Зърнените храни и зеленчуците са богат източник на калории и

Зърнените храни и зеленчуците са богат източник на калории и хранителни субстанции, само че доста хора през днешния ден се изхранват единствено със зърнена диета, което ги лишава от скъпи микроелементи даже и да получават задоволително количество калории. Увеличаване на разнообразието от култури на международните и локалните пазари е едно от главните провокации пред селското стопанство, изключително в условия на изменящ се климат. Така наречените “осиротели култури ” са незадоволително употребявани и подценявани типове, които имат локално значение, изключително за дребните фермери. Те постоянно се подценяват от откривателите, макар скъпите характерности, които са обещаващи за нововъзникващите пазари. Някои от тях имат капацитет и като функционални храни и могат да завладеят нови пазари.

Защо са ни нужни тактики за трансформираща акомодация?

Изменението на климата е едно от световните провокации, пред които е изправено човечеството през днешния ден, защото температурите не престават да се покачват, предизвиквайки голям брой рискови метеорологични феномени като горещи талази, суши и наводнения. Тези климатични провокации се демонстрират бързо, като предизвикват социално-икономическа неустановеност и здравни провокации, изключително в маргинализираните общности. Освен това изменящият се климат оказва спомагателен напън върху към този момент уплашената ресурсна база, понижава устойчивостта на агроекосистемите, които частично обезпечават продоволствена и хранителна сигурност в селските общности. Справянето с тези провокации изисква смяна на парадигмата от актуалните тактики за постепенна акомодация към 

трансформиращи други възможности, които слагат идентичен акцент върху човешкото здраве и хранене и устойчивостта на околната среда. 

В подтекста на маргинализирани аграрни общности, тактика за трансформираща акомодация се дефинира като такава, която предизвиква разрушителна, само че мечтана и устойчива смяна към социално-екологичното положение на системата.

Интензивността на климатичните промени имат по-голямо влияние върху продоволствената сигурност в кратковременен проект, в сравнение с в дълготраен. В взаимозависимост от скоростта и посоката на тези трендове, акомодацията към тази смяна би трябвало да бъде преосмислена като непрестанен и трансформативен развой, а не като периодически и еволюционен. При непрестанно изменящи се условия е нужна трансформативна акомодация за създаване на резистентност и обезпечаване на устойчиви хранителни системи.

Какво съставляват “осиротелите култури ”?

Терминът “осиротели култури ” постоянно се употребява за обозначаване на култури, които  може да са зародили другаде, само че са претърпели необятно опитомяване на локално равнище , като по този метод се пораждат локални вариации, т.е. “натурализирани/местни култури ”. Недостатъчно употребяваните локални и обичайните култури постоянно се характеризират с лимитираното потребление по отношение на техния капацитет. Следователно те имат едва развита и разбрана стойност в питателните вериги, която варира съгласно географските и социално-икономическите настройки.

Те оферират редица нови благоприятни условия с настъпването на климатичните промени.

Част от преимуществата, които могат да предложат “осиротелите култури ” са: 

- подобаващи са за локалните сурови условия, 

- обезпечават хранително многообразие и усъвършенстват агро-биоразнообразието в полетата на фермерите и домашните градини; 

- основават пазарни ниши в локалните икономики;

- служат по едно и също време за потребление и отбрана на локалните познания. 

Осиротелите култури също могат да понижат приносът към замърсителите на околната среда от селското стопанство. Те са по-устойчиви на заболявания и неприятели, могат да порастват върху почви с по-ниско качество и изискват по-ниски равнища на инвестиции от торове и пестициди.

Хинапът е образец за „ осиротяла просвета “, която би била подобаваща в изискванията в България

Хинапът (Ziziphus jujuba) принадлежи към семейство Зърникови (Rhamnaceae), към което принадлежат над 80 растителни типа. Неговият най-известен представител, който е въведен и в просвета е хинапът. 

Произхожда от северозападен Китай и Афганистан, където се отглежда от над 4000 години. Широко публикуван е в Индия и страните на централна Азия. В Средиземноморието и на Балканите е пренесен от римляните, като и през днешния ден у нас по Черноморското крайбрежие и наоколо до остарели, римски замъци могат да се срещнат в диво положение някои негови примитивни форми. Гай Плиний Стари в неговата „ Естествена история “ загатва, че по заповед на Октавиан Август хинапът е пренесен от Сирия в Италия и от там и в други елементи на Средиземноморието. 

Хинапът е изиграл огромна роля в храненето на доста нации, в древността,

когато зърнените култури към момента не са се отглеждали на всички места. От него са се правили самун и разнообразни ястия. В началото на 20 век едроплодните, китайски сортове са пренесени в Америка и Алжир, откъдето прониква и в другите средиземноморските страни.

Като хилядолетна плодова просвета в Китай, хинапът има огромно значение в китайската диета заради комплексните си хранителни свойства. Близо 1000 сорта и локални генотипове се култивират в Китай на над 2 милиона хектара при индустриални системи с ниски вложени запаси. 

Фигура 1: Плододаващо растение с хинап. Снимка: Alex___photo / Shutterstock

Каква е изгодата от плодовете на хинапа?

