Преди 50 г. започна смазаната с танкове Пражка пролет
Заради това създател на Агенция Франс Прес дефинира Дубчек като "един нехарактерен апаратчик от Прага ", а фантазията - като "красива, само че ефимерна ", освен това "безмилостно смазана не след дълго от руските танкове ".
На тази дата 46-годишният словак с чаровна усмивка, толкоз друга от намръщените лица на другарите си, оглавява Комунистическата партия на Чехословакия (КПЧ) след догматика Антонин Новотни, доста неизвестен в пражките интелектуални кръгове и измежду словаците, настояващи за по-широка автономност в двунационалната страна, проучва събитията от 1968 година Ян Маршал от Франс прес.
"Дубчек несъмнено е знак на по този начин наречената Пражка пролет, само че историческата му роля е по-сложна ", споделя историкът Олдржих Тума, представен от Маршал.
"Той ходеше на разходки, посещаваше публичен басейн и дружно с елементарните хора гледаше футболни и хокейни мачове. Дали обаче имаше ясна политическа визия? Той бе на първо място болшевик и нито един път не пожела да излезе от тази рамка ", установи историкът.
Какво се случи
През март новото управление на компартията афишира курс към промени на фона на демонстрации против президента Новотни. Под натиска на митинга той подава оставка, определен е ген. Лудвиг Свобода.
Комунистически водачи и държавни ръководители от други страни - Леонид Брежнев, Валтер Улбрихт, Владислав Гомулка, Тодор Живков, Янош Кадър се събират по-късно същия месец в Дрезден, разтревожени от публичната интензивност в Чехословакия.
Ето какво ни припомня справката за събитията в "Декомунизация "
На 26 март Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия се събира и стартира да обмисля ограничения, с цел да не стигне информация за събитията в Чехословакия до българската общност и за "подобряване работата на партията с интелигенцията, младежта и изключително студентите ". Три дни по-късно пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия прави извода: "Ако Чехословакия не успее да се оправи с контрареволюцията, то ние сме длъжни да се намесим и да я спрем. "
Точно три месеца след избирането на Дубчек отпред на ЧКП е оповестена програмата на чехословашката компартия за изграждане на "социализъм с човешко лице ": независимост на словото и печата, на напредване, на спор и на сдружаване, парламентарен надзор върху репресивните органи, самостоятелност на съда, федерализация на Чехословакия, опция за многопартийни избори. Реформата на политическата система би трябвало да стане в 10-годишен интервал. Дни по-късно реформаторът Черник сформира ново държавно управление. Интересът е мощен, както се вижда от фотографията, на която Дубчек е обсаден от публицисти.
На 22 април Секретариатът на Централен комитет на Българска комунистическа партия утвърждава "разгърнати мероприятия за възстановяване идеологическата работа с интелигенцията и студентската юноша ".
На 28 април Тодор Живков отива при Дубчек в Прага.
Чешкият комунистически водач в детайли споделя на българската партийна и държавна делегация за измененията в страната си.
"Искам да ви уверя, че ние желаем да ви разберем, тъй като ние също имаше такива събития преди 12 години|в нашата партия. На нашия априлски пленум (1957 година - б.р.), който ние назоваваме исторически априлски пленум и под знака на който се организира политиката на нашата партия, ние разгледахме въпросите, с които се бяхме сблъскали и които вие в този момент обсъждате в ПК на вашата партия: очистване последствията от култа към личността, възстановяване методите и стила на работа, почистване пътя на социалистическата народна власт в партията и страната, очистване на закононарушенията, реабилитиране на репресираните... " споделя Живков и споделя за тогавашните събития и персони у нас.
За настоящата обстановка Живков изрича на чешките приятели своите съображения, че е "много значимо тези събития, този развой във вашата страна да се управлява от партията ".
Премиерът Черник прави ангажимента: "В никакъв случай ние не желаеме да сътворяваме някакъв чехословашки модел, който да служи за образец на останалите социалистически страни ". Той твърди гостите от България, че "цялото придвижване, което в този момент протича у нас, е стартирано от партията и партията го управлява ".
Стенограма от диалога може да се откри на 1968bg.com>>
Само след по-малко от 3 месеца Живков ще предложи военна интервенция я Чехословакия...
В началото на месец май на среща в Москва сред комунистическите водачи на Съюз на съветските социалистически републики, Полша, Германска демократична република, България и Унгария идват и първите оферти за военно решение, срещу е Янош Кадар (председател на УСРП).
Започва и дрънкането на оръжие като форма на политически напън. Силите на Варшавския контракт организират през май и юли-август няколко военни учения, които може да се поясняват като подготовка за военна намеса.
На лидерска комунистическа среща в средата на юли (България, Германска демократична република, Полша, Съюз на съветските социалистически републики и Унгария) остро е наказана политическата линия на чехословашката компартия. Тодор Живков предлага да се работи с военна мощ, тъй като "без нашата решителна поддръжка здравите сили в страната мъчно ще се провеждат... те би трябвало да почувстват поддръжката на нашите въоръжени сили, помощта на Варшавския контракт ".
