И ПАСЕ следи скандала с изгодните сделки с луксозни имоти на висши политици
Заседание на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
© Vincent Kessler Разследването на абсурда с покупките на първокласни парцели на преференциални цени от висши политици и държавни чиновници ( " Апартаментгейт ", б.а.) ще бъде един тип лакмус за искреността на българските управляващи в битката с корупцията. Това се споделя в резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), с която в четвъртък бе признато да продължи мониторингът върху България, който следи за осъществяването на критериите за демократизация на страната, правосъдна промяна в посока на самостоятелност на съда, права на индивида, независимост на медиите и така нататък По подигравка на ориста три дни по-рано, в понеделник, КПКОНПИ оневини основните настоящи лица в апартаментния скандал - Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Вежди Рашидов и така нататък, като разгласи, че те не са били в спор на ползи при покупката на първокласни парцели на цени неведнъж под пазарните.
За броени дни Съветът на Европа изпрати два знакови сигнала към България с отрицателни всъщност оценки за равнището на правосъдната промяна, битката са корупцията и отбраната на човешките права в страната. Извън независимото си значение, тези две мнения са явен знак към Европейската комисия тъкмо в навечерието на идния вербален отчет по Механизма са съдействие и инспекция (МСП), още повече, че те директно се отнасят по въпроси, сложени в мониторинговите отчети.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В сряда на уеб страницата на Съвета на Европа бе оповестена информация за негативното мнение на Отдела за осъществяване на решенията на Европейския съд в Страсбург по законопроекта на Данаил Кирилов за основаването на нов механизъм за следствие на тримата огромни в правосъдната власт - ръководителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и основния прокурор. Макар и сбито изразено с няколко фрази, мнението е изрично – законопроектът на Кирилов не прави работа за задачите, за които се предлага. Той освен не основава условия за без значение и дейно следствие против основния прокурор, какъвто е в действителност разпознатият проблем за България, само че би могъл да затрудни още повече започването на едно вероятно следствие против него, се споделя в мнението.
В четвъртък пък Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) гласоподава против прекратяването на мониторинга върху България . Така България остава страната с най-дълъг интервал на мониторинг след присъединението си към Съвета на Европа – от 1992 година досега това прави 27 години. Освен това България е единствената страна-членка на Европейски Съюз, която е с мониторинг в Съвета на Европа. В момента страните членки на Съвета на Европа под мониторинг са общо три, останалите две са Черна гора и Северна Македония. Мониторингът значи, че България към момента, 27 години след присъединението си, не е покрила стандартите на Съвета на Европа за народна власт, без значение правораздаване и права на индивида. При гласуването на резолюцията за България е било отхвърлено предлагането на българските депутати за слагане на завършек на мониторинга и резолюцията за продължаването му е призната с огромно болшинство – 51 гласа против 16 гласа срещу и девет въздържали се.
Критиките на ПАСЕ в няколко посоки
Резолюцията на ПАСЕ съдържа редица основни рецензии в няколко съществени посоки – правосъдната промяна, битката с корупцията по високите етажи, положението на медиите и правата на индивида.