Растението е субтропично плодно дърво, достигащо на височина 4 – 5 метра. Плодовете му се разграничават от плодовете на други типове с високото си наличие на твърди субстанции (до 48%), което им разрешава да се употребяват не като деликатес, а като висококалоричен хранителен артикул с високо наличие на витамини, микроелементи, пектини и антибиотици. 

Хинапът превъзхожда 2  –  4 пъти нашите овощни типове по изсъхнало вещество и захарност.

Фигура 2: Плодове от хинап. Снимка: nata-lunata / Shutterstock

През интервала на пъпкуване и началото на цъфтежа на дърветата,  листата на хинапа съдържат повече витамин С, в сравнение с има в пресните плодове на лайма . В Кавказ и Индия листата се употребяват също по този начин за хранене на копринени буби, които в това време обезпечават висококачествени нишки. Интересно е, че листата от хинап имат способността да потискат чувствителността на вкусовите рецептори. След дъвчене на листа, човек губи способността да усеща наслада и мъка в границите на половин час.

Плодовете на хинапа имат значим хранителен резултат, тъй като са извънредно здравословни. 

Този здравословен резултат се дължи на комплексния състав от захари, витамини, аминокиселини и други Сушените плодове от хинап могат да се употребяват и като източник на суровина за други артикули. 

Освен това дървесината на хинапа е доста твърда, тежка, здрава, с хубав яркожълт цвят с тъмночервена вътрешност. Отлично се полира и се  употребява за изработката на музикални принадлежности и резбовани произведения .

Интересният украсителен тип на някои сортове вършат хинапа и подобаващ за потребление при озеленяване на урбанизираните територии.

Какви са особеностите при развъждане на хинапа?

Хинапът е постепенно растящо дърво, високо 4 – 5 м, само че може да пораства и като шубрак. Достига възраст 200 – 250 година Растението е топлолюбиво и светлолюбиво. Изисква горещо лято, топла есен и мека зима, макар че някои сортове устоят до -30 °C. Коренът на хинапа се развива по-бързо от надземната част на растението. Благодарение на това, 

той е в положение да понася мощна суша и да плододава при малко превалявания.

Цъфтежът е изобилен със мощен и внимателен мирис. Изисква опрашване от инсекти. Дава голям брой коренови издънки, а това свойство се употребява посредством използването на хинап за поправяне на дерета и свлачища, при залесяване на сухи, безплодни скатове.

За да се предотвратят изгаряния, височината на стъблото би трябвало да бъде минимална и образуващите се къси плодни издънки не би трябвало да се отстраняват.

Неедновременният, нескончаем разцвет води до огромно многообразие от плодове. Колкото повече топлота има, толкоз по-рано стартира узряването и се завързват повече плодове. Освен това  цъфти късно, което е гаранция против повреди от пролетните мразове.

Семената от едроплодните сортове хинап на практика нямат кълняемост, заради което скъпите сортове могат да се развъждат единствено вегетативно: посредством пъпкуване, присаждане, вкореняване на зелени или дървесни резници, или като се употребява присаждане.

На територията на България хинапът не се атакува от стопански значими неприятели и заболявания и заради това не се нуждае и от химическо отнасяне.

Фигура 3: Хинап като част от парково озеленяване. Снимка: Boardwriter / Shutterstock

Като се има поради, че в България хинапът може да се отглежда посредством методите на биологичното земеделие, това дава висока стойност на тази просвета.  Дърветата хинап са устойчиви на суша, толерантни към засоленост и могат да се отглеждат на песъчливи почви.  С висока резистентност на рискови температури: доста ниски и доста високи, хинапът е плодното дърво, което се предлага за справяне с резултатите от изменението на климата и за възстановяване качеството на бедните почви. 

Култивирането на овощни дървета от типа Ziziphus (хинап) може да бъде решение за продоволствената сигурност и приходите за жителите на сухите и полусухите райони в страната, чиито дял неизбежно ще нарасне редом с измененията в климата, които следим. Растенията са извънредно богати на хранителни субстанции и могат да се употребяват като пълноценна храна в необработен или модифициран тип, както и да бъдат обект на експорт. Тези растения могат да бъдат сполучливо и дейно култивирани в маргинални екосистеми и могат да бъдат употребявани за облекчение на хранителната неустановеност и в стратегии за понижаване на бедността. Би трябвало тяхното развъждане да бъде обект на поощряване посредством държавни политики, изключително в регионите в които се следи дефицит на водни запаси.

Автор: Роман Рачков / Климатека

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана, има ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа.

В обявата са употребявани материали от:

1. TWENTY YEARS OF JUJUBE (ZIZIPHUS JUJUBA MILL.) RESEARCH IN ROMANIA, Florin STĂNICĂ 2019 Scientific Papers. Series B, Horticulture. Vol. LXIII, No. 2, 2019
2. The Nutritional, Medicinal, and Drought-Resistance Properties of Ziziphus Mill. Make It an Important Candidate for Alleviating Food Insecurity in arid Regions—A Case of Pakistan,  Horticulturae   2022 ,  8 (10), 867; https://doi.org/10.3390/horticulturae8100867
3. Цоло Цолов, Овощарство на тропика и субтропика, 1985 Земиздат