Изтъкваме, че от всички срещи и диалози отсъства румънски представител.
В края на юли немски, полски и маджарски войски по границите с Чехословакия са приведени в нараснала бойна подготвеност. Български бойни подразделения (от Елхово и Харманли) са мобилизирани и превозени в Съюз на съветските социалистически републики.
На 1 август в Черна-над-Тисоу (град в източната част на Словакия) се събират комунистическите управления на Съюз на съветските социалистически републики и Чехословакия. Приемат се секретни съглашения, които да върнат страната към руския модел. Това обаче не се случва и две седмици по-късно - на 13 август - Леонид Брежнев получава отговор от Дубчек, че това са вътрешни работи на Чехословакия.
На 16 август Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз взима политическото решение за военна намеса.
Окупацията
На 20-и против 21 август стартира интервенция "Дунав " на силите на Варшавския контракт, напомня ни справката на уеб страницата "Декомунизация ". В Прага правят въздушен десант руски десантни войски. От Германска демократична република през западната граница в Чехословакия навлизат руски и източногермански войски. От Полша настъпват руски и полски войски. От Унгария навлизат руски дивизии от Южната група войски и една унгарска дивизия. От изток през чехословашко-съветската граница настъпват руски войски и българският 12-и мотострелкови полк.
За един ден на 21 август 1968 година цялата територия на Чехословакия е под контрола на силите на Варшавския контракт.
Само през първите дни окупацията взема близо 100 жертви.
Съдбата на Дубчек
"Как можаха по този начин да постъпят с мен, откакто посветих целия си живот на съдействието със Съветския съюз. Това е най-голямата покруса в живота ми ", оплаква се Дубчек, преди да бъде задържан, откаран в Москва и заставен да подпише позорен протокол за "нормализиране на обстановката ", припомня Ян Маршал от Агенция Франс Прес.
"Винаги съм го считала за честен човек и мъж с темперамент. Но в същото време и неуверен, по-скоро знак, в сравнение с участник в събитията ", показва социоложката Иржина Шиклова.
През април 1969 година Дубчек е отхвърлен, а народът се помирява макар саможертвата на доста чехи и словаци, измежду тях студентът Ян Палах, който се самозапалва на 19 януари с.г. с вярата да разсъни съвестта на хората.
Изключен от комунистическата партия и изпратен за 15 години в управата на горските стопанства, Дубчек се завръща след това за малко на политическата сцена и оглавява чехословашкия парламент. Умира 70-годишен на 7 ноември 1992 година от рани, получени при автомобилна злополука.
На тази дата 46-годишният словак с чаровна усмивка, толкоз друга от намръщените лица на другарите си, оглавява Комунистическата партия на Чехословакия (КПЧ) след догматика Антонин Новотни, доста неизвестен в пражките интелектуални кръгове и измежду словаците, настояващи за по-широка автономност в двунационалната страна, проучва събитията от 1968 година Ян Маршал от Франс прес.
"Дубчек несъмнено е знак на по този начин наречената Пражка пролет, само че историческата му роля е по-сложна ", споделя историкът Олдржих Тума, представен от Маршал.
"Той ходеше на разходки, посещаваше публичен басейн и дружно с елементарните хора гледаше футболни и хокейни мачове. Дали обаче имаше ясна политическа визия? Той бе на първо място болшевик и нито един път не пожела да излезе от тази рамка ", установи историкът.
Какво се случи
През март новото управление на компартията афишира курс към промени на фона на демонстрации против президента Новотни. Под натиска на митинга той подава оставка, определен е ген. Лудвиг Свобода.
Комунистически водачи и държавни ръководители от други страни - Леонид Брежнев, Валтер Улбрихт, Владислав Гомулка, Тодор Живков, Янош Кадър се събират по-късно същия месец в Дрезден, разтревожени от публичната интензивност в Чехословакия.
Ето какво ни припомня справката за събитията в "Декомунизация "
На 26 март Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия се събира и стартира да обмисля ограничения, с цел да не стигне информация за събитията в Чехословакия до българската общност и за "подобряване работата на партията с интелигенцията, младежта и изключително студентите ". Три дни по-късно пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия прави извода: "Ако Чехословакия не успее да се оправи с контрареволюцията, то ние сме длъжни да се намесим и да я спрем. "
Точно три месеца след избирането на Дубчек отпред на ЧКП е оповестена програмата на чехословашката компартия за изграждане на "социализъм с човешко лице ": независимост на словото и печата, на напредване, на спор и на сдружаване, парламентарен надзор върху репресивните органи, самостоятелност на съда, федерализация на Чехословакия, опция за многопартийни избори. Реформата на политическата система би трябвало да стане в 10-годишен интервал. Дни по-късно реформаторът Черник сформира ново държавно управление. Интересът е мощен, както се вижда от фотографията, на която Дубчек е обсаден от публицисти.
