Ормузкият проток - ключовият път на енергоизточниците към Европа и света
Заради войната в Иран Ормузкият пролив е затворен, а корабоплаването през стратегическия морски път е съвсем изцяло спряно. Проливът е един от най-важните направления за международния експорт на нефт и полутечен природен газ, написа в собствен разбор немското икономическо издание " Ен Те Фау ".
Ормузкият пролив свързва Персийския с Оманския залив и Арабско море. На най-тясното си място той е необятен към 33 километра, а корабните коридори във всяка посока са почти по три километра. През него се реализира износът на нефт от основни производители като Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства.
Иранскaтa революционна армия разгласи блокиране на пролива след началото на американско-израелските офанзиви против страната. Според известия в медиите военни представители предизвестили, че всеки транспортен съд, който се опита да премине, може да бъде нападнат. В региона са закотвени стотици товарни кораби, в това число петролни и газови танкери.
Почти една пета от международното ползване на нефт минава през Ормузкия пролив. По данни на аналитичната компания „ Вортекса “ (Vortexa) през предходната година през него са превозени приблизително над 20 милиона барела необработен нефт на ден. Около 20 на 100 от международната търговия с полутечен природен газ също минава по този маршрут, като Катар изнася съвсем целия си полутечен газ по този метод.
Алтернативните направления са лимитирани. Съществуват тръбопроводи през Саудитска Арабия към Червено море и от Обединените арабски емирства към Оманския залив, само че съгласно Международната енергийна организация те могат да поемат едвам към една четвърт от нормалния размер, който напуща района по море. Иран няма различен маршрут отвън пролива.
Международната енергийна организация предизвестява, че всяко дълготрайно спиране на потоците през Ормузкия пролив би имало съществени последствия за международните петролни пазари. От началото на спора цената на петрола към този момент се е повишила с към 11 на 100.
Анализатори предизвестяват, че вероятно дълготрайно затваряне на Ормузкия пролив ще засегне в друга степен азиатските стопански системи. Зависимостта им от импорт на сила и доставките от Персийския залив ще е тази, която ще предреши степента, написа " Си Ен Би Си ".
В записка капиталовата банка „ Номура “ (Nomura) показва, че Тайланд, Индия, Южна Корея и Филипините са измежду най-уязвимите поради високата си взаимозависимост от вноса на нефт, до момента в който Малайзия би могла да бъде релативно по-слабо наранена като чист експортьор на сила.
Според данни на „ Кеплер “ (Kpler) Катар и Обединените арабски емирства обезпечават 99 на 100 от вноса на полутечен природен газ (LNG) в Пакистан, 72 на 100 в Бангладеш и 53% в Индия.
Анализатори показват, че Пакистан и Бангладеш разполагат с лимитирани благоприятни условия за предпазване и диверсификация на доставките, което ги прави изключително уязвими при спиране. Бангладеш към този момент регистрира систематичен недостиг на газ от над 1,3 милиарда кубически фута на ден, съгласно Института за енергийна стопанска система и финансов разбор.
Индия е изложена на забележителен риск, защото над половината от вноса ѝ на полутечен природен газ е обвързван с Персийския залив, а огромна част от договорите са индексирани към цената на " Брент " -а. Според оценки на " Ю Би Пи " (UBP) към 60 на 100 от вноса на нефт в Индия също идва от Близкия изток, което значи, че продължителна обсада би повишила разноските за сила и би оказала напън върху настоящата сметка.
Китай е най-големият вносител на необработен нефт в света и купува над 80 на 100 от иранския нефт, съгласно Kpler. Около 40 на 100 от вноса на нефт и 30% от този на LNG минават през Ормузкия пролив.
Анализатори означават, че страната разполага с по-големи буфери. Към края на февруари запасите от LNG възлизат на към 7,6 милиона тона, което обезпечава краткосрочно покритие. При по-продължително спиране Китай може да насочи търсенето към атлантическите доставки, което би засилило ценовата конкуренция в Азия.
По данни на UBP Близкият изток доставя към 75 на 100 от вноса на нефт на Япония и 70% на Южна Корея. Експозицията им към LNG от Персийския залив е по-ниска – към 14 процентни пункта за Южна Корея и 6 за Япония.
Запасите са лимитирани – почти 3,5 милиона тона полутечен природен газ за Южна Корея и 4,4 милиона тона за Япония, което покрива сред две и четири седмици ползване. Според „ Номура “ чистият импорт на нефт на Южна Корея е към 2,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което усилва уязвимостта на настоящата сметка при ценови потрес.
В Югоизточна Азия главният резултат се чака да бъде по линия на по-висока инфлация, а не непосреден дефицит. Страните, които разчитат на спот пазара за LNG, ще бъдат изправени пред по-високи разноски, в случай че конкуренцията с Европа за доставки се ускори.