По отношение на правосъдната властпри промяната на Висшия правосъден съвет (ВСС) от 2015 година не са изпълнени рекомендациите на Комитета на министрите, съгласно които най-малко половината от членовете на един подобен орган би трябвало да са съдии, определени от съдии от всички равнища на системата, което е гаранция за независимостта на съда;загриженост провокира степента, в която прокурорите и в частност основният прокурор към момента вземат участие в ръководството на съдиите през ВСС;широките дисциплинарни пълномощия на Инспектората към Висш съдебен съвет пораждат известни опасения, изключително при настоящия метод за избор на членовете му от парламента;важни законодателни начинания не са предмет на необятен публичен спор с всички заинтригувани страни.По отношение на корупцията по високите етажиосновно предизвикателство пред новата антикорупционна комисия (КПКОНПИ) ще е ефикасното ръководство на необятните й пълномощия, а крайният аршин за оценка на нейната успеваемост ще бъде броят на заведените и извоюваните каузи. Продължаващото следствие на абсурда с покупките на първокласни парцели на преференциални цени от страна на висши политици и държавни чиновници може ще бъде един лакмус за искреността на управляващите в битката с корупцията;Препоръката на GRECO за определяне на ясни, справедливи и транспарантни критерии във връзка с спомагателното заплащане в правосъдната система не е изпълнена. Все още съществува тревожна процедура, при която ръководителите на съдилищата по своя преценка дефинират бонусита на съдиите в края на годината, което се сочи като средство за обезпечаване на преданост.За медиите
Ситуацията със свободата на медиите в България се утежнява систематично през последните години, като главните терзания са концентрацията на благосъстоятелност и неналичието на бистрота, политическата интервенция в медиите и въздействието на страната посредством рекламните бюджети на оперативните стратегии на Европейски Съюз, заплашване и принуждение против публицисти и други
По отношение на правата на индивида ПАСЕ повтаря изразяваната и преди угриженост за неприятното отнасяне в полицейските арести и местата за задържане, речта на омразата, ситуацията на ромите, както и проблеми с другите малцинства. Изразява се страдание, че България не е утвърдила Истанбулската спогодба. ПАСЕ провокира спорни реакции с решението за Русия
През последните дни ПАСЕ провокира доста спорни оценки и рецензии откакто реши да върне на Русия правото на глас в асамблеята, което й бе отнето като реакция на анексирането на Крим. Това решение занапред ще поражда отрицателни оценки, въпреки че бе обяснено с юридически разбор, съгласно който не е задоволително една страна да бъде лишавана от право на глас през своите представители, които са определени от народен парламент, както и че е по-добре Русия да остане в Съвета на Европа, тъй като това е единствената организация, която пази самостоятелни човешки права – освен посредством Съда в Страсбург, само че и посредством множеството конвенции, които основават отговорности в тази тенденция.
Всичко това са съществени, знакови послания, доколкото се вършат в навечерието на идния вербален отчет на Европейската комисия през юли, където България също е под мониторинг по Механизма са съдействие и инспекция (МСП). На процедура тематиките, по които България се прави оценка и в мониторинга на Европейска комисия, и в този от ПАСЕ, се припокриват значително – промяна на правораздаването в тенденция към самостоятелност и успеваемост на съда и отчетност на прокуратурата, битката с корупцията, независимост на медиите и други Извън това, тематиката за неналичието на гаранции в българското законодателство за без значение и дейно следствие на основния прокурор се слага както от органи на Съвета на Европа – Европейския съд по правата на индивида в Страсбург и мнения на Венецианската комисия, по този начин и в последния мониторингов отчет на Европейската комисия от 2018 година, основан на отчета от самостоятелния одит на петима европейски прокурори от Службата за поддръжка на структурната промяна към Европейска комисия. През последните месеци правосъдният министър Данаил Кирилов се пробва да убеди обществеността и европейските сътрудници тъкмо в противоположното – проблем в България с независимостта на съда няма, както няма и независим проблем в гаранциите за дейно следствие против основния прокурор. В средата на юни Кирилов съобщи, че ще подаде оставка, в случай че до края на мандата на тази Европейска комисия не бъде анулирано наблюдението върху България в границите на Механизма за съдействие и инспекция, като още веднъж обвърза отпадането на мониторинга с лансирания от него законопроект за търсене на отговорност от " тримата огромни ".
