Le Monde: България е една от страните, инвестиращи най-малко в отбрана. А Европа е в предвоенна ера
Заради съветската инвазия в Украйна Европа сега се намира в предвоенна епоха. Военното укрепване на източния фланг на НАТО е все по-осезаемо: от арктическите ширини на Финландия до черноморското крайбрежие на България, написа френският в. Le Monde, представен от „ Факти “.
Страните по източния фланг на Алианса обаче се движат с разнообразни темпове по отношение на отбранителните си качества. Докато Полша и прибалтийските републики ясно осъзнават заплахата и влагат доста в защита, България заема надалеч по-умерена външнополитическа позиция по отношение на Русия.
Тя е една от страните в НАТО, които влагат минимум в модернизиране на отбранителния си уред. София се надява да ограничи борбата с Русия, написа изданието.
Военното подсилване на източния фланг на НАТО стартира след противозаконното анексиране на Крим през 2014 година, а след пълномащабната инвазия се форсира. В най-опасните години от Студената война по източния фланг на Алианса бяха ситуирани няколкостотин хиляди бойци, с цел да спрат руската войска при положение на прекосяване на войната в гореща фаза. По това време в Европа имаше повече от 350 000 американски бойци. Сега броят им не е толкоз висок, към 100 000, само че напрежението остава високо.
„ Понастоящем няма директна борба с руснаците. Почти всичките им сухопътни сили са ситуирани в Украйна. Но незабавно щом Москва разполага със средствата да го направи, евентуално през идващите две до пет години, тя може да разшири офанзивата си [към НАТО]. Това, на което сме очевидци сега на източния фланг, в действителност е конкуренция с времето “, сподели Йорис Ван Бладел, експерт по съветските военни въпроси в белгийския Кралски институт за интернационалните връзки.
Полша е една от страните в НАТО, вложила през последните години големи средства за подсилване на военните си качества, в това число и с разполагането на повече натовски бойци на своя територия. Докато през 2018 година те бяха 2800, в този момент са 12 000, в това число забележителен брой американски военнослужещи. Премиерът Доналд Туск предизвести, че е почнала нова епоха: предвоенната.
В балтийските страни, където равнището на угриженост за Русия е измежду най-високите в Европа, милитаризацията значително включва разширение на полигоните за образование, подсилване на съществуващи бази през последните две години, дружно с разполагането на ново съоръжение. Естония, Литва и Латвия бяха първите страни, които одобриха непрекъснати батальони на НАТО на своя територия.
Няколко страни от източния фланг обаче са много обратно в този развой на ремилитаризация. Освен България, Le Monde дава за образец Унгария и Словакия, чиито водачи показват намерено проруски позиции.
Все още в НАТО има голям брой логистични пречки, макар че членовете на Алианса са съдружници и целият блок е построен към правилото „ един за всички, всички за един “. Френски офицер дава за образец множеството механически или административни ограничавания. „ Няма Шенгенско пространство за военните “, показва той. За всеки трен се изискват десетки разрешителни и на всяка граница би трябвало да се дават купища документи, преди оборудването да може да премине. Същото важи и за придвижването на бойци, които не са публично ситуирани като част от външна интервенция и би трябвало да съблюдават голям брой формалности.
Например множеството румънски мостове не могат да устоят тежестта на френските транспортьори на танкове. През есента на 2022 година Германия пък им отхвърли придвижване по автомагистралите поради ограничавания в тежестта и принуди армията да ги транспортира с влакове. Подобни логистични проблеми има и по пристанищата в НАТО.
През януари Европейската комисия най-сетне отпусна 807 милиона евро за финансиране на към 40 плана за „ военна подвижност “, в това число възобновяване на железопътни уреди. По същия метод в края на януари Германия, Холандия и Полша подписаха съглашение за основаване на „ боен кулоар “, с цел да се улесни придвижването на войски и съоръжение от дълбоководните пристанища на Северно море до източните граници на Европа. Очаква се тази тематика да бъде в допълнение разисквана на срещата на върха на НАТО във Вашингтон.
Най-напреднали в тази област са американците. Тяхната войска към този момент има логистични центрове в Германия, Полша, Белгия и Холандия, до момента в който флотът им има бази в Норвегия. Други обекти се построяват или уголемяват в Полша с нови доставки на танкове, бронирани транспортни средства, артилерия и друго съоръжение за бойците. Целта е ясна: при потребност американската войска да може бързо да реагира в отбрана на съдружниците си.
За да отбрани своите граници обаче, Алиансът не разчита само на това все по-видимо сухопътно наличие. Той също по този начин разшири своите морски патрули с четири непрекъснати групи: две в Северния Атлантик и Балтийско море и две в Средиземно море. НАТО също ускори своите въздушни патрули до съветската граница.
Русия, от своя страна, ускори хибридната си война, в това число с интервенции за дезинформация, ориентирани към разпалване на патриотични усеща измежду рускоезично население или проруските настроения в Европа. „ Това към момента не е война за заличаване, само че доста ясно е подготвителна фаза за нея “, сподели Ван Бладел.
Инфо: fakti.bg