Тайланд е измежду най-засегнатите, защото чистият му импорт на нефт доближава 4,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт. По оценки на „ Номура “ всяко покачване на цените на петрола с 10 на 100 утежнява настоящата сметка на страната с към 0,5 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт.
Ормузкият пролив свързва Персийския с Оманския залив и Арабско море. На най-тясното си място той е необятен към 33 километра, а корабните коридори във всяка посока са почти по три километра. През него се реализира износът на нефт от основни производители като Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства.
Иранскaтa революционна армия разгласи блокиране на пролива след началото на американско-израелските офанзиви против страната. Според известия в медиите военни представители предизвестили, че всеки транспортен съд, който се опита да премине, може да бъде нападнат. В региона са закотвени стотици товарни кораби, в това число петролни и газови танкери.
Почти една пета от международното ползване на нефт минава през Ормузкия пролив. По данни на аналитичната компания „ Вортекса “ (Vortexa) през предходната година през него са превозени приблизително над 20 милиона барела необработен нефт на ден. Около 20 на 100 от международната търговия с полутечен природен газ също минава по този маршрут, като Катар изнася съвсем целия си полутечен газ по този метод.
Алтернативните направления са лимитирани. Съществуват тръбопроводи през Саудитска Арабия към Червено море и от Обединените арабски емирства към Оманския залив, само че съгласно Международната енергийна организация те могат да поемат едвам към една четвърт от нормалния размер, който напуща района по море. Иран няма различен маршрут отвън пролива.
Международната енергийна организация предизвестява, че всяко дълготрайно спиране на потоците през Ормузкия пролив би имало съществени последствия за международните петролни пазари. От началото на спора цената на петрола към този момент се е повишила с към 11 на 100.
Анализатори предизвестяват, че вероятно дълготрайно затваряне на Ормузкия пролив ще засегне в друга степен азиатските стопански системи. Зависимостта им от импорт на сила и доставките от Персийския залив ще е тази, която ще предреши степента, написа " Си Ен Би Си ".
В записка капиталовата банка „ Номура “ (Nomura) показва, че Тайланд, Индия, Южна Корея и Филипините са измежду най-уязвимите поради високата си взаимозависимост от вноса на нефт, до момента в който Малайзия би могла да бъде релативно по-слабо наранена като чист експортьор на сила.
Според данни на „ Кеплер “ (Kpler) Катар и Обединените арабски емирства обезпечават 99 на 100 от вноса на полутечен природен газ (LNG) в Пакистан, 72 на 100 в Бангладеш и 53% в Индия.
Анализатори показват, че Пакистан и Бангладеш разполагат с лимитирани благоприятни условия за предпазване и диверсификация на доставките, което ги прави изключително уязвими при спиране. Бангладеш към този момент регистрира систематичен недостиг на газ от над 1,3 милиарда кубически фута на ден, съгласно Института за енергийна стопанска система и финансов разбор.
Индия е изложена на забележителен риск, защото над половината от вноса ѝ на полутечен природен газ е обвързван с Персийския залив, а огромна част от договорите са индексирани към цената на " Брент " -а. Според оценки на " Ю Би Пи " (UBP) към 60 на 100 от вноса на нефт в Индия също идва от Близкия изток, което значи, че продължителна обсада би повишила разноските за сила и би оказала напън върху настоящата сметка.
Китай е най-големият вносител на необработен нефт в света и купува над 80 на 100 от иранския нефт, съгласно Kpler. Около 40 на 100 от вноса на нефт и 30% от този на LNG минават през Ормузкия пролив.
Анализатори означават, че страната разполага с по-големи буфери. Към края на февруари запасите от LNG възлизат на към 7,6 милиона тона, което обезпечава краткосрочно покритие. При по-продължително спиране Китай може да насочи търсенето към атлантическите доставки, което би засилило ценовата конкуренция в Азия.
По данни на UBP Близкият изток доставя към 75 на 100 от вноса на нефт на Япония и 70% на Южна Корея. Експозицията им към LNG от Персийския залив е по-ниска – към 14 процентни пункта за Южна Корея и 6 за Япония.
Запасите са лимитирани – почти 3,5 милиона тона полутечен природен газ за Южна Корея и 4,4 милиона тона за Япония, което покрива сред две и четири седмици ползване. Според „ Номура “ чистият импорт на нефт на Южна Корея е към 2,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което усилва уязвимостта на настоящата сметка при ценови потрес.
В Югоизточна Азия главният резултат се чака да бъде по линия на по-висока инфлация, а не непосреден дефицит. Страните, които разчитат на спот пазара за LNG, ще бъдат изправени пред по-високи разноски, в случай че конкуренцията с Европа за доставки се ускори.
Тайланд е измежду най-засегнатите, защото чистият му импорт на нефт доближава 4,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт. По оценки на „ Номура “ всяко покачване на цените на петрола с 10 на 100 утежнява настоящата сметка на страната с към 0,5 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