Като член на Съвета на Европа България е към момента под наблюдението на ПАСЕ заради незадоволителното осъществяване на съществени условия на Съвета на Европа, разяснява за " Капитал " Здравка Калайджиева, арбитър в Европейски съд по правата на човека (2008-2015), която е един от хората, осведомени с проблемите на участието на страната в тази организация. Стотици са неизпълнените решения на Европейски съд по правата на човека, по които управляващите покорно са изплатили присъдените компенсации от джоба на българските данъкоплатци, само че не подхващат нужните ограничения, с цел да предотвратят бъдещи сходни нарушавания, или пък неведнъж търсят рекомендациите на Венецианската комисия по дадени въпроси, единствено с цел да чуем за следващ - ту от министри на правораздаването, ту от депутати - че те не са наложителни, разяснява тя. Здравка Калайджиева: България остава под наблюдението на двете европейски организации, в които беше призната под изискване
Съветът на Европа е районната организация, която от 70 години дефинира стандартите на Европа за народна власт, правда, права на индивида и самостоятелност на правосъдната власт. България стана член на Съвета на Европа през 1992 година, по време на първото държавно управление на Съюз на демократичните сили. По силата на контракта за участие България одобри както престижа на ПАСЕ и органи като Венецианската комисия за народна власт посредством право, Комитета за предварителна защита на изтезанията и други, по този начин и Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) и юрисдикцията на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Членството на България беше признато под изискването, че страната ще съблюдава демократичните правила и с обещанието, че ще съобрази условията на Европейска конвенция за правата на човека в законодателството и практиката си. Изпълнението на тези обещания беше сложено под наблюдението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Към момента има стотици неизпълнени решения на Европейски съд по правата на човека за България, а управляващите не престават да търсят към този момент получавани отзиви на Венецианската комисия, с които не се преценяват, тъй като " не са наложителни ". Причините, заради които България остава под наблюдаване 27 години след приемането й за член на Съвета на Европа са изброени в резолюция, призната на последната сесия на ПАСЕ от юни 2019г.
Членството в Съвета на Европа беше безусловно изискване за присъединението към Европейския съюз и българските управляващи знаеха това добре още през 1992г. След несполучливи договаряния по глава " Правосъдие ", през 2007г. България беше призната в Европейски Съюз също под изискване и наблюдаване върху промяната на правосъдната власт, която е поръчител за законността и правата на жителите в страните членки. В този интервал Европейски Съюз одобри Договора от Лисабон и Харта за главните права, Съдът на Европейски Съюз в Люксембург продължи да се базира на решенията на Европейски съд по правата на човека и разви личната си процедура по въпросите на независимостта на правосъдната власт, а обединена Европа продължи да се стреми към общо правно пространство и взаимно доверие сред съдилищата си. В същия интервал локалните " създатели на правото " продължиха да оферират закони, които не са безусловно съобразени със стандартите на европейските организации, към които България се причисли с обещанието да съблюдава разпоредбите им.
© Vincent Kessler Разследването на абсурда с покупките на първокласни парцели на преференциални цени от висши политици и държавни чиновници ( " Апартаментгейт ", б.а.) ще бъде един тип лакмус за искреността на българските управляващи в битката с корупцията. Това се споделя в резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), с която в четвъртък бе признато да продължи мониторингът върху България, който следи за осъществяването на критериите за демократизация на страната, правосъдна промяна в посока на самостоятелност на съда, права на индивида, независимост на медиите и така нататък По подигравка на ориста три дни по-рано, в понеделник, КПКОНПИ оневини основните настоящи лица в апартаментния скандал - Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Вежди Рашидов и така нататък, като разгласи, че те не са били в спор на ползи при покупката на първокласни парцели на цени неведнъж под пазарните.
За броени дни Съветът на Европа изпрати два знакови сигнала към България с отрицателни всъщност оценки за равнището на правосъдната промяна, битката са корупцията и отбраната на човешките права в страната. Извън независимото си значение, тези две мнения са явен знак към Европейската комисия тъкмо в навечерието на идния вербален отчет по Механизма са съдействие и инспекция (МСП), още повече, че те директно се отнасят по въпроси, сложени в мониторинговите отчети.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В сряда на уеб страницата на Съвета на Европа бе оповестена информация за негативното мнение на Отдела за осъществяване на решенията на Европейския съд в Страсбург по законопроекта на Данаил Кирилов за основаването на нов механизъм за следствие на тримата огромни в правосъдната власт - ръководителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и основния прокурор. Макар и сбито изразено с няколко фрази, мнението е изрично – законопроектът на Кирилов не прави работа за задачите, за които се предлага. Той освен не основава условия за без значение и дейно следствие против основния прокурор, какъвто е в действителност разпознатият проблем за България, само че би могъл да затрудни още повече започването на едно вероятно следствие против него, се споделя в мнението.
