъде обстановката на идващите избори, следва да забележим, прецизира той.
Според него показателно за посочената наклонност е отношението към активността на служебното държавно управление. Тези, които утвърждават активността му (52,6 на сто), са съвсем два пъти повече от тези, които не я утвърждават (27,2 процента). С тезата, че за българската прокуратура съществува кръг от недосегаеми персони, са съгласни 75,1 на сто; че прокуратурата би трябвало да образува дело за случая с чекмеджето на считат 66,6 %. Делът на очакващите, че ще има реакция от българските правораздавателни институции по отношение на глобите по закона "Магнитски " (44,0 на сто), надвишава съвсем двойно каузи на тези, които считат, че нещата ще се разминат (24,1 процента). Аналогично е съотношението и за бъдеща реакция по проблема от институциите на Европейски Съюз. Данните демонстрират, че за създаване на цялостна оценка по този набор от въпроси на публичното мнение му е належащо още време. Образът на като най-масова основополагаща партия в страната към този момент не е опустошен. Раздадените от предходното държавно управление предплатено заплащания по целия фронт - автомагистрали, язовири, свлачища, селскостопански дотации и така нататък - не престават да оказват значително въздействие върху публичните настройки за идните избори, считат анализаторите.
Отговорите на въпроса за това дали служебното държавно управление ще обезпечи условия за осъществяване на почтени и демократични избори, са мощно политизирани. 47,9 на 100 дават отговор позитивно и в преобладаващата си част това са последователите на партиите, симпатизиращи на сегашния кабинет. 20,8 на 100 са на противоположното мнение. Това съответствие демонстрира, че преобладават упованията, че изборната администрация у нас ще се оправи с проблемите и на тези избори.
По индикатора "доверие към политическите персони и институции " няма изненади. Безспорен водач за публичното мнение сега е президентът. Той е единственият политик с позитивен рейтинг - 46,4 на 100 доверие против 41,9 на 100 съмнение. При всички останали водачи недоверието надвишава доверието. Втората и третата позиция се заемат от (доверие 28,7 процента) и (доверие 28,6 на сто). Това са персони, които са се декларирали, само че към момента не са се показали в политически проект. Съотношението сред доверието към личностите и доверието към партиите, към които принадлежат, ни ориентира за персоналния принос на водачите към техните обединения.
"Има подобен народ " е партията, която се употребява с най-високо доверие сега. Това е показателно за съществуване на капацитет за увеличение на електоралната й поддръжка. Като цяло, там, където доверието към даден политически индивид надвишава поддръжката, демонстрира опция за електорален напредък.
Данните демонстрират, че се е повишило доверието в Европейския съюз, което, съгласно анализаторите, евентуално е в контраст на рецесията в българските институции. Президенстстото и НАТО са другите опорни точки за публичното мнение в сегашната обстановка. Правителството и Министерство на вътрешните работи, въпреки и с негативен рейтинг, попадат в групата с по-високо доверие, за разлика от прокуратурата и съда, които са на дъното.
От "Сова Харис " означават, че в актуалната обстановка не би трябвало да се подценява факторът COVID-19. Данните от проучването демонстрират, че в нашето общество има построено стабилно отношение към пандемията. Мнозинството от хората са построили своето държание като предварителна защита към болестта в границите на един по-свободен режим. Групата на тези, които заявяват, че не съблюдават ограниченията, не е огромна. Това не значи обаче, че тя е безвредна при възможна нова вълна. Делът на имунизираните и на тези, които заявяват, че са преболедували, приближава и евентуално скоро ще доближи половината от пълнолетното население на страната. Очаквано това ще бъде делът на хората с построен имунитет през летния сезон. Как ще се развиват нещата по-нататък е въпрос с нараснала компликация, на който би трябвало да отговорят най-много здравните управляващи, към този момент можем да кажем, че не се чака пандемията да окаже директно въздействие върху идните избори, отбелязва Тончев.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