На 22 април Секретариатът на Централен комитет на Българска комунистическа партия утвърждава "разгърнати мероприятия за възстановяване идеологическата работа с интелигенцията и студентската юноша ".
На 28 април Тодор Живков отива при Дубчек в Прага.
Чешкият комунистически водач в детайли споделя на българската партийна и държавна делегация за измененията в страната си.
"Искам да ви уверя, че ние желаем да ви разберем, тъй като ние също имаше такива събития преди 12 години|в нашата партия. На нашия априлски пленум (1957 година - б.р.), който ние назоваваме исторически априлски пленум и под знака на който се организира политиката на нашата партия, ние разгледахме въпросите, с които се бяхме сблъскали и които вие в този момент обсъждате в ПК на вашата партия: очистване последствията от култа към личността, възстановяване методите и стила на работа, почистване пътя на социалистическата народна власт в партията и страната, очистване на закононарушенията, реабилитиране на репресираните... " споделя Живков и споделя за тогавашните събития и персони у нас.
За настоящата обстановка Живков изрича на чешките приятели своите съображения, че е "много значимо тези събития, този развой във вашата страна да се управлява от партията ".
Премиерът Черник прави ангажимента: "В никакъв случай ние не желаеме да сътворяваме някакъв чехословашки модел, който да служи за образец на останалите социалистически страни ". Той твърди гостите от България, че "цялото придвижване, което в този момент протича у нас, е стартирано от партията и партията го управлява ".
Стенограма от диалога може да се откри на 1968bg.com>>
Само след по-малко от 3 месеца Живков ще предложи военна интервенция я Чехословакия...
В началото на месец май на среща в Москва сред комунистическите водачи на Съюз на съветските социалистически републики, Полша, Германска демократична република, България и Унгария идват и първите оферти за военно решение, срещу е Янош Кадар (председател на УСРП).
Започва и дрънкането на оръжие като форма на политически напън. Силите на Варшавския контракт организират през май и юли-август няколко военни учения, които може да се поясняват като подготовка за военна намеса.
На лидерска комунистическа среща в средата на юли (България, Германска демократична република, Полша, Съюз на съветските социалистически републики и Унгария) остро е наказана политическата линия на чехословашката компартия. Тодор Живков предлага да се работи с военна мощ, тъй като "без нашата решителна поддръжка здравите сили в страната мъчно ще се провеждат... те би трябвало да почувстват поддръжката на нашите въоръжени сили, помощта на Варшавския контракт ".
Изтъкваме, че от всички срещи и диалози отсъства румънски представител.
В края на юли немски, полски и маджарски войски по границите с Чехословакия са приведени в нараснала бойна подготвеност. Български бойни подразделения (от Елхово и Харманли) са мобилизирани и превозени в Съюз на съветските социалистически републики.
На 1 август в Черна-над-Тисоу (град в източната част на Словакия) се събират комунистическите управления на Съюз на съветските социалистически републики и Чехословакия. Приемат се секретни съглашения, които да върнат страната към руския модел. Това обаче не се случва и две седмици по-късно - на 13 август - Леонид Брежнев получава отговор от Дубчек, че това са вътрешни работи на Чехословакия.
На 16 август Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз взима политическото решение за военна намеса.
Окупацията
На 20-и против 21 август стартира интервенция "Дунав " на силите на Варшавския контракт, напомня ни справката на уеб страницата "Декомунизация ". В Прага правят въздушен десант руски десантни войски. От Германска демократична република през западната граница в Чехословакия навлизат руски и източногермански войски. От Полша настъпват руски и полски войски. От Унгария навлизат руски дивизии от Южната група войски и една унгарска дивизия. От изток през чехословашко-съветската граница настъпват руски войски и българският 12-и мотострелкови полк.
За един ден на 21 август 1968 година цялата територия на Чехословакия е под контрола на силите на Варшавския контракт.
Само през първите дни окупацията взема близо 100 жертви.
Съдбата на Дубчек
"Как можаха по този начин да постъпят с мен, откакто посветих целия си живот на съдействието със Съветския съюз. Това е най-голямата покруса в живота ми ", оплаква се Дубчек, преди да бъде задържан, откаран в Москва и заставен да подпише позорен протокол за "нормализиране на обстановката ", припомня Ян Маршал от Агенция Франс Прес.
"Винаги съм го считала за честен човек и мъж с темперамент. Но в същото време и неуверен, по-скоро знак, в сравнение с участник в събитията ", показва социоложката Иржина Шиклова.
През април 1969 година Дубчек е отхвърлен, а народът се помирява макар саможертвата на доста чехи и словаци, измежду тях студентът Ян Палах, който се самозапалва на 19 януари с.г. с вярата да разсъни съвестта на хората.
Изключен от комунистическата партия и изпратен за 15 години в управата на горските стопанства, Дубчек се завръща след това за малко на политическата сцена и оглавява чехословашкия парламент. Умира 70-годишен на 7 ноември 1992 година от рани, получени при автомобилна злополука.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