В четвъртък пък Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) гласоподава против прекратяването на мониторинга върху България . Така България остава страната с най-дълъг интервал на мониторинг след присъединението си към Съвета на Европа – от 1992 година досега това прави 27 години. Освен това България е единствената страна-членка на Европейски Съюз, която е с мониторинг в Съвета на Европа. В момента страните членки на Съвета на Европа под мониторинг са общо три, останалите две са Черна гора и Северна Македония. Мониторингът значи, че България към момента, 27 години след присъединението си, не е покрила стандартите на Съвета на Европа за народна власт, без значение правораздаване и права на индивида. При гласуването на резолюцията за България е било отхвърлено предлагането на българските депутати за слагане на завършек на мониторинга и резолюцията за продължаването му е призната с огромно болшинство – 51 гласа против 16 гласа срещу и девет въздържали се.
Критиките на ПАСЕ в няколко посоки
Резолюцията на ПАСЕ съдържа редица основни рецензии в няколко съществени посоки – правосъдната промяна, битката с корупцията по високите етажи, положението на медиите и правата на индивида.
По отношение на правосъдната властпри промяната на Висшия правосъден съвет (ВСС) от 2015 година не са изпълнени рекомендациите на Комитета на министрите, съгласно които най-малко половината от членовете на един подобен орган би трябвало да са съдии, определени от съдии от всички равнища на системата, което е гаранция за независимостта на съда;загриженост провокира степента, в която прокурорите и в частност основният прокурор към момента вземат участие в ръководството на съдиите през ВСС;широките дисциплинарни пълномощия на Инспектората към Висш съдебен съвет пораждат известни опасения, изключително при настоящия метод за избор на членовете му от парламента;важни законодателни начинания не са предмет на необятен публичен спор с всички заинтригувани страни.По отношение на корупцията по високите етажиосновно предизвикателство пред новата антикорупционна комисия (КПКОНПИ) ще е ефикасното ръководство на необятните й пълномощия, а крайният аршин за оценка на нейната успеваемост ще бъде броят на заведените и извоюваните каузи. Продължаващото следствие на абсурда с покупките на първокласни парцели на преференциални цени от страна на висши политици и държавни чиновници може ще бъде един лакмус за искреността на управляващите в битката с корупцията;Препоръката на GRECO за определяне на ясни, справедливи и транспарантни критерии във връзка с спомагателното заплащане в правосъдната система не е изпълнена. Все още съществува тревожна процедура, при която ръководителите на съдилищата по своя преценка дефинират бонусита на съдиите в края на годината, което се сочи като средство за обезпечаване на преданост.За медиите
Ситуацията със свободата на медиите в България се утежнява систематично през последните години, като главните терзания са концентрацията на благосъстоятелност и неналичието на бистрота, политическата интервенция в медиите и въздействието на страната посредством рекламните бюджети на оперативните стратегии на Европейски Съюз, заплашване и принуждение против публицисти и други
По отношение на правата на индивида ПАСЕ повтаря изразяваната и преди угриженост за неприятното отнасяне в полицейските арести и местата за задържане, речта на омразата, ситуацията на ромите, както и проблеми с другите малцинства. Изразява се страдание, че България не е утвърдила Истанбулската спогодба. ПАСЕ провокира спорни реакции с решението за Русия
През последните дни ПАСЕ провокира доста спорни оценки и рецензии откакто реши да върне на Русия правото на глас в асамблеята, което й бе отнето като реакция на анексирането на Крим. Това решение занапред ще поражда отрицателни оценки, въпреки че бе обяснено с юридически разбор, съгласно който не е задоволително една страна да бъде лишавана от право на глас през своите представители, които са определени от народен парламент, както и че е по-добре Русия да остане в Съвета на Европа, тъй като това е единствената организация, която пази самостоятелни човешки права – освен посредством Съда в Страсбург, само че и посредством множеството конвенции, които основават отговорности в тази тенденция.
Всичко това са съществени, знакови послания, доколкото се вършат в навечерието на идния вербален отчет на Европейската комисия през юли, където България също е под мониторинг по Механизма са съдействие и инспекция (МСП). На процедура тематиките, по които България се прави оценка и в мониторинга на Европейска комисия, и в този от ПАСЕ, се припокриват значително – промяна на правораздаването в тенденция към самостоятелност и успеваемост на съда и отчетност на прокуратурата, битката с корупцията, независимост на медиите и други Извън това, тематиката за неналичието на гаранции в българското законодателство за без значение и дейно следствие на основния прокурор се слага както от органи на Съвета на Европа – Европейския съд по правата на индивида в Страсбург и мнения на Венецианската комисия, по този начин и в последния мониторингов отчет на Европейската комисия от 2018 година, основан на отчета от самостоятелния одит на петима европейски прокурори от Службата за поддръжка на структурната промяна към Европейска комисия. През последните месеци правосъдният министър Данаил Кирилов се пробва да убеди обществеността и европейските сътрудници тъкмо в противоположното – проблем в България с независимостта на съда няма, както няма и независим проблем в гаранциите за дейно следствие против основния прокурор. В средата на юни Кирилов съобщи, че ще подаде оставка, в случай че до края на мандата на тази Европейска комисия не бъде анулирано наблюдението върху България в границите на Механизма за съдействие и инспекция, като още веднъж обвърза отпадането на мониторинга с лансирания от него законопроект за търсене на отговорност от " тримата огромни ".
Като член на Съвета на Европа България е към момента под наблюдението на ПАСЕ заради незадоволителното осъществяване на съществени условия на Съвета на Европа, разяснява за " Капитал " Здравка Калайджиева, арбитър в Европейски съд по правата на човека (2008-2015), която е един от хората, осведомени с проблемите на участието на страната в тази организация. Стотици са неизпълнените решения на Европейски съд по правата на човека, по които управляващите покорно са изплатили присъдените компенсации от джоба на българските данъкоплатци, само че не подхващат нужните ограничения, с цел да предотвратят бъдещи сходни нарушавания, или пък неведнъж търсят рекомендациите на Венецианската комисия по дадени въпроси, единствено с цел да чуем за следващ - ту от министри на правораздаването, ту от депутати - че те не са наложителни, разяснява тя. Здравка Калайджиева: България остава под наблюдението на двете европейски организации, в които беше призната под изискване
Съветът на Европа е районната организация, която от 70 години дефинира стандартите на Европа за народна власт, правда, права на индивида и самостоятелност на правосъдната власт. България стана член на Съвета на Европа през 1992 година, по време на първото държавно управление на Съюз на демократичните сили. По силата на контракта за участие България одобри както престижа на ПАСЕ и органи като Венецианската комисия за народна власт посредством право, Комитета за предварителна защита на изтезанията и други, по този начин и Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) и юрисдикцията на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Членството на България беше признато под изискването, че страната ще съблюдава демократичните правила и с обещанието, че ще съобрази условията на Европейска конвенция за правата на човека в законодателството и практиката си. Изпълнението на тези обещания беше сложено под наблюдението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Към момента има стотици неизпълнени решения на Европейски съд по правата на човека за България, а управляващите не престават да търсят към този момент получавани отзиви на Венецианската комисия, с които не се преценяват, тъй като " не са наложителни ". Причините, заради които България остава под наблюдаване 27 години след приемането й за член на Съвета на Европа са изброени в резолюция, призната на последната сесия на ПАСЕ от юни 2019г.
Членството в Съвета на Европа беше безусловно изискване за присъединението към Европейския съюз и българските управляващи знаеха това добре още през 1992г. След несполучливи договаряния по глава " Правосъдие ", през 2007г. България беше призната в Европейски Съюз също под изискване и наблюдаване върху промяната на правосъдната власт, която е поръчител за законността и правата на жителите в страните членки. В този интервал Европейски Съюз одобри Договора от Лисабон и Харта за главните права, Съдът на Европейски Съюз в Люксембург продължи да се базира на решенията на Европейски съд по правата на човека и разви личната си процедура по въпросите на независимостта на правосъдната власт, а обединена Европа продължи да се стреми към общо правно пространство и взаимно доверие сред съдилищата си. В същия интервал локалните " създатели на правото " продължиха да оферират закони, които не са безусловно съобразени със стандартите на европейските организации, към които България се причисли с обещанието да съблюдава разпоредбите им.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